Мая вече знае - количката е за "каку", а тя е "паша!".
Уж върви пеша, но на всяка нейна 3-та крачка се гушва или в мен, или във Вили с "жеми".
Вземаме я да я носим, а тя щастливо си повтаря новото "паша, паша".
***
И така, бебетата растат.
Мая прекарва все повече време при бабите и дядовците.
(Мисля, че заслужават да ги обявим за най-добрата ясла.)
Аз се опитвам да не мисля за това колко ми липсва през деня
(и 2 нощи през седмицата),
а да се наслаждавам на времето с Ради.
Която пък вече ми се струва толкова голяма и закачлива, и смешна, и... не се спира на едно място.
Яде пиле, пуйка, броколи, жълтък, даже и попара опита... и изгриза една солета на Мая.
И се кара, и обяснява, и целувки раздава с 5 (почти 6) зъба.
Непрекъснато се опитва да пълзи и да се изправя.
Голям човек.
***
Още малко и бебетата вече няма да бъдат бебета.
***
Бях си обещала, че щом стане на 2, Мая няма да е бебе.
Още е бебе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар