24 часа мама

Ако се случват великденски чудеса,

моля,

нека започнат довечера

с 8-часов сън!

Всеки ден се изненадвам колко е наближил празникът.

А още нямаме яйца, не сме измислили как ще ги боядисаме

(кой пусна мухата за вредните бои за яйца?),

не сме избрали рецепта за козунак.

Едно кръгло великденско нищо.


***
Междувременно, имаме нови съседи над нас - с куче.

Разбрахме, когато снощи се разлая и Мая,

докато си играеше на земята,

толкова се стресна, че веднага се качи върху дивана.

Уж обяснявахме, че "бау бау" не е вкъщи, уж се успокои.

3 часа по-късно Мая уж отиде да спи в спалнята.

4 часа по-късно заспа и Ради.

Още половин час по-късно отидох да проверя дали Мая спи,

за да пренеса и Ради.

Госпожицата веднага скочи и ми вика ухилено "Мамоуу!"

После посочи празното местенце от леглото до нейната кошарка и ми вика "тук! тук!"

Наместих се до нея и се почнаха едни разкази, един смях, молби за приказка...

Пък аз,

"лоша мама",

си мислех, че вече е 0:30 ч.

и ми се спи, а трябва да се къпя... и да подреждам, и да мия, и да изчакам пералнята...

и да спя, преди Ради отново да огладнее.

Но на Мая й се приказва

и иска да ме гушка,

и да ме целува - по едната бузка, по другата бузка, по нослето и по челцето.

В този така задушевен момент

кучето над нас започна да тича...

явно е голямо, защото се чу едно внушително "тупур-тупур"

и за финал тракане на нокти по плочки.

Мая скочи и седна в кошарата.

Започна да гледа нагоре уплашено, все едно ей сега ще дойде при нас.

Набързо ме изпрати да доведа Ради при нас, за да не е самичка в хола.

След това ми хвана и двете ръце и

заспа.

***
Измъкнах се тихо и подхванах задачите.

Някъде след 2 и 30 сгъвах един милион миниатюрни бебешки дрехи,

докато чаках втората пералня да свърши,

вече ми се затваряха очите

и мислено се бях пренесла в леглото,

когато

Вили дойде с будна Ради.

Ухилена.

Не толкова гладна, колкото

разсънена.

И тъкмо стигнахме момента на унасяне,

когато

дойде центруфугата,

а пералнята поиска да се разходи из кухнята.

За щастие, се отказа от по-дълги маршрути,

но Ради отново се разсъни.

Докато заспи отново,

аз вече бях бодра.

Четох книга в леглото.

Стана ми интересно.

Не разбрах на коя страница съм заспала.

***
Ради се събуди към 6 ч.

Рев.

В суматохата изтърва биберона между кошарата и леглото.

Днес карахме без.

Чудя се дали да го вадим.

Към 7 ч. вече всички бяхме в хола, готови за закуска.

И започна нов ден.

"арт-заниманията" започнаха от сутринта

хвърлихме око на новия-стар кът за игра, в който най-после се престрашиха да влязат

Лесното беше до 6-я месец...

... когато на Ради й беше достатъчно да спи, кротко да си лежи, да си докопа някоя дрънкалка, да хапне и да й се смени памперса.

2 дни преди 7-я месец положението е различно.

Ради не иска да спи.

Ради не иска и да лежи.

Ради иска да е седнала, но все още не може сама.

Ради иска да се разхожда, но все още не може сама.

Ради иска по цял ден някой да я разхожда :)

Ради иска да играе.

При това с играчките на Мая.

Щеше да бъде идилия,

ако

Мая беше съгласна Ради да играе с нейните играчки.

Вчерашният ден може да се опише само с "борба за играчки".

Имаше толкова много писъци и непрекъснато някой беше разплакан.

Добрата новина е, че при всяко разплакване на Ради

Мая отиваше да я целува, да я помилва, да й каже "няма, няма"

и,

щом Ради тъкмо се е успокоила,

пак да й грабне играчката.

И всичко започва отначало :)

Два дни преди 7-я месец промените са все по-осезаеми:

кошчето на Ради скоро ще бъде превърнато в кошче за куклите

(Мая няма търпение това да се случи).

На негово място вчера се появи легло.

А тези дни започваме и захранването.

Хайде, да се почва и с пълзенето, че циркът да е пълен.

***

Първи срещи с леглото.

Спорно е кой е по-щастлив: Ради... или Мая?

Етажерки за детски книги с подръчни материали

Необходими са само чифт стари дънки и 4 метални тръби.

***
Ради навърши заветните 6 месеца и вече я броим за пораснала.

А порастването идва с... ново, по-голямо легло.

За да дойде новото, по-голямо легло, се налагат някои размествания и промени.

И така, от петък насам първата обща мебел на Ради и Мая, техният временен гардероб от плат, остана в историята.

Покрай разместването, пренаредихме и нашите дрехи и набързо оформихме една купчина "за разкарване".

***
Накратко - имаме куп тръби от гардеробчето, приготвила съм стари дънки за изхвърляне, искам да освободя още малко място от секцията за новите играчки, а Мая е навън и играе с баба и дядо. Всичко е ясно - с Ради ще правим етажерки за книжките на Мая.

Първата и най-важна стъпка беше Ради да заспи.

Щом това се случи, отразях крачолите с размерите на тръбите.

След това разполових всеки по дължина, така че да се получи по едно голямо парче плат. Едно парче плат е една етажерка.

Увих единия края около тръбата и с креда отбелязах до къде се прегъва плата. След това заших, така че да се получи отвор с този размер.

Това се повтаря и с другия край.

Щом са готови отворите, тръбите са мушнати вътре и платът се прегъне, така че тръбите да дойдат отгоре като дръжки - се оформя един голям правоъгълен джоб от плат, който е и нашата етажерка.

И идва ред на декорацията.

От старите ми доста изстрадали дънки за бременни, които категорично отказвам да нося повече, отразях задния джоб.

Приших го в единия край на първата етажерка - за съхраняване на малките книжки.

Първоначалната ми идея беше да изрежа цялата азбука от плат и, понеже изобщо не ме бива с шиенето, да ги залепя със силикон.

Стигнах до "Е" и Ради се събуди. Сложих я до мен, затрупах я с играчки и продължих.

Докато стигна до "И", Ради вече се беше наиграла с всички играчки и пищеше... силно.

Време за хранене, гушкане и смяна на мястото за игра.

Стигнах до "Н" и осъзнах, че:

първо - трябва да си пълен мазохист, за да се занимаваш със силикон;

второ - през живота си не съм имала по себе си толкова силикон;

трето - силиконът ми е на привършване;

четвърто - дразни ме миризмата на силикон;

пето - по цялата етажерка имаше следи от силикон;

шесто - нямаше да ми стигне мястото за цялата азбука.

Пълен силиконов провал.

Надявам се това да е последната публикация, в която обръщам толкова сериозно внимание на силикона.

Махнах каквото можах от буквите и лепнах парчета дебела бяла хартия. Все пак, ще се редят книги... нека да е тематично.

На единия лист изписах буквите от азбуката, а на другия - част от детско стихотворение на Леда Милева за книжките.

И първата импровизирана етажерка беше готова.

***
Докато се подготвях да започна втората, се сетих, че е време да сложа да се готви вечерята.

Тъкмо, когато всичко беше наред, и след поредната атака от писъци с Ради се преместихме на дивана - тя затрупана с играчки, а аз - с крачол, игла и конец... всичко отново се обърка.

Писъци, рев, мятане.

Щом не е гладна, не й е скучно и не й се спи, отговорът е очевиден - код "пълен памперс".

Имахме си и бонус - код "смяна на всички дрехи".

Минути по-късно се опитах отново да започна втората етажерка.

Писъци, рев... този път без мятане.

Още няколко минути по-късно и Ради заспа.

***
Заших набързо двата отвора.

Достатъчно време Ради да се събуди свежа и готова да играе.

Обратно на шезлонга до мен. Затрупване с играчки.

За декорацията на втората етажерка използвах илюстрациите от книжка, която Ради накъса преди месеци. И понеже така и не се реших да я изхвърля, ми свърши идеална работа.

***
Сложната част дойде със закачването.

Всъщност още не съм го измислила.

Идеалният вариант би бил платът да е малко по-къс от тръбите, така че поне 1-2 см от краищата им да се подават и да се сложат на закачалки на стената, разположени на съответното разстояние.

Засега прокарах прежда през тръбите и окачих етажерките на стойката на музикалната въртележка, закрепена за кошарата за игра.

Чувството за вина

Броени дни преди да започне захранването на Ради,

ежедневието ни е подчинено на... храната.

Няма ден, няма нощ - през час, понякога и по-често, човечето иска да яде.

Докато не отмине и този период, пълноценният сън от поне 4 часа си остава мираж :)

Но това не е трудната част.

Вече свикнах с будуването в неприлични часове. От днес започнах и мисия "изтегли весели филми и сериали за през нощта, за да не гледаш убийствата по reality, зловещите диагнози по tlc и турските истории по всички други канали".

Трудната част, за която не бях подготвена, се оказа чувството за вина.

На практика си е денонощно чудене дали показваме еднакво и на двете колко много ги обичаме. И е едно безкрайно раздаване на усмивки, целувки и прегръдки... ту на едното, ту на другото. Да не забравя и старанието да снимаме по равно и двете :D

Но чувството за вина се проявява най-силно всеки път, когато Мая си играе с бабите и дядовците, за да мога аз "да си почивам с Ради". Тя е нетърпелива да тръгне. Редовно подскача от щастие пред входната врата и от рано започва да ми маха и вика "каууу, пякай!" ("чао, приятно прекарване"). Само да се отвори и скача навън, защото знае, че я чак цял ден на угаждане - люлеене по площадките, колкото й душа иска, всякакви лакомства и... много игри.

Хем знам колко й харесва, хем не спирам да се чувствам виновна, че извеждам на разходка само Ради. И Мая ми липсва цял ден (не, че тя би искала да се вози в количката или разхожда с часове).

Обаче...

след като установихме, че от "първото на зелено" в неделя имаме само няколко снимки, и то единствено с Мая...

се появи още едно чувство за вина.

Днес веднага се реванширах на Ради и я наснимах в Морската градина - доволна и щастлива, тъкмо хапнала и опитваща се да грабне телефона.

Ден навън - в резултат 2 бебета спят :)

Обожавам как пролетта налазва все по-смело вкъщи.

Започваме да излизаме по-късно, след като Вили се е върнал от работа.

В събота дори направихме немислимото до скоро и обходихме града с новата двойна количка. И това не е всичко - забравихме категорично за колата и продължихме с количката към мама и татко. Даже разбрахме, че се побира и в асансьора.

Изобщо цялото това нарастващо пешеходство много ме радва.

Толкова много, че в пристъп на еуфория се снабдих с 2 нови чифта пролетно-летни обувки... а 3-ят е на път.

Все пак, да не бъдем груби - днес обърнахме внимание на колата. И така, с нейна помощ се отдадохме за първи път на преживяването "на зелено" с Мая и Ради.

След 29 години живот във Варна, днес за първи път разбрах, че хората не ходели само в Морската градина. Още съм шокирана :)

Имало и други "зелени" места, но пък не на съвсем пешеходни разстояния. Нашето се оказа поляна близо до Аладжа манастир.

Имаше храна, имаше дървени маси и столове, имаше огън, имаше одеяло на тревата, имаше куче, което се опитваше да изяде кюфте, оставено върху одеялото, имаше я силно впечатлената Мая "Бау, бау, штола, бау, ам ам, кай!" (така се опита да ми обясни, ръкомахайки, как кучето се опитало да яде от одеялото, но го изгонили). Имаше я и Ради - за първи път от месеци без космонавт, само по анцуг, шапка и вълнени чорапки. Наслаждаваща се на слънцето и една ябълка.

В резултат - двете с Ради заспахме още в 19 ч. Вили се позанимава с Мая, хапнали, облекли пижамата и към 22 ч. дойдоха при нас. Мая веднага легна в кошарата, хвана ни за ръцете ("татиии, мамооо") и за минутка заспа.

Наближава полунощ.
Мая и Вили спят.
Ради промърмори, че е гладна. Дори не отвори очи. Хапна и продължава да спи.
Аз съм бодра.

И всички сме със зачервени бузки :)

(След няколко дни ослушване, вече със сигурност можем да отбележим в архивите - първата дума на Ради е "тати".)

Връща ми се тъпкано...

... за всички пъти като малка, в които се преструвах, че от игри съм забравила да подредя стаята... и мама се прибираше от работа и заварваше пълен хаос.

Мисля си го всяка нощ, когато към 1 ч. започвам да събирам всички играчки, да вадя бутнатите под дивана, кошарата за игра, масата и секцията. После, докато мия чиниите, вече ми става смешно - всяка нощ едно и също.

Но на сутринта е много важно всички играчки да са налични и готови за игра.

И започва нов ден :)