"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 28 април 2013 г.

Рекорд във Варна

Градусите скочиха до 30, затова тръгнахме на север. Едно лудо куче не спря да си играе с топка, а аз щях да заспя на плажа. Цветен ден на най-красивия залив на света. И първата слънчева баня е факт.




петък, 26 април 2013 г.

Вчера ме затормози един екзистенциално-битов въпрос:

Чехлите могат ли да се перат в пералнята?

Оказа се, че могат.

След него се появи друг:

А чехлите могат ли да се закачат с щипки, за да изсъхнат?

Оказа се, че поне аз не мога.

Все пак изсъхнаха бързо на слънце.

Обожавам просторната тераса. И гледката към летящите съседи.


петък, 19 април 2013 г.

Продавачката на цветя

Забелязахте ли, че вече мирише на трева, птичките пеят, а всяка вечер към 17-18 ч. ти се приисква да се прибереш вкъщи още по-късно... и още малко по-късно?

А забелязахте ли, че по улиците излязоха възрастни жени, които продават цветята от градините си?

Обаче забелязахте ли още по-важното - възрастната жена с червените лалета пред първото варненско Пикадили?

Днес я видях. За първи път. Тъкмо бях тръгнала нагоре по стълбите към Пикадили, обърнах се назад за момент и видях как едва подава напред към минаващите един букет с 3 вида цветя. Аз съм скарана с цветята и, честно казано, изобщо и не забелязах какви са. Обаче жената имаше толкова хубаво излъчване... всъщност думата е по-скоро красиво. И се върнах. И си взех цветята. Които са разкошни, между другото.

Когато си вземете лалета от жената пред Пикадили-то, забележете още нещо - какво ще ви каже. Мен ме изпрати с пожеланието да бъда обичана. И ей така си ми направи петъчната вечер пролетна :)


понеделник, 15 април 2013 г.

СпиращоТо Човече

Преди 2 седмици готвих.

Това обаче не е кулминацията на историята.

Докато готвих, прозорците се замъглиха. И естествено трябваше да си нарисувам нещо. Така се появи ЧовечеТо. Сладур и половина.

И това обаче не е кулминацията на историята.

Всеки път щом готвя и замъглявам прозорците, ЧовечеТо се появява. Винаги ухилено, без да му пука какво има в тенджерата.

И понеже е сладур и половина... и понеже е ухилен... и понеже (а може би най-вече) си има щръкнала коса и големи уши... нямам намерение скоро да мия прозорци. И без това си вали стабилно всеки ден ;)


петък, 12 април 2013 г.

Първата поща!

Днес беше странен ден. В различни посоки. С различен привкус.

Днес почти свърши. 

По неочакван начин.

Докато преобръщах за може би 3-ти път чантата си в търсене на ключове... и вадех за 2-ри път грешните... я видях...

... първата картичка, която пристига на новия адрес... подпряна върху общата пощенска кутия. Едно от най-сладките усещания на света. Трябва да си сложа собствена пощенска кутия... за много писма.


неделя, 7 април 2013 г.

Подправки

В момента имам 15 вида подправки в кухнята.

Сещам се за поне още 7, които трябва да взема.

22 уникални вкуса, които могат да се комбинират по... колко начина? И да внесат разнообразие. И то само в кухнята.

Колко е глупаво дните да минават еднакво.


Честито, утре е понеделник :)

вторник, 2 април 2013 г.

тестЪт "бирена бутилка"

случвало ли ви се е да си кажете

"ако успея да направя ей това безсмилено нещо, значи мога всичко"?

правила съм го точно два пъти

1-ят път... преди около 10 години

неделя, към обяд. реших, че, ако успея да сгъна капачката от бирената бутилка (Шуменско, разбира се) точно в средата, ще си науча урока по физика блестящо. сгънах капачката. физиката си остана на опашката.

2-я път... преди 3 дена

събота, вечерта. купих си бутилка, без да ми хрумне, че нямам отварачка. реших, че, ако успея да отворя бутилката с вилица, мога всичко.

запознайте се с човека, който явно може всичко... освен да измъкне капачката, която хвръкна някъде зад пералнята :)

трябваше да бъде тестЪт "бирена бутилка", обаче преди малко видях, че нещото в събота не било бира, а сок с алкохол. пак важи.