"Пакост или лакомство" и БДЖ

Преди няколко дни... към 22 ч. по някоя от телевизиите даваха филм, който така и не можах да разбера ужаси ли беше или брутална черна комедия. С две думи - по Хелоуин в някакво градче разни хора увисваха мъртви по колове в дворовете, част от страховитите декори, някакви деца ги убиваха, за да ги направят на фенери... и подобни идиотщини. Гледах около половин час.

Филмът се казваше "Пакост или лакомство".

Все за него се сещам, докато слушам тези дни новините за продължаващото съсипване на БДЖ. Криво ми е, не само, защото обожавам да пътувам с влак. Това е поредната гигантска глупост, която се случва пред нас. И в един момент ще се окаже, че няма връщане назад. 

Ако научихме нещо, то е, че мирните седящи протести на по кафе не действат.

Дали ще се роди някое "гражданско движение", на което ще започнат да му хрумват разни пакости, докато "лакомствата" му намаляват все повече? 

Те да се променят или Ние да се променим?

Преди малко пред блока мина вече прословутата варненска тълпа от протестиращи. Наистина впечатляваща гледка - толкова много хора със знамена на едно място.

Дали защото наближава пролет, но изгубих нишката на протестите. Още ли се сърдим на "токаджиите", още ли искаме да сваляме кмета, в крайна сметка "за" или "против" Бойко сме и Станишев ли се оказа в основата на световната конспирация?

3-и март е и не съм на протест. Сутринта гледах американски филм, а след малко ще ям ориз с леща по "индийски модел". Обаче аз празнувам 3-и март.

Чудя се дали на протеста има граждани, които не си плащат данъците, не спират на пешеходни пътеки, шофират, докато едната им ръка държи телефона, пресичат на червено, работят ежедневно с хора на принципа "днес съм в такова настроение, ще ме търпиш"...

Обаче тези хора веят знамена и са излезли против "тях". Защото "те" нарушават правилата, а другото не се брои.

Честит 3 март. Заслужаваме да го отпразнуваме, както ни харесва.

 

Бойко Борисов в библиотека?

И не коя да е, ами нашата.

След като сутринта дойде новината, че ще идва утре, стой и гледай как се работи... като за последно. Бюрото ми се отрупа и, колкото и да обичам книги, признавам, че в един момент ми писна от тях :)

Хубаво ще е всеки ден да се чуват такива новини, че всичко да си идва на мястото.

Да видим какво ще ни отреже, г-н Борисов. Ако изобщо дойде.

На тръгване слухът беше, че ще се появи по някое време другата седмица...

Кое е първото - калпавият журналист или калпавата политика?

Винаги ме е ужасявала мисълта да пиша за политика. А идеята да интервюирам политик кара дори миглите ми да настръхнат. Ненавиждам цялата тази преливаща простащина и присмех, с която ни заливат всички вкупом всекидневно.

Обаче все някой трябва да го прави, нали?

Днес се оказа, че скандална ТВ тройка е на път - Русата Златка, Черната Златка и Политиката. Първата ми мисъл беше "Събраха се!"

На второ мислене ми хрумна един въпрос - не е ли време да съкратим "звездните журналисти" с техните "фън" разговори на кафе за бюджета, реформите в здравеопазването и проблемите на образованието?

Неделни поздрави от "Стандарт" и Кеворкян (заради когото за първи редовно чета вестник всеки вторник).

"Разбирането за водещия като някаква шушумига, която обаче се държи естествено, отваря още по-широко вратите пред силиконовото занаятчийство. След като ефирът се напълни със силиконови цици, сега е ред на силиконовите мозъци, които ще преливат от естественост. Тези мозъци може би няма да експлоадират като френските импланти, а и ще доведат до много по-оптимистични резултати. Ще настъпи ерата на ведрото хилене." (10 януари 2012)

Междувременно вчера заварихме скелети на нашия плаж. Неделя е. Никой да не търси метафори, моля :)

Бъ-бъ-ъ... внимание - леко политическо

В събота споменах, че ще бъда на една сцена с Бойко Борисов (който ще наричам вече Бъ-бъ-ъ). В неделя видях не само, че не е кой знае какво, но и че става въпрос за едно егоцентрично и невъзпитано същество. Всъщност това вече не е изненада за никой, нали?

Тъй като умишлено бягам от всякакви разговори за политика, ще вметна само едно: срещала съм се няколко пъти с предишния министър-председател. Има съществена разлика. Бъ-бъ-ъ остава усещане за сърдито малко детенце, на което рано или късно ти писва да угаждаш. Срещата с бившия премиер все още ми е приятен спомен.

По-горда съм, че бях на една сцена с The Unique Voices или "тримата тенори на България". Изключително добри. Ето и нещо за тях - цък.

(снимките са на Красимира Донева)