"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 25 май 2016 г.

- Мая, на колко ще станеш утре? - Четри... пеееет!

Мая яде попара и трака с лъжицата по масата за още... нещо.

Ради я гледа, хили се и опитва с юмруче да удря и тя по масата.

От известно време нашата госпожица стана толкова голяма, че вече иска да четем приказките - не само да разлиства картинките. Сега грабва книжката, води ме заедно с Ради на леглото в спалнята. Лягаме трите, бутва ми историята и вика "чети, чети". Завива се до мен и... слуша. Всеки път, когато чуе позната дума, я повтаря и се радва.

Толкова голяма стана, че във всичките й игри вече може да се долови как си брои. Чинийките в кухнята, моливите в несесера, парчетата от накъсаната хартия... "ено, двие, четри, пееет". Никакво внимание и уважение към "три".

- Мая, колко филийки искаш за закуска?
- Двие! (задължително придружени с 2 размахващи се пръстчета)
- А тати колко ще изяде?
- И тати двие!
- А мама?
- И мама двие!
- Ама мама е много гладна. Мама иска три.
- Не! Мама двие!

***
И така мина година.

И нашето бебе се превърна в сладка малка кака, която толкова грижовно се грижи за Ради - гали я по главичката, ако плаче, и я успокоява с "няма, няма"... целува я по бузките, нослето и челцето... подава й шишето с вода и непрекъснато ни напомня "каша, каша", да не би случайно да я оставим гладна... щом заспи, слага пръстче с "шт", ако някой каже нещо... и винаги, когато отидем да я видим сутринта, след като е оставала за през нощта при баба и дядо, първите възклицания ("оооо, како!"), целувки и прегръдки са запазени за Ради. Категорично - това беше най-големият подарък, който можехме да направим за Мая :)

в момента
на 1 година и 11 месеца
на 1 година и 10 месеца
на 1 година и 9 месеца
на 1 година и 8 месеца
на 1 година и 7 месеца
на 1 година и 6 месеца
на 1 година и 5 месеца
на 1 година и 4 месеца
на 1 година и 3 месеца
на 1 година и 2 месеца
на 1 година и 1 месец
на 1 година

неделя, 22 май 2016 г.

"Лелю, лейка, люлка, чеши, боху" или историята за Мая на лозе

4 дни преди г-ца (вече не бебе) Мая да стане на 2 години,

светът й е все по-цветен и вълнуващ.

Днешната ни мисия беше да отидем да берем череши в пълен фамилен състав - с леля и батко.

Щом разбра, че ще ходим на лозе, първата грижа на Мая беше да вземе лейката.

Казахме "чао" на Ради и я оставихме да хапва каша с баба.

***
Самото бране на череши мина бързо за Мая и почти незабелязано.

Не успяхме да я накараме да хапне дори една черешка, но пък й хареса да разнася кофата насам-натам.

Голямата веселба настана, когато получи по-малка кофа и започна да прехвърля в нея.


***
Но нито черешите, нито ягодите бяха в състояние да засенчат най-голямата радост - да полива с лейката... при това пълна с истинска вода.

Ако светът беше едно справедливо място, при следващото ходене баба и дядо щяха да намерят още много нови пораснали плочки... след цялото старание на Мая да ги полива.



***
Единственото, което беше в състояние да накара Мая да пощади поне малко водата, беше люлката.


***
И понеже вече е почти на 2... и правим опити да се приспиваме с приказка-стихотворение за Охлю Бохлю

("-Охлю, мили, хей, здравей! Що се случи с тебе, брей?! Покрива си да поправиш, леле, сигурно си знаеш, че дупка зейнала е там, но няма да се справиш сам!
- Каква беда ме сполетя, да бе видяла как летя! Бързах, хлъзнах се по склона, дори счупих си балкона!")

та нямаше как да не потърсим истински охлюв и да ги запознаем с Мая.

Специално за нея, леля откри най-големия наоколо :)





***
Час и половина на лозе - и сега всички спят следобеден сън :)

петък, 20 май 2016 г.

"Любовта е лудост" с нашата тайландска вечеря

Преди няколко месеца се бях оплакала, че никога не получавам късметче в заведенията, защото не си поръчвам кафе.

За рождения ден Вили ми подари кутия с послания за всеки ден от годината.
Вече си имам късметче към сутрешната чаша топла вода с лимон.
(Всъщност се оказа игра, защото изтегленото листче в неделя е задачка, която Вили трябва да изпълни... а тя винаги е свързана с мое удоволствие :)

***
Вчера изтеглих "Любовта е лудост".
Изсмях се, защото точно на 19-и май навършихме 3 години, откакто живеем заедно.
По този повод бях обещала да приготвя 3-степенно тайландско меню за вечеря.
Истинска лудост.
Но с нея отметнахме 6-тата точка от списъка "да направим през 2016".

***
Лудостта започна в сряда вечерта, когато четиримата отидохме на пазар със списък за тайландската вечеря.
И се прибрахме затрупани с кокосови консерви - то не бяха млека, не бяха сметани. Всичко се правело от кокос!

***
Същинската работа започна вчера на обяд. Малко след като Мая замина с мама-на-Вили да се люлее на люлките, а Ради заспа... и минути по-късно се събуди. Сложих я в кошарата за игра, твърдо решена, че през това време ще направя тайландската торта за десерт.
Истинска лудост се оказа фактът, че 2 от необходимите консерви не бяха пригодени за лесно отваряне.
Предпочитах да се откажа от вечерята, вместо да се пробвам да ги отворя.
Все пак, аз съм човек, който веднъж отвори бутилка с вилица, писа за това в блога и все още го приема за един от най-големите си (физически) подвизи.
Но въпросът беше принципен - аз или консервите? А и си имах мъничка надежда, че, след 2 години целодневно разнасяне на малки хора, ръцете ми са заякнали.
Срам не срам... google-нах как се отварят консерви. Изгледах няколко клипчета - сред които един ентусиаст отвори с лъжица. Разгледах няколко инструкции в картинки. Тествах няколко пъти. Установих, че силата ми не е мръднала.
И, все пак, в разрез с всички съвет - успях.
Това определено е вторият ми огромен физически подвиг.
Признавам - почувствах, че светът е в краката ми.

***
С вече сериозно огладнялата Ради, спретнахме измислена тайландска торта за точно 10 минути - с готови правоъгълни какови блатове, сиропирани с Бейлис (от моята лична колекция "алкохолът на мама за готварски цели") и обилно намазани с крем от: пасирано манго от компот, маскарпоне и заквасена сметана. Между блатовете за разкош сложихме банани и ягоди.

***
Лудостта продължи и след като Ради хапна. Хем искаше да спи, хем не можеше да спре да си играе с мен. Прехвърлихме се към спалнята. В резултат - вместо заспало бебе, получих 1 час в игри и искрен безсмислен бебешки смях. Върнахме се обратно в хола, защото времето за готвене напредна. Оставих я в кошарата за игра и подхванах пилето в зелено къри. Рецептата на Звездев се оказа феноменална.

Междувременно сварих зелен чай с малини и малко кафява захар. Изсипах го в кана, за да се охлажда. Малко по-късно добавих сока на 1 лимон, сока от компота с манго и газирана вода. За червен разкош украсих с шишче с пресни череши от градината на мама-и-татко-на-Вили.

След като установих, че нетипичната тишина се дължи на факта, че Ради е заспала върху куп играчки в кошарата за игра, започнах ориза. Истинска лудост е, че от любов сготвих банани, фъстъци, стафиди, придружени със зелен лук и сминдух. Кой да повярва, че това ще се окаже една феноменално добра комбинация, особено заедно с пилето. Ето я и рецептата - цък.

***
Всичко се сготви на време.
Което не е изненада, защото рецептите са бързи и лесни.
Отидохме на пазар, минахме да вземем Мая от баба и дядо и се прибрахме вкъщи някъде след 20 ч.

***
Лудост е да се опитваме да правим "романтична вечеря", когато имаме две сърдити и гладни бебета.
Мая вика за бисквити, намазани с топено сирене, които после категорично отказва даже да доближи. Ради пищи за каша (разбира се, оризова - почти тайландска). А аз се отказах от зелената тайландска салата с манго, авокадо и кашу. Друг път.
За отрицателно време сложихме масата, запалихме свещ, наляхме вино, снимахме за спомен и... започна борбата да хапнем по нещо, докато Мая и Ради изискват цялото внимание на света.

***
Любовта е лудост,
Особено любовта с две бебета :)






понеделник, 16 май 2016 г.

модерното клише "Живей все едно днес е последният ти ден"

От няколко седмици засичам тоя съвет в различни интервюта.

Едната мадама сподели, че,

откакто е започнала да живее по този начин,

всеки ден, щом се събуди, застава пред огледалото и се пита:

"Ако днес е последният ми ден,

какво бих искала да направя?"

И се започва -

обажда се на мама, на баба, на леля и т.н. да им каже, че ги обича... и продължава в този дух.

Разбира се, не губи време да кисне във Фейсбук и да следи клюките.

Не гледа телевизия.

Не харчи пари за ненужни вещи.

***
Аз пък не виждам нищо романтично и вдъхновяващо в последния ден.

Ако се събудя с идеята, че това ще да е той ...

вероятно ще си остана да спя.

По някое време ще стана и ще отида до магазина.

Ще пръсна всички пари, които имам,

за да си купя вафли, чипсове, газирани напитки, Макдоналдс, KFC, дюнери... и всичко останало, което не трябва да ядеш, ако ще има "утре".

Ще се прибера, ще седна пред телевизора и ще ям, докато гледам "Дързост и красота" от 1 еп. до... докато денят свърши.

***
Ами... не, предпочитам да не живея всеки ден с идеята, че ще да е последен.

Всъщност е готино да караш поредния ден,

в който можеш да си позволиш,

ако си в настроение за това,

да мързелуваш,

да губиш безцелно минути из Фейсбук,

да си платиш поне за месец HBO и да гледаш филми,

докато си по пижама в не-пижамено време.

порочно удоволствие - Макдоналдс в Париж 

понеделник, 9 май 2016 г.

Ако искате бебето ви да яде агнешка дроб-сарма...

... родете му сестриче (предполагам, че и братчето върши работа).

Изчакайте бебето да поотрасне и да започне да хапва.

Изчакайте още малко да започне да му харесва това, което хапва.

След това отидете в пълен състав при мама, която е сготвила агнешка дроб-сарма.

Седнете всички на земята.

Честито - вашето бебе вече яде. Очаквайте да поиска и допълнително ;)



четвъртък, 5 май 2016 г.

Първите бебешки паспорти

След месец заминаваме на първото по-дълго пътешествие с Мая и Ради.

Освен списък със занимания/ играчки и трикове, които да забавляват двете в колата по време на 2-дневното ни пътуване до Германия, за щастие се сетихме на време, че ще им трябват и паспорти.

Ето каква се оказа процедурата (като цяло - нищо страшно и затормозяващо):

Първата много важна стъпка е единият родител да отскочи до Районното управление. В нашия случай преди 2 дни аз се отбих в близкото до нас, въпреки че не се водя там нито по постоянен, нито по настоящ адрес. Оказа се, че няма проблем да ми направят справка за адресните регистрации на децата. Разбира се, имаше малка доза "за настроение" конско от страна на служителката. Причината се оказа забавна:

двете деца са на различни адреси.

Така и не можахме да си го обясним с Вили... като се има в предвид, че и двете са записани от него, на едно и също място, по един и същ ред, в 2 поредни години.

Обаче

Мая е със същия постоянен адрес като моя по лична карта

и

със същия настоящ адрес като моя - в Студентски град, София.

Радина е записана на постоянния адрес на Вили по лична карта.

Остава мистерията защо от близо 3 години насам моят настоящ адрес така и не се сменя във Варна, въпреки че си сменях личната карта.

Както и да е.

***
Ето защо е добре цялата история с бебешките паспорти да започне от една бърза проверка в Районното къде са регистрирани децата. Вероятно ще се окаже, че са на адреса на родителите. И всичко е ок.

В нашия случай се наложи разходка до Общината за смяна на адресната регистрация - за по-лесно Мая и Ради получиха настоящия адрес на Вили, където живеем всички. Няколко човека ни казаха, че било в реда на нещата в следващите дни да мине проверка на адрес дали децата са наистина тук. В Районното никой не спомена такова нещо. Да видим какво ще стане.

***
Следващата стъпка е цялото семейство в пълен състав да отиде в съответното РПУ. Задължително е да присъстват двамата родители и да носят своите лични карти, както и копие и оригинал на акта за раждане на детето.

Разбира се, ние улучихме дъжд. И понеже ни е на две крачки, отидохме пеша. което беше напълно достатъчно да намокрим и чадърите, и себе си :)

Но и Мая, и Ради бяха във възторг.

***
От гишето за получаване на заявление... получихме заявления.

Уловката е родителите да се подпишат чак, след като отидат на следващото гише за подаване на заявление - пред служител.

Най-сложната част от цялата работа беше да попълним ръста и цвета на очите. И двете "графи" се сменят всеки месец...

***
С попълнените формуляри (без подписи!), личните карти и актовете за раждане отидохме на гишето за приемане на заявленията. Там се плаща и такса, която е 10 лв. на паспорт (обикновена поръчка, която ни казаха, че ще отнеме най-много 2 седмици).

***
Последната забавна част е снимката.

Щом приеха заявленията и платихме, ни отвориха "тъмната стаичка" за снимка.

Първи влязохме двете с Мая.

Въпреки че от вчера тренираме "Мая, усмихни се за снимка", при което тя охотно показваше всички зъбки, разбира се, днес не се получи точно така.

Още щом влезе вътре - се задърпа да излиза.

А щом служителката ми каза да я кача права върху столчето пред фотоапарата - рев.

В момента, в който се видя на монитора отпред, нямаше и помен от плача и веднага се ухили.

И пак, и пак... и въпреки че бяхме готови още на втория кадър, не й се тръгваше.

Щом излязохме, вдигна ръце и въпросително ме пита "кай???"

Аз се върнах обратно в стаичката с Ради.

Тъкмо да питам и нея ли да я сложа права на столчето... служителката вика "Аааа, бащата да влиза с нея. Той е по-висок, иначе бебето няма да се хване в кадър".

Хм.

Вили каза, че с Ради е станало от първия път.

***
Събрахме усмивки от всички служителки, които искрено се забавляваха с цялата процедура, не пропуснаха да съжалят мама как се справя с две (ако получавах по 1 левче при всяка такава реплика... щях да си купя сладолед!), казахме им по едно "кау" и се върнахме на дъжда.

Сега остана да следим онлайн кога ще бъдат готови паспортите и да отидем да ги вземем.

Мая нетърпелива да я снимат
Ради пред вкъщи - вече нетърпелива да я оставим да спи

вторник, 3 май 2016 г.

Първият Великден на Ради

Както става с всички първи бебешки неща, и от Великден бебе Ради не разбра почти нищо.

Но съм убедена, че й хареса да спи навън, да й сменяме памперса на чист въздух :) , да ходи на гости, да я гушкат, да се вози за първи път в автобус (нищо, че го проспа), да седне за първи път на стола на Мая, докато чака да направим козунаците, да лапне за първи път яйце и да се боядиса в зелено...

***
Междувременно, Мая за първи път се бори с яйца.

Даже й хареса.

И сега всеки път, щом види яйце, казва

"бой, бой, чупи, чупи".

Днес на закуска не само се пребори с Ради, но направо й смачка яйцето.

Но и двете бяха доволни, че имаше

"бой, бой"!

***
Толкова празнично го раздаваме тези дни, че дори успяхме да си направим снимки в пълен състав - 1 тати с 3 мадами по пижами.