"През 2015" - една добра идея за новогодишните желания

Всички казват, че е безсмислено в края на годината да се набелязват цели за следващата.

Защото човек още от средата на януари се отказвал от тях.

При мен обаче взеха, че се случиха... почти всички.

Причините за това са 3:

1. поставих си напълно постижими, дребнички, но пък удовлетворяващи цели;

2. написах ги на лист, който закачих на място, което виждам всеки ден;

3. срещу всяка цел имаше място за поставяне на отметка... и именно моментът, в който ще се отчетем в това малко квадратче, беше най-сладък. 

Равносметката накратко:

1. Успях да прочета 10 книги. Сега като ги погледнах ми се струват толкова малко :) Обаче през годината това беше голям подвиг. Добре, че беше чакането всеки месец пред лекарския кабинет за прегледи покрай бременността с Ради. Мисля, че тогава прочетох най-много. 

2. Все още мъча горкия Тери Пратчет. Той ми беше цяла една точка от списъка. Чета го от 3 месеца вече... май. И съм толкова твърдо решена да го дочета, че няма да слагам новия списък за 2016, докато не сложа и тази отметка. Вили дори ми подари за Коледа лампичка за четене в леглото... щастлив човек съм. 

(В момента Мая е седнала до мен на столчето си за хранене и си играе с лампичката. Щом видя, че я гледам, ми се ухили, ощипа ме по ръката и ми направи знак да я оставя на мира и да се връщам към блога. Расте детето... не иска непрекъснато вниманието на мама.) 

3. Другата цел, която е в процес на изпълнение, се надявам да ми отнеме още най-много седмица. Това ще бъде последната отметка за 2015, преди да преминем към настоящата година и новите цели. 

4. Успяхме да изкараме 30 дни без шоколад, вафли, зрънчовци, чипсове и всякакви храни от магазина със съмнителен състав. Случи се през юни. От тогава до днес драстично намалихме хапването им. Струва ми се, че през тази година ще имаме още по-голям напредък. Особено, след като вече и Мая хапва това, което и ние. 

5. Посетихме 3 нови места.

6. Положихме основите на бъдещата ни градина на село. Един ден там ще се случват големи игри.  

7. Започнах да правя мъфини. Първите бяха големи и с шоколад. Сега вече правим всяка седмица с какво ли не... ябълки, банани, тиква, спанак, портокали, лимони. Шприцованите капачета още не съм ги пробвала обаче. Половин изпълнена цел.

За следващата година оставяме това, което, въпреки голямото ни желание, не се случи - да видим падаща звезда, да посетим планетариум, да слушаме музика на живо. 

Последната цел за 2015 беше да научим Мая на поне една смешна дума. Планирахме това да бъде "кукумицин". Стигнахме до "куку" и смях. Последният ден на 2015 решихме да е нещо по-лесно - бахур. Там си останахме само със смеха. Нищо - минава автоматично към 2016. 

А, докато си набелзявахме целите за 2015, едно бобче вече се е зараждало. Най-сладката цел.

Стената и Мъфинът... или

1 новогодишна цел - отметната

остават още 11 :)

мисля, че една от най-любимите ми кухненски придобивки се оказа стената, на която сложихме корк... там се заформи истински оазис на организацията

на Стената на всеки 2-3 седмици закачвам нов хранителен календар на Мая, в който ежедневно описвам какво е яла и какво ново сме въвели... в началото, когато хапваше значително по-малко и всеки ден беше "ухааа нещо ново!", отбелязвах и реакциите й - какви физиономии е правила, дали имам съмнения, че после я е боляло коремчето, дали е повръщала и т.н.

на Стената е и нормалният ни календар, в който пък стриктно отбелязваме рождените дни, годишнините от сватби и т.н., така че другата година да знаем още преди Фейсбук, мама, баба и т.н. на кой ще честитим

на Стената е и списъкът със задачи за 2015... общо взето, всеки ден взаимно си се присмиваме с него :)

точка 10: Да се науча да правя мъфини 

тъй като отново имах 2 белтъка, останали след поредната супа с коприва + застройка само с жълтъци, си харесах тази рецепта - цък.

никак не е трудно... единственият недостатък е, че изпоцапах де що намерих големи купи вкъщи

за да бъда наистина коректна към списъка си, остава за следващия път да се науча да правя и шприцованите бели калпачета отгоре, които ми приличат на сладоледа във фунийка от машина

замаскиран липсващ мъфин с чашка, пълна с черен шоколад, сметана и малко пудра захар

междувременно Мая се забавлява в кошарата с пакетчетата царевично нишесте, малко преди да отидат в тестото

15 "искам" от 2015

да се стопли времето... до към 15-16 градуса... и да спрат да ми замръзват краката

да разуча всичките 400 здравословни рецепти от голямата нова книга, която е вече в кухнята (ура)

и отново - да се стопли времето, за да започна да тичам най-после... толкова съм сериозна, че Вили-в-ролята-на-мъжо-Коледа ми донесе сини слушалки, за да слушам музика... докато тичам

да прочета първата си книга на Тери Пратчет

и пак - да се стопли времето... и да приключат с ремонта на центъра... и да кръстосваме Морската градина

да вляза в Планетариума... да гледам планети

да видя поне една падаща звезда... за първи път

да посрещна Джулай морнинг

да отида на концерт

да се науча да правя малки кексчета, пълни с плодово сладко, и покрити с капаче от домашен крем

да се сбъднат новогодишните ни късмети... и Мая да има "топли крака цяла година, все едно ги грее пред запалена камина"... Вили "сам да си връзва панделки на буйния перчам", а аз "да казвам от раз: Вили с Лили сини сливи свили"

да пътуваме до поне 3 нови места

да се справим с градинарството, което семейно ще подхванем за първи път тази година... и да ни порастнат царевицата, морковите, краставиците, ягодите...

да успея да прочета поне 10 книги

да направим поне още 15 селфита от типа "а някой не иска да го снимат"

"Мамо... мамо... остави ме... бе"

пожелавам си...

през 2014 г. да започна отново да пиша

и да снимам със стария си фотоапарат, който остана забравен от месеци

Празниците минаха и...

... се сетих какви геройски обещания си отправях (супер тържествено наум) средата на декември:

през новата година ЩЕ се отбия при личната лекарка (при която последно ходих за извинителни бележки за училище в 12-и клас...) да я разпитам за онези "задължителни" годишни профилактични прегледи;

през новата година ЩЕ си сменя безумно неикономичния тарифен план към Виваком и ще спра да плащам за 2 карти, при положение, че едната вече и не знам в кое чекмедже е завряна от 3-4 години;

през новата година ЩЕ започна да следя какви пари имам, ще спра да ги забравям по джобове и чанти и... нещо изключително революционно - ще започна да си записвам разходите... да има някаква полза от икономическото образование;

през новата година ЩЕ си намеря идеалния личен зъболекар, който няма да има бръмчащи машини и ще ме упоява още от вратата;

през новата година ЩЕ ЩЕ ЩЕ тичам в Морската... някъде между закуската/ работата и вечерята; (което ми напомня, че трябва да си купя нови маратонки)

Та празниците минаха

Обещания... к'во?!

Мислех си да си обещая през 2013 да се изнеса в някоя изгодна квартира (напр. в някой от модерните "едностайни мезонети" или "тавани на партера"). За момента ме спират сметките за ток, които са ми голям Х.

В духа на новата 2013, я да ви питам... всеки е свободен да се включи... свободни сте и да си мълчите... или да ми отговорите, когато ме видите... 

... имате ли си втори, допълнителен източник на доходи? Какъв е той и как си го намерихте?

Хайде ЗА много години! И ЗА още много любими снимки с някаква абсурдна психо настройка!

За всеки случай преди 21 декември...

... си изтеглихме първите новогодишни късмети :)

Като най-малкото коледно джудже на работа, бях натоварена със сладката работа да напиша 13 късмета. Общо взето, всички получиха това, което ми се иска на мен... като "здраве в алчно изобилие", "нова кола с опитен шофьор" и "нова къща с градина". Май всички се зарадваха. Разбира се, че и аз.

Понеже ще ме чака пътешествие до горещо Мексико, предпочитам да си продължим и след петъка. Да си го кажа.

Дори и да пренебрегнем късметите, днес беше чудесн-о-шеговит-о-коледен ден. Като за начало си бях наумила, че точно тази сутрин ще отида на фризьор, сутринта преди работа. Ей така, за разнообразие... а и защото май скоро няма да има кога. И, като по поръчка, точно тази сутрин навън духаше познатия ни зимен вятър ала "да живееш в блок накрая на света". И, като по още една поръчка, точно преди да тръгна заваля сняг.

За щастие, вятърът утихна, а снегът се усили. Така че, докато стане време да си тръгна от работа, навън вече беше кротко и бяло (колкото мен в разгара на лятото). В коридора си се чуваха коледни песни, имаше украса, включително и елха, а навън си валеше сняг. Най-приятното ми тръгване от работа.

3 пъти "Ура!" за фотоапарата ми (споко, няма да те сменя скоро за Канон),

който

за пореден път демонстрира артистичния си поглед

и снима падащия сняг като...

добра подготовка за петък, 21-ви :)

Поискай да ти кажа...

... коя е думата на 2012

Поискай де, поискай.

И понеже си поиска...

ето я и нея:

Пътешествия

Много хубава година беше. Видях дългоочакваните Мелник и Дунав, близки и далечни крепости, въртях се из завоите на Родопите, почти качих Мальовица :)

И да не забравяме най-важното - спах за първи път на палатка. И искам пак.

Отлично беше. Планирано до последния километър.

Поискай да ти кажа коя искам да е думата на 2013

Поискай де, поискай.

И понеже си поиска...

ето я и нея:

Импулсивно

Крачка напред

Имате ли си вече календар? Аз изоставам. За кой ли път.

Което ми напомня, че трябва да си взема и рафтове за книги.

На всичкото отгоре си мечтая за дрелка, за да мога да си закача нещо на голите стени.

С други думи - вече е 2012. Честито :)

Живи, здрави и крачка по крачка напред.

Ще започвате ли на чисто или...

... е изгубена кауза?

От 4-5 години, горе-долу по това време, се заричам, че през новите месеци ще науча френски, ще спортувам поне 3 пъти в седмицата, ще бъда по-активна в реалните си срещи с хора и ще внимавам много да не изпадам в нелогични тъжни състояния. Все още уроците ми по френски си стоят на лаптопа (заедно с празна тетрадка-речник), спортуването през зимата си остава мит, от 2 дена не съм си подавала носа навън и... съм си все така нелогична.

Чудя се дали да се пробвам с новогодишни "обещания" отново?

Иначе извърших голям подвиг тези дни. Да речем, че е било символично, а не наложително.

В превод - напълних и изхвърлих 2 чувала с дрехи, които не съм обличала поне от 6 години, няма да облека и беше време да освободя. Да видим в кой магазин за 2-ра употреба ще попаднат :D

Все още не съм усетила разлика в енергийния ми поток. Чакам.

(Сега му е времето да гледате този филм - Цък)

Нарочих тази година

да бъде годината на Първите Опити.

Засега направих първия си опит да играя шах, първия си опит да пия чай от борови връхчета (ммм ароматно), първи опит да потърся в Стара Загора червена прежда за неповторимия ми шал, първи (успешен) опит за целувка в Ямбол и първи кадър на каруца на фона на залез слънце.

А е едва средата на януари.

Заешко задушено за Нова Година?

Ммм вкусно, но лоша идея. Освен ако някой не гори от желание да излапа целогодишния си късмет за десет-петнайсет минути. Причината - според китайския хороскоп 2011 е годината на (белия) Заек.

Може би защото малко хора си отглеждат зайче (за некулинарни цели), китайците са сложили и Котката като "покровител" на идващите месеци. Има ли нужда да напомням - котешко задушено за Нова Година... също лоша идея.

Ако някой обаче е твърдо решен 2011 най-после да бъде Годината, в която всичко да му върви по... заешко, добре задушено с лук, моркови, гъби и дафинов лист... то звездите (made in China) съветват следното за новогодишното парти:

-> притежателите на котка да не я скътават сама в ъгъла, а да й отредят най-удобното и любимо място и заедно да си празнуват в полунощ;

-> Притежатели, в никакъв случай не се карайте на котето си, дори и да събори пълната купа с руска салата, за която цялото семейство задружно сте рязали картофи, краставички и салами часове наред;

-> добре е на масата да има риба и сметана - любимите лакомства на котката;

-> точно в полунощ котето трябва да се погали - в замяна 2011 ще донесе нежни чувства и любов.

На кратко, дръжте се с котката си така, както искате да се отнесе с вас Новата Година. А тези, които си нямаме коте, май трябва да се замислим за благотворителна акция "Вземи и глези улично коте в новогодишната нощ".

И последен китайски съвет: черното не е цветът на Вашия празничен тоалет. Разковничето е в комбинацията от оранжево, бяло и сиво, защото трицветното коте символизира късмет.

Честита Нова "почти безпираткова" Година!

Ето, че дойде и 2010. За първи път я посрещнах извън града, далеч от трещящите недоразумения. Беше красиво, пълнолунно, сравнително топло, екзотично коктейлно и вкусно наяждащо. Междувременно, преди час и половина настъпи и 5-тата годишнина от запознанството ни със Стънчо.

(нищо, че е клише - пожелавам на всички Ви много здраве, щастие и късмет! оглеждайте се и за някоя усмивка в повече, няма да навреди :))

Кой какво ще си поиска от Дядо Мраз*?

* Дядо Мраз, т.е. Дядо Коледа-та на Нова година ;)