Тази седмица ще играем с домашен куклен театър

Още преди да се родят Мая и Ради, бях нетърпелива да ги водим на куклен театър.

Две години по-късно.. не знам дали не им е рано.

Затова реших да ги изпробвам в контролирана домашна среда :)

С други думи - двете с Ради днес положихме основите на нашия първи домашен куклен театър. И вече нямаме търпение да видим как ще реагира Мая, когато довечера се прибере вкъщи от игри с баба и дядо.

***
Всичко започна... ехеее... през декември, когато бебетата получиха един разкошен подарък - кукли-животни за пръстите на ръката. Докато измисля какви приказки да разкажа с тях, Мая вече беше започнала да ги готви в тенджерките си. Видяло се е, че няма да е вегетарианка.

***
Идеята за кукления театър обаче се появи вчера, след като се прибрахме от разходка до София. Там Мая и Ради получиха не само внимание и игри, но и... подаръци. А единият от тях дойде с кутия, която беше перфектна за малък театър с декемврийските ни кукли за пръсти.

Разбира се, всичко е много лесно и се случи само с едно прекъсване за хранене на Ради.

Изрязах една дупка в гърба на кутията, облепих с цветна хартия, изрязах различни цветни формички. Направих и първите декори - къща и дърво, на гърба на които е залепена по половин клечка за зъби. Тя се забива в пробита с игла дупка на "сцената".

Сега ни остава само да намерим всички кукли, които Мая е прибрала къде ли не, да измислим истории и да правим нови декори :)

"Няма, няма, няма, няма" или историята за две бебета и Баба Марта

Вече минава полунощ.

Ради заспа преди 10 минути и мога да кажа -

в момента всички спят.

Снощи историята беше различна -

по това време Мая, изпълнена с енергия, сипваше "чай" във всички нейни чашки,

разпределяше "манджа" във всичките си чинийки и,

най-важното,

непрекъснато даваше на Ради да опитва с вече класическото "Какооо".

Не мога да повярвам, че някой ден ще настъпи моментът, в който Мая ще разбере, че всъщност каката в семейството не е Ради... 

И така - снощи по това време Мая беше пълна с енергия, а на Ради взе да й се доспива.

Докато я преобувах, започна да плаче.

На момента Мая дойде до нея, започна да я милва по челцето и настоятелно да повтаря

"Няма, няма, няма, няма"

Ради се успокои веднага. Даже се усмихна.

Все по-често наблюдавам как двете започват да общуват по техен си начин.

И винаги има нежност - дори и да им се спи, и да са криви, и да ме скубят, и да се опитват да ме хапят, и да ме ритат... помежду си са внимателни и взаимно се успокояват.

Колкото и да ми се спеше снощи,

и колкото и да ми се спи и сега

(защото с Мая си легнахме към 2 и 30, а в 7 вече нямах търпение да стана да връзваме мартеници),

знам, че ще ми се спи и утре,

но няма никакво значение -

решението да "подарим" на Мая една мъничка усмихната Ради се нарежда в "топ 3" на най-отличните ни хрумвания.

***
Посрещнахме баба Марта. Тази година, също както и миналата, беше още по-специален ден.

Този път Ради беше тази, която се запозна за първи път с идеята за "баба, която не е твоята баба, но всъщност... пак ти е баба, ама друга баба".

С Мая започнахме подготовката от предния ден и направихме "мартенско венче" за входната врата. Нейната роля, естествено, беше да сготви в тенджерката си всички остатъци от бялата и червена хартия, от която изрязвахме форми и ги украсявахме с прежда. Да... сготви и бяло-червени спагети от преждата. Тзи сутрин го закачихме.

А Ради премина през куп вълнения:

запозна се с мартениците отблизо

запозна се с миналогодишния мартенски човек с големия нос, който Мая обожаваше

запозна се с балона-Маша.

След толкова вълнения - накрая заспа (за 10 минути).

Междувременно, от сутринта Мая започна да слага мартеници на любимите играчки.

Цял ден мартеници имаше навсякъде и за всеки.

Но, в крайна сметка, празник или не, и този ден завърши с

"Штола! Штола! Ам! Ам! Дай! Дай!"

Първата коледна игра - в действие :)

Много е хубаво

малкият човек все още

да не яде шоколади и

да не разбира от подаръци.

Тогава Коледа-та

са игрите.

Ето и първата идея

(тествана и одобрена от Мая),

която си нарекохме

"Дядо Коледа носи подаръците":

подготвихме импровизиран чувал, пълен с малки подаръчета, кола с отварящ се багажник и къща с дупки на покрива.

Идеята е да извадим подаръците от чувала, да ги пъхнем в колата, да ги откараме до къщата и да ги спуснем през... дупките на тавана :)

възглавницаТа или как разбрахме, че Ради порасна

Преди две седмици

съботата се оказа слънчева и топла.

Затова поехме на първото по-дълго пътуване за Ради -

до Силистра.

Идеята беше двете бебешочета да видят Дунав и...

да се отбием до един магазин за ръчно-правени-ци.

Доброволно признавам, че редовно следя

страничката му във Фейсбук 

и

от няколко месеца

подхвърлям на Вили идеята да отидем да го видим.

И така,

преди две седмици

съботата се оказа слънчева и топла,

а ние се озовахме в Силистра.

С Мая влязохме в магазинчето

и...

излязохме с нейната първа възглавница...

както и едно вълшебно зайче-подарък.

Зайчето беше гушкано през целия ден,

после хранено и приспивано вкъщи.

***
"Възглавницата на Мая" не стигна до леглото й.

Покрай игрите й си намери мястото -

върху дивана.

Покрай възглавницата пък

Ради също си намери ново място -

на дивана.

През деня все по-рядко се застоява в кошчето.

Сега й харесва да си лежи на дивана,

да се смее, да се опитва да бърбори и

да се кокори

срещу възглавницата.

Май ще трябва да ходим за втора.

Кутията с бухалите и петък 13-и

Преди две години,

пак на петък 13-и,

само че през декември,

получихме Кутията с бухалите.

Тогава тя беше пълна с коледни играчки -

подарък за подписването ни с Вили.

***
След като мина Коледа и прибрахме играчките,

започнахме да прибираме в нея първите подаръци за Мая -

малки дрешки, дрънкалки, мечета, биберони, лигавници и т.н.

Отстъпихме й Кутията с бухалите

и тя се превърна в "Царството на играчките на Мая".

***
Обаче през последните седмици (включително и днес)

Кутията с бухалите претърпя няколко падания

на малки човеци върху нея

и стана ясно, че играчките на Мая ще си търсят друго царство.

***
И понеже днес е петък 13-и,

ми се стори добър момент да превърнем част от Кутията с бухалите

в

по-малка Кутия с бухали,

която закачих на таблото за бележки в кухнята

със съвсем сериозната задача да събира

всички талони за отстъпки, промоции, игри и т.н.,

които ни дават в магазините и за които забравяме почти веднага.

Когато седмицата е с краката нагоре

Едва 3-ти ден, а ние тотално изтрещяхме.

Ако Ради заплаче, Мая го приема като предизвикателство и започва да плаче два пъти по-силно.

Ако Мая заплаче, Ради се събужда веднага и приема на свой ред предизвикателството да заплаче.

Сълзи се леят на килограм.

Писъци да искаш.

А да имам свободна ръка тези дни е истински лукс - в 90% от времето държа и приспивам Ради с едната ръка, докато Мая ме е хванала за другата и ме води към кухнята да търсим нещо, което й се хапва.

Вече втори ден Мая така и не успява да заспи през деня, защото си губи биберона - я зад нейната кошара, я зад нашето легло. В резултат - следобедът прелива от нерви, писъци, плач и сълзи.

Днес им казах "стига".

Пуснахме музика, сложихме Ради да лежи на дивана за разнообразие, извадихме дълбоко скритата торба с фулмастри и други цапащи пособия, хванахме едно шишенце с боя за рисуване с ръце, постлахме пода и нападнахме жертвата - кошарата за игра.

В момента и двете са кротки - Ради рита във въздуха в такт с Криско и Сантра, а Мая храни мечока с банан.

в наша защита - боята лесно се мие с вода, но пък кошарата беше толкова скучна

с Мая четем

макар и трудно, оказа се възможно да четеш с едно Майче в къщата :)

обикновено вечер, щом тя заспи.

всъщност това са ми едни от най-любимите минути - 

хем се отнасям нанякъде,

хем заспивам след това почти неусетно.

за щастие, имаме любима книжарница, в която 

не само има мнооооого книги,

не само можем да влезем с количката,

но и вътре е достатъчно просторно, за да вървим...

бонус - на крачки от морето е, което я прави част от ежедневния ни маршрут.

***

щом се събудихме тази сутрин, направихме обиколка на сутрешните блокове

(разочароващо е, че това лято нямаше дори и седмица, в която да излязат във ваканция и да ни освободят от идиотското си и депресиращо присъствие)

минах моментално през

бтв, където се вайкаха, че Бербатов нещо страда,

нова, където коментираха колко е зле българският генофонд,

и,

за щастие, 

отидох на бнт -

само там си струваше да се спре човек.

така разбрахме за инициативата 

всяка година,

на днешния ден,

да четем по нещо от Валери Петров.

веднага отбелязах датата в календара на таблото в кухнята - 

редом  до всички рождени дни и годишнини,

да не забравим догодина.

***

организирахме се и отидохме към книжарницата.

щом Мая се наспа, 

седнахме тримата (почти четиримата) 

на пейка... близо до морето...

и се посмяхме още на първите страници от новата стихосбирка в библиотеката ни:

"Вече чувствам аз:

нещо става със нас

и със нашата връзка сърдечна.

Този трик не е нов,

една вечна любов

да излезе не толкова вечна."

обожавам Валери Петров. определено това е моят тип поезия :) 

***

Мая тъкмо заспа. 

а аз успях да стигна няколко странички нататък:

"Той я чакаше сам,

той я чакаше там,

дето свършва тролея.

Слезе някакъв стар инвалид,

слезе дама приятна на вид,

но я нямаше, нямаше нея...

Тогава дойде му идея:

- Часовникът й - той си рече, -

часовникът е виноват,

часовникът й все ни пречи,

понеже все върви назад!

И весело сред есента

той тръгна, свирейки с уста.

Той я чакаше сам,

той я чакаше там,

дето свършва тролея. 

Слезе някакъв млад офицер,

слезе дама с чадъра си чер,

но я нямаше, нямаше нея...

Тогава дойде му идея:

- Дъждът навярно - той си рече, -

дъждът забавя тез коли,

дъждът й пречи и добре че

не идва, щом като вали!

И весело сред есента

той тръгна, свирейки с уста.

Той я чакаше сам,

той я чакаше там,

дето свършва тролея.

Слезе момък със смешно лице,

слезе пътник със чанти в ръце,

но я нямаше, нямаше нея...

Тогава дойде му идея:

- Събранието - той си рече, -

събрание тя има днес,

събрание, и то далече,

и то започваше във шест!

И весело сред есента

той тръгна, свирейки с уста.

Той я чакаше сам,

той я чакаше там,

дето свършва тролея.

Слезе толкова много народ,

слезе целият градски живот,

но я нямаше, нямаше нея...

Тогава дойде му идея:

- А може би - тогаз си рече, -

а може би - си рече той, -

а може би тя нещо вече,

ах, нещо вече, боже мой!

И тъжничко сред есента

той тръгна, свирейки с уста."

За Париж и Френския Макарон

***
Във вторник сготвих супа с първата за сезона прясна коприва. За да ядем заедно с Мая, добавих накрая само жълтъците на 2 яйца. И тъй в хладилника останаха два белтъка. Гугъл ме посъветва да изчакам ден-два-три и да направя от тях прочутите френски макарони.

***
Преди година и половина, още преди Мая да стане госпожица бебе и все още си беше само миниатюрна Точица, с Вили се разходихме с кола до Йена в Германия, а от там сменихме 4 влака до Париж. Всички романтични представи а-ла-Рататуй за града се изпариха още от гарата, когато ни посрещнаха полицаи с автомати. Докато вървяхме към квартирата, оглеждахме французите и осъзнахме, че, предвид тена им а-ла-много-черен-шоколад, явно детството им е минало доста по на юг от Париж. Може би цялата ромнатика на града беше събрана в квартирата. Банята/ тоалетната беше без врата, а със завеса, предразполагаща към бързо сближаване, а пружините на разтегателния диван, на който спяхме, изнасяха цели симфонии при всяко помръдване. Хубава квартира беше :) Нищо, че нямахме гледка, защото пред прозореца ни имаше скеле.

***
Три дена се шматкахме само и единствено пешеходно из града. Почти станахме парижани - научихме се да пресичаме само на червено, носихме си черните очила, не ах-кахме пред Айфеловата кула и не се наредихме на огромната опашка, за да се качим... вместо това си купихме бира и седнахме на поляната пред нея... кеф.

 ***
Обаче... не бяхме съвсем парижани. Спирахме се пред почти всяка сладкарница, снимахме витрините с шоколад, снимахме и цените по витрините на Шанел и компания. Взехме си дозата романтика от града и си имахме истинско предложение за брак край Сена. Снимахме почти всяка булка, която минеше край нас. И вече знам - да си със сватбена рокля в Париж е най-изтърканото неща на света и само на туристите им прави впечатление. По-добре бъди атракция насред Каспичан.

***
Сега вече да си дойдем на думата за френския макарон. Бяхме решили, че в Париж е задължително да вървим пеша, да пием вино, да хапнем поне веднъж в истински френски ресторант (финансово веднъж се оказа напълно достатъчно), да закусваме с кроасани и, разбира се, да опитаме прословутия френски макарон.

Първият ден, в който се разхождахме, от всяка втора витрина ни се хилеха различни по големина и цвят макарони. Понеже бяхме чували, че са... ухааа уляляля и т.н.... а бройката беше между 2 и 5 евро... решихме, че трябва да намерим идеалният и най-вкусен парижки макарон. От много търсене взе, че стана 3-ят ден. И миниатюрната тогава Мая реши да напомни за себе си. В резултат се оказа, че от раз вече не мога да търпя сладникавия вкус на кроасаните, всички аромати на подправки, които се носеха от всяка улица и... общо взето, мечтаех не за макарони, а за филия с лютеница и сирене.

Така си останахме без макарон.

До днес :)

***
Тръгнах да се подготвям по рецепта от тук - цък. Вили ми донесе шамфъстък... който, след като обелих... и похапнахме уж малко... се оказа по-малко и от половината в рецептата. В опит за импровизация извадих от шкафа полупълния пакет със сурови-бадеми-от-не-знам-си-кога. Пак не улучих грамажа... с някакви си 30-на грама по-малко, но пък се успокоих, че и яйцата ми бяха мънички и може би белтъците не отговаряха на изискванията за тегло...

След като Мая си взе обедната дрямка, се захванах да мисля как да смеля ядките толкова фино, че да приличат на брашно. Грабнах любимата си жълта орехомелачка. С шамфъстъка нямаше проблем. Бадемите обаче... я счупиха. Тъжно. И чак тогава се сетих, че към пасатора имаше нещо като блендер. Ползвах го за първи път. Стана. Е, не го докарах чак до брашно, но пък Мая толкова се разстрои от шума, че се наложи всичко да става много бързо.

Докато макароните се пекоха, направих крема за слепване... от крема сирене, 4 разтопени шоколадови бонбона и умерено количество бейлис... който извадих от скритите си запаси с алкохол... за кулинарни цели де :)

Междувременно, докато проучвах френския макарон, попаднах тук. И се оказа, че... ако това моето е френски макарон, то аз съм мома французойка.

Открий милионите разлики...

На вкус обаче си е супер.
Минус пресятото фино бадемово брашно.
Минус сладкарските бои (но пък аз сложих какао за цвят).
Минус шприцованите кръгчета.

Невъзмутим като краставица*

Любимият коктейл на Джордж Клуни... в превод

В него има джин, ябълков сайдер, сок от червена боровинка, листенца мента и най-примамливото от всичко: нарязана на кубчета краставица

Пие ми се
Ако някой не ми направи безалкохолна версия до два дни, ще се утешавам с таратор

А сега, ако още беше модерно да си попълваме лексиконите, щях да напиша следното:

Какъв е твоят девиз?
Невъзмутим като краставица

(Пък някой ден може и да се окаже вярно)

Невъзмутима като краставица, дори когато разни крачета ти се катерят по главата

*Изразът "Невъзмутим като краставица" или Cool as a cucumber е въведен през 17 в. с комичната поема на британския поет Джон Гей "A New Song of New Similes". В нея поетът разказва за своята силна като горчица страст към една милейди със "задник, кръгъл като обръч", който дави своята мъка, пиейки като гайдар по цял ден. И си мечтае Моли да е поне мъничко мила с него... а той невъзмутим като краставица да има очи и за останалите жени. Чиста петъчна поезия.

(Забелязахте ли, че се появи цяла публикация, без да спомена Мая... опа)

5 януари 2015 - Денят, в който...

... Маичка за първи път се качи на люлка

Денят започна съвсем лежерно

Спахме до 10

Слушахме музика, докато гледахме ТВ и междувременно борихме код "Пропуснал памперс"

Хвърляхме по едно око на голямото слънце навън и прехвърляхме всички "за" и "против" разходките извън вкъщи

Незнайно как и защо... може би, след като един-мистериозен-блогър-с-кодовото-име-морков звънна и каза, че ни чака пред входа за разходка... решихме все пак да излезем

Грешка

Опаковах Мая

Дали защото беше в розово, дали защото шапката й скриваше очите, дали защото ръцете й бяха дълбоко скрити под няколко пласта дрехи

Мая не беше никак доволна

Писъци, рев, сълзи и т.н.

Излязохме

Слънце

И ние сме навън

Ура

Слънцето пекна в едва подаващите се очи на Маичка

Писъци, рев, сълзи и т.н.

Направихме едно кръгче през нашата градинка и

просто беше немислимо да пропуснем

4 празни люлки

нещо невиждано през лятото

Документирахме събитието... да се радва един ден голямата Мая...

и... няколко минути по-късно... бегом на топло вкъщи

Следващото излизане на разходка ще бъде при минимум 10 градуса

"И кво толкова се радва мама?"

"Хайде, хайде, хайде да се връщаме да спим на топло"

"Ок, целувка и се прибираме..."

Една история за 5 балона, 4 часа, 3 шоколада, 2 тикви и 1 торта

5 балона

Още от сряда имах план - в петък щяхме да правим шоколадова торта с тиквен блат. Празнично да изпратим октомври и да посрещнем Хелоуин.

В четвъртък Мая се порадва на баба си, а аз - на половин час сама по магазините... със списък. Напълних си торбата от плат (наистина било удобство да си имаш една в чантата) с неща от първа необходимост за петък като шоколад, тиква, тава с махащо се дъно... и 5 балона.

В петък се събудихме почти рано.
Аз трябваше да измия всички набелязани за кулинарния подвиг "торта" купи, подноси, тави и т.н.
А Мая трябваше да си поиграе сама, да погледа пеещите и движещи се жирафи и да поспи.
Какво се случи реално?
Аз гледах пеещите и движещи се жирафи, а Мая се хилеше, качена върху мен. Беше във вихъра си. И беше готова на всичко, само и само да не ме остави да си свърша подготвителните задачи - то не беше обезоръжаващ рев... тъжно бърборене, докато ме гледа в очите... героично пълнене на памперс, което изискваше спешна баня...

Накрая ми писна и се предадох. Отложихме всичко и започнахме да се забавляваме. Надух 5-те балона. Някак с една ръка успях да ги завържа с по един конец, с другата придържах края на балона и се опитвах да го опазя от любопитството на Мая. Беше силно впечатлена какво правя. Особено, когато изтървавах балона и целият въздух ме духваше в лицето. Голям кеф за нея. Още по-весело стана след това, когато Мая се заобиколи с балони, които неуспешно се опитваше да хване, за да изяде... да да!

За щастие не спукахме нито един балон.

4 часа...

... по-късно...

само един балон беше запазил внушителните си размери. Имам още много да уча за връзването на балони с една ръка.

3 шоколада

За шоколадовата торта с тиквени блатове, която започнахме да правим със Стоянчо-братовчеда-на-Мая, се нуждаехме от 3 черни шоколада.
Но още повече се нуждаехме от една спокойна Мая, която да си стои кротко в шезлонга, докато ни наблюдава какво правим (а ние, разбира се, й обясняваме подробно какво се случва). Оказа се, че това не е невъзможна мисия... стига да има с какво да се занимава и тя.

Минус един шоколад, но плюс една Мая ;)

2 тикви

Във внезапен пристъп на организираност, още четвъртък вечерта сварих тиквата, която по рецепта се слага в блатовете на тортата.

Това не ни попречи да привършим с блатовете чак към 15 ч. А идеята беше да сме готови до обяд...

Докато ги чакахме да изстинат, Стоянчо-братовчеда-на-Мая отскочи до магазина за шоколадови пръчици и... още една тиква... този път изкуствена и на фенер.

1 торта

Тортата трябваше да престои няколко часа. За по-сигурно я оставихме цяло денонощие да се стяга. И тя взе, че... сериозно се стегна :) Но пък се оказа вкусна.

Ииии смехЪТ на деня отива при...

... ей това изречение, част от стихотворението "Гости" на Леда Милева:

"Ежко хитро се подсмива: 

- Поизцапахме ти доста, но и ти си, Лисо проста!"

След като днес се очерта поредният слънчев ден, с Маичка излязохме на разходка сутринта. Въпреки че вече се отказахме от коша за новородени, в който бебчо изобщо не се застояваше, и новият вид на количката издържа геройски на една дълга разходка, днес май не ни беше ден. Започнахме с мащабни планове да отидем до един магазин на центъра, близо до театъра. След като някой беше напечен от слънцето, отиде на сянка и омрънка света (казано с много любов :D), че му е студено, се завъртяхме из района... поседнахме в нашата си близка градинка... някой омрънка мама и се прибрахме обратно вкъщи. 

Вкъщи пък се оказа скучно. Все пак, може ли холът да се сравнява с улиците, пълни с хора, коли и дървета, към които Маичка непрекъснато се кокори? В опит да преборим скуката започнах да чета на бебчо стихчета на Леда Милева. Първо се кокори към картинките, но, щом стигнах до ей онова изречение горе, се извъртя към мен учудена, протегна си ръчичката към устата ми и започна да се хили с глас :))) 

След това реши сама да си позяпа картинки.

За архива:

Началото на нашето книжно мишле беше положено на 21 септември 2014 г., когато заедно с татко и леля я заведохме за първи път в книжарница.

След като огледа недоверчиво Хорхе Букай, се спря на Леда Милева. 

открих едно от най-великите кулинарни преживявания:

седмица-две да сушиш в кухнята пресни подправки, дошли право от градината на дядо, и след това да ги събереш в бурканчета

в момента съм насред най-ароматната кухня

и си имаме джоджен, чубрица, розмарин и дафинов лист

Малките... хм, не, дребните... абе направо миниатюрните радости от живота

В последните 4 седмици всичко потръгна в много различен ритъм. Оказа се, че дните се сменят толкова бързо, докато мислиш през час-два от къде последно яде г-ца бебе Мая, за да не повтаряме източника на манджа два пъти поред :), на коя страна последно спа бебето, за да я сменим, че да не му се изкриви главата (хахаха, оказа се, че не е мит, но за щастие Маичка още в болницата си се върти сама накъдето пожелае... бойна мацка ;)).Сега пък май се появиха и колики, които на моменти тормозят дори и всесилните в успокояването баби.

Обаче има едни малки... хм, не, дребни... направо миниатюрни радости като...

...да измислиш песен с култовото "Друс друс друс... Маичка си има раздрънкан автобус", докато обикаляш стаята, друсайки бебе, което не просто плаче или реве, то направо си пищи. И някъде там... на 5-тата минута се ококорва, спира да пищи, реве и плаче... гледа те сериозно, леко подпряло брадичка с дясната си ръка, изучава ситуацията, докато обмисля следващия ход и... и... и... ти се усмихва широко. Всичко трае около 30 секунди, след което започва отново да плаче, реве и пищи, докато раздрънкания автобус на Маичка продължава да се друса...

...тогава, когато Маичка си лежи на дивана. Все още не е вкарала в ход тежката артилерия и само плаче. Докато се бориш да не премине към рев или писъци, дрънчиш с едно малко шарено геврече, пълно с топченца. Гарантирана реакция почти винаги. За момент го оставяш, за да вземеш нещо. Обръщаш се и очакваш рев и писъци. Вместо това г-ца бебе Мая е докопала гевречето, хванала го е и се засилва да си дрънчи сама. Успява веднъж... два пъти... докато гевречето не я тупва по нослето. Ококорва се, усмивка и... плач, рев и писъци.

...моментите, в които Маичка се унася... заспива, а аз тайно на пръсти отивам да си взема диня. И, в момента, в който захапя парчето... плач, рев и писъци. Нека процедурата по кражбата започне отначало :)

...всяко кърмене в 3, 4 или 5 сутринта, когато навън все още е тъмно, някъде в далечината светва светкавица, а ние си слушаме радио 1 рок (и никакъв плач, рев или писъци не излизат от никоя от нас двете).

...и моментите като този, когато спи достатъчно дълго, за да се задържа толкова дълго пред лаптопа.