"Лелю, лейка, люлка, чеши, боху" или историята за Мая на лозе

4 дни преди г-ца (вече не бебе) Мая да стане на 2 години,

светът й е все по-цветен и вълнуващ.

Днешната ни мисия беше да отидем да берем череши в пълен фамилен състав - с леля и батко.

Щом разбра, че ще ходим на лозе, първата грижа на Мая беше да вземе лейката.

Казахме "чао" на Ради и я оставихме да хапва каша с баба.

***
Самото бране на череши мина бързо за Мая и почти незабелязано.

Не успяхме да я накараме да хапне дори една черешка, но пък й хареса да разнася кофата насам-натам.

Голямата веселба настана, когато получи по-малка кофа и започна да прехвърля в нея.

***
Но нито черешите, нито ягодите бяха в състояние да засенчат най-голямата радост - да полива с лейката... при това пълна с истинска вода.

Ако светът беше едно справедливо място, при следващото ходене баба и дядо щяха да намерят още много нови пораснали плочки... след цялото старание на Мая да ги полива.

***
Единственото, което беше в състояние да накара Мая да пощади поне малко водата, беше люлката.

***
И понеже вече е почти на 2... и правим опити да се приспиваме с приказка-стихотворение за Охлю Бохлю

("-Охлю, мили, хей, здравей! Що се случи с тебе, брей?! Покрива си да поправиш, леле, сигурно си знаеш, че дупка зейнала е там, но няма да се справиш сам!
- Каква беда ме сполетя, да бе видяла как летя! Бързах, хлъзнах се по склона, дори счупих си балкона!")

та нямаше как да не потърсим истински охлюв и да ги запознаем с Мая.

Специално за нея, леля откри най-големия наоколо :)

***
Час и половина на лозе - и сега всички спят следобеден сън :)

Ден навън - в резултат 2 бебета спят :)

Обожавам как пролетта налазва все по-смело вкъщи.

Започваме да излизаме по-късно, след като Вили се е върнал от работа.

В събота дори направихме немислимото до скоро и обходихме града с новата двойна количка. И това не е всичко - забравихме категорично за колата и продължихме с количката към мама и татко. Даже разбрахме, че се побира и в асансьора.

Изобщо цялото това нарастващо пешеходство много ме радва.

Толкова много, че в пристъп на еуфория се снабдих с 2 нови чифта пролетно-летни обувки... а 3-ят е на път.

Все пак, да не бъдем груби - днес обърнахме внимание на колата. И така, с нейна помощ се отдадохме за първи път на преживяването "на зелено" с Мая и Ради.

След 29 години живот във Варна, днес за първи път разбрах, че хората не ходели само в Морската градина. Още съм шокирана :)

Имало и други "зелени" места, но пък не на съвсем пешеходни разстояния. Нашето се оказа поляна близо до Аладжа манастир.

Имаше храна, имаше дървени маси и столове, имаше огън, имаше одеяло на тревата, имаше куче, което се опитваше да изяде кюфте, оставено върху одеялото, имаше я силно впечатлената Мая "Бау, бау, штола, бау, ам ам, кай!" (така се опита да ми обясни, ръкомахайки, как кучето се опитало да яде от одеялото, но го изгонили). Имаше я и Ради - за първи път от месеци без космонавт, само по анцуг, шапка и вълнени чорапки. Наслаждаваща се на слънцето и една ябълка.

В резултат - двете с Ради заспахме още в 19 ч. Вили се позанимава с Мая, хапнали, облекли пижамата и към 22 ч. дойдоха при нас. Мая веднага легна в кошарата, хвана ни за ръцете ("татиии, мамооо") и за минутка заспа.

Наближава полунощ.
Мая и Вили спят.
Ради промърмори, че е гладна. Дори не отвори очи. Хапна и продължава да спи.
Аз съм бодра.

И всички сме със зачервени бузки :)

(След няколко дни ослушване, вече със сигурност можем да отбележим в архивите - първата дума на Ради е "тати".)

Г-ца бебе Мая отива на село

В края на миналата година маминка и дядо ни направиха един голям подарък - къщата с двора на село... за да имат Мая и компания къде да играят на чист въздух.

С Вили си бяхме поставили за цел да правим градинарски календар, по който да се ориентираме кога какво да правим. Моите усилия се изчерпаха май само до купуването на всички градинарски списания, които видях... и прочитането на част от тях. Абсолютен аматьор съм. За разлика от Вили, който се оказа доста по-напред.

Обзети от ентусиазъм, вчера отидохме да си засадим предварително подготвените разсади от два вида тиква и малко царевица.

Мама, татко, Мая, количката на Мая, тикви и царевица пътуват към село.

Мама, татко, Мая, количката на Мая, тикви и царевица отварят входната врата.

И, разбира се, навсякъде има трева... дали не беше по-висока от Мая :)

Мама, Мая и количката на Мая тръгнаха на разходка из село...

а татко, тиквите и царевицата останаха да се борят.

По някое време се върнахме да правим компания на Вили.

И... като истински дами... с Мая седнахме на чергата-за-пикник-която-преди-година-и-половина-открихме-в-един-магазин-втора-употреба-и-от-тогава-е-винаги-в-колата-готова-за-изненадващ-пикник.

Мама, татко, Мая, без количката на Мая подишахме чист въздух, заедно с няколко тикви и царевица.

Мая беше във възторг, че най-после никой не й забраняваше да къса и хвърля на поразия... и видя сметката на част от тревата :)

Мая с първите си обувки

В историята трябваше да присъстват и краставици, но тревата ги уплаши и отидоха в Шумен :)