Толкова сладко, че се събуди само веднъж, и то чак към 5.
Понеже Мая не е стояла "зад решетки", ми се стори много любопитно.
Някъде след 5, когато я оставих обратно в леглото й, полегнах до нея, от другата страна на решетките.
Наблюдавах я как, въпреки че спи дълбоко, инстинктивно се обръща на една страна и намества крачета през решетките.
Удивително интересна гледка!
Толкова се впечатлих, че реших да пробвам за какво е целият този "шум".
Наместих си и аз моите боси крачета през нейните решетки.
Оказа се, че било едно от онези удоволствия в живота, за които нямаш обяснение... просто се случват.
И аз заспах.
***
Първият път като видяхме "точицата Мая" в корема, с Вили отидохме до една книжарница и изкупихме всички книги за бебето, мама и татко, които видяхме.
Прочетохме ги.
С много съвети.
С много трикове.
И до сега не минава ден, без да не ми попадне някоя статия с леко назидателен тон как се гледат бебета.
Обаче "големите автори" често забравят основното, което можеш да чуеш по-скоро от бабите (и те знаят много повече) -
да се наслаждаваш на бебето,
да лежиш до него и да го гъделичкаш,
да оставиш миенето/ чистенето/ готвенето за някой друг път, за да си подавате топка,
да го насърчаваш да рита щуро с краченца, докато сменяте памперса,
да се гушкате навън, без страх да го вдигнеш от количката,
да си правите сапунени балони,
да рисувате с тебешири,
да откриете, измежду всички нови градинки, старите железни люлки, в които можете да се люлеете заедно :)
да се приспивате, напук на д-р Спок - като се гушкате или като лежите една до друга и си държите ръцете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар