"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 2 юни 2016 г.

Наказание

Мая и Ради вече играят заедно... по техен си начин.

Това значи, че вкъщи трайно и упорито се настани един постоянен хаос.

Непрекъснато настъпвам някое кубче, сядам върху кукла или разбирам, че не мога да сменя канала, защото пред телевизора се вари кафе в кафеварката.

С малко повече дълбоки вдишвания се свиква.

Но,

когато днес Мая се заигра с Ради и бананово кексче в ръка,

от което падат не просто трохи, а цели хапки навсякъде,

дори и дълбоките вдишвания не помогнаха.

" - Мая, събери си трохите!

Усмивка с всички зъбчета на показ.

- Мая, не се смей, а си събери боклука!

Размахване на пръстче:

- Не Мая, мама!"

Знам ги тези разговори с нея - стигаме или до загубени минути, понякога часове, след които чистя... или до рев от страна на Мая, който после се предава на Ради и е последван от дълго двойно успокояване... и после пак чистя.

Реших да си спестя време, което ми беше нужно да приготвя и обяда на Ради.

В духа на Ботев,

за първи път реших демонстративно да накажа Мая.

С други думи:

"- Мая, наказана си! Ей сега те слагам в кошарата и те затварям!

Усмивка и:

- Аййййе!"

Доволна и щастлива влезе в кошарата, затворих я и оставих Ради при нея.

Двете се заиграха, а аз имах свободен терен за чистене.

Всички сме доволни и щастливи.

(А Мая не пропусна да ме инструктира назидателно коя играчка къде да прибера... да не взема да изгубя някой нов подарък...)

Понеже съм скептична към наказанията и не виждам нищо полезно в истинските такива,

съм доволна, че първото мина незабелязано :)

Тъкмо се наслаждавах на реда вкъщи, докато пиша

(а обядът и на двете вече е готов),

и се колебаех дали да не ги оставя повече вътре,

когато,

току що,

Мая си отвори кошарата.

Но пък още си играе вътре.





Няма коментари: