Развръзката на коледния подарък или защо се отказваме от "Българан"?

Тази Коледа с Вили решихме да си разменим подаръци-преживявания.

Сами си ги пожелахме и на теория нямаше как да сбъркаме.

Вили си поиска театър. Зарадвах се и аз, защото не бяхме ходили от близо 2 години.

Избрах постановката "Горката Франция", която обещаваше да бъде нещо забавно... в Париж.

(Едно кратко въведение - ако искаш да гледаш постановка на театър, различен от Варненския, това се случва с посредничеството на "Българан". Но, ако искаш да ти е удобно, докато гледаш постановката, следиш тя да не се играе на тяхна сцена. А само и единствено във Фестивален и конгресен център - Варна.)

И тъй като "Горката Франция" трябваше да се играе на 19 декември именно във Фестивален център, категорично беше постановката-фаворит.

За по-удобно купих билетите онлайн през сайта на Фестивалния, разпечатах ги и опаковани зачакаха под елхата да дойде 19 декември.

                                         
Тъкмо започнахме да замисляме план "кой, кога и как да гледа бебетата", когато... на 18 декември... получих от "Българан" писмо на електронната си поща, че:

УВАЖАЕМИ ПРИЯТЕЛИ,
УВЕДОМЯВАМЕ ВИ, ЧЕ ПОРАДИ ТЕХНИЧЕСКИ ПРИЧИНИ "ГОРКАТА ФРАНЦИЯ"
НЯМА ДА СЕ ИГРАЕ НА ПЛАНУВАНАТА ДАНА 19 ДЕКЕМВРИ.
СЛЕДВАЩАТА НАСРОЧЕНА ДАТА Е 17 ЯНУАРИ ОТ 19.00 ЧАСА НА ОСНОВНА СЦЕНА.

ВСИЧКИ ЗАКУПЕНИ БИЛЕТИ ИЛИ ВАУЧЕРИ ЩЕ ВАЖАТ БЕЗ ПРЕЗАВЕРКА
ИЛИ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕЗАВЕРЕНИ ЗА ДРУГО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ.

ИЗВИНЯВАМЕ СЕ ЗА ПРИЧИНЕНОТО НЕУДОБСТВО.

Понеже аз много обичам културните и изчерпателни съобщения, махнахме с ръка и просто отбелязахме новата дата в календара.

Разбира се, оказа се, че точно на 17 януари към обяд Вили трябваше да замине по работа извън града. Започнахме да замисляме следващия план - кой ще отиде на театър вместо нас. (Което за щастие не се оказа трудно :)). Но точно тази неделя заваля сняг. "Големият сняг", който блокира страната. И така се получи поредното съобщение от "Българан":

Поради влошената пътна обстановка и лошите метеорологични условия в страната, както и от забраната за движение по републиканската пътна мрежа на тежкотоварни автомобили, уведомяваме зрителите, че декоровозите обслужващи технически представлението "Горката Франция" е невъзможно да пътуват от София до Варна

Поради тази причина изиграването днес /17 януари/ на сцена "Българан" е невъзможно.

Новата насрочена дата е 13 февруари от 19.00 часа.

Всички закупили билети или ваучери ще могат да ги използват без презаверка.

Сняг има... ок - съгласихме се. Понеже бяхме твърдо решени, че тази горкичка Франция ще се гледа (макар и не като коледен подарък, а такъв за рождения ми ден), отбелязахме новата дата в календара, 

На 13 февруари беше готов поредният план "кой, кога и как да гледа бебетата". Общо взето, почти целият ни ден беше организиран около него. Отиване при баба и дядо, заиграване, хапване, пак заиграване, измъкване до вкъщи, за да се преоблечем "официално за театър", проверка на електронната ми поща (слава богу, писмо няма, ще я бъде горкичката Франция), връщане при баба и дядо, влизане на пръсти, защото Мая и Ради спят, тихичко вземане на Ради, за да я нахраня, сънливо хапване-заспиване-будене-хапване-заспиване-будене-хапване-заспиване, тихичко оставяне на Ради да спи отново и изнизване на пръсти, за да не събудим Мая. 

Успяхме. 10 минути преди постановката стояхме с разпечатката за закупените билети пред Билетната каса на Фестивалния. 

Мъж и жена пред нас попитаха за "Горката Франция. Служителката им каза, че такава постановка... няма. Веднага се присъединихме към разговора, за да съобщим, че и ние сме с билети... и вече 2 месеца чакаме тая Франция. 

Появи се още една служителка на Фестивалния, за да ни каже, че тази постановка я няма в афиша им. За щастие, се сети да се обади в "Българан". Минута по-късно дойде да ни каже, че постановката е отпаднала и от "Българан" ще възстановят парите ни през следващата седмицата.

Здраве да е. Махнахме с ръка и се отдадохме на забравен "вечерен живот"... или спирка за бира и картофки, а след това разходка из центъра. 

Следващата събота излязохме четиримата на разходка. На връщане минахме през "Българан" да си вземем обратно парите.

Разбира се, в Билетния център влязох аз, в ролята си на човекът-който-се-опита-да-направи-коледен-подарък. Вътре една жена на малко по-средна възраст над средната четеше вестник. За нещастие, наруших съботната й идилия. След кратко въведение, получих краткия отговор: "Пиесата се игра тук на 13 февруари. Ваша е грешката, че не сте дошли." 

Започнаха се едни въпроси, едни обяснения. Накратко - поне 10 пъти виновната излязох аз: че съм решила да купя билети онлайн, че не съм минала да ги заверя още при първото отлагане (нищо, че в съобщението пише, че няма нужда), че изобщо вярвам на съобщенията...

всъщност получих и следния коментар "Абе много знам аз какви съобщения изобщо сте получила и дали са от нас!"

... че не съм видяла промяната на сцената (която обаче не е спомената във второто съобщение), че не влизам ежедневно в сайта на "Българан", за да следя промените, че щом съм получила отговор от Фестивалния, за всеки случай не сме минали и през "Българан"...

и поредният коментар "От къде да знам дали изобщо сте говорили с някой във Фестивалния!"

... и т.н., и т.н. 

Накратко - пари не се връщат. А клиентите винаги са виновни.

Разделихме се с репликата от моя страна "Едно е ясно - повече билети за театър в "Българан" няма да купим". 

Разбира се, това не беше краят. Бях толкова ядосана, че трябваше да напиша "гневно писмо" на "Българан" и Фестивалния комплекс.

От "Българан" не отговори никой - въпреки цитираните техни писма, от които става ясно, че последната промяна в сцената не е спомената. 

В понеделник обаче получих отговор от Фестивален комплекс. 

Здравейте г-жо Маркова,

Театралната постановка "Горката Франция" се е изиграла на 13.02.2016г. в театър "Българан", като информация за това е била медийно разгласена и изпратена по е-mail.
Въпреки, че Фестивален и конгресен център не носи отговорност за промяната в афиша на други културни институции, ще Ви бъде възстановена заплатената от Вас сума на касата на ФКЦ. Моля заповядайте в рамките на работното време на Билетния център, но не по-късно от 24 февруари 2016г.

Моля, да носите разпечатка на билетите, както и документ за заплатената сума.

Хубава и успешна седмица!

Вчера с Ради отидохме да вземем сумата от билетите. 

В Билетния център на Фестивалния ни посрещнаха културно. 

Там ще се върнем.

В "Българан" - няма.

Отдаваме се на Варненския театър :) 

Толкова просто стоят нещата с клиентите. 

Следпразничен хаос... или историята за Мая и първия шоколад

Последен празничен ден.

Хаосът е в разгара си.

Играчките са навсякъде.

Закуската от палачинки премина в обяд.

Тъкмо реших, че ще бъда "дзен" и ще се насладя на последната палачинка...

тръгнах да намалявам телевизора...

и в тази кратка секунда...

Мая се пресегна и грабна палачинката от чинията,

буквално под носа ми.

И не просто я грабна,

но,

разбира се,

започна да я мята насам-натам.

Сирене и сладко навсякъде.

Честита 2016.

Преминахме през няколко опита за приспиване на Мая...

междувременно Ради си поспа в кошчето няколко часа,

на крачка от цялата лудница...

та след като Мая не се поддаде на приспиване,

скочи от дивана,

отиде до столчето за хранене и се опита да се покатери,

нещо ни подсказа, че в целия този следпразничен хаос

сме забравили да нахраним бебето :)

Обядът вече се приготвяше,

но детето искаше нещо сега!

Опит за баламосване с банан.

Тцъ.

На Вили му хрумна добрата идея да й даде от празничните меденки,

които направих

(и бяха пълен провал, след като отказаха да омекнат, въпреки че ги затворих веднага в кутия).

Малката подробност беше, че освен меденките

направих и шоколадови бисквити,

които затворих в друга кутия,

естествено,

същата на вид.

(Които отново се оказаха пълен провал.)

Разбира се,

ясно е какво се случи.

Известно време след това Мая повтаряше "колад! колад! колад!"

Едва ли усети кой знае какво от провалените бисквитки,

но определено се позабавлява на суматохата между нас :)

Първата хрема и биберонът Стефчо

Поискахме от дядо Коледа театър и обяд край морето,

а вместо това

получихме -

хрема.

За всички.

В неделя сутринта нослето на Мая потече... за първи път, ако не броим кратките почти незабележими потичания покрай излизане на някое зъбче.

Вчера следобед двамата с Вили се присъединихме към хора на "смъркащите нослета",

Тази сутрин се оказа, че и нослето на Ради се обажда от време на време.

Дано утре положението изглежда по-розово.

Ще звъним на лекарката за напътствия, защото сме невежи в лекуването на бебчета.

Междувременно се "глезим" с топли душове, супи, разтривки... и най-важното: вълнени чорапки, плетени от маминка, много гушкане (въпреки че Мая почти не спира да тича насам-натам) и успокоение с новата магическа светеща пръчка.

Другата година ще причакам дядо Коледа и ще му дърпам ушите.

***
За бебе-Ради-архива:

Изненадващо, отново в неделя, 27 декември, Ради не изплю биберона. Вече официално влезе в употреба за повече от секунда на ден (когато й даваме капките витамин Д). Днес дори успя да се приспи с него. Ще го приемем за добра новина, въпреки че не съм любител на бибероните. И понеже се случи на Стефановден, го кръстихме "биберона Стефчо". Продължаваме да си общуваме с Ради и прибягваме до него само в крайни сънливи случаи.

Третата коледна игра е за цялото семейство

Нарекохме я "Пощата на Дядо Коледа се озова в нашия хол".

Идеята дойде покрай чуденето какво да си подарим за празниците. Така се появи решението - пощенска кутия за желания под елхата.

Засега се възползвахме двамата с Вили.

(Предизвикваме още един специален човек, който получи коледен лист за писмо до Дядо Коледа, да изпрати желанията си в нашия хол ;)

Мая пък се забавлява с любимите си занимания, организирани около коледен сценарий - рисуване върху лист, мушкане на лист в дупка, вадене на лист от кутия, показване на Ради... и отново.

Въпреки че са още малки за истински писма до Дядо Коледа, е начало на една забавна семейна традиция.

Втората коледна игра кръстихме...

... "Украси, полей, подмятай елхата".

След като Мая вече разопакова и огледа какво има в повечето подаръци от първата коледна игра, дойде време да се изправим срещу табуто "Бебетата далеч от елхата". Затова им дадохме една :)

***
Цялата история с елхата започна още през октомври, когато се замислих какви са вариантите при едно любопитно и бързо човече като Мая вкъщи. За първи път нямаше да имаме истинско дръвче, затова ни трябваше подходящ празничен заместител. Първоначалната идея беше да оформим такава от зелена прежда и да закачим на стената. Когато се сетихме, че всъщност няма за какво да я закачим, минахме към план Б - елха от филц. Просто и лесно - беше нужно само голям лист филц, голямо парче картон, копчета, игла, конец и тиксо.

***
Снощи бях решила, че ще легна рано. Но щом Мая заспа малко след полунощ, последващото миене на чинии и събиране на играчки ме разсъни окончателно. Към 1 ч. беше ясно, че сега е моментът да направя нещо коледно.

И така се появи малкото копие на елхата ни от филц с останалите парченца от голямата. За по-забавен бебе-ефект си има пълнеж от нарязани на лентички рекламни брошури.

Мая я забеляза почти веднага, щом се събуди. Премина през дърпане на вече закачените играчки, опити да ги откача и закача. По някое време измъкна от някъде лейката си и отиде да я полива. И, разбира се, не позволи да се задържи покрай Ради.

***
Когато казах "Покажи на Ради елхата", с надеждата да се заиграят двете, Мая скочи от дивана, отиде до голямата елха и й я посочи. После се върна, качи се обратно на дивана и пак си взе малката.

Единственият недостатък на играта е, че днес ми се спи :)

С две бебета на "почивка"

***
Преди 2 години на 13 декември "се взехме" официално.

***
Миналата година около 13 декември Мая за първи път вдигна температура - за щастие, оказа се, че 5 зъбчета са на път да излизат. Въпреки това нямаше как да организираме празненство, различно от това да сме си вкъщи и да я гушкаме, докато й мине.

***
Затова тази година решихме, че ще се пътува.

Каквото ще да става, Ради щеше да получи първата си почивка на планина.

Нищо, че новата ни семейно-голяма кола претърпя инцидент месец преди това.

Нищо, че за малко да посегнем към фонд "пътешествия", за да я оправим.

Нищо, че се оказа, че къщата, на която сме хвърлили око, вече е заета.

Нищо, че с Вили се разболяхме седмица преди заветната дата.

Беше решено - тази година, на 13-и, ще се пътува.

***
12-и декември премина във финални покупки, правене на списъци "Да вземем за Мая", "Да вземем за Ради", "Да вземем за нас", "Непременно да вземем", "В никакъв случай да не забравим!" и т.н., събиране на багажа, опити за подреждане наоколо, къпане на бебета, къпане на нас, приспиване на бебета, приспиване на нас и т.н.

На 13-и с Вили станахме по тъмно... някъде след 6... за да успеем да пием по един чай/ кафе, да закусим, да завършим багажите, той да пренесе към колата по-голямата част и... най-важното - да събудим бебетата, преди да са успели да се наспят. Идеята, разбира се, беше да тръгнем с две сънливи човечета, които веднага да се унесат в колата.

Към 9 успяхме да тръгнем.

Колата се беше превърнала в детско царство - играчки, тефтери, химикали, дрънкалки навсякъде. Плюс органайзер, закачен на седалката пред Мая, и зареден с вода, солети, бисквити и салфетки. Оказа се голямо удобство за мен и успокоение за нея - всичко й беше на една ръка... или един крак... разстояние.

След като хапна закуската, Мая се унесе и се присъедини към вече спящата Ради.

Двете проспаха целия път.

2:0 за нас.

Пристигнахме в Елена към 12:30.

Подранихме с час и половина от времето за настаняване. Кой да очаква, че няма да се наложи да спираме я за хранене на Ради, я за разтъпкване на Мая, я за смяна на някой памперс?

Спряхме в Йовчевата къща и веднага ни посрещнаха с лекичък смут и обещание, че започват да приготвят стаите.

Мая вече риташе и се мяташе нетърпеливо на седалката.

На свой ред, Ради нададе гладен вой до небесата.

Последва бързо мобилизиране - Мая излезе с Вили от колата и започна да гони котките в двора, докато аз храня Ради.

Спокойствие.

Слънце.

Пълна идилия.

Докато...

в двора не влезе едно голямо рунтаво куче, с което Мая реши, че не иска да си играе и се скри обратно в колата.

Ради пък напълни памперса. И нададе следващия вой до небесата.

Бързо преобуване на задната седалка и отново всички се озовахме на слънцето навън.

Междувременно, стаите бяха готови и ни поканиха вътре.

Оказа се, че къщата имаше над 200-годишна история и собствениците се бяха постарали да запазят атмосферата. 

Определено шокът на деня бяха стълбите, които водеха към стаите... високи и стръмни... поне на пръв поглед, особено с две бебета. (На втория ден вече бяхме свикнали с тях, но до последно бяхме мнооого внимателни, докато носим Мая и Ради. Мая изобщо не си и помисли да опита да се качва или слиза сама.) Но май това беше единственият недостатък.

Предимствата на мястото, което избрахме, се оказаха:

стаята за 4-ма, където спокойно се настанихме да спим, без да се чудим дали някое бебе няма да се изтупурка някъде :)

дървото... навсякъде... усещаше се, че сме в планината

отоплението в цялата къща... изобщо не се наложи да търсим в коя от всички торби сме прибрали пантофите на Мая

но,

най-вече,

механата с камина на първия етаж,

която беше само за нас,

и гостоприемните домакини,

които ни приготвяха закуски и вечери,

сервираха ни

и съвсем дискретно и ненатрапчиво ни оставяха на спокойствие. 

Беше толкова перфектно да имаме възможност да хапваме, да се занимаваме с бебетата през това време, а и стаята ни да бъде близо, без да се налага да готвим и мием чиниите :) 

Бонус точка - домакините готвят много вкусно.

Втора бонус точка - едната ни домакиня предложи на няколко пъти да вдигне и пренесе Мая по стълбите... даже и го направи :) 

Трета бонус точка - не само, че в механата имаше коледна украса, но и част от нея Мая получи като подарък. 

Четвърта бонус точка - къщата предлага конна езда. Засега не се престрашихме, но кой знае... може би следващия път?

Новина на седмицата - Ради за първи път хвана дрънкалката и си подрънка сама, докато се смее на постижението си :) 

Първата коледна игра - в действие :)

Много е хубаво

малкият човек все още

да не яде шоколади и

да не разбира от подаръци.

Тогава Коледа-та

са игрите.

Ето и първата идея

(тествана и одобрена от Мая),

която си нарекохме

"Дядо Коледа носи подаръците":

подготвихме импровизиран чувал, пълен с малки подаръчета, кола с отварящ се багажник и къща с дупки на покрива.

Идеята е да извадим подаръците от чувала, да ги пъхнем в колата, да ги откараме до къщата и да ги спуснем през... дупките на тавана :)

Бебешката гледна точка... или колко спокойна може да бъде Коледа

Мина.

Край на избирането на подаръци и чуденето ще се зарадва ли... няма ли да се зарадва...

Край на напрежението дали всичко ще е готово навреме.

Край на размишленията колко може да издържи празничното тиксо върху хартията... преди да се разлепи (случи се да не изтрае повече от 5 минути под елхата).

Край на чакането по опашки пред офиса на Еконт.

Край.

И Коледа мина.

А Мая остана доволна, защото...

... на Бъдни сутрин... още към 9... спряха водата. Всичките ни планове заминаха и цял предиобед, обед, че и следобед с Вили я затрупахме с внимание...

... после пък опаковахме един подарък с хартия. Нея изобщо не я вълнуваше подаръкът, но шумящата хартия... оле мале... празник неземен!

... през тези дни получи толкова много подаръци... които ще разучава тепърва... но сега, на преден план беше играта с техните кутии... уха!

... но преди, преди, преди всичко най-голямата радост беше да види толкова хора, които я отрупват с внимание...

... и да я водим на нови места, където да види за първи път истински риби в аквариум и голям-пластмасов-син-заек-с-кола-морков... ей това е празник!

Запознаване на г-ца бебе Мая с концепцията "Един непознат дядо ще ти донесе подарък"

Подготовката за първата Коледа на Мая кипи с бясна скорост. Толкова бясна, че от няколко дни Мая започна съвсем сериозно да бърбори на неин си език... явно, за да ми каже какви подаръци иска. Толкова сериозно бърбори, че вече отнесох едно дъъълго конско от нея на вечеря.

Може и да не сме разгадали какви са подаръците, за които си мечтае, но я затрупахме с какво ли не...

... истинска жива елхичка в саксия, която после ще се пробваме да засадим на село...

... коледни аксесоари за глава - за мама и татко по една шапка, а за Мая - диадема с рога... бонус: по едно звънче от всяка страна, за да се върти на всички посоки в търсене на шума...

... купа, пълна с шоколади, увити в шумящи опаковки... най-големият коледен кеф за нея... ми се струва... а дори не е стигнала до шоколада...

... коледна стъклена топка с падащ сняг... от снощи това предизвиква най-силната еуфория... разбира се, след телефона и дистанционното.

Днес минахме още една крачка напред в обучението ни по Коледа:

Кой е Дядо Коледа и какво правим с него в нашата къща?

"Ха! Нов дядо... и то с подаръци"

"Ей, къде са ми подаръците бе?"

"Ако те дръпна за мустака, ще ми дадеш ли подаръците?"

"Подаръците, казах!"

"Голям праз... нали имам баби и лели"

Следколедно... диетично подсладено

Пък на Запад било модерно да ти опаковат подаръка заедно с касовата бележка. За да си го върнеш в магазина после.

Пък аз не получих нито един подарък с касова бележка. Защото живея на Изток, където хората си правят труда да се опознаят. Та подаръците ми са право в десятката. Ще прощаваш, мода!

Днес беше първият междупразничен работен ден в живота ми. Не съм очарована и не очаквам да стана фен. Поне се съсредоточих да си направя следколедна равносметка:

Истинска елха - даже две.

Когато задуха абсурдният вятър в сряда сутринта и стана толкова абсурден в четвъртък (че си стояхме принудително вкъщи), вече виждах как това чудо ще се спре чак на 25-и сутринта. Т.е. никой луд нямаше да излети да купи елха. Евала на лудия човек, който още в четвъртък вечерта купи елха! Истинска и миришеща, разбира се. И, за да бъде още по-забавно, тази година празнувах за първи път Коледа в Стара Загора... където имаше още една елха. Истинска и миришеща :)

Голямо празнично преяждане - половин... клонящо към никакво.

Не знам при вас как е коледната ситуация, но аз не обичам усещането, че току що съм изяла Дядо Коледа, заедно с всичките подаръци, шейната, че и елените. Тази година само коледният обяд успя да се промъкне покрай (желязната ми) воля... но успяхме да си върнем надмощието.  

Коледни пожелания - срам!

Искрено се извинявам на всички, които пропуснах да поздравя първа... може би това са всички? И картички не съм пращала. Но пък ще ви изненадам, когато най-малко очаквате (хЪхАхО).

Коледни подаръци - о, да!

И списък направих, и колички пълнихме, и кошнички разнасяхме из магазините. Предколеден кеф.

Следколеден комар - един!

Току що ми бръмна на ухото. Комарите не живееха ли само през лятото? Може би радиаторът в стаята ми мистериозно е достигнал температурата от 27 градуса? Коледно чудо?

ХъХаХо! Весела БДЖ Коледа :)

Не знам защо бях убедена, че никой луд няма да пътува с влак на 26-и.

С други думи - че днес ще съм единственият луд да пътува с влака.

ХъХаХо, наивно-аз!

По груби статистически данни 1/10 от Стара Загора се изнесе към Варна тази сутрин... и 1/5 от Карнобат. Говоря си глупости, разбира се, но хората не бяха малко.

За щастие, годините БДЖ-тренинг ми се отплатиха и успях първа да се кача в празния 1-и вагон и да се настаня прилично удобно, преди да нахлуят тълпите. Но едно нещо нямаше как да очаквам...

... че ще пътувам в един пълен вагон насред пълния влак с 2-3-годишно диване, което точно на Коледа ще е решило да си прекара два часа в бясно пребиване на двете си червени колички, докато крещи с пълно гърло. Безценно коледно преживяване. Почти колкото майка му, която на всяка по-голяма гара се втурваше на бегом да слезе, прегазвайки краката ни... за да се похвали после, че е успяла "да си дръпне два пъти". Явно като по-дисциплиниран, таткото успя да "намаже" само на Карнобат.

Обаче ми хрумна коледно желание:

Мили Дядо Коледа, дано по някое време на пушачите им писне да се (излагат и) унижават и откажат цигарите, прецакат държавата и тя се сети да започне да субсидира производството на вкусни нашенски домати и краставици... и череши... и дини... и царевица!

БДЖ действа идейно.

Весела ви Коледа! ХъХаХо!

За всеки случай преди 21 декември...

... си изтеглихме първите новогодишни късмети :)

Като най-малкото коледно джудже на работа, бях натоварена със сладката работа да напиша 13 късмета. Общо взето, всички получиха това, което ми се иска на мен... като "здраве в алчно изобилие", "нова кола с опитен шофьор" и "нова къща с градина". Май всички се зарадваха. Разбира се, че и аз.

Понеже ще ме чака пътешествие до горещо Мексико, предпочитам да си продължим и след петъка. Да си го кажа.

Дори и да пренебрегнем късметите, днес беше чудесн-о-шеговит-о-коледен ден. Като за начало си бях наумила, че точно тази сутрин ще отида на фризьор, сутринта преди работа. Ей така, за разнообразие... а и защото май скоро няма да има кога. И, като по поръчка, точно тази сутрин навън духаше познатия ни зимен вятър ала "да живееш в блок накрая на света". И, като по още една поръчка, точно преди да тръгна заваля сняг.

За щастие, вятърът утихна, а снегът се усили. Така че, докато стане време да си тръгна от работа, навън вече беше кротко и бяло (колкото мен в разгара на лятото). В коридора си се чуваха коледни песни, имаше украса, включително и елха, а навън си валеше сняг. Най-приятното ми тръгване от работа.

3 пъти "Ура!" за фотоапарата ми (споко, няма да те сменя скоро за Канон),

който

за пореден път демонстрира артистичния си поглед

и снима падащия сняг като...

добра подготовка за петък, 21-ви :)

Пица, шоколад и гръмотевици

Започват коледните публикации. Да са ви честити.

1 декември 2012

(20 дена преди Вие-Знаете-Какво)

Навън е вълнуващо пролетно. Не само топло, но и слънчево-облачно... сякаш всеки момент ще загърми. И понеже сме хванали декември за ушите, кой да се сети да вземе чадър?!

Получавам първия си коледен подарък в 2 части... даже 3, като броим и торбичката - тотално в тон с моя "стайлинг в последния момент". 24 дена по-рано от... Тя-Си-Знае-Коя. Сядам за първи път във варненското кафене на Коста (Costa Coffee). Поръчката, поне за мен, си звучи комично: "Една Коледна гора... моля".

Еколозите да отдъхнат - никой не отиде да сече елхи! Обаче предупреждавам диетолозите с по-лабилна нервна система да не четат следващите редове!

Минути по-късно се появи голяма чаша с топъл шоколад, горски плодове и сметана. Вкусно. Но ще разочаровам Коста като му кажа, че не е бил рекорда по зверски вкусен топъл шоколад на една друга варненска сладкарница... която всъщност не знам дали още съществува. Спирам, че ще забравя за коледния дух.

Пием си с Тя-Си-Знае-Коя, философстваме за живота, чудим се дали сме чели жена-писател, която да ни е разтърсила като Хемингуей или Ремарк, и решаваме, че един ден големият ни пробив трябва да е под мъжки псевдоним.

Междувременно навън се изсипва топъл дъжд... пролетен дъжд. 1 декември е и има дъга. Небето може да се опише с 14 думи - защо, по дяволите, още не съм спестила за фотоапаратА, с който да го снимам?! Безумна светлина, на която страхотната къща е в пъти по-страхотна... като си затворим очите за кича с пльоснатия на 1-я етаж Макдоналдс.

Замаяна от цялата коледна гора от шоколад, тръгвам да се прибирам пеша. Небето вече е тъмно синьо... аха да завали. Но не вали. И е топло. И кой знае защо във въздуха мирише на сняг и Коледа. Телефонът ми звъни да пита къде съм в този голям дъжд. Къде е този голям дъжд?

1 декември е. Следвам собствения си план и се отбивам в Пикадили да купя шоколади за коледния календар. Пак разговори по телефона. Освен дъжд, към нас вече имало и гръмотевици. Опа. Грабнах шоколадите, грабнах такси и към вкъщи.

Няма дъжд, няма гръмотевици. И е топло. 1 декември е. Вечерята е от мен. Поръчвам празнична пица. Бива ме да правя вечеря. Знам.

2 декември е. Извадихме коледния календар. И направихме дебюта на новия музикален Дядо Коледа.

Аз съм против дупките по пътищата!

Особено по междуградските.

Варна - Велико Търново - София - Стара Загора - (с микробусче) - Нова Загора - Сливен - Карнобат - Бургас - Слънчев бряг - Варна

Преобладаващата ми мисъл през цялото време беше дали лаптопът ми (който за първи път излезе на дълъг път) ще оцелее след цялото друсане. Вече знам какво значи изразът "майка орлица" :D

Като оставим на страна дупките, то било много приятно да пътуваш от Стара Загора до Варна с микробусче. Все пак, препълненият влак със студенти и по-големи от тях сакове си остава класика.

Пак съм във Варна и масата вече мина на коледна покривка!

Коледни хроники

Обичам Коледа с всичките й западни традиции (дядо Коледа, елени, лампички, елхи, сладки с канела и джинджифил, подаръци в шарени кутии с панделки). На всичкото отгоре, харесвам коледните песни на английски, най-вече тези в изпълнение на Франк Синатра и Боб Дилън. И като нищо бих опитала пълнена пуйка. Изобщо не ми омръзва да гледам "Сам вкъщи" и "Договор за Дядо Коледа", въпреки че трудно ще ги изтърпя от началото до самия край :)

Разбира се, до сега не съм имала нито една филмова Коледа. Обикновено настроението ми идва средата на август и до началото на септември е отминало. Към края на октомври се появява за малко и по график тогава тегля някой новопоявил се празничен филм. Началото на ноември ми идват гениални идеи за подаръци. Понеже още е рано, нищо не купувам. Декември винаги нахлува с куп задачи, които нямат нищо общо с празниците. По правило забравям всички грандиозни идеи и за подаръци, и за украса.

В крайна сметка, всичко започва или на 22, или на 23, или на 24 декември. Тогава се вадят забутаните в килера 3 кутии и 2 торби с играчки, свещници и гирлянди. Задължително! се купува истинска елха. Всяка година настоявам да вземем онази оредяла, леко смачкана и избутана в края, за да не се чувства пренебрегната. И всяка година си казваме колко е красива.

(Тази година получихме борче от планината. Увериха ме, че само си е паднало след буря. Затова всички еколози могат да спрат да ме сочат с пръст. Веднага.)

След като украсим с играчки, абсолютно различни по цвят и стил, метнем артистично необмислено 4-те или 5-те гирлянда, които нямам спомен от кои години са... и всичко това задължително под звуците на 4-те коледни CD-та... та чак тогава започва да се усеща празникът.

(Любимият ми Диско-Дядо-Коледа, който най-вероятно е бил подарък в някое зрънчо. И понеже е толкова шармантен, никога не мога да го фокусирам.)

(Тази снимка реши да си остане с главата надолу. Защото е скучно да си винаги по правилата.)

Пръскаме из стаите вази с елхови клонки (истински!), 5-те коледни свещника...

... и кой-знае-колко зимни фигурки, настаняваме върху някоя табуретка гигантския, разкрачен в шпагат дядо Коледа и... за финал - вадим най-сладкото. Може да не съм много голям фен на шоколада, но точно по това време ми е малко по-сладък от друг път. Затова еуфорично купуваме различни видове шоколадчета и бонбони, които отиват право в 24-те джобчета на празничния календар. И понеже сме тарикати, всяко изядено почти веднага се замества с ново... та календарът си стои пълен до средата на януари.

Обикновено цялата тази подготовка и емоции изморяват доста. Следователно търсенето на подаръци остава за следващия ден. Тази година тръгнах със списък. Въртях се в най-големия студ из мола и го благославях. Намерих всичко необходимо само за около 5 часа.

Бъдни вечер и Коледа посрещнахме в Шумен. Защото, колкото и да украсяваш, най-уютно е винаги при баба и дядо. Където има боб на печка с дърва. Тази година успяхме да улучим и сняг.

В крайна сметка, още не съм правила коледни сладки. Като гледам какъв студ е в кухнята (на север), май няма и да правя. Подаръците се опаковаха в последния момент, 15 минути преди да се разопаковат. На въпроса "Защо, мило, си губиш времето?" отговорът ми беше... за бой... "За да направим снимки". Фейсбук поколение, какво да го правиш.

Накратко - още не съм гледала през прозореца как вали сняг на парцали, не сме правили домашни коледни сладки, не сме пили домашно топло какао, не съм гледала нито един нов коледен филм, не съм писала писмо до Дядо Коледа, още дори не съм разпратила коледните картички по пощата (но ще го направя и ще зарадвам всеки, на който му знам адреса :D). Въпреки всичко, си прекарвам един вълшебен празник. Очакван... от около 6-7 години.

Още е Коледа. Иска ми се да не й се ядосвате. Ако не харесвате традициите, ги променете. Ако не понасяте песните и филмите, дръпнете си безплатно други. Ако нямате пари за подаръци, разменете си преживявания. Ако изобщо не ви се празнува, не празнувайте. Направете каквото е необходимо, за да сте спокойни и усмихнати.

(Снимките са абсолютно невзрачни и носят духа на празника по мой вкус - реален, индивидуален и забавен.)