На теория не понасям такива жалки експерименти... хейтър, камера мен, рисърч.
На практика теорията е скучна.
В превод - човек, който мрази де що види. Но понеже българският превод е твърде краен, безсрамно го заменям с мъгливото "хейтър". А мога ли да не призная, че звучи далеч по-модерно от нашенското "сърдитко Петко - празна му торбичката"?!
Може би е синдром на настъпилите 24 години. Може би е синдром на отминалия 14-и февруари. Може и да е синдром на наближаващия 8-и март...
... но от известно време усещам буквално физическа непоносимост към всякаква форма на клиширана романтика, преливаща от филми, списания и ТВ. Дори вече ми се заформя в главата примерен списък с "жестове", които биха си изпросили дранване по главата:
- изненадващо "Море от любов"... нали се сещате - Наталия скрива шпионката, звънва на вратата, вие подскачате от радост, че пицата най-после е дошла и правите грешката да отворите. Минути по-късно, от монитора Той ви казва "Пиле/ жабче/ пате/ змийче и т.н.", а вие си съскате наум колко мразите да ви говори като на бебе. Още минути по-късно се очаква внезапно да се излекувате от хроничната си ненавист към камери и да говорите с жар и плам за връзката си, докато в главата ви се върти само едно "всички ще ме гледат по скъсан розов анцуг"... примерно;
- и като сме подхванали медийната тема - предложение за брак в студиото на "Море от любов", докато Силвия Кацарова пее "Минава, големият кораб минава", а вие си мислите как и вашите шансове за отказ отминават... без коментар;
- а сега нещо далеч по-тривиално... вечеря на свещи, червено вино и нищо друго... изтръпвам. Ужасно е - никакъв психарски филм за отвличане на вниманието, никаква лимонада за аромат, даже и никакви интересни теми за разговор (да речем световната конспирация), освен "Аууу какви сини очи имаш!";
- 8-и март, някъде сутринта. Буди ви огромен букет рози. За момент се чувствате част от извратената шега на Дейвид Линч и Стивън Кинг, които са се затъжили за вашата ужасена физиономия. След като премигвате, забелязвате, че Той е някъде там отдолу. Казва ви, че са... да речем 160 - от толкова дни се познавате. Какво ще си помислите?
А: Уаууу, хванала съм си принца на бял кон!
Б: 160 рози по 2 лв. парчето... хм, а защо каза, че нямаме пари да отскочим до съседния град за един ден?!
В: По дяволите, имаме ли изобщо ваза?!
Г: Колко бодли има в 160 рози на куп и ще ми остане ли някаква кръв? Е, какво ще ви мине през ума? Ама честно.
Чувствам се лоша. Както споменах по-горе, "сърдитко Петко - празна му торбичката". Та и аз така. Който се изприщва от романтика, няма и да я види.
А този надпис... ей там в ляво... беше едно от малкото неща през последните седмици, което ми се стори умилително-недразнещо. Може да съм хейтър, но все още ми се привиждат любовни послания почти навсякъде. "Да си тръгнем заедно".
Поздрав с нещо любовно-хейтърско.
В помощ на авантюристите - тези дни слънцето изгрява в:
... а участниците в "Предай нататък" заминаха в 4 различни посоки.
Докато те пътуват, вие си имайте едно наум, че съм абсолютен аматьор. Но аматьор, който е вложил много позитивни чувства, мисли, енергии и т.н. във всеки един подарък. И всеки един е абсолютно, тотално и безвъзвратно наречен за получателя си. Затова вярвам, че ще ви донесе късмет. Хайде, нека силата бъде с вас :)
Ароматен кус-кус със зеленчуци. И бира. Вкусно.
За себе си съм убедена, че 8-и не е мартенската версия на изродения Св. Валентин, когато от всеки мъж се очаква да изпълнява капризите на момичето/ жената до себе си.
А този надпис... ей там в ляво... беше едно от малкото неща през последните седмици, което ми се стори умилително-недразнещо. Може да съм хейтър, но все още ми се привиждат любовни послания почти навсякъде. "Да си тръгнем заедно".
Може първо да изникне само един Москвич... за бутане...
... някоя забравена изгоряла крушка...
... или ядосана улична котка.
Нищо. Да метнем една шарена черга на всичко...
... и смело и безразсъдно да Празнуваме. Защото много неща си струват наздравицата (и гордостта). Честит празник :)
