"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

понеделник, 6 юни 2016 г.

И аз съм мъничко дете

Снощи за първи път Ради се обърна на една страна в легълцето си, промуши крачета и ръчички през решетките и заспа.

Толкова сладко, че се събуди само веднъж, и то чак към 5.

Понеже Мая не е стояла "зад решетки", ми се стори много любопитно.

Някъде след 5, когато я оставих обратно в леглото й, полегнах до нея, от другата страна на решетките.

Наблюдавах я как, въпреки че спи дълбоко, инстинктивно се обръща на една страна и намества крачета през решетките.

Удивително интересна гледка!

Толкова се впечатлих, че реших да пробвам за какво е целият този "шум".

Наместих си и аз моите боси крачета през нейните решетки.

Оказа се, че било едно от онези удоволствия в живота, за които нямаш обяснение... просто се случват.

И аз заспах.



***
Първият път като видяхме "точицата Мая" в корема, с Вили отидохме до една книжарница и изкупихме всички книги за бебето, мама и татко, които видяхме.

Прочетохме ги.

С много съвети.

С много трикове.

И до сега не минава ден, без да не ми попадне някоя статия с леко назидателен тон как се гледат бебета.

Обаче "големите автори" често забравят основното, което можеш да чуеш по-скоро от бабите (и те знаят много повече) -

да се наслаждаваш на бебето,

да лежиш до него и да го гъделичкаш,

да оставиш миенето/ чистенето/ готвенето за някой друг път, за да си подавате топка,

да го насърчаваш да рита щуро с краченца, докато сменяте памперса,

да се гушкате навън, без страх да го вдигнеш от количката,

да си правите сапунени балони,

да рисувате с тебешири,

да откриете, измежду всички нови градинки, старите железни люлки, в които можете да се люлеете заедно :)

да се приспивате, напук на д-р Спок - като се гушкате или като лежите една до друга и си държите ръцете.



Няма коментари: