В понеделник на електронната си поща получих покана за уебинар.
След (да речем) кратко осмисляне на тази нова за мен дума,
разбрах, че ме канят на онлайн семинар.
Темата "Собствен дом или живот под наем?",
както и представянето на лектора
Мирослав Запорожанов е бивш брокер на фондовата борса, а понастоящем е сериен интернет предприемач.
ме наведоха на гъделичкаща не-мамешкото-ми-Аз мисъл -
тук няма да се говори за бебета :)
Записах се веднага.
Толкова се ентусиазирах, че го отбелязах в календара.
8 часа.
Започнах да мечтая как четвъртък сутринта Мая и Ради ще поспят до късно, така че да успея стриктно да изслушам всичко.
Два дена по-късно получих писмо от лектора, което завърши с ключовото "Поздрави и до утре вечер!"
Върнах се обратно на страницата на уебинара, която отброяваше оставащото време, за да видя измамното 8... pm.
За малко да се размина с уебинара... събитието на седмицата.
Все пак, оставих отворена страницата.
***
Снощи.
Хапнахме, преобухме бебетата, нахраних Ради и в 19:50 вече бях пред лаптопа.
Мая предпочете да остане до мен, на столчето си за хранене.
20:00
Лекторът се появи.
Мая веднага се оживи и започна да му маха.
Първите му думи тя ги посрещна с бурни овации и възгласи "бавуу".
Вили усети на къде отиват нещата и ми донесе слушалки.
Щом Мая получи тефтер и химикал, се отдаде на рисуване и временно изгуби интерес.
Аз пък се отдадох на финанси.
***
20 минути по-късно Мая щурееше наоколо и периодично минаваше да хвърли по някоя усмивка на слушалките.
30 минути по-късно Ради изгуби доброто си настроение. Дойде при мен за пробно хапване. Отказа.
60 минути по-късно Мая отново седна да рисува на столчето.
Ради дойде пак при мен да се гушкаме и... да играе с кабела на слушалките.
90 минути по-късно Мая хапваше сухари. А Ради вече спеше във Вили.
Малко преди 22 ч. уебинарът приключи.
Близо 2 часа разговор за пари, инфлации, проценти, загуби... Кой да повярва, че подобно разнообразие ще ми хареса толкова :)
***
За награда - накрая Мая получи слушалките, които толкова искаше цяла вечер.
Сложих й ги на ушите, тя ги свали веднага с "Не, не!" и ми ги върна обратно, сочейки да ги сложа аз.
Помаха отново на лектора и му каза "Кай, кауу" ("Край, чао").
"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut
Показват се публикациите с етикет пощенско. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пощенско. Показване на всички публикации
петък, 19 февруари 2016 г.
понеделник, 21 декември 2015 г.
Третата коледна игра е за цялото семейство
Нарекохме я "Пощата на Дядо Коледа се озова в нашия хол".
Идеята дойде покрай чуденето какво да си подарим за празниците. Така се появи решението - пощенска кутия за желания под елхата.
Засега се възползвахме двамата с Вили.
(Предизвикваме още един специален човек, който получи коледен лист за писмо до Дядо Коледа, да изпрати желанията си в нашия хол ;)
Мая пък се забавлява с любимите си занимания, организирани около коледен сценарий - рисуване върху лист, мушкане на лист в дупка, вадене на лист от кутия, показване на Ради... и отново.
Въпреки че са още малки за истински писма до Дядо Коледа, е начало на една забавна семейна традиция.
Идеята дойде покрай чуденето какво да си подарим за празниците. Така се появи решението - пощенска кутия за желания под елхата.
Засега се възползвахме двамата с Вили.
(Предизвикваме още един специален човек, който получи коледен лист за писмо до Дядо Коледа, да изпрати желанията си в нашия хол ;)
Мая пък се забавлява с любимите си занимания, организирани около коледен сценарий - рисуване върху лист, мушкане на лист в дупка, вадене на лист от кутия, показване на Ради... и отново.
Въпреки че са още малки за истински писма до Дядо Коледа, е начало на една забавна семейна традиция.
петък, 12 април 2013 г.
Първата поща!
Днес беше странен ден. В различни посоки. С различен привкус.
Днес почти свърши.
По неочакван начин.
Докато преобръщах за може би 3-ти път чантата си в търсене на ключове... и вадех за 2-ри път грешните... я видях...
... първата картичка, която пристига на новия адрес... подпряна върху общата пощенска кутия. Едно от най-сладките усещания на света. Трябва да си сложа собствена пощенска кутия... за много писма.
Днес почти свърши.
По неочакван начин.
Докато преобръщах за може би 3-ти път чантата си в търсене на ключове... и вадех за 2-ри път грешните... я видях...
... първата картичка, която пристига на новия адрес... подпряна върху общата пощенска кутия. Едно от най-сладките усещания на света. Трябва да си сложа собствена пощенска кутия... за много писма.
Абонамент за:
Публикации (Atom)