"Не, че вкъщи сме много хора... просто децата станаха много"

Тази култова фраза принадлежи на Вили.

Каза я преди около 2 седмици.

Не си спомням повода, но подозирам, че в този момент сме гледали от кухнята към хола и сме виждали само и единствено играчките на Мая... навсякъде.

В момента виждам същото + Мая, която разнася из стаята една закачалка с моя жилетка, оставена уж да съхне.

Колкото и да е весело с повече деца вкъщи, понякога трябва да се пребориш с идеалистичните-си-възгледи-за-родителство и да се пуснеш по течението. Нищо, че после сигурно ще ти излезе през носа.

Грешка номер 1:

Показахме на Мая що е то "Маша и Мечокът". Ужас на ужасите. От петък насам вкъщи не се гледа нищо друго. Ако, не дай си Боже, пусна музика или "Преди обед" по Бтв (което всъщност си е приятно за гледане), за части от секундата Мая е вече при мен, грабва дистанционното от ръцете ми, само за да ми го подаде отново с "Ма ма ма ма!" И това не е "мама". За щастие, поне не стои пред телевизора, а щъка наоколо и обръща внимание на Маша все по-рядко.

Грешка номер 2:

Мая видя рафта с бисквити/ солети/ зрънчо Слънчо. Не, че беше толкова скрит... И сега периодично застава пред него, вдига глава нагоре и започва да повтаря "тоуа, тоуа, тоуа!", докато сочи някъде в нищото. Вече почти сме го изпразнили от вредно съдържание, с намерението повече да не й купуваме нито бисквити, нито солети, нито Слънчо. Междувременно, по няколко пъти на ден изкарва сърцераздирателни сцени под рафта.

Грешка номер 3:

Купуването на играчки без повод е нещо, което по принцип не харесвам. Докато наблюдавам по цял ден Мая, си отбелязвам на кое вече не обръща никакво внимание. Периодично открадвам по някой час без нея, за да подменя играчките - тези, които в последните седмици са й били все пред очите, отиват в дъното на кутията, за да освободят място на забравените. Засега системата действа :) И все пак, има моменти, в които много много много ни се приисква да я зарадваме с нещо ново и, колкото е възможно, по-занимателно. От известно време забелязваме големия й интерес към кухнята и готвенето, затова искахме да й организираме един малък неин кът. В събота тайно от нея купихме разни дреболии и днес цял ден ги разнася, подрежда, преподрежда, сипва чай, пие чай, мята палачинки и т.н. Да речем, че поводът е раждането на бебе Ради :)

Грешки или не, благодарение на тези дреболии се печелят по 5-10 ценни минути за други дреболии, като приготвяне на обяд или вечеря.

Днес новата кухня ми спечели време да забъркам и изпека бананови мъфини за следобедна закуска. Което си беше почти час ;) Рецептата е от тук - цък. Нашите изглеждат почти шоколадови, заради пълнозърнестото брашно и кафявата захар.

Анимации

Открихме, че сутрин,

докато закусваме,

по бтв комеди можем да гледаме Бъгс Бъни.

В пъти по-добре от депресиращите сутрешни блокове

или

музикалните канали, които повтарят едно и също.

(Вчера Дафи Дък се грижи няколко часа за бебето-племенник на гаджето си. С Мая умряхме от смях)

Навлизаме в поредния забавен период от съвместния си живот :)

Извинявайте, но на Брус Уилис му беше лесно...

... като екшън герой

Защото сценаристите му бяха позволили да отвръща на ударите, докато си умира бавно и трудно.

Когато се изправи срещу Мая,

а тя му се хили със 7 зъба... и тъкмо подаващо се 8-мо...

докато

го

дере,

скубе (не, че му остана коса),

хапе,

мачка,

рита,

вика му в ухото,

бърка му в носа,

мята се върху корема му,

захапва го за носа,

е тогава

ще го призная.

Иначе новините са повече от "вълнуващи":

в последната седмица Мая

най-после започна горе-долу да пие вода - при това не от бебешко шише с биберон, на който продължава да си гледа все така недоверчиво, а от нашите чаши;

опита от палачинките на татко;

хапна коричка от пица;

изяде няколко обикновени бисквити... плюс минус един милион трохи и парченца навсякъде;

започна да ръфа солети... Хрус-хрус... на който предварително сме махнали солчетата.

Среднощен ТВ режим

Няколко нощи поред двете с Мая не спим. 

Като я видя, че е далеч от заспиването...

...обикновено това става ясно, щом в тъмното забележа, че се е ококорила, хванала си е биберона в ръка и ми го подава ухилена...

та тогава бързо се пренасяме в хола, за да не събудим Вили.

Докато й сменям памперса, Мая вече се е заиграла с мокрите кърпички, които мистериозно бързо се озовават върху нея, после кой знае от къде иззад възглавниците измъква някоя играчка за ухото и... отнасяме поне 2 часа в игри и приспивно хранене.

Няколко нощи поред двете с Мая не спим 

и чак сега открих общото.

Озоваваме се в хола точно, когато започва среднощният трилър по Diva... който е достатъчно предсказуем, за да си в час, дори и да си пропуснал части от него (докато пробваш да приспиваш с "шшшшшш"... да да...)... и в същото време е достатъчно грабващ, за да седиш и да гледаш в 2 през нощта.

Заспиваме чак, след като свърши.

Съвпадение?

(През нощта няма нито една реклама, която да прекъсва филма по Diva... рай :))

В момента е 21:16.

Мая вече се наспа и е готова пак за игри.

Абе някъде по света нямаше ли бебета, които заспиват рано вечерта :)

Сериалът, който с Мая не би трябвало да гледаме...

... но си го гледаме всеки ден (понякога по цял следобед... засрам)

Сядаме на земята върху килима й за игра.

Докато тя би трябвало да играе, аз би трябвало да гледам.

Обаче...

дай й на Мая да гледа телевизия. Пък на мама - да се бори с това.

Документиран резултат от една предшестваща много сериозна атака, докато Мая постигне целта си

Резултатът е, че всяка серия се връща назад често... и пак не съм разбрала по нещо.

Да си дойдем на думата.

Сериалът, който с Мая не би трябвало да гледаме, е "Малки сладки лъжкини" или Pretty Little Liars.

На Мая й е забранено, защото е бебе и има ощеееее много памперси да смени преди да ми се заплесва по екрана.

Аз би трябвало да се откажа, защото никой над 15 години не би трябвало да се заплесва по американски тийн "психо" сериал, в който мистериозният неизвестен А знае всичко за всички, разпраща по 4-5 смс-а в секунда и винаги е стотина крачки пред всички. Мишените му са 4 гимназистки, които, въпреки че вече три сезона ги тормозят и се опитват да ги убият, не спират да се разхождат сами през нощта в някакви забутани насред нищото гори... за да подишат въздух... алоууу!? И най-тъпото от всичко - вече съм на 3-и сезон, а в момента снимат 7-ми. И никой не знае вижда ли му се краят.

Пфу.

Но

пусто любопитство

зарибена съм.

И единствената песничка, която пея всеки ден на Мая (освен глупавите, които измислям аз), е от сериала. Цък.

Странно ли е, че си пеем по няколко пъти всеки ден това:

Got a secret
Can you keep it?
Swear this one you'll save
Better lock it in your pocket
Taking this one to the grave
If I show you then I know you
Won't tell what I said
'Cause two can keep a secret
If one of them is dead

?

Хубавото е, че могат да пищят колкото си искат, да пускат всякаква "настръхваща" музика и Мая пак ще спи като пън (стига да й се спи).

Досадна? И какво, след като е моята седмица?!

Най-хубавото на рождения ден е, че можеш да си окупираш колкото време искаш.

Тази година започвам със седмица, но вероятно ще отиде целият февруари.

Та моята седмица започна. Разбира се, в отпуска съм. И досаждам на всички посоки с:

"Моята седмица!"

Заминахме към Стара Загора. Изтеглих не-знам-си-колко филми, с предварителното обезпокояващо заявление, че ще бъдат романтични. Отидохме на планина и покрай печката с дърва гледахме... Одри Хепбърн, Рапунцел, Рататуй, Чарли Шийн на млади години и немска психария в Африка. Мисля, че не бях чак пък толкова лоша.

И откритието на седмицата:

Февруари не е най-доброто време да отскочиш до Шипка... особено, когато не си подготвен с топли обувки.

Като изключим студения вятър и преспите от втвърден сняг с неясна дълбочина, не беше никак лошо.

Казусът "звездичка"

Сагата с договорите за авторските права продължава. И става все по-абсурдна. Разбира се.

Последната находка са 2 липсващи звездички в договорите, в следствие на което се появява недоразумението, че трябва да плащаме двойно повече.

Да видим сега дали ще настояваме за нови договори по пощата... за трети път.

И като говорим за звезди, тази вечер си посветихме на Guess Who's Coming To Dinner. Обожавам филмите от 60-те.

(Това е един от редките случаи, в които снимката не е моя (или свалена от моя фотоапарат). Но пък ококореният кадър е свалян на моя лаптоп, така че си запзвам правата.)

- А защо не я направим по комсомолски* тая сватба?

- Ама разбира се, че по комсомолски трябва. Как е по комосмолски?
- В гражданското отиват само младоженците и свидетелите...
- Достатъчно. Няма да е по комсомолски.

Да се върнем на моя любим български филм. Съвсем случайно си спомнихме в събота тези реплики и тъкмо, докато си ги редихме, се озовахме пред...

Помня, когато пристигнах в София преди 7-8 години и братовчед ми показваше местните забележителности. Минахме покрай паметника и каза "Пламе, кажи здрасти на Съветската армия". Та от тогава си я поздравявам наум. Дано не се намери някой кръгъл идиот с поддръжници-идиоти, който да реши да го събаря.

А ето и кой е прословутият филм :)



* Зор ми беше тая дума "комсомолски"... нали не е по мое време :)

Може ли малко да ме закарате... у дома... на "Три уши" 11

Любимата ми реплика от любимия ми филм.

Специално заради нея от няколко месеца се канех да отида на разузнавателно пътешествие до ул. "Три уши" в София.

И понеже човек не трябва много да се кани и да чака...

Мислех да ви зарадвам с новината, че (ако) един ден живея в София, то ще е именно на ул. "Три уши" 11, но...

Не е като във филма.

С други думи - още няма да има живот като на кино.

А познахте ли от кой филм е репликата?


Жокер

"Баш майсторът" кара Парцалев до неговия дом на ул. "Три уши" 11 ;)

Полуден само за мен Или защо не я виждам тази работа...

... с отшелничеството в къща насред гората

В София съм. В София съм.

Отново. Този път за 11 нощувки. Не би трябвало да има Минус (защото съм предплатила), но дано не се наложи да има Плюс още някоя.

Та в София съм. Последен семестър на последна магистратура. А дано. До неделя съм напълно свободна откъм присъствена дейност в университета. С други думи, можеше да дойда чак в неделя, ако не беше вчера. Ден насред нищото. Обаче ден с два подписа по две задължителни дисциплини. Два подписа, равни на, грубо казано, 100 лв (за нощувки и храна)*. Има ли нещо по-сладко от образованието?!

* Възмутена съм от себе си! Напоследък ме избива на сметки, а уж затова избягах от счетоводството...

За втори път спя на място, което препоръчвам на всички ентусиасти, които ще се разходят до София за няколко дена. Подозирам, че мотото им ще ви хареса: Sleep cheap in the city :) В хостел съм и... спокойно, няма нищо общо с психарията...




... въпреки че миналия път таксиметровият шофьор беше голям ентусиаст да ни плаши и мераклия да ни препоръчва друг... проверен :) 

Вчера обаче останах сама в стаята. До неделя. Реших да си посветя времето само и единствено на себе си. Здравословен егоизъм му викаха.

Свалих не-знам-си-колко филми, които съм си отбелязвала, че трябва да гледам, сред които A Dangerous Method, Badlands, Guess Who's Coming To Dinner. Опитах се да изровя и някой супер-хипер-мега романтичен филм, който да не е изтъркан и тъп, но който няма никога да се гледа вкъщи, обаче ударих на камък. Междувременно се подготвих и за How I Met Your Mother маратон. 

После отидох на лов за храна-която-не-ям-докато-съм-вкъщи. McDonalds! Гадният, нездравословен Макдоналдс, който ми е толкова вкусен! Чийзбургер, пилешки бургер и картофки. И изворна вода Михалково, право от Родопите.

Изядох всичко, преполових втори сезон на How I Met Your Mother и към 19 ч. вече дремех. Да ти имам и здравословния егоизъм...

Стигнах и до момента с музиката-която-се-каня-да-слушам-но-все-се-отплесвам. Като The Doors и Riders On The Storm. 

Днес ще бъда по-организирана и ще гледам да си свърша работата, която планирам от дни. Няма да е зле да си измисля и тема за дипломна работа, за да успея да се вредя до защита още през април.

Междувременно...

в стаята ни си имаме 2 двуетажни легла. За първи път се доближавам до такова нещо. Вчера само гледах... и дремех. Днес обаче се изкачих до втория етаж. Хаха, абсурд да спя там :D

"Работа вършим всякаква", ФенерЪт и екскурзия до...

... Владиславово

Епизод 1-ви

Вторник... вечерта.

Напрягам си мозъка, но май не греша... актьорският ми дебют се състоя тази седмица, в навечерието на Деня на народните будители. Нестандартен финал на 12-часовия работен ден.

В ролята на "луд-студент-номер-10-и-номер-14-явяващ се на държавен изпит по Медицина". Не си забравих репликите. Компромати май няма. Толкова по темата :)

Епизод 2-ри

Сряда... вечерта.

Първият ми Хелоуин след работа. Беше забавен. Стънчо направи ФенерЪт... аз направих спагети... двамата заедно гледахме... ВИП Брадър, докато чакахме страшният филм да се изтегли.

(Майтап - телефонът ми прави по-хубави нощни снимки от фотоапарата! Хвана ли ви страх от часовника в горния десен ъгъл, а, а? Тотално търсен ефект.)

Тъкмо решихме, че това ще ни е ХелоуинЪт и взехме, че се разсънихме. Та в крайна сметка гледахме страшен филм. Учудващо, не беше нито смешен, нито тъп. Chained.

Епизод 3-ти

Четвъртък... сутринта.

В Деня на будителите се събудихме сравнително рано. И то с план. Да видим кв. Владиславово, и по-специално огромен магазин 2-ра употреба. Определено във въздуха витаеше изследователския дух.

Брей, това Владиславово много далеч ми се стори :) Бива ли някой да е толкова неориентиран в собствения си град?! Но магазинът беше... уау голям! Взехме си това-онова... в цифри - около 3 килограма :)

(Вече съм горд притежател на зимна рокля с рисувани футуристични къщи, дървета и гъби, която вероятно няма да се осмеля да облека навън, но е цяло бижу :D)

"Брук няма спирачки", а аз искам карамфили!

Седя си с навита хавлия около мократа коса...

и се сещам за един филм от преди не-знам-си-колко-години, в който главните герои си размениха местата, та мъжът стана жена и жената мъж. 8 минути търсих и го изрових - цък...

та седя си все така с хавлията, усещам, че косата ми е мокра и се чудя дали някой ще ми подари утре карамфил. Сигурно не. Вече кой подарява карамфили? На мен пък ми напомнят за нещо много мило и нежно. За съжаление, не мога да си спомня какво.

За 15 минути се отплесвам 2 пъти. Започнах с идеята да пиша нещо друго... хавлията падна върху клавиатурата... момент.

17 минути по-късно. Някой се прибира... втори момент.

19 минути по-късно минавам по същество, каквото ще да става. Цялото ми вдъхновение дойде от една (не)очаквана реплика преди по-малко от час:

"Брук няма спирачки".

Сещате ли се от къде е?

Почивният ми ден не е същият, ако не се вживея максимално в някой случва-се-и-да-е-тъп сериал. Та днес буквално стоях с отворена уста около половин минутКа пред телевизора, докато установявах, че Брук се целувала със сина на Рич. Ха! След това се смях, леко на глас, около още половин минутКа на себе си. Нали се сещате - че още се връзвам на този сериал.

Планирам тази вечер да се посмея още поне около половин минутКа на глас, та да ги закръгля.

Пълно мълчание

По принцип аз съм много мълчалив човек.

Ако сте ме виждали на живо и не ви се е наложило да ми вадите думите с ченгел, значи съм ви почувствала особено близки.

Но дори и с най-близките хора се случва да изгубя ума и дума. Случва се винаги, когато съм подтисната. Като снощи. Не стига, че заваля дъжд, ами и гледах във ФКЦ победителя от фестивала "Златната роза" - новият български филм "N1". Ужасен филм. От онези любимци на критиката, които се ровят само в най-грозното, най-долното и отблъскващото.

Иска ми се поне един нов бг филм да се откаже да бъде черна хроника и да си спомни, че киното, като изкуство, трябваше да бъде фабрика за мечти.

За щастие, днес съм ок. И ми е слънчево. Нищо, че отдавна вече е тъмно :)

Кино в планината

Защо киното в планината е по-добро от киното в мола?

1) Сам избираш къде да бъдат седалките. И на кой ред да седнеш :)

2) Кеф ти домашни пуканки, кеф ти скара, кеф ти ядки... кеф ти нищо след обилна планинска вечеря.

3) В паузите между някои технически прекъсвания можеш да гледаш луната, купчето звезди, които в града никога не се показват, или падащата роса. (В мола само слушаш на тъмно как другите псуват и се ядосват, че са дали еди-си-колко пари за билет)

4) В кой мол ще ти пуснат точно този филм - цък?

Зала 6

Четвъртък бил Денят на Киното. Миналата седмица разбрах.
Причината е, че всеки четвъртък онова кино във варненските молове пуска цял ден прожекции по 5 лева.

И понеже съм тотален филмоман, още повече когато става въпрос за филмуване на кино... или съм нещо като киноман... реших миналия четвъртък да гледам най-най-после Love.net.

И понеже четвъртък е Денят на Киното. И понеже билетите са по 5 лева. И понеже не съм единственият нещо-като-киноман се оказа, че до моловото кино едва ли ще се добера без предварително да си взема билет.

Аз и "предварително плануване на каквото и да е" е трудна комбинация, затова Love.net още не се е радвал на присъствието ми.

За сметка на това, именно в четвъртък, реших да гледам нещо друго дългоочаквано и българско - Тилт. Изплезихме се мислено на претъпканите молове и отидохме в празния ФК (= Фестивален и конгресен център).

Изпратиха ни в Зала 6. Две нива по-долу от входа. В една малка стая, която миришеше на... музей :) Дойде едно момче да отвори вратата и да пусне филма. Предложи сами да си скъсаме билетите. Ние отказахме. (За първи път си имам цял билет след филм.) Бяхме съвсем сами. Ако не броим момчето в стаичката за пускане на филми и една жена, която по някое време намина в стаичката, за да сподели, че ще си ходи... и да си поприказват още малко :)

И това се оказа най-подходящата атмосфера за Тилт. И едно от най-вълнуващите кино преживявания.