Път, Планина и оранжеви Пюрета

Най-после заминахме.
При това почти импулсивно.
Направихме си резервация в събота вечерта и неделя заминахме.

Мая заспа в колата почти веднага, щом излязохме от Варна.
Към Търговище вече беше бодра.
Накичена за първи път с мартеници, си намери занимание в колата... за няколко минути, колкото да им види сметката. После се насочи към мартениците на мама... колкото да им види сметката и на тях.
Към Омуртаг вече й писна да е в нейната си седалка. После й писна да е в мама. После й писна от всичко.

Малко пеене, малко рев, малко писъци, много мятане.
Игра със седалките.
Игра с шумящо пакетче солети.
Успокоително хранене в колата.
Заспа.
Точно преди да спрем пред хотела в Габрово.

Събуди се като слязохме от колата.
На рецепцията...
явно беше толкова очарователна с червените си бузки и рошава коса...
че ни предложиха да сменим резервираната двойна стая с апартамент...
за същата цена...
за да ни е по-удобно.
Съгласихме се.
Заради бебето... нали.

Оставихме набързо багажите.
Бърза смяна на памперса.
И на разходка.
В Етъра.

9 месеца почти не я возихме в количка
и точно сега решихме да го направим.
Грешка.
С цялата тази автентична настилка от камъни и камъчета на горката Мая й се раздрънка главата.
И познатата схема - татко носи бебето, а мама бута количката.

Дали защото се разхождахме в късния следобед...
дали защото слънцето го нямаше никакво и стана хладно...
но в един момент се усети как сякаш всички разхождащи се
огладняхме.
Насочихме се към фурната.
Тц.
Всичко свършило.
Останал само домашен айрян.

През главите ни мина една порочна мисъл за солетите на Мая в чантата ми...
Отмина с първия аромат на скара от далечината.
Седнахме.
Вили отиде да купува храна.
Аз сложих Мая обратно в количката.
Рев веднага, като по команда.
Щом обаче й споменах "манджа", спря и ме загледа с интерес.
Щом извадих бурканчето с някакво гадно оранжево купено пюре от зеленчуци,
буквално извика от радост.
Изяде го почти цялото.
Като изключим лъжицата, която се озова върху космонавта.
Накрая вече заспиваше, но не спираше да си търси манджата.

На път към колата вече беше дълбоко заспала.
Събуди се някъде из Габрово, докато се разхождахме.
Обратно към хотела.

Мая бодра играе на дивана в хола на апартамента.
Ние дремем и се чудим колко ли е часът.
Още няма 8.
Ужас.

Час по-късно сме се отказали да се борим с Мая и чорапите й.
Седи си боса.
В стаята е топло.
Още час по-късно Мая вече спи.
Вили пие бира, а аз ям краставица.
На това му се вика почивка.

Будим се сравнително рано и сме бодри... въпреки нощното ставане.
Друго си е планинският въздух.
В кухнята на апартамента правим попара на Мая.
Грабваме се тримата, заедно с паницата й, и слизаме за семейна закуска.

Оправяме се набързо и се изнасяме.
Заминаваме към Трявна.
Пристигаме, а Мая спи в колата.
Пак не я оставяме.
В количката продължава да дреме.
Най-после грее хубаво топло слънце.

Заминаваме в късния следобед.
Мая вече прилично изтощена проспива почти целия път.

"Пука ми на качулката" или до Златоград и обратно

Ключовата дума е "пука".

Първата дума на Маичка. Каза я във вторник сутринта. На 4 месеца без 3 дни.

Два часа по-късно потеглихме на първата ни екскурзия тримата. Затова решихме, че дълбокият замисъл е бил "пука ми, че ще пътувам".

Първият сън на Маичка в количката, която вече не е с коша за бебета

Тръгнахме с един сак, три раници, куп торби, голям пакет с памперси, една г-ца бебе Мая в коша за кола, една количка, едно кенгуру, два фотоапарата и много дъжд.

Първата запланувана спирка беше в Несебър. Дъжд, вятър, студ и случайно попадане в почивна база на МВР.

Не беше лошо... като изключим студа в стаята. И трите единични легла - едно за всички багажи, едно за татко Вили и едно за Маичка, увита в одеало и юрган и гушната от мама, свита в края. Тъкмо успяхме да пробваме новите вълнени чорапки на Мая, плетени от прамаминка.

Разбира се, в сряда времето беше слънчево. Обаче ние трябваше вече да тръгваме от Несебър към крайната цел - Златоград и Родопите. Пътят с две думи - много слънце.

Благодарение на импровизираното перде от бухали пътувахме царски с Маичка на задната седалка - сън, игра, манджа на една ръка разстояние, сън, игра... и спиране по пътя за бърза смяна на памперса в багажника :)

Около 5 часа по-късно... някъде към 15 ч. пристигнахме в Златоград. Отседнахме в Енчевите странноприемници в стария град. Препоръчвам. Този път случихме на стая, която си беше цял апартамент с диван, масичка, бюро с телевизор, гардероб с топли завивки и... ура... голямо легло с достатъчно място за шаващата Мая. Настанихме се набързо и се уговорихме с нашия отзивчив гид в лицето на Юлето да ни разходи. Докато успеем да се открием... разходихме кенгуруто.

Час по-късно - едно Майче без кенгуру, гушнато в татко Вили, едно усмихнато Юле, едно Плами, една механа насред Златоград, която се запозна отблизо с гласовите данни на г-ца бебе Мая, и по една порция пататник и родопски клин, които бяха хапнати в движение. За вечеря се изхитрихме и, докато се опитвах да приспя Мая, Вили донесе в стаята манджи от механата към странноприемницата. В крайна сметка, бебето се оказа най-хитро и с усмивка си извоюва място на дивана до нас. 

В четвъртък имахме цял ден за разходки. Започнахме с вкусни топли пържени филийки в стаята (след като ни се разнесе славата на смелчаците, дошли чак от Варна с маааааалко бебе, нямаше проблем храната да се озове от механата в стаята). След няколко опита за тръгване, които завършваха с успокоително хранене на Маичка, се измъкнахме малко преди обяд. Навън беше слънчево и топло, а Мая благоволи за първи път да се разходи напълно спокойно със своята количка. Огледахме занаятчийските работилници в стария град на смени - един гледа, докато другият забавлява Маичка. Вили въздъхна по кафето на пясък и в крайна сметка опита от съседното от машина и в картонена чашка. 

А междувременно... отряд по бързо реагиране насред стария град...

След което Мая заспа, ние се разходихме, докато се чудехме какво да хапнем за обяд, мъникът се събуди. Последва бързо хранене на Маичка в центъра (дааа, мама се превърна във фаст фууд), прекъснато от гущер, тичащ засилено право към нас... естествено, аз подскочих заедно с Мая. Последва едно ококорено и шашнато бебе заедно с един хилещ се татко Вили. Накрая взехме, че се прибрахме, без да сме си харесали манджа с надеждата да пренесем отново мехната в стаята. Тцъ! Механата не работи през деня. Да живее спасителната раница с бисквити, солети и... торбичките с краставици и ябълки. 

Финалната вечер отдохме до близкото село Старцево. За първи път г-ца бебе Мая стоя като голямо момиче на масата в механата... в своето кошче за кола... за около 10 минути. Хапване на смени, разговори на смени, разходки с татко Вили на въздух и накрая 4-годишната кака Рая ме извика с думите "Бързо тръгвай, бебето много плаче!" Усмивки в колата и бързо заспиване след това в стаята. 

В петък Мая стана на 4 месеца.

Тръгнахме с дъжд и се прибрахме с дъжд. 

Досадна? И какво, след като е моята седмица?!

Най-хубавото на рождения ден е, че можеш да си окупираш колкото време искаш.

Тази година започвам със седмица, но вероятно ще отиде целият февруари.

Та моята седмица започна. Разбира се, в отпуска съм. И досаждам на всички посоки с:

"Моята седмица!"

Заминахме към Стара Загора. Изтеглих не-знам-си-колко филми, с предварителното обезпокояващо заявление, че ще бъдат романтични. Отидохме на планина и покрай печката с дърва гледахме... Одри Хепбърн, Рапунцел, Рататуй, Чарли Шийн на млади години и немска психария в Африка. Мисля, че не бях чак пък толкова лоша.

И откритието на седмицата:

Февруари не е най-доброто време да отскочиш до Шипка... особено, когато не си подготвен с топли обувки.

Като изключим студения вятър и преспите от втвърден сняг с неясна дълбочина, не беше никак лошо.

Грешката на висшето ми образование е...

... че не ме научи да бъде комерсиална.

И да печеля пари от писане.

Насред природното "нищо" виждате табела, която се превежда като "опасност от хлъзгане"

(Не, не съм пред фалит. Не съм и в депресия. Всъщност днес имах много ползотворна вечер - сготвих най-вкусната "рибна кебап-кавърма", врътнах супер свежа салата, изкъпах се, хванах Вип Брадър тъкмо с наредена маса, установих, че искам Къци да спечели, за да им е тъпо на останалите... хЪхЪхЪ... и навлязох в дълбоките дебри на книгоиздаването, докато прекарах последния час във виртуални разговори с американско издателство... което ми напомня, че ми трябва сериозно опресняване на английския, колкото и да ми се учи френски.)

По орехите ще я познаете... есента де

Миналата есен събирахме кестени в Шумен - цък.

Засега не се повтаряме.

Тази година сме на орехи. От Стара планина.

Иначе това май е единственото, по което есента се издава засега.

Толкова приятно топли бяха миналите дни, че си изкарахме (и изкарваме) истинско циганско лято.

Озадачена съм кога ще ми влезе в употреба новото яке.

Дим да ни няма... и дим да ни има

Когато си от Варна, някак си изглежда логично да не отскачаш редовно до Мелник. В нашия случай... даже нито веднъж.

Но когато е лято и радиото не спира да върти като че ли само 2 песни - химна на Траката или "така та" и Графа с "дим да ме няма", му идва времето да забиеш и там крак (по изключение, лакиран в синьо).

Преди 3 седмици започнахме да планираме упорито.

Първоначалната идея да забегнем само за събота и неделя се оказа трудно постижима. Изхабихме доста листчета с примерни маршрути, километри и часове, докато го разберем. В крайна сметка, се подсигурих и си пуснах извънредна отпуска в понеделник и вторник.

Финалният маршрут се оказа следният:

Варна - с. Сливито (Стара планина) - Стара Загора - Асеновград - Бачковски манастир - Чудните мостове - Чепеларе - Пампорово - Смолян - Широка Лъка - язовир Доспат - Гоце Делчев - Банско - Сандански - Роженски манастир - Мелник - (по грешка почти Гърция) - Петрич - Рупите - Велинград - Батак - Пещера - Пловдив - Стара Загора - Варна

Дължим благодарности за неговото обогатяване в последния момент на всички, които решиха да ремонтират пътища в неделя и бяха поставили табели с обходни варианти.

Няколко бързи извода:

1. Родопите са далеч по-висока и внушителна планина, отколкото си я представях.

(а Асеновата крепост е в ремонт до декември, та нищо почти не видяхме... освен колко щеше да ме е страх, докато стигна до нея :))

2. Вярно в Асеновград имало много магазини и ателиета за сватбени рокли. За първи път виждам място, където има нещо в повече от банки и аптеки, взети заедно.

3. Няма по-вкусна царевица от бачковската.

4. Ако искате обаче да посетите манастир и да усетите неговата специфична атмосфера, Бачковският не е за предпочитане. С всичките си налични две ръце ви препоръчвам Роженския.

5. Най-вкусните пържени картофи (със сирене) са в Широка Лъка.

6. Много било хубаво да спиш на палатка. И да чакаш залеза над язовир Доспат.

7. Ама, че жега е в Мелник...

Обаче си струваше на 100 %. И не само заради ужасно вкусния боб на фурна и любовното вино (което всъщност не сме опитвали). Този блог е на път да стане кулинарен...

8. Всъщност в Петрич е дори по-голяма жега. Но има едно място, което е просто райско.

Храмът, построен от Ванга, и манастирският комплекс в Рупите.

9. Генералният извод: на абсолютен късмет е, когато екскурзията започне с 13 градуса и черна котка ти мине път пред колата рано сутринта.

Общо взето, на пътуването му трябваха само една петъчна вечер след работа, събота, неделя и понеделник следобед. И близо 400 снимки, които доказват, че не ми е писано да имам сериозен кадър.

А поводът за цялото пътешествие всъщност не беше Графа. В неделя станахме "първолаци", т.е. изкарахме 7-годишнината. Сега тепърва подкарваме "ученическите години".

Хоби в планината

Когато има поляна, река и кола, няма начин да не се върнем от планина и с подобна снимка. (На това му викам да уловиш момента... с други думи - снимката ми е гордост :D)

Бонус: инфо за едно далеч по-нестандартно хоби - цък

Кино в планината

Защо киното в планината е по-добро от киното в мола?

1) Сам избираш къде да бъдат седалките. И на кой ред да седнеш :)

2) Кеф ти домашни пуканки, кеф ти скара, кеф ти ядки... кеф ти нищо след обилна планинска вечеря.

3) В паузите между някои технически прекъсвания можеш да гледаш луната, купчето звезди, които в града никога не се показват, или падащата роса. (В мола само слушаш на тъмно как другите псуват и се ядосват, че са дали еди-си-колко пари за билет)

4) В кой мол ще ти пуснат точно този филм - цък?

Ден за почистване...

... на паяжините, оплетени около усещането ни за гордост.

Може първо да изникне само един Москвич... за бутане...

... някоя забравена изгоряла крушка...

... или ядосана улична котка.

Нищо. Да метнем една шарена черга на всичко...

... и смело и безразсъдно да Празнуваме. Защото много неща си струват наздравицата (и гордостта). Честит празник :)

Заешко задушено за Нова Година?

Ммм вкусно, но лоша идея. Освен ако някой не гори от желание да излапа целогодишния си късмет за десет-петнайсет минути. Причината - според китайския хороскоп 2011 е годината на (белия) Заек.

Може би защото малко хора си отглеждат зайче (за некулинарни цели), китайците са сложили и Котката като "покровител" на идващите месеци. Има ли нужда да напомням - котешко задушено за Нова Година... също лоша идея.

Ако някой обаче е твърдо решен 2011 най-после да бъде Годината, в която всичко да му върви по... заешко, добре задушено с лук, моркови, гъби и дафинов лист... то звездите (made in China) съветват следното за новогодишното парти:

-> притежателите на котка да не я скътават сама в ъгъла, а да й отредят най-удобното и любимо място и заедно да си празнуват в полунощ;

-> Притежатели, в никакъв случай не се карайте на котето си, дори и да събори пълната купа с руска салата, за която цялото семейство задружно сте рязали картофи, краставички и салами часове наред;

-> добре е на масата да има риба и сметана - любимите лакомства на котката;

-> точно в полунощ котето трябва да се погали - в замяна 2011 ще донесе нежни чувства и любов.

На кратко, дръжте се с котката си така, както искате да се отнесе с вас Новата Година. А тези, които си нямаме коте, май трябва да се замислим за благотворителна акция "Вземи и глези улично коте в новогодишната нощ".

И последен китайски съвет: черното не е цветът на Вашия празничен тоалет. Разковничето е в комбинацията от оранжево, бяло и сиво, защото трицветното коте символизира късмет.

Коледните ми спомени...

... се търкалят из Шумен, останали във времето, когато беше горещо, защото имаше парно...

когато се събирахме всички да празнуваме...

(внимание PETA да не чете) когато си имахме "домашно" заколено прасенце...

когато поставяхме първата хапка от питката на Бъдни вечер под възглавницата, за да сънуваме "бъдещия жених"...

когато гледах библейския филм по Канал 1...

когато обикаляхме на групички по улиците на Шумен в търсене на подаръци един за друг... и винаги се засичахме :D

когато получих "Без дом" на Хектор Мало и татко ми я четеше

и, не на последно място, когато вечер ме слагаха да спя на земята... защото бяхме много хора и... защото имаше парно и беше горещо :)

(така се случва, когато снимаш първия натрупал сняг през прозореца на влака)

Четвърти празничен поздрав със Somewhere in my Memory, саундтрак от филмчето "Сам вкъщи"

Имаше време, когато празнувах какво ли не

Включително и адаптиран Хелоуин, т.е. без костюми, но със сладкиши и страшен филм. Едно от най-добрите попадения беше The Hills Have Eyes... ужасна работа. Миналата година карахме с първия тиквен фенер и Rosmary's Baby, не беше лошо. Този път усещам как ще пропусна празника.

Все пак, профилактично, реших да се поровя за някоя психария. И това, на което се натъкнах, съвсем ме отказа да празнувам - Cannibal по онази отвратителна история за германеца, който пуска обява в търсене на мъж за ядене... и получава отговор. Ями-ям.

Е, да видим дали ще има "цар на страшните филми"* тази година.

Чудя се защо толкова обичам тези филми, след като съм абсолютна паника и Винаги (!) подскачам поне по веднъж :D

*и все още смятам, че най-добрият психарски филм, който съм гледала, е сериалът Twin Peaks. Може би, защото продължавам да имам желание да го пускам отново (периодично). За сметка на това съществува филм, който никога, ама никога не искам да гледам пак - Paranormal Activity, само като се сетя изтръпвам :D

(на снимката е едно коте-крадец, което ядеше от манджата на това коте-заплес)

Като стана въпрос за брането на царевица

Не, че сега му е времето... и не, че е станало въпрос... малки подробности, които няма да ме спрат да пиша за брането на царевицата.


Та аз съм брала царевица. Би било срамно такъв огромен царевицолюбител като мен да вярва, че тя расте по... количките с надпис "Варена царевица" по центъра на града. Нищо подобно - расте си далеч от града, на онези полета, към които няма да тръгнете с новото си черно Ауди, а инкогнито ще грабнете синьото си Трабантче. На едно такова поле съм брала преди години. Историята толкова често се споменава с повод и без повод, че сякаш беше вчера. И не, защото съм поставила рекорд по събрани кочани... де ти такива спомени... а защото бях най-безмилостно нападната от някакви дребни летящи и жилещи създания. От тогава за мен царевицата си расте или по пазара, или в количките с надпис "Варена царевица"

Да, брането на царевица може да бъде болезнено. За разлика от нейното хапване.

По този повод:



и -> тук.

Щракам си с пръсти

Но нито подхващам кючек, нито изниква някой ориенталски съмнителен субект с паранормални способности... дори и келнер не се появява с някоя забравена сметка.

Общо взето, щракам си с пръсти, но не ми е весело (дори и при спомена за онази училищна екскурзия, на която носех последния албум на Георги Христов, в който той възпяваше "шакадъм", а ние се кълчехме на дискотека в трапезарията).

Щракам си с пръсти и се чудя дали след като отрежа ноктите им да не ги лакирам... да рискувам ли, да не рискувам ли...

Щракам си с пръсти и си спомням за руската приказка, в която по заповед на щуката всичко се случваше на минутата.

Щракам си с пръсти, след като те са притичали по клавиатурата и са оставили във фейсбук следата - "Plamena Markova мисли, че в главата й е "blank space"... на кой му се попълва?" Да видим кой е истински приятел.

Щракам си с пръсти и откривам, че изобщо не съм почерняла това лято.


Щракам си с пръсти и забелязвам, че едно време по ми се отдаваше...

Щракам си с пръсти и осъзнавам, че това беше едно напълно безсмислено включване в иначе стриктно смисления ми блог.

Щракам си с пръсти и признавам, че при написването на този текст в действителност щракнах само веднъж - за да проверя дали е вярно това, че преди по ми се отдаваше. Вярно е.

Две завивки и нашествието на чорапите

Подозирам, че лятото чевръсто завърза лявата си обувка и е все по-близо до вратата.

В превод - студено ми е.

На всичкото отгоре есента напира да идва с нейните си предвидими и непредвидими все още промени.

Нищо, аз си имам хубав "хороскоп" днес: "Изберете нов път, но го следвайте неотклонно, като се лишите от използването на думата "невъзможно". (abv.bg) Приятно разнообразие след безкрайните "напътствия" да не излизам от вкъщи, да не споря с шефа и да не купувам имоти...

Ха! Слънцето изгря - явно лятото се запъна на дясната обувка ;)

Къде си, беше ли щастлива?

Всеки път, когато се чуя с някой, дежурната реплика е "как си" или "какво правиш". Защо не се питаме "а щастлив/а ли си"?

Поздрав - Ваня Костова и "Къде си, беше ли щастлива"

Красивото детство прави красивия голям човек...

... който не може да се нарадва на снежния си човек :)