Етажерки за детски книги с подръчни материали

Необходими са само чифт стари дънки и 4 метални тръби.

***
Ради навърши заветните 6 месеца и вече я броим за пораснала.

А порастването идва с... ново, по-голямо легло.

За да дойде новото, по-голямо легло, се налагат някои размествания и промени.

И така, от петък насам първата обща мебел на Ради и Мая, техният временен гардероб от плат, остана в историята.

Покрай разместването, пренаредихме и нашите дрехи и набързо оформихме една купчина "за разкарване".

***
Накратко - имаме куп тръби от гардеробчето, приготвила съм стари дънки за изхвърляне, искам да освободя още малко място от секцията за новите играчки, а Мая е навън и играе с баба и дядо. Всичко е ясно - с Ради ще правим етажерки за книжките на Мая.

Първата и най-важна стъпка беше Ради да заспи.

Щом това се случи, отразях крачолите с размерите на тръбите.

След това разполових всеки по дължина, така че да се получи по едно голямо парче плат. Едно парче плат е една етажерка.

Увих единия края около тръбата и с креда отбелязах до къде се прегъва плата. След това заших, така че да се получи отвор с този размер.

Това се повтаря и с другия край.

Щом са готови отворите, тръбите са мушнати вътре и платът се прегъне, така че тръбите да дойдат отгоре като дръжки - се оформя един голям правоъгълен джоб от плат, който е и нашата етажерка.

И идва ред на декорацията.

От старите ми доста изстрадали дънки за бременни, които категорично отказвам да нося повече, отразях задния джоб.

Приших го в единия край на първата етажерка - за съхраняване на малките книжки.

Първоначалната ми идея беше да изрежа цялата азбука от плат и, понеже изобщо не ме бива с шиенето, да ги залепя със силикон.

Стигнах до "Е" и Ради се събуди. Сложих я до мен, затрупах я с играчки и продължих.

Докато стигна до "И", Ради вече се беше наиграла с всички играчки и пищеше... силно.

Време за хранене, гушкане и смяна на мястото за игра.

Стигнах до "Н" и осъзнах, че:

първо - трябва да си пълен мазохист, за да се занимаваш със силикон;

второ - през живота си не съм имала по себе си толкова силикон;

трето - силиконът ми е на привършване;

четвърто - дразни ме миризмата на силикон;

пето - по цялата етажерка имаше следи от силикон;

шесто - нямаше да ми стигне мястото за цялата азбука.

Пълен силиконов провал.

Надявам се това да е последната публикация, в която обръщам толкова сериозно внимание на силикона.

Махнах каквото можах от буквите и лепнах парчета дебела бяла хартия. Все пак, ще се редят книги... нека да е тематично.

На единия лист изписах буквите от азбуката, а на другия - част от детско стихотворение на Леда Милева за книжките.

И първата импровизирана етажерка беше готова.

***
Докато се подготвях да започна втората, се сетих, че е време да сложа да се готви вечерята.

Тъкмо, когато всичко беше наред, и след поредната атака от писъци с Ради се преместихме на дивана - тя затрупана с играчки, а аз - с крачол, игла и конец... всичко отново се обърка.

Писъци, рев, мятане.

Щом не е гладна, не й е скучно и не й се спи, отговорът е очевиден - код "пълен памперс".

Имахме си и бонус - код "смяна на всички дрехи".

Минути по-късно се опитах отново да започна втората етажерка.

Писъци, рев... този път без мятане.

Още няколко минути по-късно и Ради заспа.

***
Заших набързо двата отвора.

Достатъчно време Ради да се събуди свежа и готова да играе.

Обратно на шезлонга до мен. Затрупване с играчки.

За декорацията на втората етажерка използвах илюстрациите от книжка, която Ради накъса преди месеци. И понеже така и не се реших да я изхвърля, ми свърши идеална работа.

***
Сложната част дойде със закачването.

Всъщност още не съм го измислила.

Идеалният вариант би бил платът да е малко по-къс от тръбите, така че поне 1-2 см от краищата им да се подават и да се сложат на закачалки на стената, разположени на съответното разстояние.

Засега прокарах прежда през тръбите и окачих етажерките на стойката на музикалната въртележка, закрепена за кошарата за игра.