За Париж и Френския Макарон

***
Във вторник сготвих супа с първата за сезона прясна коприва. За да ядем заедно с Мая, добавих накрая само жълтъците на 2 яйца. И тъй в хладилника останаха два белтъка. Гугъл ме посъветва да изчакам ден-два-три и да направя от тях прочутите френски макарони.

***
Преди година и половина, още преди Мая да стане госпожица бебе и все още си беше само миниатюрна Точица, с Вили се разходихме с кола до Йена в Германия, а от там сменихме 4 влака до Париж. Всички романтични представи а-ла-Рататуй за града се изпариха още от гарата, когато ни посрещнаха полицаи с автомати. Докато вървяхме към квартирата, оглеждахме французите и осъзнахме, че, предвид тена им а-ла-много-черен-шоколад, явно детството им е минало доста по на юг от Париж. Може би цялата ромнатика на града беше събрана в квартирата. Банята/ тоалетната беше без врата, а със завеса, предразполагаща към бързо сближаване, а пружините на разтегателния диван, на който спяхме, изнасяха цели симфонии при всяко помръдване. Хубава квартира беше :) Нищо, че нямахме гледка, защото пред прозореца ни имаше скеле.

***
Три дена се шматкахме само и единствено пешеходно из града. Почти станахме парижани - научихме се да пресичаме само на червено, носихме си черните очила, не ах-кахме пред Айфеловата кула и не се наредихме на огромната опашка, за да се качим... вместо това си купихме бира и седнахме на поляната пред нея... кеф.

 ***
Обаче... не бяхме съвсем парижани. Спирахме се пред почти всяка сладкарница, снимахме витрините с шоколад, снимахме и цените по витрините на Шанел и компания. Взехме си дозата романтика от града и си имахме истинско предложение за брак край Сена. Снимахме почти всяка булка, която минеше край нас. И вече знам - да си със сватбена рокля в Париж е най-изтърканото неща на света и само на туристите им прави впечатление. По-добре бъди атракция насред Каспичан.

***
Сега вече да си дойдем на думата за френския макарон. Бяхме решили, че в Париж е задължително да вървим пеша, да пием вино, да хапнем поне веднъж в истински френски ресторант (финансово веднъж се оказа напълно достатъчно), да закусваме с кроасани и, разбира се, да опитаме прословутия френски макарон.

Първият ден, в който се разхождахме, от всяка втора витрина ни се хилеха различни по големина и цвят макарони. Понеже бяхме чували, че са... ухааа уляляля и т.н.... а бройката беше между 2 и 5 евро... решихме, че трябва да намерим идеалният и най-вкусен парижки макарон. От много търсене взе, че стана 3-ят ден. И миниатюрната тогава Мая реши да напомни за себе си. В резултат се оказа, че от раз вече не мога да търпя сладникавия вкус на кроасаните, всички аромати на подправки, които се носеха от всяка улица и... общо взето, мечтаех не за макарони, а за филия с лютеница и сирене.

Така си останахме без макарон.

До днес :)

***
Тръгнах да се подготвям по рецепта от тук - цък. Вили ми донесе шамфъстък... който, след като обелих... и похапнахме уж малко... се оказа по-малко и от половината в рецептата. В опит за импровизация извадих от шкафа полупълния пакет със сурови-бадеми-от-не-знам-си-кога. Пак не улучих грамажа... с някакви си 30-на грама по-малко, но пък се успокоих, че и яйцата ми бяха мънички и може би белтъците не отговаряха на изискванията за тегло...

След като Мая си взе обедната дрямка, се захванах да мисля как да смеля ядките толкова фино, че да приличат на брашно. Грабнах любимата си жълта орехомелачка. С шамфъстъка нямаше проблем. Бадемите обаче... я счупиха. Тъжно. И чак тогава се сетих, че към пасатора имаше нещо като блендер. Ползвах го за първи път. Стана. Е, не го докарах чак до брашно, но пък Мая толкова се разстрои от шума, че се наложи всичко да става много бързо.

Докато макароните се пекоха, направих крема за слепване... от крема сирене, 4 разтопени шоколадови бонбона и умерено количество бейлис... който извадих от скритите си запаси с алкохол... за кулинарни цели де :)

Междувременно, докато проучвах френския макарон, попаднах тук. И се оказа, че... ако това моето е френски макарон, то аз съм мома французойка.

Открий милионите разлики...

На вкус обаче си е супер.
Минус пресятото фино бадемово брашно.
Минус сладкарските бои (но пък аз сложих какао за цвят).
Минус шприцованите кръгчета.

Една история за 5 балона, 4 часа, 3 шоколада, 2 тикви и 1 торта

5 балона

Още от сряда имах план - в петък щяхме да правим шоколадова торта с тиквен блат. Празнично да изпратим октомври и да посрещнем Хелоуин.

В четвъртък Мая се порадва на баба си, а аз - на половин час сама по магазините... със списък. Напълних си торбата от плат (наистина било удобство да си имаш една в чантата) с неща от първа необходимост за петък като шоколад, тиква, тава с махащо се дъно... и 5 балона.

В петък се събудихме почти рано.
Аз трябваше да измия всички набелязани за кулинарния подвиг "торта" купи, подноси, тави и т.н.
А Мая трябваше да си поиграе сама, да погледа пеещите и движещи се жирафи и да поспи.
Какво се случи реално?
Аз гледах пеещите и движещи се жирафи, а Мая се хилеше, качена върху мен. Беше във вихъра си. И беше готова на всичко, само и само да не ме остави да си свърша подготвителните задачи - то не беше обезоръжаващ рев... тъжно бърборене, докато ме гледа в очите... героично пълнене на памперс, което изискваше спешна баня...

Накрая ми писна и се предадох. Отложихме всичко и започнахме да се забавляваме. Надух 5-те балона. Някак с една ръка успях да ги завържа с по един конец, с другата придържах края на балона и се опитвах да го опазя от любопитството на Мая. Беше силно впечатлена какво правя. Особено, когато изтървавах балона и целият въздух ме духваше в лицето. Голям кеф за нея. Още по-весело стана след това, когато Мая се заобиколи с балони, които неуспешно се опитваше да хване, за да изяде... да да!

За щастие не спукахме нито един балон.

4 часа...

... по-късно...

само един балон беше запазил внушителните си размери. Имам още много да уча за връзването на балони с една ръка.

3 шоколада

За шоколадовата торта с тиквени блатове, която започнахме да правим със Стоянчо-братовчеда-на-Мая, се нуждаехме от 3 черни шоколада.
Но още повече се нуждаехме от една спокойна Мая, която да си стои кротко в шезлонга, докато ни наблюдава какво правим (а ние, разбира се, й обясняваме подробно какво се случва). Оказа се, че това не е невъзможна мисия... стига да има с какво да се занимава и тя.

Минус един шоколад, но плюс една Мая ;)

2 тикви

Във внезапен пристъп на организираност, още четвъртък вечерта сварих тиквата, която по рецепта се слага в блатовете на тортата.

Това не ни попречи да привършим с блатовете чак към 15 ч. А идеята беше да сме готови до обяд...

Докато ги чакахме да изстинат, Стоянчо-братовчеда-на-Мая отскочи до магазина за шоколадови пръчици и... още една тиква... този път изкуствена и на фенер.

1 торта

Тортата трябваше да престои няколко часа. За по-сигурно я оставихме цяло денонощие да се стяга. И тя взе, че... сериозно се стегна :) Но пък се оказа вкусна.

"Работа вършим всякаква", ФенерЪт и екскурзия до...

... Владиславово

Епизод 1-ви

Вторник... вечерта.

Напрягам си мозъка, но май не греша... актьорският ми дебют се състоя тази седмица, в навечерието на Деня на народните будители. Нестандартен финал на 12-часовия работен ден.

В ролята на "луд-студент-номер-10-и-номер-14-явяващ се на държавен изпит по Медицина". Не си забравих репликите. Компромати май няма. Толкова по темата :)

Епизод 2-ри

Сряда... вечерта.

Първият ми Хелоуин след работа. Беше забавен. Стънчо направи ФенерЪт... аз направих спагети... двамата заедно гледахме... ВИП Брадър, докато чакахме страшният филм да се изтегли.

(Майтап - телефонът ми прави по-хубави нощни снимки от фотоапарата! Хвана ли ви страх от часовника в горния десен ъгъл, а, а? Тотално търсен ефект.)

Тъкмо решихме, че това ще ни е ХелоуинЪт и взехме, че се разсънихме. Та в крайна сметка гледахме страшен филм. Учудващо, не беше нито смешен, нито тъп. Chained.

Епизод 3-ти

Четвъртък... сутринта.

В Деня на будителите се събудихме сравнително рано. И то с план. Да видим кв. Владиславово, и по-специално огромен магазин 2-ра употреба. Определено във въздуха витаеше изследователския дух.

Брей, това Владиславово много далеч ми се стори :) Бива ли някой да е толкова неориентиран в собствения си град?! Но магазинът беше... уау голям! Взехме си това-онова... в цифри - около 3 килограма :)

(Вече съм горд притежател на зимна рокля с рисувани футуристични къщи, дървета и гъби, която вероятно няма да се осмеля да облека навън, но е цяло бижу :D)

По орехите ще я познаете... есента де

Миналата есен събирахме кестени в Шумен - цък.

Засега не се повтаряме.

Тази година сме на орехи. От Стара планина.

Иначе това май е единственото, по което есента се издава засега.

Толкова приятно топли бяха миналите дни, че си изкарахме (и изкарваме) истинско циганско лято.

Озадачена съм кога ще ми влезе в употреба новото яке.

За дзен настроението и крем супата от грах

Обичам петъка.

Много обичам петъка.

Междувременно си представяйте сладкото бебе, което рекламира пуканки (единствената реклама, която не превключвам или заглушавам).

Да се върнем на петъка.

Днес започнах много добре. Наспах се. Не сънувах кошмари или поне нямам спомен. Станах с 5 минути по-рано от обичайното. Навън беше студ и веднага се сетих за Коледа, която е на две крачки. Закусвах ананас, който вече ми е един от любимите плодове. Извадих си любимия син шал. Смених си лятната чанта с есенно-зимната. На път към работа слушах Ghostbusters и буквално усещах как се смея на ум. Само при спомена за песента (и филма) се настройвам на дзен вълна и ежедневните простотии далеч не ми изглеждат толкова сериозни.

Планираната работа за днес изобщо не беше свършена. Дори и започната. Защото беше изместена от друга. И с най-прекрасно настроение няма да си мръдна пръста почивните дни. Защото съм дзен. И слушам Ghostbusters.

Обядът беше наистина феноменален. Като за петък. Топла крем супа от грах с крутони. В кутийка "за вкъщи" от заведението, изтъпанчено в двора.

След работа нацелихме нов магазин (първа употреба!) с ниски цени. Мама ми подари блуза. Кеф. Утре ще й подаря обувки.

Сега си готвим леща... за да залеем ориза от сутринта, който не смогнахме да приготвим навреме, за да хапваме през деня. Преди 2 седмици тествахме рецептата инцидентно - след като изгорихме лещата. Беше най-вкусното нещо, което съм яла... с аромат на скара. Сега подкукуросвам (боже, как се пише това?!) мама да загорим пак лещата. Този път нарочно.

Много поздрави на този, който е измислил петъка.

Снимка "2 в 1" - тествам си зомби погледа, в случай, че зомбитата ни нападнат края на 2012, и... си тествам камерата на новия лаптоп...

което беше дискретния начин да спомена, че тактиката с касичката подейства (цък) и вече си имам нов лаптоп.

Окончателно

Въпреки че резнахме тиквата...

... и извадихме якета и шапки...

... едва преди дни усетих, че лятото наистина си отиде. Окончателно за тази година. И докато някои домакини бършат прах, аз събирам пясък от гардероба. Кой го знае защо все се трупа там :)

Морски полъх

Преди 3 седмици бяхме на плаж, а тази сутрин ни събуди сняг. Октомври... какво да го правиш. Та преди 3 седмици тази снимка беше много умилителна.

Тези дни обаче "морски полъх" доби друго значение.

48 часа така ни полъхна, че в момента улиците са покрити с паднали цели дървета, във входа ми текат реки, а 2 нощи спах доста неспокойно, докато вятърът блъскаше дъжда в прозореца ми. Като резултат - в стаята ми се появи локва, която заплашително доближи компютъра. За щастие към обяд морският полъх се укроти и дори изгря слънце. (и компютърът оцеля)

Клишето "блогърКа"

Имам един мътен-смътен спомен как в някакъв филм определиха Катрин Хейгъл като типичната блогърка, т.е.

скучна скучаеща леко глуповата романтичка

Тази вечер аз съм живата дефиниция на клишето "блогърКа".

(нищо - утре ще ми мине)

"Не зная

дали любовта е сляпа,

но винаги има

светло начало...

Любов от пръв поглед.

Любов от първа чаша.

Любов от първо "ало"...

Как се казвате?

Ще се видим ли пак?

Мога ли да взема

номера на джиесема?

Ще чакам! Ало!

Романтично начало.

И край необясним...

Влюбваш се

в непознат.

Намразваш

любим."

Георги Константинов

Варна, морето и... първите ни зъболекари

Новината на деня е, че днес се дипломира първият випуск варненски стоматолози. Т.нар. промоция мина тази сутрин в зала 1 на ФКЦ. Разбира се, тържествено (и леко сковаващо за моя свободолюбив вкус).

Кой знае дали ако обстановката не беше малко по-непринудена, бъдещите доктори нямаше малко повече да се замислят в какво се заклеват...

Хипократова клетва

В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.

На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.

Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.

Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.

Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.

Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.

Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.

ЗАКЛЕХ СЕ!

Празненствата по случай 50-годишнината на Медицински университет-Варна продължават и утре. Ако на някой му се иска да види как Бойко Борисов и Пламито ще стъпят на една сцена... да заповяда на концерт с безплатен вход - утре, Спортна зала, 11 часа. А ако е в настроение за разходка, може да се включи в празничното шествие, което ще тръгне от Катедралата в 10 часа. Повече инфо - цък.

102 кестена...

... + 1 в ръката.

Причината да събираме кестени в Шумен събота следобед Не беше моето непреодолимо увлечение по лъскавите топки. Намигам към Чакърова и Доди :) Нито желанието да си направим подобни абсурдни снимки, които не показват почти нищо (освен нашата упорита НеСериозност):

Всъщност идеята се роди вторник. Тогава научихме, че било препоръчително във всяка стая да има по една купа, пълна с кестени, която да отнема всичко негативно. Малко по-късно разбрахме, че не е лошо да се слага и под възглавницата по един кестен, надупчен с игла на няколко места. След като поеме твърде много отрицателн мисли, емоции и космически вълни :) , той се сбръчква. Тогава е добре да се смени.

И така. Посрещнахме есента с есенна декорация - дървена купа, пълна с кестени. А в средата - гордостта на моята шуменска баба. Мини тиква, която порастна в двора, пред блока :)

И за да стане съвсем есенно... музикален поздрав от музикалния блог Our Music Project, в който е препоръчително да се отбивате ежедневно - цък ;)

Загадка

Идея с какво си пълня чантата?

Романтични филми по никое време... (doh)

Хора, срам ме е.

Но естествено всичко ще си кажа :)

В момента е четвъртък (честит празник!). Навън още е светло, защото е следобед. Телевизорът си стои на Бтв. И за кой ли път се просълзявам на "Тетрадката". То бива романтика, бива любов, бива драма... ама чак пък толкова :) Отивам да пия студена вода, че да си върна "пословичното хладнокръвие".

Между другото, усетихте ли се, че днес е последният ден от лятото? Утре настъпва есента. В 12:04. Някой смята ли да отбележи подобаващо този факт?

Ето я и последната лятна снимка.

(Второ просълзяване на драматичната музика на финалните надписи...)

(doh) (doh)

Гледам лошо, 'щото...

... се обърках, заобиколена от часовници, показващи различно време.

Обаче "хелоуин" имаше... с нова физиономия на тиквата и с почти нова компания, страшните филми се оказаха страшно смешни (Candyman и особено Child's Play... още ме напушва смях (забавен израз) като се сетя за куклата :D) и в резултат нямаше никакви проблеми със съня после. Снимки от вчера - тук.

И понеже е ден на будителите, влизам в роля и разбуждам наред:

Честит ноември.

Ремонтирам си чистачките, не се сърди, ако...

... не съм съвсем адекватна. Погледнат през моите очи, светът ми изгежда някак си така...

Все пак, дъждовно е, извинението ми е желязно.

Затова се движа с 5 км/ч, поспирам често и като нищо бих пропуснала да позная познати физиономии край мен. На всичкото отгоре подсмърчам... Та, почакай да си ремонтирам чистачките и гледай какво ще става към Коледа ;)

(междувременно, по покана на Онди се замечтах за дома, а Стънчо отбеляза 26-я си рожден ден... остаряваме бавно...)

Есента дойде със странен сън:

Бях пропуснала рождения си ден, никой друг не се беше сетил за него и се чувствах ужасно подтисната, че съм оставила да ми се изплъзне толкова важен момент.

Не за първи път сънувам нещо подобно. Подозирам, че става въпрос за подсъзнателна аларма, нещо като дискретно бибипкащо напомняне "Нов сезон, ново начало - събуди се!"


Доволна съм, че есента не дойде намръщена, а с едно хубаво слънце. Обнадеждено ми е :)

Есента си отива

и всичко се променя толкова бързо. Да, знам, топло е, но есента си отива, изнизва се тихичко по меки чехли, много по-срамежливо от егоцентричното лято :)

Изгубени в есента

Докато не дойде зимата. Имам една молба към времето - ако може, нека снегът в София се отложи за след две седмици, когато ще съм по-добре оборудвана... в обувен план.

Само за ценители, на които не им пука да...

... крадат чужди празници. Поредният ни "хелоуин" премина с комедия (защо не?), леко позамръзнали нослета, снимки, щракнати набързо в магазин, първия ни тиквен фенер (който се получи голям сладур), предаване за извънземни и Царичина, както и част от горе-долу страшен филм (Mirrors).

Междувременно, вече е 1 ноември, честит празник на всички, които използваме българския език адекватно и редовно.

Дамата с кученцата и нейният спътник

Ще я нарека г-жа Есен

Задава се прекрасна есен

и вече я усещам


Поздрав с една чудесна есенна песен