Изчезна ми тръпката от книгата

Това е.

Няма го вече желанието да грабна някоя книга на Милан Кундера на плажа.

Няма я Лаура Ескивел... да я чета скришно преди някой изпит.

Няма го Стивън Кинг, с който да пътувам по влакове и автобуси по време на сесия.

Няма го списъка със задължителните разкази на Йовков и Елин Пелин, които едно време отмятах с чавки от молив в сборниците.

Няма го Ремарк от сергиите за книги втора употреба, където ми отиваха джобните.

Няма го даже и Джоан-Роулинговия Хари Потър, който четях много, много, много тайно неделя следобед... вместо уроците по физика.

В идващия месец имам време. Никой нищо не ми забранява. Книги имам. И карта за библиотеката имам. Обаче нищо не ме изкушава толкова много. Дори и любимия Маркес.

Странно усещане.

И понеже никой не обича да е виновен... прехвърлям вината на друг - цък. Осъзнавам, че е подло :)

"Понякога наистина бе най-добре да замълчиш...

... да затвориш неуморната си уста и да прегръщаш, прегръщаш, прегръщаш..."


Честит февруари.

Пожелайте си нещо тези дни.

Ще се сбъдне.

Обещавам :)

дори Стивън Кинг е романтик и мечтател

защо аз да не съм?

почти 1987 причини да обичате 1987 година -> тук

Егоист vs. "Добър пациент"

Според едно мое, не много трудоемко проучване, когато човек се чувства в перфектно здраве и реши да се поглези по никое време, преминава в графата "егоистично същество, забравило да поглези някой друг". Обаче нещата се променят в момента, в който, покрай хремата и досадната кашлица, изгуби гласа си и започне да ръмжи като гладна мечка. Тогава го потупват енергично по главата (със заканата "само посмей да ми кихнеш в лицето!") и със заповеден тон му казват да си почива, да си чете нещо, да си гледа кротко и спокойно ТВ, да се топли под родопското одеало, да си хапва супичките и т.н. А е отказал, а са му се скарали! И така мързелът по никое време го превръща в "добър пациент".


Признавам си, вчера и днес значително се постарах да не ми се скарат. Присламчих се в един от най-любимите ми фотьойли, зачетох се в коледния си подарък, правих си почивки с "Чип и Дейл", играх на една от 5-те компютърни игри, които някога съм играла, и, разбира се, писах каквото ми мине през ума във фейсбук и из "блогпространството". За разкош измислих ново лекарство - близваш мед, пийваш ракия на екс и лапваш лимончето.