Първата хрема и биберонът Стефчо

Поискахме от дядо Коледа театър и обяд край морето,

а вместо това

получихме -

хрема.

За всички.

В неделя сутринта нослето на Мая потече... за първи път, ако не броим кратките почти незабележими потичания покрай излизане на някое зъбче.

Вчера следобед двамата с Вили се присъединихме към хора на "смъркащите нослета",

Тази сутрин се оказа, че и нослето на Ради се обажда от време на време.

Дано утре положението изглежда по-розово.

Ще звъним на лекарката за напътствия, защото сме невежи в лекуването на бебчета.

Междувременно се "глезим" с топли душове, супи, разтривки... и най-важното: вълнени чорапки, плетени от маминка, много гушкане (въпреки че Мая почти не спира да тича насам-натам) и успокоение с новата магическа светеща пръчка.

Другата година ще причакам дядо Коледа и ще му дърпам ушите.

***
За бебе-Ради-архива:

Изненадващо, отново в неделя, 27 декември, Ради не изплю биберона. Вече официално влезе в употреба за повече от секунда на ден (когато й даваме капките витамин Д). Днес дори успя да се приспи с него. Ще го приемем за добра новина, въпреки че не съм любител на бибероните. И понеже се случи на Стефановден, го кръстихме "биберона Стефчо". Продължаваме да си общуваме с Ради и прибягваме до него само в крайни сънливи случаи.

Третата коледна игра е за цялото семейство

Нарекохме я "Пощата на Дядо Коледа се озова в нашия хол".

Идеята дойде покрай чуденето какво да си подарим за празниците. Така се появи решението - пощенска кутия за желания под елхата.

Засега се възползвахме двамата с Вили.

(Предизвикваме още един специален човек, който получи коледен лист за писмо до Дядо Коледа, да изпрати желанията си в нашия хол ;)

Мая пък се забавлява с любимите си занимания, организирани около коледен сценарий - рисуване върху лист, мушкане на лист в дупка, вадене на лист от кутия, показване на Ради... и отново.

Въпреки че са още малки за истински писма до Дядо Коледа, е начало на една забавна семейна традиция.

Втората коледна игра кръстихме...

... "Украси, полей, подмятай елхата".

След като Мая вече разопакова и огледа какво има в повечето подаръци от първата коледна игра, дойде време да се изправим срещу табуто "Бебетата далеч от елхата". Затова им дадохме една :)

***
Цялата история с елхата започна още през октомври, когато се замислих какви са вариантите при едно любопитно и бързо човече като Мая вкъщи. За първи път нямаше да имаме истинско дръвче, затова ни трябваше подходящ празничен заместител. Първоначалната идея беше да оформим такава от зелена прежда и да закачим на стената. Когато се сетихме, че всъщност няма за какво да я закачим, минахме към план Б - елха от филц. Просто и лесно - беше нужно само голям лист филц, голямо парче картон, копчета, игла, конец и тиксо.

***
Снощи бях решила, че ще легна рано. Но щом Мая заспа малко след полунощ, последващото миене на чинии и събиране на играчки ме разсъни окончателно. Към 1 ч. беше ясно, че сега е моментът да направя нещо коледно.

И така се появи малкото копие на елхата ни от филц с останалите парченца от голямата. За по-забавен бебе-ефект си има пълнеж от нарязани на лентички рекламни брошури.

Мая я забеляза почти веднага, щом се събуди. Премина през дърпане на вече закачените играчки, опити да ги откача и закача. По някое време измъкна от някъде лейката си и отиде да я полива. И, разбира се, не позволи да се задържи покрай Ради.

***
Когато казах "Покажи на Ради елхата", с надеждата да се заиграят двете, Мая скочи от дивана, отиде до голямата елха и й я посочи. После се върна, качи се обратно на дивана и пак си взе малката.

Единственият недостатък на играта е, че днес ми се спи :)

С две бебета на "почивка"

***
Преди 2 години на 13 декември "се взехме" официално.

***
Миналата година около 13 декември Мая за първи път вдигна температура - за щастие, оказа се, че 5 зъбчета са на път да излизат. Въпреки това нямаше как да организираме празненство, различно от това да сме си вкъщи и да я гушкаме, докато й мине.

***
Затова тази година решихме, че ще се пътува.

Каквото ще да става, Ради щеше да получи първата си почивка на планина.

Нищо, че новата ни семейно-голяма кола претърпя инцидент месец преди това.

Нищо, че за малко да посегнем към фонд "пътешествия", за да я оправим.

Нищо, че се оказа, че къщата, на която сме хвърлили око, вече е заета.

Нищо, че с Вили се разболяхме седмица преди заветната дата.

Беше решено - тази година, на 13-и, ще се пътува.

***
12-и декември премина във финални покупки, правене на списъци "Да вземем за Мая", "Да вземем за Ради", "Да вземем за нас", "Непременно да вземем", "В никакъв случай да не забравим!" и т.н., събиране на багажа, опити за подреждане наоколо, къпане на бебета, къпане на нас, приспиване на бебета, приспиване на нас и т.н.

На 13-и с Вили станахме по тъмно... някъде след 6... за да успеем да пием по един чай/ кафе, да закусим, да завършим багажите, той да пренесе към колата по-голямата част и... най-важното - да събудим бебетата, преди да са успели да се наспят. Идеята, разбира се, беше да тръгнем с две сънливи човечета, които веднага да се унесат в колата.

Към 9 успяхме да тръгнем.

Колата се беше превърнала в детско царство - играчки, тефтери, химикали, дрънкалки навсякъде. Плюс органайзер, закачен на седалката пред Мая, и зареден с вода, солети, бисквити и салфетки. Оказа се голямо удобство за мен и успокоение за нея - всичко й беше на една ръка... или един крак... разстояние.

След като хапна закуската, Мая се унесе и се присъедини към вече спящата Ради.

Двете проспаха целия път.

2:0 за нас.

Пристигнахме в Елена към 12:30.

Подранихме с час и половина от времето за настаняване. Кой да очаква, че няма да се наложи да спираме я за хранене на Ради, я за разтъпкване на Мая, я за смяна на някой памперс?

Спряхме в Йовчевата къща и веднага ни посрещнаха с лекичък смут и обещание, че започват да приготвят стаите.

Мая вече риташе и се мяташе нетърпеливо на седалката.

На свой ред, Ради нададе гладен вой до небесата.

Последва бързо мобилизиране - Мая излезе с Вили от колата и започна да гони котките в двора, докато аз храня Ради.

Спокойствие.

Слънце.

Пълна идилия.

Докато...

в двора не влезе едно голямо рунтаво куче, с което Мая реши, че не иска да си играе и се скри обратно в колата.

Ради пък напълни памперса. И нададе следващия вой до небесата.

Бързо преобуване на задната седалка и отново всички се озовахме на слънцето навън.

Междувременно, стаите бяха готови и ни поканиха вътре.

Оказа се, че къщата имаше над 200-годишна история и собствениците се бяха постарали да запазят атмосферата. 

Определено шокът на деня бяха стълбите, които водеха към стаите... високи и стръмни... поне на пръв поглед, особено с две бебета. (На втория ден вече бяхме свикнали с тях, но до последно бяхме мнооого внимателни, докато носим Мая и Ради. Мая изобщо не си и помисли да опита да се качва или слиза сама.) Но май това беше единственият недостатък.

Предимствата на мястото, което избрахме, се оказаха:

стаята за 4-ма, където спокойно се настанихме да спим, без да се чудим дали някое бебе няма да се изтупурка някъде :)

дървото... навсякъде... усещаше се, че сме в планината

отоплението в цялата къща... изобщо не се наложи да търсим в коя от всички торби сме прибрали пантофите на Мая

но,

най-вече,

механата с камина на първия етаж,

която беше само за нас,

и гостоприемните домакини,

които ни приготвяха закуски и вечери,

сервираха ни

и съвсем дискретно и ненатрапчиво ни оставяха на спокойствие. 

Беше толкова перфектно да имаме възможност да хапваме, да се занимаваме с бебетата през това време, а и стаята ни да бъде близо, без да се налага да готвим и мием чиниите :) 

Бонус точка - домакините готвят много вкусно.

Втора бонус точка - едната ни домакиня предложи на няколко пъти да вдигне и пренесе Мая по стълбите... даже и го направи :) 

Трета бонус точка - не само, че в механата имаше коледна украса, но и част от нея Мая получи като подарък. 

Четвърта бонус точка - къщата предлага конна езда. Засега не се престрашихме, но кой знае... може би следващия път?

Новина на седмицата - Ради за първи път хвана дрънкалката и си подрънка сама, докато се смее на постижението си :) 

Първата коледна игра - в действие :)

Много е хубаво

малкият човек все още

да не яде шоколади и

да не разбира от подаръци.

Тогава Коледа-та

са игрите.

Ето и първата идея

(тествана и одобрена от Мая),

която си нарекохме

"Дядо Коледа носи подаръците":

подготвихме импровизиран чувал, пълен с малки подаръчета, кола с отварящ се багажник и къща с дупки на покрива.

Идеята е да извадим подаръците от чувала, да ги пъхнем в колата, да ги откараме до къщата и да ги спуснем през... дупките на тавана :)

възглавницаТа или как разбрахме, че Ради порасна

Преди две седмици

съботата се оказа слънчева и топла.

Затова поехме на първото по-дълго пътуване за Ради -

до Силистра.

Идеята беше двете бебешочета да видят Дунав и...

да се отбием до един магазин за ръчно-правени-ци.

Доброволно признавам, че редовно следя

страничката му във Фейсбук 

и

от няколко месеца

подхвърлям на Вили идеята да отидем да го видим.

И така,

преди две седмици

съботата се оказа слънчева и топла,

а ние се озовахме в Силистра.

С Мая влязохме в магазинчето

и...

излязохме с нейната първа възглавница...

както и едно вълшебно зайче-подарък.

Зайчето беше гушкано през целия ден,

после хранено и приспивано вкъщи.

***
"Възглавницата на Мая" не стигна до леглото й.

Покрай игрите й си намери мястото -

върху дивана.

Покрай възглавницата пък

Ради също си намери ново място -

на дивана.

През деня все по-рядко се застоява в кошчето.

Сега й харесва да си лежи на дивана,

да се смее, да се опитва да бърбори и

да се кокори

срещу възглавницата.

Май ще трябва да ходим за втора.

кантарЪт

Уж аз ще отслабвам, 

а Мая измъкна кантара днес... 

който беше скрит дълбооооко под секцията,

естествено.

След като сутринта закуси,

а Ради хапна и заспа отново,

се възползвах от спокойствието

и започнах да подреждам насам-натам.

Докато сгъвах завивката на Мая в спалнята,

чух едно тропане, тракане, суркане, пъшкане.

На бегом отидох до хола.

И видях Мая - извадила кантара,

качила се е върху него и

марширува на едно място -

явно очарована от шума на подметките. 

Разбира се, широката усмивка беше залепена на лицето й.

Върнах се спокойна в спалнята.

Щом подхванах да оправям нашето легло,

тупур-тупур,

дойде при мен с кантара.

Остави ми го пред краката.

Небрежно отклоних поканата й

и се насочих към хола.

Тупур-тупур,

Мая дойде отново с кантара.

Този път взех фотоапарата.

Щом разбра, че ще има снимки,

веднага се качи и ухили...

и забрави, че искаше и мама да се претегли.

Ако не друго, най-после разбрахме колко тежи :) 

Кутията с бухалите и петък 13-и

Преди две години,

пак на петък 13-и,

само че през декември,

получихме Кутията с бухалите.

Тогава тя беше пълна с коледни играчки -

подарък за подписването ни с Вили.

***
След като мина Коледа и прибрахме играчките,

започнахме да прибираме в нея първите подаръци за Мая -

малки дрешки, дрънкалки, мечета, биберони, лигавници и т.н.

Отстъпихме й Кутията с бухалите

и тя се превърна в "Царството на играчките на Мая".

***
Обаче през последните седмици (включително и днес)

Кутията с бухалите претърпя няколко падания

на малки човеци върху нея

и стана ясно, че играчките на Мая ще си търсят друго царство.

***
И понеже днес е петък 13-и,

ми се стори добър момент да превърнем част от Кутията с бухалите

в

по-малка Кутия с бухали,

която закачих на таблото за бележки в кухнята

със съвсем сериозната задача да събира

всички талони за отстъпки, промоции, игри и т.н.,

които ни дават в магазините и за които забравяме почти веднага.

Руската салата като терапия

Вчера беше един от онези дни...

... когато успяваш да хапнеш за първи път в ранния следобед,

... когато по-малкото бебе вкъщи решава, че следобедът ще плаче с всички сили, ако мама го остави или реши да седне,

... когато по-голямото бебе решава да се включи в "хора на сърдитите бебета", щом стане от следобеден сън,

... когато късният следобед премине в едно безкрайно преобличане и сменяне на памперси,

... когато по-малкото бебе спи, а всички останали сядате да вечеряте и... аха... да грабнеш първата хапка... то се буди гладно,

... когато към 23:30 ч. всички най-после заспят, а ти започваш тепърва да вършиш всичко, което не успя през деня.

Днес трябваше да бъде различно.

Ради спеше кротко сутринта, така че закусих с Мая. Дори реших да си пробвам късмета и й пуснах "Маша и Мечокът", а аз взех "Стражите! Стражите!" на Тери Пратчет... книга, която чета от седмици, а съм едва на 56 страница... Най-после ми стана интересна и... аха да се засмея... Мая усети, че пропуска нещо. Накратко - последва рев и тръшкане в желанието си да вземе книгата. Станахме от масата. Ради се събуди от шума.

Започна поредното безкрайно преобуване и преобличане.

Докато сменях памперса на Ради, Мая се качи на дивана до мен. В момента, в който се обърнах да я видя, вече се беше изправила и засилила напред... при което се озова на земята с главата напред. От няколко седмици това беше най-големият ми страх. Случи се. Поплака малко в мен, дръпна се и продължи да щурее ухилена из вкъщи. Преди час пак се успокоявахме след падане, за щастие не от дивана. На челото й периодично се появяват червени петна, които до следващото падане вече са изчезнали.

От 10 ч. нататък денят потръгна кротко и приятно.

И следобедът взех решение - ще правя руска салата.

Започнах да режа дребно дребно дребно картофи, кисели краставички, яйца, шунка. През това време Ради си спеше спокойно, а Мая пръсна куп малки листчета за бележки из стаята и се впусна в предизвикателството да ги изрисува всички.

Час по-късно се чувствам бодра и освежена. Може би това е усещането след спа (според любимия ми сайт "Как се пише?" "спа" се пишело с малки букви)? Бонусът при мен е, че и вечерята е почти готова.

След като Мая за първи път опита руска салата, легна да спи.

Ради също все още спи.

При толкова спане наоколо, съвсем се чувствам като на спа.

"Тук има нещо съмнително..."

Мая е ядосана, след като нацели кисела краставичка

Арт маслини

Любов по време на... Мая и Ради

***

The Doors пеят The End в youtube.

Понеже по цял ден не се сещам да пия вода, си направих чай.

Понеже не се сещам да пия и чай, мина около час, докато забележа чашата на плота. 

Сега е леко топъл.

Наоколо е почти чисто и подредено.

Мая спи в спалнята.

Ради спи в кошчето в хола.

Накратко - две от две спящи човечета, чаша чай и The Doors.

Щеше да бъде съмнително перфектно, ако в мивката нямаше чинии за миене.

Слава Богу.

***

И The Doors стигнаха до края на The End

***

Да си дойда на думата.

Любов по време на Мая и Ради е забавна мисъл.

Тъкмо щях да кажа, че сме далеч от клишетата и се усетих...

... през първите дни имахме шампанско и сълзи - 

щом се прибрахме вкъщи с Ради, се появи неотворено шампанско, забравено покрай раждането на Мая.

Тогава изпихме половината, а сълзите се появиха първите нощи, когато на мен ми се спеше, а на Ради - не. (Част от останалото шампанско замина 30-на дни по-късно, когато отбелязахме първия месец на бебето... а финалните глътки изчезнаха за овкусяване на един иначе скучен ориз). 

Като изключим това клише, 

любов по време на Мая и Ради всъщност означава...

... Вили да приспи Мая, след това да се върне, за да ми помогне с нощното носене на Ради по време на колики

... да излезем на разходка с колата, в която да заспят и двете... да грабнем нещо за хапване по пътя, да отидем до плажа с идеята да ядем на предните седалки, докато гледаме морето... в момента, в който отхапваме първите хапки, да се събуди Ради и да започне да плаче, Вили да излезе и отиде при нея, въоръжен с дрънкалка (която не се страхува да използва), за да мога да хапна поне аз на предната седалка, докато гледам морето (и една мадама, която се мъчи да паркира до нас) 

... всяка сутрин, докато Вили приготвя закуска за Мая преди работа, да ме пита какво ми се хапва

... да гледаме филм в продължение на седмица, докато единият гушка Ради, а другият е седнал на земята и играе с Мая... понякога даже и хапваме пуканки, скрити през девет възглавници зад десета, за да не ги види Мая.

***

На фона на цялата тази романтика,

снощи Вили ми отправи едно предизвикателство:

да изгледаме заедно всички части на "Междузвездни войни".

Това ще е сериозно доказателство за любов, защото този филм ми е като ходещо шествие по Хелоуин.

Дали да не отвърна после на удара... и с кои филми?

***

А Youtube серията изненадващо завърши с Nick Cave и Babe, You Turn Me On 

Когато седмицата е с краката нагоре

Едва 3-ти ден, а ние тотално изтрещяхме.

Ако Ради заплаче, Мая го приема като предизвикателство и започва да плаче два пъти по-силно.

Ако Мая заплаче, Ради се събужда веднага и приема на свой ред предизвикателството да заплаче.

Сълзи се леят на килограм.

Писъци да искаш.

А да имам свободна ръка тези дни е истински лукс - в 90% от времето държа и приспивам Ради с едната ръка, докато Мая ме е хванала за другата и ме води към кухнята да търсим нещо, което й се хапва.

Вече втори ден Мая така и не успява да заспи през деня, защото си губи биберона - я зад нейната кошара, я зад нашето легло. В резултат - следобедът прелива от нерви, писъци, плач и сълзи.

Днес им казах "стига".

Пуснахме музика, сложихме Ради да лежи на дивана за разнообразие, извадихме дълбоко скритата торба с фулмастри и други цапащи пособия, хванахме едно шишенце с боя за рисуване с ръце, постлахме пода и нападнахме жертвата - кошарата за игра.

В момента и двете са кротки - Ради рита във въздуха в такт с Криско и Сантра, а Мая храни мечока с банан.

в наша защита - боята лесно се мие с вода, но пък кошарата беше толкова скучна

Това може да се случи само в неделя

Тази неделя беше повече от специална.

Като за начало, събота вечерта Ради заспа към 23:30 в кошчето си. Докато чаках традиционното й събуждане след 5 минути и се подготвях за последващото й приспиване върху мен... съм заспала. Събудихме се заедно към 2 ч. Тя сигурно е огладняла, но на мен толкова ми се спеше, че я взех при мен, гушнах я, завих я с моята завивка и отново заспахме. Събудихме се чак след 6 ч.

Първата ни нощ без хранене.

Преобух я, хапна и отново заспахме.

Към 9 ч. ни събудиха Вили и Мая.

И, за да бъде още по-сладко, върнахме часовника с час назад и отново беше рано.

Но това не е всичко.

Отидохме при мама и татко за закуска.

Междувременно, Ради си спеше кротко, а Мая си играеше спокойно.

Толкова пълна идилия, че с Вили успяхме да отидем на фризьор.

Но дори и това не е всичко.

Щом се прибрахме, Ради хапна, а Мая заспа... което ни позволи спокойно да хапнем и ние с Вили.

Дори и това не е всичко.

Накрая даже успяхме да дремнем и 4-мата... по едно и също време.

Диванът, рок радиото и липсващият биберон или... месец по-късно

Чували ли сте градската мъдрост, че второто дете е по-кротко и лесно за гледане?

Ха ха

Почти бях повярвала преди месец, когато Ради спеше по цял ден и... о, изненада!... по цяла нощ в болницата. С нормалните събуждания за хапване. Изобщо нямах представа как плаче, всъщност дори не й бях чувала гласчето няколко дни. За разлика от Мая, която още като се роди опищя цялото отделение... и продължи по цяла нощ, докато бяхме там. Но пък тогава тя спеше в обща стая с други бебета, докато Ради успях да я "прикрия" в стаята и не я дадох за нито една нощ (1:0 мама срещу системата).

Щом се прибрахме вкъщи, човечето продължи да спи. По 3 часа! Будеше се да хапне и отново заспиваше. Нямахме никакъв проблем да обръщаме обичайното внимание на Мая и да убиваме ревността й в зародиш.

А с гласчето на малката Ради се запознахме още първата вечер вкъщи. Рев, рев и пак рев. Предвиденото място на кошчето в спалнята бързо се измести към хола. Така още от първата нощ, до сега, двете с нея спим/ будуваме/ разхождаме се в хола. Откакто открихме как да борим коликите, вече 3 седмици тя спи по цяла нощ на дивана, върху мен.

Добрата новина е, че заспиването чак към 2 отмина и вече сме стигнали до блажения час от 23:30... 0:00.

Освен че спим на дивана, заобиколени от куп възглавници + кошчето до нас, другата традиция през изминалия месец стана да слушаме радио 1 рок при второто хапване към 3 ч. и приспиването след това (до към 4 ч.). Също както беше с Мая, виждам, че и Ради се успокоява на Пинк Флойд и се усмихва на Металика... да, добри са ни децата :)

И, поредната прилика с Мая като бебе - нулево внимание към биберона. Дори нещо повече - веднага го плюе и се сърди. Отказахме опитите.

Месец по-късно Ради спи повече през нощта и все по-малко през деня. Упорито върви по стъпките на Мая и предпочита да разглежда наоколо, докато я носим. Или да спи върху мама... или татко.

Колкото и да е мило и сладко, определено този месец никак не мина неусетно. Също, както беше и с Мая :)

***
Докато успея да напиша всичко това, минаха 5 часа, през които:

Ради се събуди 5 пъти, 5 пъти се приспиваме, заспива върху мен и се буди в кошчето.

Мая игра, хапна, опитахме 1 приспиване в спалнята, което... аха да бъде успешно... и Ради се събуди в хола и започна да плаче.

Събрахме се отново всички в хола - гушкане, приспиване, забъркване на тесто за соленки (цък), будене, пак приспиване, печене на соленки...

Мая се заигра с една моя гривна, при което я скъса и пръсна топчета из цялата стая.

След това отвори "забранения кухненски шкаф", извади оцета и опръска стената.

Мая е все така будна и в момента ме държи за палеца на лявата ръка, а междувременно играе.

Ради отново се събуди.

Соленките вече са изпечени.

***
Минаха 6 часа.

Ради беше преобута и нахранена. Докато траеше традиционното сърдене при смяната на памперса, Мая танцуваше радостна на Ъпсурт.

насред целия хаос, музиката действа отлично

Вече хапваме соленките.

"Не, че вкъщи сме много хора... просто децата станаха много"

Тази култова фраза принадлежи на Вили.

Каза я преди около 2 седмици.

Не си спомням повода, но подозирам, че в този момент сме гледали от кухнята към хола и сме виждали само и единствено играчките на Мая... навсякъде.

В момента виждам същото + Мая, която разнася из стаята една закачалка с моя жилетка, оставена уж да съхне.

Колкото и да е весело с повече деца вкъщи, понякога трябва да се пребориш с идеалистичните-си-възгледи-за-родителство и да се пуснеш по течението. Нищо, че после сигурно ще ти излезе през носа.

Грешка номер 1:

Показахме на Мая що е то "Маша и Мечокът". Ужас на ужасите. От петък насам вкъщи не се гледа нищо друго. Ако, не дай си Боже, пусна музика или "Преди обед" по Бтв (което всъщност си е приятно за гледане), за части от секундата Мая е вече при мен, грабва дистанционното от ръцете ми, само за да ми го подаде отново с "Ма ма ма ма!" И това не е "мама". За щастие, поне не стои пред телевизора, а щъка наоколо и обръща внимание на Маша все по-рядко.

Грешка номер 2:

Мая видя рафта с бисквити/ солети/ зрънчо Слънчо. Не, че беше толкова скрит... И сега периодично застава пред него, вдига глава нагоре и започва да повтаря "тоуа, тоуа, тоуа!", докато сочи някъде в нищото. Вече почти сме го изпразнили от вредно съдържание, с намерението повече да не й купуваме нито бисквити, нито солети, нито Слънчо. Междувременно, по няколко пъти на ден изкарва сърцераздирателни сцени под рафта.

Грешка номер 3:

Купуването на играчки без повод е нещо, което по принцип не харесвам. Докато наблюдавам по цял ден Мая, си отбелязвам на кое вече не обръща никакво внимание. Периодично открадвам по някой час без нея, за да подменя играчките - тези, които в последните седмици са й били все пред очите, отиват в дъното на кутията, за да освободят място на забравените. Засега системата действа :) И все пак, има моменти, в които много много много ни се приисква да я зарадваме с нещо ново и, колкото е възможно, по-занимателно. От известно време забелязваме големия й интерес към кухнята и готвенето, затова искахме да й организираме един малък неин кът. В събота тайно от нея купихме разни дреболии и днес цял ден ги разнася, подрежда, преподрежда, сипва чай, пие чай, мята палачинки и т.н. Да речем, че поводът е раждането на бебе Ради :)

Грешки или не, благодарение на тези дреболии се печелят по 5-10 ценни минути за други дреболии, като приготвяне на обяд или вечеря.

Днес новата кухня ми спечели време да забъркам и изпека бананови мъфини за следобедна закуска. Което си беше почти час ;) Рецептата е от тук - цък. Нашите изглеждат почти шоколадови, заради пълнозърнестото брашно и кафявата захар.