"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 17 юни 2016 г.

7 урока след 5026 км на път с 2 бебета

Кака се омъжи :)

Вече е г-жа Йон.

Прибрахме се, заедно с младоженците, след няколко-дневни тържества в Ешвеге. 


Ето какво научихме за приключението

"на дълъг път" с кола и 

Мая на 2 години 

+

Ради на 8 месеца:

1. Трудната част от пътя се минава през нощта. 

Още на отиване тръгнахме в полунощ - с идеята двете да спят възможно най-много. Това, което обаче не съобразихме, беше, че, докато дойде време за планинския терен в Румъния и сериозната поредица завои... двете ще бъдат бодри. Един неприятен за Мая урок, който научихме след 2 спирания, дружни преобличания насред пътя и изхвърлени дрехи. 

На връщане вече бяхме подготвени. Отделихме си един ден за мързелуване с младоженците из Унгария, а Румъния я оставихме за през нощта, докато Ради и Мая спяха. 

2. Храната прави борбата.

С други думи - за да е мирно в колата, за всеки трябва да има подходяща храна. Пътуването не е моментът, в който мама да настоява за здравословни експерименти. Застраховахме се и Мая имаше неотлъчно до себе си солети, бисквити, сухари и чаша с вода. За Ради бяхме подготвени с богат асортимент месни, безмесни и плодови пюрета. Въпреки че не съм почитател на готовите пюрета, на нея й харесаха и всички бяхме спокойни, доволни и щастливи. 

3. Играчки, играчки и пак играчки.

Голямата торба с играчки е най-задължителното нещо, след водата и храната.

Още по-задължително е мама да се опитва да я крие през по-голямата част от пътя, като сама подава различни играчки.

В противен случай - всичко много бързо може да се окаже пръснато навсякъде и интересът да спадне рязко. 

Нямаше нещо, което да не влезе в употреба - и скицника, и тефтера, и цветните химикали (в никакъв случай фулмастри!), и безбройните коли и автобуси, и куклите, и кучето, и мечетата, и тиганчето, и лъжиците, и чинийките...

Междувременно се измисляха всякакви игри - правихме пътници от хартия, които качвахме в автобуса на Мая и колата на Ради. Пеехме песни, за да приспиваме бебето, после го хранихме с каша. Рисувахме си ръцете. Рисувахме си краката. Рисувахме бебето. 



Но най-голямата атракция беше хармониката, която Мая получи от дядо и впоследствие разбрахме, че е била на Вили като малък. През целия път имахме споразумение - който я грабне, си слага задължително и шапката на мама и свири. Тази хармоника успокояваше удивително бързо, когато Ради реши, че й се плаче.




4. Шал в багажа - задължително.

Още при първото си пътуване с Мая научихме, че шаловете на мама са не просто любим аксесоар. При слънчево време се превръщат в необходимост. И така бебетата се сдобиха със собствени пердета през деня и леки завивки в началото на вечерта. 



5. Не подценявай бебетата.

Признавам, че се бях съсредоточила повече върху забавленията за Мая. Бях убедена, че по-голямото предизвикателство ще бъде да се справя с нея. А Ради... ще спи.

Ха ха.

Ради се оказа неочакваният звяр на пътя :D 

И спеше по-малко от Мая.



6. Спирките са задължителни.

Бяхме предвидили, че ще спираме за игра, за да могат да се изморяват малките зверове. 

Чудех се дали да вземем топки и други забавления за навън. 

Оказа се, че няма нужда. 

На Мая й беше достатъчно просто да бъде навън и да тича. 








7. Нощувката също е задължителна.

Предният път, когато с Вили минахме почти същия маршрут, нощувахме в колата. 

Този път се поглезихме.

И не съжаляваме.

Открихме приятен крайпътен хотел с ресторант, близо до Будапеща.

Възползвахме се максимално - и на отиване, и на връщане. 





4 коментара:

Violka-Antevasin каза...

П-Р-Е-К-Р-А-С-Н-И сте!!!! :*
И Честито на сестра ти <3

Plamena Markova-Koleva каза...

Предавам!

(Нося ти немски шоколад :D )

Violka-Antevasin каза...

Юпииии! :D:D:D
Време си е вече да се видим ( не го казвам заради шоколада хахахах)

Plamena Markova-Koleva каза...

Изобщо не се усъмних...

:)))))