"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

четвъртък, 23 юни 2016 г.

"Паша, паша!"

Бебетата растат.

Мая вече знае - количката е за "каку", а тя е "паша!".

Уж върви пеша, но на всяка нейна 3-та крачка се гушва или в мен, или във Вили с "жеми".

Вземаме я да я носим, а тя щастливо си повтаря новото "паша, паша".

***
И така, бебетата растат.

Мая прекарва все повече време при бабите и дядовците.

(Мисля, че заслужават да ги обявим за най-добрата ясла.)

Аз се опитвам да не мисля за това колко ми липсва през деня

(и 2 нощи през седмицата),

а да се наслаждавам на времето с Ради.

Която пък вече ми се струва толкова голяма и закачлива, и смешна, и... не се спира на едно място.

Яде пиле, пуйка, броколи, жълтък, даже и попара опита... и изгриза една солета на Мая.

И се кара, и обяснява, и целувки раздава с 5 (почти 6) зъба.

Непрекъснато се опитва да пълзи и да се изправя.

Голям човек.




***
Още малко и бебетата вече няма да бъдат бебета.

***
Бях си обещала, че щом стане на 2, Мая няма да е бебе.

Още е бебе.

Няма коментари: