29

***

Когато бях на 10, се появи една традиция:

за рождените дни татко ни подаряваше стихотворение,

а мама - торта. 

Е, разбира се, и на другите подаръци се радвах :) 

***

10

Отново ще празнуваме, мое скъпо момиче, 

святото тайнство на сътворението,

тортата ще заблести с десет свещички вече,

десет пламъка ще огреят деня на рождението.

Колко бързо изминаха тези десет години...

Още пазя вълнението от първите думи изречени,

още помня първите стъпки, плахи и неуверени -

вечно живи да са скъпите спомени са обречени.

Как неусетно детето в теб се променя, 

не само за игри невинни днес си мислиш,

тъгата на сираците приемаш като твоя,

готова си с тях всичко свое да споделяш.

По детски несъзнателно ти се предпазваш

от бурята, около нас и в нас, бушуваща,

приятелството като защитен щит поставяш,

за да спасиш частица от човечността умираща.

Стоя си до креватчето ти и те гледам,

насън усмихваш се щастливо вече,

сякаш надежда във усмивката съзирам...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,

                       мое пораснало момиче!

***

11

Единайсет години 

пламъчето ти свети,

единайсет години 

с обич светла засети.

Единайсет надежди,

сбрани в ярък букет,

украсяват деня ти

по маршрута поет,

с единайсет върха,

изкачени догоре,

а орлето в теб пърха

все напред и нагоре.

***

12

Слънчев лъч отзарана

се усмихва на всеки.

Малък Сечко се радва,

че е вече десети.

Днес за мама и татко,

като че няма промяна,

но момиченцето ни малко

е израсло сякаш за двама.

И 12 искрици пламтящи,

в мразовития февруари,

ни напомнят: след 4 нощи

ще празнува и любовта ни.

***

13

Тестове, уроци и оценки,

редове изписани и сметки...

И дори на датата рождена

няма отдих, тъй си уморена.

А пък в този зимен февруари

ден десети слънчицето гали.

Ех, как иска ти се да се влюбиш,

с обич да заспиваш и се будиш.

Е, така е, ти си в нова възраст вече,

че ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ

                     са това, човече!

***

Подаръците "без пари" винаги са добра идея.

По случай 29-я си рожден ден,

вчера си подарих преживяването да снимам бебетата, докато спят и се разбуждат.

Докато ме гледаха лекичко сърдито, им обяснявах:

"Мама има рожден ден. Днес ще я целувате."

Е, целуваха ме. Цял ден. По различни причини (убедена съм, че Ради по-скоро се опитваше да ме изяде).

 

подаръкЪт

чудихме се чудихме се чудихме се

какво да подарим на Мая за 1-я рожден ден

и се сетихме:

сестриче... или пък братче... докторът още се чуди

очакваме подаръкЪт да пристигне септември

(и за Мая септември ще бъде отново май :))

засега неутрално му викаме Бобчо

с Мая гледаме една книжка всяка седмица, за да видим какво се случва с него

говорим му, Мая се опитва и да го милва през корема... което често преминава в шамари, на които тя се залива от смях

в отговор снощи Бобчо срита Мая, която тъкмо се беше унесла върху мен

1-ят рожден ден

дойде

на 26 май

мислех, че биологическо-емоционалният ми часовник ще ме събуди в 7:05, когато се роди Мая

часовникът ми се успа (и можеше да си спи още)

събуди ни Мая

в 7:30

покатери се от кошарата на леглото при нас и започна да ни ръчка, рита, тъпче и т.н., докато не станем да празнуваме

закусихме, получихме първия подарък, направихме тортата на Мая, сложихме я в хладилника да се стегне и тръгнахме на лов за подаръци

еуфорията се носеше във въздуха около количката на Мая

щом получи първите си плажни аксесоари...

бански, шапка и камион, пълен с кофичка, лопатка и формички (защото всяко момиче рано или късно трябва да получи първия си камион!)...

се успокои, отпусна се напред и без да усетим как и кога - заспа

събуди се в момента, в който нашето празнично похапване край морето приключваше... покрай последните ни хапки отвори очи и ни изгледа с погледа "А аз какво ще ям?!"

естествено, че бяхме подготвени... все пак, детето има рожден ден :)

прибрахме се за час почивка, която мина в игри... с камиона, с цъкане на ключетата на лампите в спалнята, опити за вървене върху татко... докато аз довършвах тортата на Мая

"официалната" част от празника премина с бабите и дядовците, а Мая, разбира се, беше на върха на щастието

същинското настроение дойде, след като Мая превъзмогна факта, че вече е на цяла 1 година...

щом хапна, всичко отново си дойде на мястото

семейному сме доволни, че идеята ни с тортата се получи

по хрумване на Вили спряхме да мислим за сладка торта с "позволени" за Мая съставки и минахме на другия бряг... соления

получи се доста вкусно нещо с блатове от прясно изпечен домашен хляб, "сиропиран" с доматен сок, и 4 пасирани "крема" - авокадо, печен зелен пипер и краставица; авокадо, печена червена пиперка и домат; кисело мляко, краставица и жълтък; сварена тиквичка, картоф, морков, копър и извара... украсата отгоре е с варен морков, печена пиперка и магданоз... които Мая също обра :)

за нас пък мама беше приготвила любимата ми торта "Баба Конка"... която няяяякога отдавна е правила за моя 1-ви рожден ден... дали затова я обичам... или защото е с мнооого ром и шоколад :)

За свинските уши... и още нещо

Днес станах на 27.

Тази година рожденият ден... т.е. рождената седмица... минава под знака на подаръците-преживявания.

Ден първи. Тази вечер. Сбъдване на дългогодишна мечта. Да хапна (за първи път) свински уши в кръчма. Подаръкът ми беше прилежно поднесен, опакован в леко мазничък сос и декориран с прилично количество чесън. При това в интересно "квартално кръчме", край което минавам от години. Без да обърна внимание какво пише на страничната врата.

Днес станах на 27.

Докато хапвах свински уши, си мислех за хубавите неща в една връзка. Като усещането, че някой е наострил своите уши, докато ти говориш. И след това сбъдва за подарък някоя твоя мечта.

Днес станах на 27.
Ядох свински уши.
И имам специален човек до себе си... който наостря своите уши, когато говоря.

Аз съм против житейскаТА ситуация...

... да ти се разпаднат обувките, докато си навън.

2 пъти по-против съм да ми се случва 2 пъти за една зима. А дори не беше тежка зима.

Първият път "късметът" ме сполетя, докато си стоях на работа. В един момент на пода се появиха странни черни парчета. В следващия усетих странно течение. В по-следващия видях, че едната ми подметка се разпада на парчета. Това беше краят им. Мир на изкуствената им кожа.

Вторият беше тази вечер. За щастие само на едно кръстовище разстояние на вкъщи. Разбира се, пак имаше (вече не чак толкова странно) течение, опит за спъване и... това беше краят им.

(И да исках по-арт кадър нямаше да мога да направя.)

Общото между двата случая - стари обувки в черно.

Извод от ситуацията - време е за нови не-черни обувки, за по-сигурно в синьо или жълто.

Добрата новина на деня - рожденият ми ден още витае наоколо. Днес получих още 2 подаръка - нещо в синьо и нещо книжно. Досега рождените дни се проточваха цял февруари. От тази година явно започва нова традиция - цял февруари и март.

И вече си имам Пабло Неруда, заедно със 100-те нови начина да кажеш "обичам те"! Да не кажете, че не съм романтична.

На 26

Пожелавам си да пиша повече.

Досадна? И какво, след като е моята седмица?!

Най-хубавото на рождения ден е, че можеш да си окупираш колкото време искаш.

Тази година започвам със седмица, но вероятно ще отиде целият февруари.

Та моята седмица започна. Разбира се, в отпуска съм. И досаждам на всички посоки с:

"Моята седмица!"

Заминахме към Стара Загора. Изтеглих не-знам-си-колко филми, с предварителното обезпокояващо заявление, че ще бъдат романтични. Отидохме на планина и покрай печката с дърва гледахме... Одри Хепбърн, Рапунцел, Рататуй, Чарли Шийн на млади години и немска психария в Африка. Мисля, че не бях чак пък толкова лоша.

И откритието на седмицата:

Февруари не е най-доброто време да отскочиш до Шипка... особено, когато не си подготвен с топли обувки.

Като изключим студения вятър и преспите от втвърден сняг с неясна дълбочина, не беше никак лошо.