първият плаж

преди 2 години...

когато последно с Вили ходихме на плаж...

веднъж се загледахме по едни деца наоколо, които бяха затрупани с играчки...

та тогава си помислихме колко е весело да имаш деца и... да си играеш с играчките им

и така,

2 години по-късно,

днес следобяд

отидохме с вече-не-съвсем-бебе Мая на плаж

и нейните играчки

о да... поиграхме :)

благодарности към всички, които й подаряват играчки...

с които играем (и) ние

дебют на първия бански :) 

първи близки срещи с пясъка

"Пука ми на качулката" или до Златоград и обратно

Ключовата дума е "пука".

Първата дума на Маичка. Каза я във вторник сутринта. На 4 месеца без 3 дни.

Два часа по-късно потеглихме на първата ни екскурзия тримата. Затова решихме, че дълбокият замисъл е бил "пука ми, че ще пътувам".

Първият сън на Маичка в количката, която вече не е с коша за бебета

Тръгнахме с един сак, три раници, куп торби, голям пакет с памперси, една г-ца бебе Мая в коша за кола, една количка, едно кенгуру, два фотоапарата и много дъжд.

Първата запланувана спирка беше в Несебър. Дъжд, вятър, студ и случайно попадане в почивна база на МВР.

Не беше лошо... като изключим студа в стаята. И трите единични легла - едно за всички багажи, едно за татко Вили и едно за Маичка, увита в одеало и юрган и гушната от мама, свита в края. Тъкмо успяхме да пробваме новите вълнени чорапки на Мая, плетени от прамаминка.

Разбира се, в сряда времето беше слънчево. Обаче ние трябваше вече да тръгваме от Несебър към крайната цел - Златоград и Родопите. Пътят с две думи - много слънце.

Благодарение на импровизираното перде от бухали пътувахме царски с Маичка на задната седалка - сън, игра, манджа на една ръка разстояние, сън, игра... и спиране по пътя за бърза смяна на памперса в багажника :)

Около 5 часа по-късно... някъде към 15 ч. пристигнахме в Златоград. Отседнахме в Енчевите странноприемници в стария град. Препоръчвам. Този път случихме на стая, която си беше цял апартамент с диван, масичка, бюро с телевизор, гардероб с топли завивки и... ура... голямо легло с достатъчно място за шаващата Мая. Настанихме се набързо и се уговорихме с нашия отзивчив гид в лицето на Юлето да ни разходи. Докато успеем да се открием... разходихме кенгуруто.

Час по-късно - едно Майче без кенгуру, гушнато в татко Вили, едно усмихнато Юле, едно Плами, една механа насред Златоград, която се запозна отблизо с гласовите данни на г-ца бебе Мая, и по една порция пататник и родопски клин, които бяха хапнати в движение. За вечеря се изхитрихме и, докато се опитвах да приспя Мая, Вили донесе в стаята манджи от механата към странноприемницата. В крайна сметка, бебето се оказа най-хитро и с усмивка си извоюва място на дивана до нас. 

В четвъртък имахме цял ден за разходки. Започнахме с вкусни топли пържени филийки в стаята (след като ни се разнесе славата на смелчаците, дошли чак от Варна с маааааалко бебе, нямаше проблем храната да се озове от механата в стаята). След няколко опита за тръгване, които завършваха с успокоително хранене на Маичка, се измъкнахме малко преди обяд. Навън беше слънчево и топло, а Мая благоволи за първи път да се разходи напълно спокойно със своята количка. Огледахме занаятчийските работилници в стария град на смени - един гледа, докато другият забавлява Маичка. Вили въздъхна по кафето на пясък и в крайна сметка опита от съседното от машина и в картонена чашка. 

А междувременно... отряд по бързо реагиране насред стария град...

След което Мая заспа, ние се разходихме, докато се чудехме какво да хапнем за обяд, мъникът се събуди. Последва бързо хранене на Маичка в центъра (дааа, мама се превърна във фаст фууд), прекъснато от гущер, тичащ засилено право към нас... естествено, аз подскочих заедно с Мая. Последва едно ококорено и шашнато бебе заедно с един хилещ се татко Вили. Накрая взехме, че се прибрахме, без да сме си харесали манджа с надеждата да пренесем отново мехната в стаята. Тцъ! Механата не работи през деня. Да живее спасителната раница с бисквити, солети и... торбичките с краставици и ябълки. 

Финалната вечер отдохме до близкото село Старцево. За първи път г-ца бебе Мая стоя като голямо момиче на масата в механата... в своето кошче за кола... за около 10 минути. Хапване на смени, разговори на смени, разходки с татко Вили на въздух и накрая 4-годишната кака Рая ме извика с думите "Бързо тръгвай, бебето много плаче!" Усмивки в колата и бързо заспиване след това в стаята. 

В петък Мая стана на 4 месеца.

Тръгнахме с дъжд и се прибрахме с дъжд. 

На първото работно лято му се вижда краят

Още само 5 дни по график.

Още само 5 дни от 8+ до 17+ ч.

Още само 5 дни с ограничен достъп до книги, блога, skype и facebook :)

Всъщност никак не се оплаквам. Не било лошо да имаш работно лято. Така можеш да си позволиш пътешествия до по-далечни места, някоя и друга импулсивна неделя... например в Бургас ("забавен факт" - колко е трудно само да намериш плаж, докато обикаляш Черноморието и се губиш из еднакво изглеждащи хотели)...

И все пак, още 5 дни :)

След като прекарах последните дни в издирване на Гор Видал и така нашумялата в copy-paste-новините-за-смъртта-му книга - "Градът и стълбът" (която ще имам скоро в оригинал... да видим дали ще го харесам)... та решила съм да продължа разследванията си и да намеря един мистериозен чай - Darjeeling tea. Оказа се, че го има в София и Пловдив. Големият въпрос е - има ли Darjeeling tea и във Варна? Ако някой знае, да казва. Моля :)

Имам си една мечта... еньовденска

Казват, че в нощта на 23 срещу 24 юни цялата природа притихва в очакване на изгрева, докато се вихри поредната борба между светлината и тъмнината. Ако настъпи, това значи, че за пореден път печели ние-си-знаем-кой. Междувременно хората гадаят по какво ли не, пеят песни, играят хора в кръг, палят огньове и ги прескачат.

Преди да настъпи изгревът се събират 77 билки, които имат магическата сила да излекуват всичките 77 болести, които някога хората са познавали. Именно на Еньовден се появява и онази мистериозна билка, която единствена може да излекува "половината" болест, с която никой не знаел как да се справи. От днес нататък вече не се берат билки.

С изгряването на слънцето идва ред на задължителното окъпване във водата. За здраве и щастие. Казват, че именно от днес започва сезонът на морските бани. (Малко съгрешихме в това отношение.)

Тази година ни беше генералната репетиция. Станахме към 4 и половина. Отидохме до плажа. Сложихме хавлиите на пясъка и зачакахме. Много бавно изгрявало това слънце. Но щом започна да се появява... леле мале. Как само си струваше. Моят най-първи морски изгрев.

Та имам си една мечта. Другата година да съберем съмишленици. И да сложим "джулай морнинг" в малкия джоб на Еньо.

"За последен път идваме на нашето море!...

... До сега винаги сме почивали в чужбина. И от другата година пак така!"

Тук последва дълъг монолог за минусите на родното и плюсовете на чуждото.

Не съм била на чуждо море и не споря. Обаче, докато подслушвах с едно ухо, другото си слушаше вълните и не му пукаше особено, че трудно се намират места за паркиране наоколо, а закуската в хотела е била само един кроасан. Сигурно, защото съм лош човек от морето, който си донесе топла баничка от кварталната закусвалня. И беше много щастлив да направи първата си баня :) (Дори и водата беше завидно чиста и бистра.)

Изненадващо за мен, не всички обичат да си носят пясък от плажа вкъщи :D

Ода за големите обедни почивки

Първата ми обедна почивка беше някъде около 1 час. Чудех се какво да правя и къде да обикалям. В крайна сметка, отскочих до Морската градина, седнах на пейка и примерно си изядох сандвича, който си носех от вкъщи. После продължих да обикалям и точно след час бях обратно на линия.

Сега имам два пъти по-миниатюрна обедна почивка. Едва ми стигна днес да отскоча до морето... да му усетя аромата и на забързан ход да се върна на линия, докато успея да хапна някой и друг бадем, който си носех от вкъщи.

Сещам се за филма Julie & Julia, в който мъжът на едната Джулия на обяд се прибираше вкъщи, за да хапне домашно сготвена храна и да си подремне. Ех. Ах. Ъх.

Уточнение - първата баня още не се е състояла. Да видим дали ще е тази събота :)

Пролетна умора? Хм... не

Най-после, най-после, най-после. Дойде му времето да сме навън по цял ден. От две недели насам обикаляме близките непознати места. Постепенно ще разширяваме периметъра. Миналата седмица видяхме крепостта Овеч.

На връщане разгледахме и Провадия.

Днес се изкачихме към Камен бряг и археологическия резерват Яйлата.

След това, разбира се, минахме през Каварна :)

Междувременно съм подложена на изпитанието да се справя с паническия си страх от високо.

За съжаление другата седмица ще прекъснем серията екскурзии, защото заминавам за 2 седмици в София... пфу! Повече инфо за местата и снимки от тях ще има много скоро.

Крачка напред

Имате ли си вече календар? Аз изоставам. За кой ли път.

Което ми напомня, че трябва да си взема и рафтове за книги.

На всичкото отгоре си мечтая за дрелка, за да мога да си закача нещо на голите стени.

С други думи - вече е 2012. Честито :)

Живи, здрави и крачка по крачка напред.

Чао, Лято!

Случвало ли ви се е да ви събудят неделя сутрин в 6-и-нещо с думите "Хайде към Морската градина". Само до преди няколко седмици нямаше да е проблем. Тогава щеше вече да е светло и приятно прохладно. Сега е тъмно и неприятно хладно (а под завивките най-после стана уютно топло).

В крайна сметка, решихме да оставим разходката за след закуска... и още 2-3 часа, докато понапече слънцето. Та някъде към 9 започна голямото Чудене - какво ще се облича? Хем ни се искаше да съчетаем една пешеходна разходка по плажа (Кабакум в посока към Златни пясъци), хем да я завършим с един октомврийски плаж, хем при всяко излизане на терасата ми ставаше все по-студено. Към 10 бяхме готови.

Случихме почти идеално време за прощаване с лятото... почти... с малко излишен вятър на моменти.

Иначе морският курорт през октомври е леко носталгично място.

За щастие, бяхме ние да разведрим обстановката :)

Тази публикация изказва специални благодарности на тази песен - цък, под вдъхновението на която се написа ;)

И едно неделно блог-предложение за разходка по света в "Мързеливите минути" - цък.

И един съвсем съвсем последен финал...

... абе на никой ли не му се ходи да тичаме в Морската градина привечер?

Едно време си брояхме баните...

... и в началото на есента се хвалехме един на друг.


Сега си мятаме по едно око на "тена" и бързо заключаваме кой е видял морето и кой се е скатал.


Очевидно моят тен не се забелязва с невъоръжено око.

План "Б": да си покажем морските снимки :)

Който е броял, да се чувства поканен да се изфука колко бани е направил до сега за това лято.

Медийна конкуренция? Хъ хъ хъ...*

Едно време ни учиха колко важна е конкуренцията, как голямото К се грижи нашите (консуматорски) нужди да бъдат задоволявани качествено, как същото това голямо К е двигател на прогреса. Дрън дрън.

Не знам дали все още някой се лъже да гледа телевизия. За негово добро, се надявам да си прави труда да цензурира съдържанието. Защото то не е за ежедневна консумация. Като за начало е много важно да си непрекъснато с дистанционно в ръка, готов да бягаш от рекламите. Добре поне, че са в регламентирани часове и лесно можеш да маневрираш покрай тях. В противен случай рискуваш да закусваш, докато ти пеят веселата песничка на разстройството или хита на превръзките, бабата да ти описва как си залепва здраво ченето, за да не плаши внучето, или просто да те информират, че без ежедневната доза лекарства Х вече си пътник - кратко, точно и ясно.

Но, разбира се, рекламите са просто необходимото зло. Защо обаче и сутрешните блокове се оказват такова? На практика черните хроники са единственото, което се предлага в комбинация със сутрешното черно кафе всяка сутрин. Още от 6:30 "големите ТВ медии" преповтарят едно към едно съдържанието си. Което е или зверски дразнещо с всички празнодумни политически диалози, или тотално параноизиращо с репортажи за катастрофи, изнасилвания, убийства, злоупотреба с власт, нелепо умиращи и т.н. Поредното медийно "добро утро".

След това вече почти всичко е предвидено само за любителите на сериали - "сапунки", криминални и лекарски. Което мен лично продължава да ме отегчава, параноизира или подтиска.

Та къде остана градивната конкуренция? Общо взето, колкото повече учех журналистика, толкова повече се убеждавах, че няма да правя такава. Не и в този вид. И до гуша ми е дошло да ме убеждават, че няма място за друга, защото хората получавали това, което искат.

И понеже лятото вече тропа шумно по вратата - нещо неангажиращо, което никоя медия няма да си позволи да покаже... преди да е показала всички кандидати за кмет на София, залюбили се Златки и футболисти и дебютиращи чалгаджии.

* Хъ хъ хъ - моят виртуален фалшив смях.

Втори стъпки в пикник... арството

Като човек, ограден често от блокове, ми се струва нормално, че имам три постоянни желания:

1) да се разхождам по трева и между дървета;
2) да си направя пикник;
3) да преспя на палатката.

Третото все още е мечта. А второто бях убедена, че го свърших за първи път тази неделя. Да, ама не. Днес си спомних за своя най-най-първи пикник без родителски контрол (в зората на основното училище). Кой знае защо той се състоя на стълбите пред входа, някъде към 17-18 часа - тъкмо, когато всички се прибираха от работа. По обективни причини ще си затворим очите за него :)

Вторите стъпки в пикникарството се оказаха далеч по-уверени и ни отведоха малко по-далеч, до идеалното място. Хем до морето, хем до гората.


Освен на хубаво място, случихме и на неочаквано топло време и още по-неочаквано топла вода. И съвсем неочаквано се изкъпахме в морето толкова рано - още през май :)

Оптимистичен доклад от Варна

С 24-и май дойде и първата "баня". Учудващо за мен, водата не беше чак толкова студена :)


На всичкото отгоре, вчера имах възможността да сбъдна една своя мечта - да вървя спокойно по средата на един от най-натоварените булеварди в града :D Да живеят малките отличничета!

Май ли е, Декември ли е?

Всъщност много ми е празнично. Само дето не ми е Гергьовско.

Събудих се неприлично рано, навън си духаше леден вятър, беше мрачно, а аз се излежавах на топло, докато гледах някакъв коледен филм някъде си. Та Коледно ми е. Днес вместо агънце ще има пиленце. След като изплетох шала, сега съм почти готова с пуловер. В главата ми се завъртат идеи за коледни подаръци. Липсват ми само портокалите и празничните версии на Франк Синатра и Боб Дилън.

Весела Коледа! Защото определено не се усеща като 6 май.

She's only happy in the sun

Започвам да Го викам.

Първи крясък с Бен Харпър:

Този ми ти мой живот...

В този ми ти мой живот последните дни са сигурни две неща:

1) че е горещо;

2) и ми е неописуемо мързеливо...

Та този ми ти мой живот е застрашен от тотално августовско пропиляване, ако не прибягна до малко организация. Затова вчера за втори път успях да стана в 5:30 и да посрещна новия ден по хладно.

Равносметката от 08.08.2010 - 1 ранна разходка до близкия плаж, 2 "плажа" на по-далечния, 5 предложения да ме учат да плувам (от един и същ ентусиаст), 5 отказа, 3 сериозни опита да ме катурнат в морето, 3 още по-сериозни увисвания на врата на ентусиаста и само някакви си 40 прочетени страници от подхванатата книга, която трябваше да свърша вчера. С две думи - хубав ми ти неделен мой живот, който започна...


... и завърши на плажа.