Г-ца бебе Мая върви

Вчера след вечеря.
Докато разчиствах, гледам Мая се изправи в средата на кухнята и смело тръгна напред. Без никой да я държи, без да се подпира за нищо. Прекоси половината кухня и част от хола. По средата на (този толкова дълъг път в моите очи) видя, че я гледам... викам си "ей сега ще клекне и ще почне да пълзи"... но не, видя ме, ухили се и продължи напред. Щом стигна края на стаята, се спря, клекна и мина в режим пълзене. Така отиде в другия край на хола. След което се изправи и тръгна да върви към мен.

Признавам си, че това е първият момент, който искрено ме умили... усетих се, че едновременно се заливам от смях и ми иде да пусна поне една сълзичка. Ей така, от вълнение и радост.

Хич не ми и хрумна да се протегна за апарата и да я снимам.

Днес обаче се сетих. Взех го, казах на Мая "хайде, ела при мен" и тя, учудващо, за първи път ме послуша и дойде :)

Тъкмо да се почувствам специална и... видях каква била целта.

Всъщност това беше вторият ни опит за снимки днес. При първия нито един кадър не се фокусира върху нея... за каква скорост на Мая само си говорим, а :))))

Резултатът от едно 30-дневно предизвикателство...

е, че

свърши :)

Преди месец случайно във фейсбук сайтът dama.bg ми хвърли предизвикателно ръкавица с 30-дневна програма за клекове.

Веднага се ентусиазирах. Не защото очаквах да отслабна или да извая невиждани мускули, извивки и т.н. Липсваше ми нещо далеч по-важно - някакъв режим, който да следвам, форма на самодисциплина, която да ме радва. А това се оказа идеално, защото отнема само няколко мънички минутки, които винаги мога да си открадна (на теория).

От сайта предвидливо бяха подготвили месечен график за разпечатване - ето тук.

Разпечатах го. Закачих го на корковата стена, с която вече се похвалих. И така 30 дни в кухнята ни висеше снимка във формат А4 на едно дупе... което уж трябваше да служи за мотивация... дрън дрън... по-скоро ни забавляваше... първия ден... после свикнахме с него и то стана част от обстановката :)

Оказа се, че през деня е невъзможно да отделя тези мънички минутки за клекове. Единствената дрямка на Мая през деня ми стигаше (и то не винаги) само да измия чиниите и да започна да приготвям обяда. През останалото време, докато беше будна, мисията да стоя необезпокоявано и да броя колко пъти съм клекнала се оказа невъзможна.

Така че мъничките минутки за клекове се случваха само и единствено късно вечерта, след като Мая е заспала. Имаше моменти, в които се случваха и в ранните часове... като 3, 4, дори 5 сутринта. Като до тогава сме приспивали Мая... или пък правих козунаците за Великден. Въпреки че умирах за сън, мазохистичната идея да се отвия, да стана, да отида в кухнята и да си клякам... примерно 170 пъти... ме радваше. Защото бях стриктна, самодисциплинирана и спазвах някакво режимче.

Нямаше пропуски.
Нямаше измами.
Нямаше извинения.

Сега съм доволна.
Дупето от снимката, разбира се, си остана само на снимката :)

Спорт Стратегия

Явно тази седмица ще бъде посветена на буквата С. Вчера беше денят на голямото желание за сън, а днес най-после реализирах желанието си за спорт.

Откакто споделих за първия тотално провален опит за тичане, продължих да обмислям варианти за някакво физическо натоварване. Защото нищо не се получава само с мрънкането "Уф, нищо не ми става!", "Трябва да сваля 15 кг!" и т.н. Разходките не бяха подходяща опция, защото поне засега Маичка никак не ги уважава и предпочита да ги прекара в рев... което пък често ги скъсява. А дългоочакваното тичане сутрин все още никак не се вписва в "режима" ни. Започнах да правя мини коремни преси в леглото вечер, след като сме приспали и сложили Маичка в импровизираното й легло, залепено за нашето. Единствената уловка тук е да бъда максимално тиха, за да не събудя звяра :D

Затова днес преминах към нещо по-сигурно и изпитано - домашни тренировки по тае бо. До преди... хм, 2 години?... ги правех редовно, особено през есента и зимата, когато времето не е подходящо за тичане. Бях доволна, не само защото можех да хапвам каквото ми се хапва и да си влизам в дънките :), но и защото самата тренировка е достатъчно динамична и разнообразна, за да не ми омръзва и да не усещам кога са минали 40 минути.

За целта тази сутрин нахраних Маичка, поиграх си с нея, за да се поизтощи, и... новият ни трик... сложих я по коремче на дивана. Лапна си пръста и заспа. А аз си изкарах първата 40-минутна тренировка. Постарах се да не се претоварвам, понамалих някои серии и поувеличих някои почивки, така че ще имам накъде да задобрявам. Което обаче не ми попречи да стана вир вода накрая. А сега кипя от енергия, докато Маичка пак заспа по коремче... обмислям да я обърна по гръбче като ми доскучее и реша да си поиграя. Хаха, вероятно ще ми излезе през носа :)

(Тренировката Tae Bo Cardio може да се свали от zamunda.net)

Тогава, когато "възрастните" гукаха цял следобед

Докато целият свят вероятно днес очакваше с нетърпение финала на световното първенство по футбол,

ние - една мама, един татко и една баба, висяхме над едно ококорено по-малко-от-два-месеца бебе и повтаряхме непрекъснато "агуууу" в цялата си сериозност.

И докато целият свят вероятно днес очакваше с нетърпение финала на световното първенство по футбол,

ние - една мама, един татко и една баба, очаквахме ответна реакция.

Малкото ококорено човече гледаше странно... в стил "Are you talkin' to me??"

Та докато целият свят вероятно днес очакваше с нетърпение финала на световното първенство по футбол,

едно бебе май очакваше да го оставят на спокойствие.

Затова в крайна сметка склони и...

се чу едно сладко тихо "агу".

После имаше и още, и още.

Докато целият свят в момента гледа финала на световното първенство по футбол, 

като истинска дама едно комуникиращо малко човече (почти) не позволява на татко си да гледа друго, освен нея.

А мама е доволна, защото г-ца бебе Мая е на път да се разбърбори... което ще сложи край на целодневните абсурдни монолози вкъщи. 

Първи опит за тичане =

... пфу... провал

След второто сутрешно хапване на г-ца бебе Мая реших най-после да си подам носа навън. Да видя свят, пък ако може той много да не ме вижда.

Първите леко сънливи впечатления бяха много обещаващи - кантарът документира свалянето на поне 10 кг в болницата (ама злорадо напомни, че има още доооста), долницата на анцуга ми не се опъна да побере корема, маратонките ми бяха широки и удобни... да не говорим колко лесно се наведох и завързах връзките. Излязох с бодра крачка. Виждах ясно всяко стъпало, докато слизах. Общо взето, всички знаци подсказваха, че днес ще се тича.

Изкуших се да продължа към Морската градина, но пусто чудене... дали г-ца бебе Мая няма да поиска по-рано третата си закуска? Затова укротих спортните си амбиции и се спрях до игрището, което е на две крачки от блока. Две момичета в завидна форма вече го бяха превзели. Пука ми. Аз мога да си обуя анцуга, без да се подава огромен корем навън, маратонките ми са удобни, виждам всичко... изобщо съм повече от ок.

9:01

Започнах.

9:04

Спрях.

Явно още е рано.

Продължих с разходка. Пък навън вече било лято.

Следващата цел - коремните преси.

А утре г-ца бебе Мая става на 2 седмици :)

2-ри ден от отпуската

Вчера се събудих в 6:27. Стори ми се престъпно рано за 1-я ден от отпуската и заспах пак. Идея си нямам какво сънувах, но някъде към 8 и половина трябваше сериозно да се замисля кое е реално и кое не (мразя като стане така). Цял ден мързелуване, болки в главата, опит да ме боли гърло, чай от липа и топла бира за всеки случай, още мързелуване, малко книги, много Интернет, още болки в глава и денят мина.

Днес се амибицирах да не си пропилявам деня. Станах малко след 6 и половина. Тичах в Морската. Върнах се. За първи път опитах 5-те упражнения, известни като "Петимата тибетци". Препоръчаха ми ги за здраве и енергия. Да видим. Очаква се след 2 седмици да изглеждам видимо по-млада. След като сега ме питат дали имам 18, предполагам, че тогава ще мога да минавам безплатно в градския транспорт. Друг "страничен ефект" е неочакван изблик на енергия. За съжаление, още не е дошъл. Нямаше да е лошо, при положение, че днес беше денЯТ "наложително е да се чисти". В борба за умерено приемлива чистота усещам, че изхабих поне някаква част от калориите от филиите с пастет за закуска (нов трик за борба с гърлото, което още се опитва да дразни).

Зумба... (wasntme)

До днес живеех доволно и уверено, че съм преборила големите Трудности... когато някой спомена за зумба. После още някой и още някой, и още някой. За финал тази сутрин ме заваля дъжд на път за Морската градина, което провали за пореден път ранното ми тичане. Понеже е тъпо и безсмислено да мрънкаш, реших да премина на план Б и да си дръпна от някъде тренировка за вкъщи, след като любимото ми тае бо от последните 2 години поомръзна.

Викам си "ще бъда Зумба" и много ентусиазирано изрових единствената си латино-къса-пола, която никога няма да облека навън във ветровита Варна. Първи минути... шах и мат. Хора подскачат, ръце се мятат, ханшове се връткат насам-натам. И всичко е толкова привлекателно, синхронизирано и... бързо. Същият ефект щеше да има да си пусна и МТВ. Обясненията преминават между другото и, докато осмислиш и опиташ, те вече са на друго движение.

Всъщност като за първи път не беше зле - не паднах нито веднъж, кой знае как се одрах 4 пъти и към края бях успяла да усвоя любимото ми движение "горила подскача под африканските звуци на тъпани". Няма да се откажа... поне ще опитам още веднъж. Но за пореден път си доказвам, че никак не ме влекат нито танците, нито латиното.

(записите на тае-бо тренировките на Били Бланкс обаче са направени доста по-професионално и без проблем схващаш за какво става дума)

Открихме сезона + търся...

След като днес времето се оказа значително по-добро, най-после започнахме с крайморското разхождане и тичане в 7 сутринта.


Докато още съм с избистрени мисли, съобщавам, че издирвам ретро закачалка за палта и чадъри. Нещо подобно - цък.

Да речем, че повредата е в моя телевизор

Иска ми се.

Много ми се иска да прехвърля вината върху някой друг. В крайна сметка съм убедена, че ще се намери някой ентусиаст (я от клуба на Zeitgeist, я от фен групата на Майкъл Мур), който да докаже, че корпорациите са виновни за всичко - за това, че още не съм подхванала ново хоби; че цяло лято се успивах и само два пъти се озовах насред Морската градина, тичайки; че любимите ми дънки мистериозно отесняха след двумесечна забрава в дъното на гардероба...

Да, мога да метна топката в противниковия лагер. Но докато чакам да ми я върнат с прикачено обезщетение към нея, няма смисъл да бездействам.


Затова се застраховам от отказване от новата мисия като я оповестявам - драстично намалявам (бягам от думата"спирам", разбира се) всякакви готови изкушения от семейството на вафлите, шоколадите, тортите, зрънчовците, чипсовете, солените и мазни ядки, колбасите. В добавка поне два пъти седмично тае бо или тичане.

Как беше песничката - "и така до края на света..." или поне докато не се прехвърля към нова мисия :)

(една безсрамна похвала - днес сготвих първата си зелева супа, която се оказа вкусна... аз и зеле?! кой да повярва)

Беше тежка зима...

... но вече е време да се стягаме и да гоним "размера на най-тесните пролетни дънки". От 4 седмици отделям по 2 от старозагорските си сутрини, за да тичам на един (пфу, голям) стадион. И днес стигнах първия си километър (което е толкова малко на фона на останалите тичащи около мен, но аз така да му се радвам...)