"Обичам те"

Когато Мая започна да повтаря всичко, което чуе,

разбира се,

я пробвахме с думи,

като

бахур, прахосмукачка, трактор (на което тя му вика просто "татко").

След това минахме на

"Майче, кажи "Рачо реже риба".

И до сега всеки ден я чувам да си повтаря поне по веднъж

"Ачо еже иииба!"

По-късно решихме да я пробваме с

"Обичам те",

"Обичам те, тати",

"Обичам те, мамо".

И,

разбира се,

пълно мълчание :)

Докато преди седмица... или две,

не каза

"Бичам те, Ади!"

Първото обяснение в любов беше към Ради.

А преди няколко дни се престраши да го каже и на мен.

Сега вече го раздава смело.

Като днес -

денят, който ще остане в семейната ни история като

Петъкът,

в който Мая и Ради основно разхвърлиха целия апартамент.

Кулминацията настъпи по време на традиционната борба за следобеден сън.

В един момент

просто вдигнах ръце от тях,

седнах на леглото и

се разплаках.

Мая се спря, дойде до мен, целуна ме и каза

"Много те обичам, мамо".

Аз се успокоих, усмихнах, видях светлината в тунела,

особено след като и Ради се обърна да ми се усмихне...

и само след секунда се върнаха в изходна позиция.

***
Два часа по-късно Ради заспа.

Още един час по-късно Мая каза, че иска да спи.

Легна в спалнята, гушна ме, целуна ме по бузата и ми вика

"Обичам те, мамо".

После грабна мечока и започна да му пее, вика, говори и т.н.

Накрая

"Айде, игаем, мамо".

Ради се събуди.

Апартаментът е все така основно разхвърлен.

Нищо.

Скоро Вили ще се прибере и всички ще излезем навън.

За час-два ще забравим, че после ни чака цяла нощ подреждане и чистене.

Важното, че всички се обичаме.

3-те заблуди на вторника

1. Мога да свърша всички задачи до обяд и да прекараме един спокоен следобед в игри и опити за сън.

Почти.

Успях да сложа обяда да се пече, да пусна пералнята, да подредя спалнята, холът все още си стоеше подреден и...

тъкмо щях да седна на дивана и да гледам ТВ...

когато се отбих до тоалетната...

а след това

се оказа, че Ради е докопала чантата ми (която уж беше качена на високо),

в която е открила био вафлата за безумните 2 лв, която пазех за специален повод :D

и е започнала да я яде в коридора,

оставяйки си следи,

явно за да не забрави пътя между спалнята и хола.

Това, че беше пръснала и всички документи и пари,

вече не го броим, то си е ежечасие.

Междувременно в хола -

Мая беше докопала пакет бишкоти, седнала на масата и пуснала лаптопа.

2. След като понеделник и двете почти не бяха спали, във вторник ще си наваксат.

Обядвахме.

Ради заспа в мен.

Мая каза "Айе, мамо, да шпим".

Пренесохме се всички към спалнята.

Оставих Ради на леглото.

Тя изпищя, отвори очи, изправи се и седна.

Мая щастлива извика "Шъбуди се, шъбуди се!"

Двете започнаха да се смеят и последваха 2 часа опити за приспиване.

След 2 часа мятане между леглото и кошарите, игра с пердето, четене на приказки, скубане, драскане, удряне и т.н.,

се върнахме в хола.

3. Щом почти не са спали в понеделник, не са спали и следобед, то ще заспят рано вечерта.

В 23 ч. двете започнаха представление,

след като свалиха от секцията украшенията си, останали от рождения ден на Ради.

Цялото "шоу" около приспиването на двете приключи в 00:45 :)

Когато не си в настроение и прибегнеш до "женските съвети"...

... рядко се случва нещо добро.

***
В неделя Ради вдигна температура за първи път.

И понеже нямаше други симптоми, решихме, че идват нови зъбчета.

До вторник спря да вдига температура.

Но така и не се успокои.

Продължи да се буди на всеки половин - един час през нощта.

Резултатът - засега само 1 ново зъбче за Ради и 5 нощи с по 2 часа сън за мен.


***
Този следобед съвсем ме хванаха и мързелът, и лошото настроение.

И се сетих -

всички жени, които видимо обожават да се грижат за външия си вид,

съветват -

когато не си в настроение,

се нуждаеш от "разкрасителна процедура".

Единствената цяла процедура, която ми хрумна, че мога да си приложа,

докато Ради е будна,

беше да се лакирам.

А и имах лак, който ме чакаше още от предната толкова дълбока емоционална дупка - преди 10 месеца, докато всички чакаха Ради да се роди, а тя се мотаеше.

***
Намерих лака.

В сигнално... червено... или цикламено.

И се лакирах.

арт снимка със стария фотоапара, който Мая упорито опитва да съсипе

Единственото, за което не помислих, е, че

Ради за първи път ме видя с цветни нокти.

И се оказа, че това е нещо... което задължително иска да хване.

И хвана.

Докато лакът още нямаше и намерение да изсъхва.

Прилежно го обра с прсътче и тръгна да пълзи,

оставяйки сигнално червени или цикламени следи по пода

и,

размазвайки допълнително лака по ръчичката си.

Забравих и мързела, и лошото настроение.

Хванах се да чистя и пода, и нея, докато не е почнала да си лапа ръчичките.

На Ради пък й стана много забавно.

И, без да се усетим, измислихме нова игра -

преследва ме и се опитва да ми хване лакираните нокти.

В момента съм вдигнала крака на стола,

а Ради се опитва да се покатери :)

Наказание

Мая и Ради вече играят заедно... по техен си начин.

Това значи, че вкъщи трайно и упорито се настани един постоянен хаос.

Непрекъснато настъпвам някое кубче, сядам върху кукла или разбирам, че не мога да сменя канала, защото пред телевизора се вари кафе в кафеварката.

С малко повече дълбоки вдишвания се свиква.

Но,

когато днес Мая се заигра с Ради и бананово кексче в ръка,

от което падат не просто трохи, а цели хапки навсякъде,

дори и дълбоките вдишвания не помогнаха.

" - Мая, събери си трохите!

Усмивка с всички зъбчета на показ.

- Мая, не се смей, а си събери боклука!

Размахване на пръстче:

- Не Мая, мама!"

Знам ги тези разговори с нея - стигаме или до загубени минути, понякога часове, след които чистя... или до рев от страна на Мая, който после се предава на Ради и е последван от дълго двойно успокояване... и после пак чистя.

Реших да си спестя време, което ми беше нужно да приготвя и обяда на Ради.

В духа на Ботев,

за първи път реших демонстративно да накажа Мая.

С други думи:

"- Мая, наказана си! Ей сега те слагам в кошарата и те затварям!

Усмивка и:

- Аййййе!"

Доволна и щастлива влезе в кошарата, затворих я и оставих Ради при нея.

Двете се заиграха, а аз имах свободен терен за чистене.

Всички сме доволни и щастливи.

(А Мая не пропусна да ме инструктира назидателно коя играчка къде да прибера... да не взема да изгубя някой нов подарък...)

Понеже съм скептична към наказанията и не виждам нищо полезно в истинските такива,

съм доволна, че първото мина незабелязано :)

Тъкмо се наслаждавах на реда вкъщи, докато пиша

(а обядът и на двете вече е готов),

и се колебаех дали да не ги оставя повече вътре,

когато,

току що,

Мая си отвори кошарата.

Но пък още си играе вътре.

"Любовта е лудост" с нашата тайландска вечеря

Преди няколко месеца се бях оплакала, че никога не получавам късметче в заведенията, защото не си поръчвам кафе.

За рождения ден Вили ми подари кутия с послания за всеки ден от годината.
Вече си имам късметче към сутрешната чаша топла вода с лимон.
(Всъщност се оказа игра, защото изтегленото листче в неделя е задачка, която Вили трябва да изпълни... а тя винаги е свързана с мое удоволствие :)

***
Вчера изтеглих "Любовта е лудост".
Изсмях се, защото точно на 19-и май навършихме 3 години, откакто живеем заедно.
По този повод бях обещала да приготвя 3-степенно тайландско меню за вечеря.
Истинска лудост.
Но с нея отметнахме 6-тата точка от списъка "да направим през 2016".

***
Лудостта започна в сряда вечерта, когато четиримата отидохме на пазар със списък за тайландската вечеря.
И се прибрахме затрупани с кокосови консерви - то не бяха млека, не бяха сметани. Всичко се правело от кокос!

***
Същинската работа започна вчера на обяд. Малко след като Мая замина с мама-на-Вили да се люлее на люлките, а Ради заспа... и минути по-късно се събуди. Сложих я в кошарата за игра, твърдо решена, че през това време ще направя тайландската торта за десерт.
Истинска лудост се оказа фактът, че 2 от необходимите консерви не бяха пригодени за лесно отваряне.
Предпочитах да се откажа от вечерята, вместо да се пробвам да ги отворя.
Все пак, аз съм човек, който веднъж отвори бутилка с вилица, писа за това в блога и все още го приема за един от най-големите си (физически) подвизи.
Но въпросът беше принципен - аз или консервите? А и си имах мъничка надежда, че, след 2 години целодневно разнасяне на малки хора, ръцете ми са заякнали.
Срам не срам... google-нах как се отварят консерви. Изгледах няколко клипчета - сред които един ентусиаст отвори с лъжица. Разгледах няколко инструкции в картинки. Тествах няколко пъти. Установих, че силата ми не е мръднала.
И, все пак, в разрез с всички съвет - успях.
Това определено е вторият ми огромен физически подвиг.
Признавам - почувствах, че светът е в краката ми.

***
С вече сериозно огладнялата Ради, спретнахме измислена тайландска торта за точно 10 минути - с готови правоъгълни какови блатове, сиропирани с Бейлис (от моята лична колекция "алкохолът на мама за готварски цели") и обилно намазани с крем от: пасирано манго от компот, маскарпоне и заквасена сметана. Между блатовете за разкош сложихме банани и ягоди.

***
Лудостта продължи и след като Ради хапна. Хем искаше да спи, хем не можеше да спре да си играе с мен. Прехвърлихме се към спалнята. В резултат - вместо заспало бебе, получих 1 час в игри и искрен безсмислен бебешки смях. Върнахме се обратно в хола, защото времето за готвене напредна. Оставих я в кошарата за игра и подхванах пилето в зелено къри. Рецептата на Звездев се оказа феноменална.

Междувременно сварих зелен чай с малини и малко кафява захар. Изсипах го в кана, за да се охлажда. Малко по-късно добавих сока на 1 лимон, сока от компота с манго и газирана вода. За червен разкош украсих с шишче с пресни череши от градината на мама-и-татко-на-Вили.

След като установих, че нетипичната тишина се дължи на факта, че Ради е заспала върху куп играчки в кошарата за игра, започнах ориза. Истинска лудост е, че от любов сготвих банани, фъстъци, стафиди, придружени със зелен лук и сминдух. Кой да повярва, че това ще се окаже една феноменално добра комбинация, особено заедно с пилето. Ето я и рецептата - цък.

***
Всичко се сготви на време.
Което не е изненада, защото рецептите са бързи и лесни.
Отидохме на пазар, минахме да вземем Мая от баба и дядо и се прибрахме вкъщи някъде след 20 ч.

***
Лудост е да се опитваме да правим "романтична вечеря", когато имаме две сърдити и гладни бебета.
Мая вика за бисквити, намазани с топено сирене, които после категорично отказва даже да доближи. Ради пищи за каша (разбира се, оризова - почти тайландска). А аз се отказах от зелената тайландска салата с манго, авокадо и кашу. Друг път.
За отрицателно време сложихме масата, запалихме свещ, наляхме вино, снимахме за спомен и... започна борбата да хапнем по нещо, докато Мая и Ради изискват цялото внимание на света.

***
Любовта е лудост,
Особено любовта с две бебета :)

Връща ми се тъпкано...

... за всички пъти като малка, в които се преструвах, че от игри съм забравила да подредя стаята... и мама се прибираше от работа и заварваше пълен хаос.

Мисля си го всяка нощ, когато към 1 ч. започвам да събирам всички играчки, да вадя бутнатите под дивана, кошарата за игра, масата и секцията. После, докато мия чиниите, вече ми става смешно - всяка нощ едно и също.

Но на сутринта е много важно всички играчки да са налични и готови за игра.

И започва нов ден :)

Развръзката на коледния подарък или защо се отказваме от "Българан"?

Тази Коледа с Вили решихме да си разменим подаръци-преживявания.

Сами си ги пожелахме и на теория нямаше как да сбъркаме.

Вили си поиска театър. Зарадвах се и аз, защото не бяхме ходили от близо 2 години.

Избрах постановката "Горката Франция", която обещаваше да бъде нещо забавно... в Париж.

(Едно кратко въведение - ако искаш да гледаш постановка на театър, различен от Варненския, това се случва с посредничеството на "Българан". Но, ако искаш да ти е удобно, докато гледаш постановката, следиш тя да не се играе на тяхна сцена. А само и единствено във Фестивален и конгресен център - Варна.)

И тъй като "Горката Франция" трябваше да се играе на 19 декември именно във Фестивален център, категорично беше постановката-фаворит.

За по-удобно купих билетите онлайн през сайта на Фестивалния, разпечатах ги и опаковани зачакаха под елхата да дойде 19 декември.

                                         
Тъкмо започнахме да замисляме план "кой, кога и как да гледа бебетата", когато... на 18 декември... получих от "Българан" писмо на електронната си поща, че:

УВАЖАЕМИ ПРИЯТЕЛИ,
УВЕДОМЯВАМЕ ВИ, ЧЕ ПОРАДИ ТЕХНИЧЕСКИ ПРИЧИНИ "ГОРКАТА ФРАНЦИЯ"
НЯМА ДА СЕ ИГРАЕ НА ПЛАНУВАНАТА ДАНА 19 ДЕКЕМВРИ.
СЛЕДВАЩАТА НАСРОЧЕНА ДАТА Е 17 ЯНУАРИ ОТ 19.00 ЧАСА НА ОСНОВНА СЦЕНА.

ВСИЧКИ ЗАКУПЕНИ БИЛЕТИ ИЛИ ВАУЧЕРИ ЩЕ ВАЖАТ БЕЗ ПРЕЗАВЕРКА
ИЛИ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕЗАВЕРЕНИ ЗА ДРУГО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ.

ИЗВИНЯВАМЕ СЕ ЗА ПРИЧИНЕНОТО НЕУДОБСТВО.

Понеже аз много обичам културните и изчерпателни съобщения, махнахме с ръка и просто отбелязахме новата дата в календара.

Разбира се, оказа се, че точно на 17 януари към обяд Вили трябваше да замине по работа извън града. Започнахме да замисляме следващия план - кой ще отиде на театър вместо нас. (Което за щастие не се оказа трудно :)). Но точно тази неделя заваля сняг. "Големият сняг", който блокира страната. И така се получи поредното съобщение от "Българан":

Поради влошената пътна обстановка и лошите метеорологични условия в страната, както и от забраната за движение по републиканската пътна мрежа на тежкотоварни автомобили, уведомяваме зрителите, че декоровозите обслужващи технически представлението "Горката Франция" е невъзможно да пътуват от София до Варна

Поради тази причина изиграването днес /17 януари/ на сцена "Българан" е невъзможно.

Новата насрочена дата е 13 февруари от 19.00 часа.

Всички закупили билети или ваучери ще могат да ги използват без презаверка.

Сняг има... ок - съгласихме се. Понеже бяхме твърдо решени, че тази горкичка Франция ще се гледа (макар и не като коледен подарък, а такъв за рождения ми ден), отбелязахме новата дата в календара, 

На 13 февруари беше готов поредният план "кой, кога и как да гледа бебетата". Общо взето, почти целият ни ден беше организиран около него. Отиване при баба и дядо, заиграване, хапване, пак заиграване, измъкване до вкъщи, за да се преоблечем "официално за театър", проверка на електронната ми поща (слава богу, писмо няма, ще я бъде горкичката Франция), връщане при баба и дядо, влизане на пръсти, защото Мая и Ради спят, тихичко вземане на Ради, за да я нахраня, сънливо хапване-заспиване-будене-хапване-заспиване-будене-хапване-заспиване, тихичко оставяне на Ради да спи отново и изнизване на пръсти, за да не събудим Мая. 

Успяхме. 10 минути преди постановката стояхме с разпечатката за закупените билети пред Билетната каса на Фестивалния. 

Мъж и жена пред нас попитаха за "Горката Франция. Служителката им каза, че такава постановка... няма. Веднага се присъединихме към разговора, за да съобщим, че и ние сме с билети... и вече 2 месеца чакаме тая Франция. 

Появи се още една служителка на Фестивалния, за да ни каже, че тази постановка я няма в афиша им. За щастие, се сети да се обади в "Българан". Минута по-късно дойде да ни каже, че постановката е отпаднала и от "Българан" ще възстановят парите ни през следващата седмицата.

Здраве да е. Махнахме с ръка и се отдадохме на забравен "вечерен живот"... или спирка за бира и картофки, а след това разходка из центъра. 

Следващата събота излязохме четиримата на разходка. На връщане минахме през "Българан" да си вземем обратно парите.

Разбира се, в Билетния център влязох аз, в ролята си на човекът-който-се-опита-да-направи-коледен-подарък. Вътре една жена на малко по-средна възраст над средната четеше вестник. За нещастие, наруших съботната й идилия. След кратко въведение, получих краткия отговор: "Пиесата се игра тук на 13 февруари. Ваша е грешката, че не сте дошли." 

Започнаха се едни въпроси, едни обяснения. Накратко - поне 10 пъти виновната излязох аз: че съм решила да купя билети онлайн, че не съм минала да ги заверя още при първото отлагане (нищо, че в съобщението пише, че няма нужда), че изобщо вярвам на съобщенията...

всъщност получих и следния коментар "Абе много знам аз какви съобщения изобщо сте получила и дали са от нас!"

... че не съм видяла промяната на сцената (която обаче не е спомената във второто съобщение), че не влизам ежедневно в сайта на "Българан", за да следя промените, че щом съм получила отговор от Фестивалния, за всеки случай не сме минали и през "Българан"...

и поредният коментар "От къде да знам дали изобщо сте говорили с някой във Фестивалния!"

... и т.н., и т.н. 

Накратко - пари не се връщат. А клиентите винаги са виновни.

Разделихме се с репликата от моя страна "Едно е ясно - повече билети за театър в "Българан" няма да купим". 

Разбира се, това не беше краят. Бях толкова ядосана, че трябваше да напиша "гневно писмо" на "Българан" и Фестивалния комплекс.

От "Българан" не отговори никой - въпреки цитираните техни писма, от които става ясно, че последната промяна в сцената не е спомената. 

В понеделник обаче получих отговор от Фестивален комплекс. 

Здравейте г-жо Маркова,

Театралната постановка "Горката Франция" се е изиграла на 13.02.2016г. в театър "Българан", като информация за това е била медийно разгласена и изпратена по е-mail.
Въпреки, че Фестивален и конгресен център не носи отговорност за промяната в афиша на други културни институции, ще Ви бъде възстановена заплатената от Вас сума на касата на ФКЦ. Моля заповядайте в рамките на работното време на Билетния център, но не по-късно от 24 февруари 2016г.

Моля, да носите разпечатка на билетите, както и документ за заплатената сума.

Хубава и успешна седмица!

Вчера с Ради отидохме да вземем сумата от билетите. 

В Билетния център на Фестивалния ни посрещнаха културно. 

Там ще се върнем.

В "Българан" - няма.

Отдаваме се на Варненския театър :) 

Толкова просто стоят нещата с клиентите. 

Следпразничен хаос... или историята за Мая и първия шоколад

Последен празничен ден.

Хаосът е в разгара си.

Играчките са навсякъде.

Закуската от палачинки премина в обяд.

Тъкмо реших, че ще бъда "дзен" и ще се насладя на последната палачинка...

тръгнах да намалявам телевизора...

и в тази кратка секунда...

Мая се пресегна и грабна палачинката от чинията,

буквално под носа ми.

И не просто я грабна,

но,

разбира се,

започна да я мята насам-натам.

Сирене и сладко навсякъде.

Честита 2016.

Преминахме през няколко опита за приспиване на Мая...

междувременно Ради си поспа в кошчето няколко часа,

на крачка от цялата лудница...

та след като Мая не се поддаде на приспиване,

скочи от дивана,

отиде до столчето за хранене и се опита да се покатери,

нещо ни подсказа, че в целия този следпразничен хаос

сме забравили да нахраним бебето :)

Обядът вече се приготвяше,

но детето искаше нещо сега!

Опит за баламосване с банан.

Тцъ.

На Вили му хрумна добрата идея да й даде от празничните меденки,

които направих

(и бяха пълен провал, след като отказаха да омекнат, въпреки че ги затворих веднага в кутия).

Малката подробност беше, че освен меденките

направих и шоколадови бисквити,

които затворих в друга кутия,

естествено,

същата на вид.

(Които отново се оказаха пълен провал.)

Разбира се,

ясно е какво се случи.

Известно време след това Мая повтаряше "колад! колад! колад!"

Едва ли усети кой знае какво от провалените бисквитки,

но определено се позабавлява на суматохата между нас :)

Първата хрема и биберонът Стефчо

Поискахме от дядо Коледа театър и обяд край морето,

а вместо това

получихме -

хрема.

За всички.

В неделя сутринта нослето на Мая потече... за първи път, ако не броим кратките почти незабележими потичания покрай излизане на някое зъбче.

Вчера следобед двамата с Вили се присъединихме към хора на "смъркащите нослета",

Тази сутрин се оказа, че и нослето на Ради се обажда от време на време.

Дано утре положението изглежда по-розово.

Ще звъним на лекарката за напътствия, защото сме невежи в лекуването на бебчета.

Междувременно се "глезим" с топли душове, супи, разтривки... и най-важното: вълнени чорапки, плетени от маминка, много гушкане (въпреки че Мая почти не спира да тича насам-натам) и успокоение с новата магическа светеща пръчка.

Другата година ще причакам дядо Коледа и ще му дърпам ушите.

***
За бебе-Ради-архива:

Изненадващо, отново в неделя, 27 декември, Ради не изплю биберона. Вече официално влезе в употреба за повече от секунда на ден (когато й даваме капките витамин Д). Днес дори успя да се приспи с него. Ще го приемем за добра новина, въпреки че не съм любител на бибероните. И понеже се случи на Стефановден, го кръстихме "биберона Стефчо". Продължаваме да си общуваме с Ради и прибягваме до него само в крайни сънливи случаи.

Когато седмицата е с краката нагоре

Едва 3-ти ден, а ние тотално изтрещяхме.

Ако Ради заплаче, Мая го приема като предизвикателство и започва да плаче два пъти по-силно.

Ако Мая заплаче, Ради се събужда веднага и приема на свой ред предизвикателството да заплаче.

Сълзи се леят на килограм.

Писъци да искаш.

А да имам свободна ръка тези дни е истински лукс - в 90% от времето държа и приспивам Ради с едната ръка, докато Мая ме е хванала за другата и ме води към кухнята да търсим нещо, което й се хапва.

Вече втори ден Мая така и не успява да заспи през деня, защото си губи биберона - я зад нейната кошара, я зад нашето легло. В резултат - следобедът прелива от нерви, писъци, плач и сълзи.

Днес им казах "стига".

Пуснахме музика, сложихме Ради да лежи на дивана за разнообразие, извадихме дълбоко скритата торба с фулмастри и други цапащи пособия, хванахме едно шишенце с боя за рисуване с ръце, постлахме пода и нападнахме жертвата - кошарата за игра.

В момента и двете са кротки - Ради рита във въздуха в такт с Криско и Сантра, а Мая храни мечока с банан.

в наша защита - боята лесно се мие с вода, но пък кошарата беше толкова скучна

Кифли

По случай новия месец, планът за днес беше да си направим кифли.

И така, от няколко часа се опитваме да направим кифли.

Кифли със сирене и магданоз.

Кифли с топено сирене.

Кифли с мармалад.

Кифли с шоколад.

Кифли много, за всеки вкус.

С надеждата Мая най-после да хапне (нещо различно от хляб и бисквити).

Какво се случи?

След дълги приготовления...

... като хранене, носене, 3 опита за приспиване на бебе Ради...

... посрещане на Мая и Вили... опити за хранене и носене на Мая...

... и отново носене и опити за приспиване на Ради...

... стигнахме до началото на рецептата -

да стоплим мляко, към което да добавим захар, малко брашно и мая.

И, разбира се, оказа се, че прясното мляко... май вече не е толкова прясно.

Изпратихме Мая и Вили на пазар за мляко, а ние...

... отново хранене, носене и опити за приспиване.

Минути по-късно продължихме все едно нищо не се е случило.

Докато Мая не докопа торбата от пазара, качена уж на високо на масата в кухнята.

Дръпна я, тя падна пред нея, Ради се стресна и събуди, почна да плаче, Мая веднага се присъедини и последва едно бебешко надвикване.

Още няколко минути по-късно,

четиримата седнахме на дивана пред телевизора.

Мая си лапна биберона (като истинско бебе), Вили я гушна,

а ние с Ради отново преминахме в режим "хранене и опити за приспиване",

докато всички гледахме Семейство Флийнстоун.

И, естествено, точно в този епизод Уилма каза на Фред, че ще има бебе :)

Всички се успокоиха, а аз замесих тестото.

Докато чакахме да втаса, Мая се запозна с точилката. Мисля, че пламна любов.

Общо взето, след това всичко тръгна гладко.

***

Кифлите са по тази рецепта - цък. Но с пълнозърнесто брашно.

Кифлите с шоколад са маркирани с ядки отгоре, че да ги крием от Мая.

Тя яде!

***

При три мадами вкъщи, срамота Вили да не получи по някоя и друга кифла от време на време :)

Искрено и лично за приключението "Баня"

Преди половин час Мая си легна на дивана и заспа.

От половин час се опитвам да събера смелост и сили да отида в банята.

Преди:

Още откакто Мая се роди, къпането беше най-неприятното от всички бебе-приключения. Рев, писъци, мятания, страх да не я изтървем... Пробвали сме в леген, в корито, в мивката в кухнята, над мивката в банята, с играчки, без играчки... Не и не.

Сега:

Внезапно, буквално в момента, в който стана на годинка, Мая започна да се смее с глас в банята и... даже да играе с патетата. Сега, след като вече ходи, само чака да й махнем памперса, за да се претъркули от дивана и да хукне голичка към коритото.

Тази седмица:

От известно време Вили пое къпането на Мая. В превод: след като цял ден е бил на работа, това си е тяхното време да се хилят, да мятат патетата, да плискат вода насам-натам и всички други забавни бебе-татковски-номера. Тъй като официално вече ми е трудно да стоя по-дълго време наведена, моята роля се изчерпва до навъртане с фотоапарата и на финала - поемане на Мая и завиване с хавлията.

Тази седмица обаче татко Вили е затрупан с работа и се наложи да се справяме сами. Прибягнахме до най-безопасната тактика - оставям Мая да играе с каквото намери в банята (разбира се, всичко потенциално опасно е махнато), докато се изкъпя, и после я вземам при мен под душа да измия и нея. Всеки път се случва едно и също:

- Мая, ще дойдеш ли да те изкъпя?
- Не! (плюс грабване на руло тоалетна хартия или накъсани парчета и мятането им под душа.)

В момента, в който я взема при мен обаче, си гушва куклата за баня и почва да се хили на водата. Хем й се радва, хем ме стиска здраво с крачета и ръчичка, да не би случайно да я оставя долу.

Единственият недостатък на нашия метод е видът на банята, който оставяме след себе си - пълен хаос, гарниран с много вода навсякъде...

За финал:

Мая спи вече от час. Време е да се преборя с банята.

Мая в действие - изтървана по случайност в банята, малко преди да излезем

тази вечер и прасчо-кошчето ни за боклук падна жертва на любопитната Мая

НЕ-то на Мая срещу НЕ-то на мама... вечното дерби

Чувала съм, че има мъничета, които много слушат и изпълняват всичко, което им се каже.

Те разбират от "не", знаят да разхвърлят само техните си играчки, при това на позволените за това места... и на всичкото отгоре след това ги прибират обратно.

Е, Мая е друга порода.

Думата, която повтаря най-често не е сладко и умилително "мама", нито дори "баба".

Дай й на нея да казва "не". Но пък го казва толкова отчетливо и категорично... с един такъв мил тон.

Редовно я пробваме с различни въпроси да видим дали ще каже на всичко "не".

Ами... не.

Вече сме се убедили, че го ползва избирателно. Ако не разбира въпроса или позицията й е "да", просто мълчи и се усмихва.

Когато сме на люлката и я питаме дали ще тръгваме, веднага казва "не".

Когато предпочита татко да я носи и я питаме дали ще повърви, се гушва в него и веднага казва "не".

Когато й подавам парче домат, се дръпва назад и веднага казва "не".

И т.н.

От известно време се тренирам да казвам и аз "не".

Например...

когато Мая реши да извади зарядното от контакта, за да включи прахосмукачката,

когато се мушне в краката ми, докато готвя, за да отвори шкафа и дръпне някоя тенджера,

когато свали всички простряни дрехи и си ги преметне през главата,

когато се опитвам да я преобуя, а тя се преобърне, метне от дивана и хукне да бяга гола.

И т.н.

Днес за пореден път се пробвах.

След като Мая се наобядва и си изиска бисквитка за десерт... а после награби и още една,

реши, че ще бъде много весело да ги метне.

Последваха няколко сериозни и заплашителни "не"-та от моя страна и...

... в този момент бисквитата вече лети към мен.

1:0 за Мая. Но пък една бисквита за мен :)

след-8-мо-мартенско питане

кое е по-неблагодарно:

миенето на чинии

или

бърсането на прах?

малко след справянето и с двете, трупането им започва отначало... порочен кръг

и ей така си минават дните... и всеки път си казвам: само да свърша това, това, това и това... и ще седна до Мая, докато спи, да си изчета най-после Дядо Прас на Тери Пратчет... и Мая се събужда още насред първото "това"

иначе вчера беше забавно

имах смешно още от сутринта бебе, което в опитите си да върви върху нас и по възглавниците на дивана, си загуби половината пижама

имах празнични палачинки

имам и лале :)

Извинявайте, но на Брус Уилис му беше лесно...

... като екшън герой

Защото сценаристите му бяха позволили да отвръща на ударите, докато си умира бавно и трудно.

Когато се изправи срещу Мая,

а тя му се хили със 7 зъба... и тъкмо подаващо се 8-мо...

докато

го

дере,

скубе (не, че му остана коса),

хапе,

мачка,

рита,

вика му в ухото,

бърка му в носа,

мята се върху корема му,

захапва го за носа,

е тогава

ще го призная.

Иначе новините са повече от "вълнуващи":

в последната седмица Мая

най-после започна горе-долу да пие вода - при това не от бебешко шише с биберон, на който продължава да си гледа все така недоверчиво, а от нашите чаши;

опита от палачинките на татко;

хапна коричка от пица;

изяде няколко обикновени бисквити... плюс минус един милион трохи и парченца навсякъде;

започна да ръфа солети... Хрус-хрус... на който предварително сме махнали солчетата.

Кошарата за сън, Джони Деп и банички със сирене

Добрата новина е, че като истинско бебе Мая от няколко дни спи в кошарата си.

Лошата е, че аз прекарвам доста време на стола до нея.

И най-после взе, че се случи:

първата безсънна нощ.

Снощи, точно по график, Мая заспа в 21 ч.

Двадесет минути по-късно, точно по график, се събуди. Презаредила батериите на макс.

Минутки след полунощ най-после се измори да пробва да лапне всички играчки, да се опитва да седи, да се търкаля и да се преобръща насам-натам. Заспа.

Аз пък се разсъних. Съвсем тихичко, за да не събудя спящото семейство, продължих да гледам ТВ. Грешка. Натъкнах се на някакво ново предаване по TLC, пълно със страхотии (абе тоя канал някой трябва да ми го кодира, за да нямам достъп до него!). Този път беше за някакъв супер страшен, хищен и не-знам-си-още-какво паразит, който попаднал в някакво дребосъче, докато си играело на площадката, и... лоша работа. По време на рекламите пък прескочих на DIVA, където обаче вместо безгрижен, пък ако ще и да е тъп коледен филм, даваха опитите на някакъв 350-килограмов човек да отслабне. Пфу. Направо като на ТВ лента ми мина парчето шоколад и соленките, които хапнах по-рано вечерта...

За щастие, устоях на порочното желание да изчакам в 00:30 ч. да започне криминалното риалити "48 часа" по... Reality. Преди да се роди Маичка... бях изгледала почти всички епизоди, въпреки че почваха късно. Да ми се чуди човек защо, след като там никога няма хепи енд. А винаги стои въпросът кой е убиецът? Но явно си взех поука и 2-3 минути преди да почне най-после изгасих телевизора.

Имах най-доброто намерение да заспя и, предполагам, щеше да се случи, ако не ми беше дразнещо студено. Станах. Облякох се... почти като за поход навън и пак легнах. Тъкмо си отпуснах главата в пухквата качулка... ммм да, имах и качулка... и Маичка си изтърва биберона. Започна едно ядосано мрънкане, докато се опитва да си го намери. Скочих веднага, за да й го подам. Кризата беше предотвратена. Пак легнах. Пак се сгуших в качулката. И Мая пак започна да се обажда. Подозирам, че си играеше с мен :)

Хапна на бързо и отново се унесе. Аз пък реших да се възползвам от свободното време и да отскоча до спалнята да си взема още една завивка... пък да се откажа от пухкавата качулка. Поредната грешка за вечерта. Като се върнах Мая си държеше биберона и ми се хилеше.

3 ч. сутринта. Двете с Мая сме седнали в кошарата. Тя гледа и се радва на жирафа над нас. Аз пък си мисля за Джони Деп... чудя се колко ли шоколад е изял, докато са снимали "Чарли и шоколадовата фабрика"? И колко ли са хората, които все още мечтаят да го питат на живо? Пък аз мечтая само Мая да заспи.

4 ч. сутринта. Двете с Мая седим на прозореца в кухнята. Тя гледа и се радва на лампата отвън. Аз пък вече съм гладна и си мисля за вкусните банички със сирене, които пекат на няколко метра от нас. С домашно сладко от ябълки.

5 ч. сутринта. Легнала съм в кошарата, а Мая е изправена върху мен и се опитва да стигне жирафа. Удобно е. Мога да заспя, ако Мая не ме рита по носа от време на време. Вили се събужда и ни се смее. Ха ха. Възползвам се от светната лампа и преобувам Мая. Имах някаква тайна надежда, че това ще я приспи. Тцъ. Вили пак заспива. Мисля си, че, ако й дам да хапне, ще заспи. Толкова й е весело, че ухилена ме захапва с двата си зъба. Не й се яде.

Няколко минути преди 6 ч. Гушнала съм я и я разхождам из кухнята. По едно време... хм... усещам, че се отпусна. И заспа. Оставих я в кошарата. Продължава да спи. Лягам. В очакване съм. Още спи. Опитвам се заспя. Но съм тооолкова разсънена. Мисля си за коледни подаръци и украси, топли банички, карибски-Джони-Деп-ови-пирати и задачите за деня. По някое време заспивам.

8 ч. Мая се обажда. Ставам и почти насън я вземам от кошарата и я местя при мен. Гушвам я. Тя заспива, а Вили заминава за работа. Спим още час. Излежаваме се още 30 минути. Край.

Сега Мая спи. Ако легна, ще се събуди веднага :)

Очаквам тази нощ, че аз ще съм тази, която спи в кошарата. А Мая ще се настани на моето място. Хич не ми пука, само да спим :)

Среднощен ТВ режим

Няколко нощи поред двете с Мая не спим. 

Като я видя, че е далеч от заспиването...

...обикновено това става ясно, щом в тъмното забележа, че се е ококорила, хванала си е биберона в ръка и ми го подава ухилена...

та тогава бързо се пренасяме в хола, за да не събудим Вили.

Докато й сменям памперса, Мая вече се е заиграла с мокрите кърпички, които мистериозно бързо се озовават върху нея, после кой знае от къде иззад възглавниците измъква някоя играчка за ухото и... отнасяме поне 2 часа в игри и приспивно хранене.

Няколко нощи поред двете с Мая не спим 

и чак сега открих общото.

Озоваваме се в хола точно, когато започва среднощният трилър по Diva... който е достатъчно предсказуем, за да си в час, дори и да си пропуснал части от него (докато пробваш да приспиваш с "шшшшшш"... да да...)... и в същото време е достатъчно грабващ, за да седиш и да гледаш в 2 през нощта.

Заспиваме чак, след като свърши.

Съвпадение?

(През нощта няма нито една реклама, която да прекъсва филма по Diva... рай :))

В момента е 21:16.

Мая вече се наспа и е готова пак за игри.

Абе някъде по света нямаше ли бебета, които заспиват рано вечерта :)

Денят На Падащия Чорап

Стана студено.
Цял ден търсим ту левия, ту десния вълнен чорап на Мая.
Все по един калпазанин.
Не обичат да пътешестват по двама.
Под новия шарен килим за игра.
Под дивана.
В чекмеджето с дрешките.

Мая рита, хили се и не й пука.
Пък аз все й пипам носа... дали е студен.
Тя пък ме гледа и пак се хили.

Вчера стана на 5 месеца.
Личи си, че е голяма.
Заспа (полу)седнала на масата на обяд.
И вече всеки ден изяждаме заедно по една ябълка (за да държим лекарите на далеч) - аз я отхапвам, а тя ме хваща за ръцете и ближе. Показва голям апетит за ябълки. Нищо чудно, след като засега това й е единственият "гевезелък" за похапване - и чипса, и шоколада, и хамбургера, и пържолата, и пърженият картоф... и всичко друго, по което ще залита след известно време.

На 5 месеца и един ден вече знам как да я накарам да се хили на глас.
Като по команда.
Продължава да не спи през деня... откакто сме станали сутринта, се отчете само с две дрямки по 10 минути.
Продължава и да се буди по два пъти през нощта.
И продължава да е сладур. Да бърбори на новата си кукла в кошарата. И да прави "ббббррр", докато не стане цялата мокра.

Затворено за интересни събития и истории

Имах мъничка идея тази сутрин да отида до работа и да видя откриването на новата учебна година. Плюс Маичка. Плюс кенгуру.

Забравихме снощи кенгуруто в колата. Минус кенгуру.

Маичка си лапна пръста и заспа след сутрешното хапване. Минус Маичка.

Събитията на деня?

Г-ца бебе Мая още не е казала първата си дума. Въпреки опитите ми да я науча да казва "гугъл". Още сме на "гу". Не пълзи и не си лапа крака. Но пък е сладур, който се хили широко като ме види. И буквално на секундата започва да реве, когато ме изпусне от поглед.

По време на следобедната й дрямка, докато лежах до нея и я вардих да не се събуди, продължих книгата на Захари Карабашлиев "18% сиво". Не я бях отваряла от поне 4 месеца. Както и която и да е книга, различна от съвети за бебето. Пак ме увлече, но го няма първоначалния ентусиазъм. Даже малко ме подразни на моменти със "сцените", излезли от тъп американски екшън с грозни реплики. Но може би просто ме е обзел някакъв синдром на мамчешката цензура.

Всъщност съм много горда, че усвоих умението на Вили да сгъва вече изпозлваните памперси. Сега ги докарвам малки и компактни, така че ще побирам повече в една торба. Боже... поне не съм подхванала темата за пълните памперси :)

Все повече ми харесва идеята за къща с двор насред нищото. Маичка да спи навън по цял ден (не, че го вярвам), докато аз убивам скуката като прекопавам краставиците и морковите или каквото там им се прави.

Огледалце, огледалце на стената, коя е най-рошава на земята?

От 3 месеца бях постоянно с вързана коса. Сред най-безценните вещи, редом до храната-хапваща-се-с-една-ръка и водата, се нареди ластикът. Опитах се да си пускам косата вечер като легна. И открих нов физичен закон:

"Ако едно тяло, наречено Пламито, си свали ластика, то друго, наречено Маичка, веднага се събужда."

Никога няма да разбера логиката.

Търпях, търпях, търпях непрекъснато вързаната си коса, докато г-ца бебе Мая не откри нова любима игра - да се протяга към челото ми и, тъкмо когато си помисля, че ще ме погали, да ме хване за косата и да дърпа ухилена. И така се оказа, че ластикът вече не е толкова важен и не ми пречи да си бъда непрекъснато рошава... със стърчащ от някъде перчем. 

Огледалце, огледалце на стената, коя е най-рошава на земята?

Аз?!

Или Маичка?!

Отговорът е Маичка, защото нейната буйна коса продължава да расте нагоре. 

А аз най-после се постригах. И сега съм по-малко рошава с минимум една педя.