Заешко задушено за Нова Година?

Ммм вкусно, но лоша идея. Освен ако някой не гори от желание да излапа целогодишния си късмет за десет-петнайсет минути. Причината - според китайския хороскоп 2011 е годината на (белия) Заек.

Може би защото малко хора си отглеждат зайче (за некулинарни цели), китайците са сложили и Котката като "покровител" на идващите месеци. Има ли нужда да напомням - котешко задушено за Нова Година... също лоша идея.

Ако някой обаче е твърдо решен 2011 най-после да бъде Годината, в която всичко да му върви по... заешко, добре задушено с лук, моркови, гъби и дафинов лист... то звездите (made in China) съветват следното за новогодишното парти:

-> притежателите на котка да не я скътават сама в ъгъла, а да й отредят най-удобното и любимо място и заедно да си празнуват в полунощ;

-> Притежатели, в никакъв случай не се карайте на котето си, дори и да събори пълната купа с руска салата, за която цялото семейство задружно сте рязали картофи, краставички и салами часове наред;

-> добре е на масата да има риба и сметана - любимите лакомства на котката;

-> точно в полунощ котето трябва да се погали - в замяна 2011 ще донесе нежни чувства и любов.

На кратко, дръжте се с котката си така, както искате да се отнесе с вас Новата Година. А тези, които си нямаме коте, май трябва да се замислим за благотворителна акция "Вземи и глези улично коте в новогодишната нощ".

И последен китайски съвет: черното не е цветът на Вашия празничен тоалет. Разковничето е в комбинацията от оранжево, бяло и сиво, защото трицветното коте символизира късмет.

Ако прасчо можеше да говори...

... щеше да ме посъветва да не пия мастика.


С други думи: направихме си Весела Коледа-та в Шумен. Хайде честито ни на всички празнични отличници!

И ако прасчо можеше да говори, сигурно щеше да ни попита защо го оставихме (време за реклама) в Кауфланд, за да грабнем едно охранено пиле. Виновни сме. Затова мълчим. Прасчо също.

(трябваше да се похваля - на гости в блога Библиотеката - цък)

Край с коледните песни. (първи) Пиянски поздрав с опита на Камерън Диаз да пее.

Когато Коледа е навсякъде...

... най-добре да се пуснеш по течението.

И да си сложиш празнични рога и уши.

Просто за майтап.

(и да внимаваш над тигана, докато готвиш с тях :))

Моля, ако по някакъв начин ви е станало малко по-празнично, не настоявам за коментар, а само да ми посветите една голяма усмивка. Малко по-широка, още малко по-широка... браво :)

Шести празничен поздрав с Christmas is all around me, кавърът от Love Actually

Задача с две неизвестни

Ако при сантиметър сняг влакът има 10 минути закъснение, колко сантиметра ще бъде снегът утре и колко закъснението?

Утре ще разбера.

Пети празничен поздрав с любимите ми Eagles и песента "Please Come Home For Christmas"

Коледните ми спомени...

... се търкалят из Шумен, останали във времето, когато беше горещо, защото имаше парно...

когато се събирахме всички да празнуваме...

(внимание PETA да не чете) когато си имахме "домашно" заколено прасенце...

когато поставяхме първата хапка от питката на Бъдни вечер под възглавницата, за да сънуваме "бъдещия жених"...

когато гледах библейския филм по Канал 1...

когато обикаляхме на групички по улиците на Шумен в търсене на подаръци един за друг... и винаги се засичахме :D

когато получих "Без дом" на Хектор Мало и татко ми я четеше

и, не на последно място, когато вечер ме слагаха да спя на земята... защото бяхме много хора и... защото имаше парно и беше горещо :)

(така се случва, когато снимаш първия натрупал сняг през прозореца на влака)

Четвърти празничен поздрав със Somewhere in my Memory, саундтрак от филмчето "Сам вкъщи"

Виртуалните промени - началото на...

... подготовката за една реална красива Коледа.

Трети празничен поздрав с Боб Дилън.

И каква я свърши?

Никаква. От новогодишните желания останаха само сенките на декемврийските намерения. Поредната почти пропиляна година.

Втори предколеден поздрав с Джон Ленън (разбира се)... минути преди 8-и декември. Ще си помълча в негова памет, докато слушам.

Коледната работилница отвори врати

Като типично миньонче, не е проблем да мина за някое от джуджетата на дядо Коледа. Е, засега не майсторя играчки, но...


Последен шанс да си пожелаеш картичка, която да те "изненада" в пощенската кутия около Коледа. Nezzo, Лени, Онди и Baby вече попаднаха в списъка на добрите деца :)

Първи празничен поздрав:

Дама зад борда

Нещо такова ми мина през ума тази сутрин, след като ми изгърмя крушката на мега високата лампа в новата квартира в София. Разбира се, не е като да не го очаквах (цък).


Класическа ситуация, в която присъствието на мъж е добре дошло. И понеже, за добро или не чак толкова... добро, не живея в очарователен филм от 60-те, се наложи да се справя сама. В случай, че някой сън не го лови в очакване да разбере как "преборих" този неприятен момент (да, мамо, знам, че четеш ;)) - информация за "дами, изпаднали зад борда" цък.

Ти ли ми съсипа дрехите?

Тук прибавям и онова човече със заканително насочен право към теб пръст (цък).

Снощи току що изпраните ми дрехи бяха на клуб, слушаха музика на живо, забавляваха се. Четири часа по-късно бяха изолирани в най-далечния край на стаята. Ето ги - любимите ми, до скоро чисти дрехи, под формата на токсична бомба. Напоени с гаден цигарен дим. На сутринта, вече на свежа глава, ги изпратих пак за пране. Признавам си - финансово не съм дорасла да излизам всяка вечер...

И малко черен хумор от Закона за здравето: "Държавните органи и институции планират, разработват и провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите чрез осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика." Най ми харесва това - "обучение на здравословен начин на живот". Сега си спомнете дебата около забраната на тютюнопушенето в затворени помещения. В крайна сметка - "Парламентът реши да се допуска тютюнопушене в обособени за това места в ресторантите, баровете и кафенетата, както и в сградите на гарите и летищата. В заведенията за хранене до 50 квадратни метра собственикът ще решава дали изцяло да се пуши или не. Едва 85 народни представители участваха в гласуването на спорните текстове, 65 бяха „за", 20 „против" (от тук).

Още малко черен и миризлив хумор: "Емил Димитров от ГЕРБ изтъкна, че с отмяната на пълна забрана за пушене се цели да не се засегне туризма, който по думите му е един от водещите сектори в страната. Друг мотив на вносителите е да не пострада тютюнопроизводството." (от тук) И отново - "Държавните органи и институции планират, разработват и провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите чрез осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика."

Отначало мислех да подходя към всичко с чувство за хумор, но защо? Реших за себе си да не бъда толерантна към пушачите, които пушат в лицето ми. Защото по този начин не помагам нито на тях, нито на себе си. И, най-вече, защото доброволно тровещите себе си и мен са прекалено много. Е, ти ли ми съсипа дрехите?

love of my life don't leave me

Днес заваля, захладня, за-мрачня, загърмя. Случи се и още нещо, което ме радва вече 23 години - най-после замириса на студ.

Защото няма по-хубаво усещане от това зимното дете, родено през февруари, да "подуши" аромата на задаващия се сняг, да се започне едно очакване... събуждане в коледната сутрин, притичване по вълнени чорапи до прозореца и възкликването "Натрупало е!" Безценно преживяване.

Любовта на моя живот = пухкавият, току що натрупал сняг.

Чакам го.

Междувременно се сетих, че в разгара на лятото си хвърлих ботушите. Не много умно, но кой пък е казвал, че съм умна (винаги)?!

Отново Queen, защото ми е адски Queen-ово тези дни - цък.

За още малко коледно настроение - щрак.

Промените идват от изток

Беше ми нужен само един влак, 4 часа и 14 минути (+ - още няколко) в слушане на музика и трениране на дишане през доброволно запушен нос и затворена уста, за да усетя как от дъждовно и студено преминавам към слънчево и топло... буквално и не съвсем.

И така, вече съм на официална коледна вълна - със списъци за подаръци и картички, празнични планове, рецепти, филми и т.н. Куриоз на месеца - с една от любимите си летни блузи днес купих първите коледни играчки за годината.

Признавам си, че много ми се пращат коледни картички, затова ако на някой пък му се получават - приемам адреси ;)

На западния фронт нищо ново

Общо взето животът си тече толкова упорито тъпо и еднообразно, че ражда такива безмислени снимки. Които, ако се занимавате със съвременно изкуство, бихте могли да наречете шедьовър.

Мълчанието е злато

Защото понякога става така:

"След малко пристигаме на гарата в София! Бързо тръгвай, да не ме изпуснеш, че имам много багаж! Бързо!!! Тръгвай!!! Е, как кой е? Аз съм бе! А ти кой си? О, извинете, сгрешила съм номера..." дочут разговор по телефона

Мрън-мрън-ско

Безлично ми е тези дни. Вървя си по улиците, листата падат върху любимото ми яке, газя по още листа с любимите ми почти нови обувки, друга тълпа листа се мотаят около любимите ми дънки. И в крайна сметка всички ме дразнят, нищо не ми е любимо, красивото не ми е красиво и ми е безлично. Мисля си, че ако видите по улиците някое сиво мишле с ръст някъде около 1.60, това е много вероятно да съм аз.

И понеже изобщо не се чувствам като "Пламито" за първи път няма да има моя снимка (или такава, взета мълчаливо назаем от Стънчо).

Ето ме - в смешен опит да бъда "интелектуална" брюнетка, която чете "големи думи за умници". В крайна сметка цял ден дори не чете, а се рови из фейсбук, където се мъчи да измисли нещо умно, което после всички да коментират (да, да, комплексарско, знам...), сваля най-смешните серии от любимите си сериали в замунда, обикаля с новата си карта по автобусите в търсене на храна, която да й припомни, че е гладна, междувременно установява минуса на това да живееш централно (китайските манджи в Студентски град са по-изгодни :р) и още не се е наканила да яде.

И пак започнах да говоря за себе си в 3-то лице. Две новини - имам квартира в София и за първи път си имам интернет. Времето ще покаже дали новините са положителни.

До Коледа остават месец и 16 дни. Преди два месеца ми беше в пъти по-коледно. Мрън-мрън.

Брюнетката е от тук.

Ако искате се поздравете с едноименната песен на Ъпсурд, пък ако ви е Queen-ово - спомен за Фреди. (какъв е шансът след цялото ми мрънкане на някой да му е Queen-ово?)

Особености на женския Водолей

Той е като Стара Загора - център на Вселената (или поне така твърди билбордът на входа на града). Казано с думи прости, за "по-отдалечените точки на Вселената", женският Водолей е роден, за да бъде обгрижван и обсипван с внимание. И най-искрено вярва, че заслужава.

Той има напълно различни приоритети. Докато не-водолеят тича като за световно, за да хване тъкмо спрелия автобус, Водолеят ще забави крачка в целеустремен опит да се наслади на момента и да почака следващия (най-вероятно по-празен). Може би останалите се тревожат дали са взели изпита си с отлична оценка? За Водолея е по-важно да не са го скъсали, за да си отдъхне.

Той се бори за свободата си, както мечка стръвница за малкото си мече... стръвниче. В това си усилие умее да бяга от мързела, като прибягва до изобретателност и (изненада) умерена дисциплина. Затова женският Водолей може да направи най-дивата си екскурзия и два часа по-късно да се появи на уговорена среща в пълна бойна готовност.

Той преминава ежедневно през емоционално влакче на ужасите. Историята познава случаи, когато се смее най-искрено на живота, докато не се сети, че свободата му е застрашена и изпадне моментално в дълбока тъга.

Той не е на "ти" с традиционното, затова бяга (може би безпричинно) от "неща" като спиралата или високите тънки токове като вампир от чесън.

Той е склонен да се тревожи понякога... прекалено. Например - как ще смени високата си крушка в новата квартира, ако случайно изгори (да чукнем задружно на дърво да не става :)

Той е чудак, който през цялото време говори за себе си като "той", въпреки че е "тя".

Гледам лошо, 'щото...

... се обърках, заобиколена от часовници, показващи различно време.

Обаче "хелоуин" имаше... с нова физиономия на тиквата и с почти нова компания, страшните филми се оказаха страшно смешни (Candyman и особено Child's Play... още ме напушва смях (забавен израз) като се сетя за куклата :D) и в резултат нямаше никакви проблеми със съня после. Снимки от вчера - тук.

И понеже е ден на будителите, влизам в роля и разбуждам наред:

Честит ноември.

Дама Пика, покажи се

Помните ли - тъмна стая, запалена свещ, огледало, малко парфюм върху него и картата на Дама Пика? Три пъти "Дама Пика, пожи се" и... някой знае ли края?

Една от "най-страшните" ми истории от детството е докато следвахме този ритуал в мазата на блока в Шумен. Според нашата легенда след третото изричане духът на Дама Пика трябваше да започне да ни души, като в същото време затиска вратата, от която ние инстинктивно ще се мъчим да излезем. Логичният въпрос е - защо ни е да го правим? Нашият отговор - защото бяхме на по девет-десет и във ваканция :D

Финалът на една от "най-страшните" ми истории от детството е, че изпукахме от страх и още на втория път хукнахме към апартамента.

Естествено подгрявам ви за идващия Хелоуин, но и продължавам да се чудя от къде идва тази "любов" към страха. Например защо Bla обожава зомбита? Защо посрещнахме една Нова година с The Hill Have Eyes... за втори път :) Защо един от най-вълнуващите моменти, докато бях на 6 или 7, беше да гледам Twin Peaks на руски... за втори път... този път изпод одеалото, защото вече знаех кога ще става страшно :D Защо в пети или шести клас планирахме да викаме някакъв друг дух, който пък ядеше захар? И защо ми се струва, че ще ни стане супер тъпо, ако наистина повярваме, че всичко е измама?

Ето ви още за Дама Пика.

(между другото, поради блокиране на страницата копирах "Дама Пика, покажи се" три пъти... все още се чувствам добре, може би новите технологии не й влияят :))

(избрахте ли кулминационния страшен филм за утре вечер? аз съм още в чудене и изрових тези - цък)

Имаше време, когато празнувах какво ли не

Включително и адаптиран Хелоуин, т.е. без костюми, но със сладкиши и страшен филм. Едно от най-добрите попадения беше The Hills Have Eyes... ужасна работа. Миналата година карахме с първия тиквен фенер и Rosmary's Baby, не беше лошо. Този път усещам как ще пропусна празника.

Все пак, профилактично, реших да се поровя за някоя психария. И това, на което се натъкнах, съвсем ме отказа да празнувам - Cannibal по онази отвратителна история за германеца, който пуска обява в търсене на мъж за ядене... и получава отговор. Ями-ям.

Е, да видим дали ще има "цар на страшните филми"* тази година.

Чудя се защо толкова обичам тези филми, след като съм абсолютна паника и Винаги (!) подскачам поне по веднъж :D

*и все още смятам, че най-добрият психарски филм, който съм гледала, е сериалът Twin Peaks. Може би, защото продължавам да имам желание да го пускам отново (периодично). За сметка на това съществува филм, който никога, ама никога не искам да гледам пак - Paranormal Activity, само като се сетя изтръпвам :D

(на снимката е едно коте-крадец, което ядеше от манджата на това коте-заплес)

Като стана въпрос за брането на царевица

Не, че сега му е времето... и не, че е станало въпрос... малки подробности, които няма да ме спрат да пиша за брането на царевицата.


Та аз съм брала царевица. Би било срамно такъв огромен царевицолюбител като мен да вярва, че тя расте по... количките с надпис "Варена царевица" по центъра на града. Нищо подобно - расте си далеч от града, на онези полета, към които няма да тръгнете с новото си черно Ауди, а инкогнито ще грабнете синьото си Трабантче. На едно такова поле съм брала преди години. Историята толкова често се споменава с повод и без повод, че сякаш беше вчера. И не, защото съм поставила рекорд по събрани кочани... де ти такива спомени... а защото бях най-безмилостно нападната от някакви дребни летящи и жилещи създания. От тогава за мен царевицата си расте или по пазара, или в количките с надпис "Варена царевица"

Да, брането на царевица може да бъде болезнено. За разлика от нейното хапване.

По този повод:



и -> тук.

В стилно търсене на квартира?

Докато Nezzo празнува своите вълнуващи 18, слънцето пече чудесно, някой от вас може би сега подготвя вкусен сладкиш за следобедното си кафе, а друг се разхожда из някой парк... та в този хубав момент аз търся къде да живея в София. И да ви кажа се изнервям от обяви тип "давам прекрасна стая на изгодна цена... за самотен, добре изглеждащ мъж" (да се чуди човек на кое повече да се ядоса - че пропуска изгодна цена, че не е самотен, може би не е добре изглеждащ или... ами... че не е мъж) или "давам таванско помещение... на партера"???

И така, опитах дистанционно да търся квартира със стил посредством сайтовете за недвижими имоти. Колкото и да са ми жълти очилата, не мога да пропусна факта, че мързеливи хора снимат ужасно мръсни мизерни стаи и искат за тях нелогично висок наем.

Колкото и да дишам дълбоко, София отново започва да ме изнервя. А става въпрос само за 4-5 месеца...

Оплаках се. Не ми олекна, но нищо - пускам мъката си из интернет пространството с допълнението -> предложенията се приемат с добро око - даже се насърчават :)

(до тук със стила в търсенето на квартира)

Бездействат ли ви крушките?

Няма нужда да поглеждате към тавана. Въпреки че е 15:41 часа, в момента е толкова тъмно в стаята, че се чудя защо не светна лампата. Обаче не става въпрос за това.


Напомням ви за анимационните филми, в които често гениалната идея е придружена със светнала лампа (и ококорен поглед... но за него друг път :)).

Е, преминавало ли е скоро през вас това наелектризиращо усещане, че нещо голямо ви завладява и вие сте отново на гребена на вълната? Хвърляте ли искри наоколо в такъв момент или си пазите цялата светлина само за себе си?

Макар че често ми хрумват всякакви абсурдизми от нищото, този път си имам муза - книгата "Бизнес мисленето" на Пол Слоун, подарена ми от издателство "Лик" като част от инициативата "Имаш ли блог?". Повече от мен за книгата - тук.

И за малко да пропусна да ви попитам най-важния въпрос - обичате ли да си играете с най-добрия приятел на човека - мозъка? Предлагам ви едно забавно и леко мозъчно натоварване от книгата на Слоун:

"Проблемът с метрото

Голям град в Съединените щати имал проблеми с кражбата на електрически крушки от метрото. Крадците развинтвали крушките и това водело до допълнителни разходи и проблеми с безопасността. Инженерът, на когото била поставена задачата да реши този проблем, разполагал със съвсем скромен бюджет и не можел да промени местонахождението на електрическите крушки, но той намерил наистина новаторско решение. Какво е то?"

Ремонтирам си чистачките, не се сърди, ако...

... не съм съвсем адекватна. Погледнат през моите очи, светът ми изгежда някак си така...

Все пак, дъждовно е, извинението ми е желязно.

Затова се движа с 5 км/ч, поспирам често и като нищо бих пропуснала да позная познати физиономии край мен. На всичкото отгоре подсмърчам... Та, почакай да си ремонтирам чистачките и гледай какво ще става към Коледа ;)

(междувременно, по покана на Онди се замечтах за дома, а Стънчо отбеляза 26-я си рожден ден... остаряваме бавно...)

С главата надолу

От край време си имам подготвен отговор на въпроса "Какво ненавиждаш?":

-> да ме гъделичкат;
-> да ходя на фризьор;
-> да ям яйца - на очи, твърдо сварени, почти несварени... всякак.

В момента си давам сметка, че:

-> за да поддържа човек кръвното си налягане в норма, имунната система на макс, настроението задоволително, трябва да се смее искрено и, колкото е възможно, по-продължително всеки ден... за мен единствените два сигурни и изпитани метода са гъделичкането и "Приятели"... Факт - все по-често ме гъделичкат без да се мръщя след това;

-> може би най-сигурният признак, че светът е поел към тотална промяна с наближаването на 2012, е фактът, че преодолях ужаса си от фризьорския салон (и в частност страхопъзльовщината от онзи образ на злобно-клюкарката-фризьорка). Факт - всеки месец, на 11-и или 12-и съм там;

-> и, за финал, за да срутя тотално вселенския ред - проядох яйца. Не просто ги преглътнах, а започнах да усещам вътрешно желание да си сваря някое :D


Ужас, май откакто познавам Стънчо съм поела към едно обръщане с главата надолу. Но пък, като една типична Водо-лейка, да си стоя на едно място звучи толкова невъзможно.

Втори ужас, преядох с пица собствено производство (и с варено яйце измежду всички останали зеленчуци)...

Поздрав за всички дечурлига, които междувременно си вървят напред:

Защо българският влак е моето второ "аз"?

Защото обича безобидните щуротии... например докато в първа класа е кучешки студ, то във втора парното достига неподозирани висоти.

Защото не умее да си чисти прозорците и следва култовата философия "Щом все още се вижда навън, страшно няма".

Защото обича да прави подаръци - на един залез през прозореца, на друг неочакван спътник в купето, на трети - 50% намаление.

Защото си има своите безгрижни моменти и умее да превърне едно двучасово пътуване в четиричасова одисея :)

Защото очевидно обича да пътува.

Защото не е фен на високите скорости.

Защото забранява да се пуши в помещенията му - в тоалетните също!

Защото любимата му гара за почивка е варненската...

... а старозагорската е неговата слабост ;)

Щракам си с пръсти

Но нито подхващам кючек, нито изниква някой ориенталски съмнителен субект с паранормални способности... дори и келнер не се появява с някоя забравена сметка.

Общо взето, щракам си с пръсти, но не ми е весело (дори и при спомена за онази училищна екскурзия, на която носех последния албум на Георги Христов, в който той възпяваше "шакадъм", а ние се кълчехме на дискотека в трапезарията).

Щракам си с пръсти и се чудя дали след като отрежа ноктите им да не ги лакирам... да рискувам ли, да не рискувам ли...

Щракам си с пръсти и си спомням за руската приказка, в която по заповед на щуката всичко се случваше на минутата.

Щракам си с пръсти, след като те са притичали по клавиатурата и са оставили във фейсбук следата - "Plamena Markova мисли, че в главата й е "blank space"... на кой му се попълва?" Да видим кой е истински приятел.

Щракам си с пръсти и откривам, че изобщо не съм почерняла това лято.


Щракам си с пръсти и забелязвам, че едно време по ми се отдаваше...

Щракам си с пръсти и осъзнавам, че това беше едно напълно безсмислено включване в иначе стриктно смисления ми блог.

Щракам си с пръсти и признавам, че при написването на този текст в действителност щракнах само веднъж - за да проверя дали е вярно това, че преди по ми се отдаваше. Вярно е.

Есента дойде със странен сън:

Бях пропуснала рождения си ден, никой друг не се беше сетил за него и се чувствах ужасно подтисната, че съм оставила да ми се изплъзне толкова важен момент.

Не за първи път сънувам нещо подобно. Подозирам, че става въпрос за подсъзнателна аларма, нещо като дискретно бибипкащо напомняне "Нов сезон, ново начало - събуди се!"


Доволна съм, че есента не дойде намръщена, а с едно хубаво слънце. Обнадеждено ми е :)

Две завивки и нашествието на чорапите

Подозирам, че лятото чевръсто завърза лявата си обувка и е все по-близо до вратата.

В превод - студено ми е.

На всичкото отгоре есента напира да идва с нейните си предвидими и непредвидими все още промени.

Нищо, аз си имам хубав "хороскоп" днес: "Изберете нов път, но го следвайте неотклонно, като се лишите от използването на думата "невъзможно". (abv.bg) Приятно разнообразие след безкрайните "напътствия" да не излизам от вкъщи, да не споря с шефа и да не купувам имоти...

Ха! Слънцето изгря - явно лятото се запъна на дясната обувка ;)

"Цялата къща ухае на ванилия и коняк...

... карамелизирани ябълки и горчив шоколад."

Това е първото изречение, на което ми падна погледът, след като отворих на посоки подаръка си от Nezzo. Не само ме зарадва, но и ме трогна много. Защото Nezzo не изпраща книга. Тя изпраща едно красиво преживяване, придружено с позабравена разходка до пощата, "Шоколад" на Джоан Харис, послания, сгушени из страниците, и едно предизвикателство (към мен и моята книго-скъперническа душа :)), за което ще говорим пак след няколко дни ;) Искрено ти благодаря!

Дари заради сладката си природа, дали заради нещо друго, но "Шоколад" видимо се почувства като у дома си ;)

Да речем, че повредата е в моя телевизор

Иска ми се.

Много ми се иска да прехвърля вината върху някой друг. В крайна сметка съм убедена, че ще се намери някой ентусиаст (я от клуба на Zeitgeist, я от фен групата на Майкъл Мур), който да докаже, че корпорациите са виновни за всичко - за това, че още не съм подхванала ново хоби; че цяло лято се успивах и само два пъти се озовах насред Морската градина, тичайки; че любимите ми дънки мистериозно отесняха след двумесечна забрава в дъното на гардероба...

Да, мога да метна топката в противниковия лагер. Но докато чакам да ми я върнат с прикачено обезщетение към нея, няма смисъл да бездействам.


Затова се застраховам от отказване от новата мисия като я оповестявам - драстично намалявам (бягам от думата"спирам", разбира се) всякакви готови изкушения от семейството на вафлите, шоколадите, тортите, зрънчовците, чипсовете, солените и мазни ядки, колбасите. В добавка поне два пъти седмично тае бо или тичане.

Как беше песничката - "и така до края на света..." или поне докато не се прехвърля към нова мисия :)

(една безсрамна похвала - днес сготвих първата си зелева супа, която се оказа вкусна... аз и зеле?! кой да повярва)

Мисията

На кратко - мисията е да си намеря хоби.

Наред с "фотографията", кулинарните експерименти, периодичното преподреждане на гардероба, случайното въвеждане на думи из youtube, колажите, четенето на книги, гледането на филми, страницата с игрите в "Телеграф"...

Вчера опитах и открих - колите не са моето хоби. Може би, защото... цък тук

За щастие, оказа се, че и шоколадът не е. След като миниатюрното "алпийско село" на Милка вчера ме отказа с километричните си опашки. Ще ме прощавате, но щом не получих и един безплатен шоколад, нямаше начин да не дръпна кравата за ухото (леко де, леко)


Мисля си да започна да плета... Сега издирвам наръчник... плетене for dummies :)

П.П. О, боже, наистина имало "Плетене for dummies" :D Ама, че "дъми" ден...

В какво се състои добрият мъж?

Преди няколко дни Nezzo питаше какъв е перфектният мъж.

Първото, което ми хрумна - "холмаркски джентълмен" (ХД). Който е гледал поне един романтичен филм по Hallmark, веднага ще се сети. ХД е винаги с костюм (ако е (леко) болен, може да си позволи небрежен кашмирен пуловер), косата му е или изрядно загладена, или много премерено разрошена, в 99% очите му са сини, а тялото - стройно и мускулесто. Но не се залъгвайте, дами и господа - зад тези мускули се крие безумно (не, наистина безумно) чувствителна душа. ХД не прекарва по седем часа дневно във фитнеса (да речем, че мускулите са му подарък от Дядо Коледа). Неговото ежедневие е запълнено до последната секунда (защото ХД не е мързел!) - като се започне със ставане в ранни зори, за да приготви апетитна закуска, която да поднесе в леглото на любимата (и не говорим за филия, мацната с лютеница!), след това час-два в офиса, където заема изключително високо заплатена длъжност, която обаче не му отнема почти никакво време, после обяд с любимата, след него - обиколка с нея из любимите й магазини (с неговата кола и кредитна карта), и обратно вкъщи за изненадваща романтична вечеря на... свещи.

ХД е толкова перфектен, че дори ако (не дай си боже!) го блъсне камион с 300 км/ч, той не се "изнизва" просто така. Неее, първо ще дочака любимата, след това ще й каже колко е красива (та той е джентълмен!), после ще я посъветва да си намери друг, ще й каже, че я обича, ще я целуне и чак тогава... ще заспи перфектно.

Второто, което ми хрумна - ХД е скучна работа.

Аз съм до тук с перфектността.

Но ми се стори интересен един друг въпрос - в какво се състои добрият мъж?

Ето и отговор -> цък

"Но лятото още е тук!"

Да, да.

Дойде ли септември, никой не може да ме заблуди, че лятото вече не се сбогува с нас, докато се протяга към закачалката за големия си дървен жълт чадър. Възможно е, разбира се, някой да не му обърне внимание, замислен за своя си чадър. И своя път.


Да, лятото е тук. Но вече се отдръпва от закачалката и се навежда да завърже лявата си обувка. Малко му остана и ще излезе през вратата ни.

Защо да не го забавим с... цък.

Нов месец, ново преживяване

И без джакпота се справям.


Ето я моята първа кола.

Реших да я паркирам на сигурно, поне докато не взема книжка.

Да, трабант е. И да, това е моята Кола от детството.

Идея от този (уникален) сайт -> цък.

Джакпотът мина 4 милиона, но честно казано...

... днес ми е (не)логично весело и без него.


Голямата новина е, че от вчера библиотеката пак работи (край на месечната ваканция) и след броени часове отивам с вече подготвен списък на лов за книги. Както вече съм споменавала, това е "топ любимото" място в града. И едно от малкото почти безплатни удоволствия.

(Така и така ми е добре - отказах се днес да попълвам фиш, хайде от мен да мине - отстъпвам 4-те милиона на останалите желаещи...)

Не всеки иска нов телефон

Още по-малко пък всяка блондинка.

Ето го моя (любим) GSM.


Вече е на 7 години, кажи-речи първолак. По-миналото лято заспа... уплаших се и реших, че е технологичният вечен сън. Наложи се инцидентно да го заменя. Не че не си харесах и новия почти безплатен апарат (преди седмица се разрових в едни от първите списания, които съм си купувала като ученичка... тогава телефонът ми е струвал някакви пари, хаха :D), но химията така и не се появи. Ден по-късно - добра новина, първолакът ми само се отдал на дрямка. Все още работи. Днес обаче го хванах пак да спи в работно време. Как не ми се сменя...

Не всеки иска нов телефон.
Или съм само аз?

Да пристъпим към коледно-новогодишните подаръци

Който си мисли, че смятам да го питам от сега какъв подарък иска... си личи, че не ме познава (но ако му се споделя - ще мине без бой). Не, става въпрос за моя подарък, и то от вече отминалите Коледа и Нова година.

"Подаръчни празници 2009-та" преминаха под знака на пътешествията. Наред с другите чудесни пакети, под елхата ме чакаше и "1001 исторически места, които непременно трябва да посетите"... "малко" нощно напътстващо четиво. Месеци наред броих, премислях, пресмятах и се реших.

Тази събота, 21 август, едното място падна в боя - Национален историко-археологически резерват "Мадара".


(търсете конника ;)

Сега остават само някакви си 1000 места, които непременно трябва да посетя!

Всъщност... така и така вече съм на традиционната коледна вълна - кой ще се престраши да си поиска подарък? Кой знае, може да ми дойде музата и да се превъплътя в джудже.

Супер интересна публикация с множество снимки щрак веднага тук... млъквам... леле днес съм в много бъбриво настроение... ;)

"Махнах небрежно с ръка и заявих...

... че смисълът на живота е да се забавляваш с живота."

Милан Кундера из сборника с разкази "Смешни любови"

Коя съм аз да споря с моя вече любим Милан Кундера?

Затова махнах небрежно с ръка...

и последните дни претърпях тотален провал с опита за гаспачо, преживях мини Армагедон в кухнята, след като изтървах диня на земята, а след вчерашното си интервю за малко да затрия файла от диктофона, но в крайна сметка вече всичко е под контрол и...

махам небрежно с ръка, забавлявайки се с живота.

Къде си, беше ли щастлива?

Всеки път, когато се чуя с някой, дежурната реплика е "как си" или "какво правиш". Защо не се питаме "а щастлив/а ли си"?

Поздрав - Ваня Костова и "Къде си, беше ли щастлива"

За жегите, падащите фасове, нережисиринатите снимкосесии и вечерните плажове

Задъхах се. Първото ми дълго, дълго заглавие. Последният да (не) затваря прозореца.

Жегите последните дни (знам, знам - вече става досадно да изтъквам очевидното, все пак е август, не декември... обаче продължавам) ни наведоха на любопитната идея за седмичен плаж вечерта.


Сигурно куп народ вече го е правил... на мен ми беше за първи път. И стигнах до извода, че това е идеалното време за плаж. Защото:
-> тълпите по пясъка и в морето са изчезнали (три пъти ура!);
-> водата разбира се е топла;
-> навън е топло, но слънцето вече го няма;
-> действително човек може да се отпусне и да се наслаждава на морето, без да се разсейва от скачащи край него малчугани/ голи жени/ мъже с царевица и т.н., докато се чуди от къде ли му се подава някой целулит или нещо подобно...
-> при малко повече късмет, вечерните плажуващи могат безплатно да се радват на гръцка музика на живо от близкото заведение.


Дребен недостатък е фактът, че е абсурд да се изсъхне, но това не е проблем, защото:
-> е горещо!
... или...
-> ако плажът не е централен, най-вероятно ще е почти безлюден... та защо да не падат бански (за задръжките е въпрос на вкус)?

Щом има празен плаж, щом има и жеги... ще има и някоя такава снимка

Наистина опитах да се въздържа, казвах си наум "не, не, не, стига безсмислени снимки!", но уви. Всъщност кой слуша реално вътрешния си глас?! После наистина се опитахме да се "режисираме", но е време да приемем, че не ставаме за модели, затова единият се е помъчил да докара най-милата си физиономия, а другият е залитнал към своята "най-страшна" :))

Междувременно вчера цял ден се вълнувах от факта, че вечерта ми беше в кърпа вързана първата падаща звезда (инфо тук). В 22:58 излязох на терасата. Гледах, гледах, гледах, мислех си желания, пак гледах... И се започна - на сантиметри от мен полетяха падащи... фасове. А те изпълняват ли желания?

Този ми ти мой живот...

В този ми ти мой живот последните дни са сигурни две неща:

1) че е горещо;

2) и ми е неописуемо мързеливо...

Та този ми ти мой живот е застрашен от тотално августовско пропиляване, ако не прибягна до малко организация. Затова вчера за втори път успях да стана в 5:30 и да посрещна новия ден по хладно.

Равносметката от 08.08.2010 - 1 ранна разходка до близкия плаж, 2 "плажа" на по-далечния, 5 предложения да ме учат да плувам (от един и същ ентусиаст), 5 отказа, 3 сериозни опита да ме катурнат в морето, 3 още по-сериозни увисвания на врата на ентусиаста и само някакви си 40 прочетени страници от подхванатата книга, която трябваше да свърша вчера. С две думи - хубав ми ти неделен мой живот, който започна...


... и завърши на плажа.