Стига сме мързелували - време е за конкурс с награда :)

Лято е.

Горещо е.

Август е

и ще говорим за нещо ново и вълнуващо.

След година обмисляне, проучване и тестване

моето 3-то бебче е на финалната си права :)

Този път обаче говорим за едно онлайн място, което си е поставило за цел да се превърне в сборен пункт на интересните хора у нас и по света.

"Тук сме" е идея, по която работя вече от 6 години.

След 44 дни ще бъде реалност.

Общото между всички рубрики на сайта ще бъде изцяло авторското съдържание, поднесено на грамотен български език.

Сърбят ме пръстите да кажа, че ще бъде една културна медия. Но на първото ми интервю за работа във Варна, работодателят ме пита за какво ми се пише... и аз реших да си призная, че темите за култура са ми на сърце. Цитирам отговора: "За култура всеки иска да пише. 'Щото е най-лесно". Дали?

Всъщност "Тук сме" няма да е сайт за изкуства. Ще бъде сайт за възможности и стимул за промяна. И ще подбутва тези, които са се поддали на прекалено дълга почивка, с игри и награди.

***
Но стига съм протаквала.

Има още 44 дни до всички останало.

Сега обаче е време за конкурс с награда.

Сайтът е почти готов.

Намира се на адрес http://tuk-sme.com/

От днес "Тук сме" е в търсене на заглавно изображение. 

Какви са изискванията?

Файлът трябва да бъде с размери 1680 х 500 пиксела. Задължително е да бъде изцяло авторска разработка. Ако е фотография или колаж, на които присъстват лица, е необходимо да се приложи и тяхното писмено съгласие за участие.

До тук с "трябва" и "задължително". Сега е ред на твоето въображение и визията ти за "тук сме" и "срещи с продължение". Успех!

Какъв е срокът?

Всички предложения, изпратени до 31 август 2016 г., които отговарят на изискванията, ще се борят за слава... и награда :)

Къде се изпращат?

На e-mail tuk@tuk-sme.com.

Ако имаш въпроси, можеш да пишеш и на Facebook страницата "Тук сме".

Или директно на мен, разбира се.

А всъщност каква е наградата?

Да си дойдем на думата :)

Освен вечна слава, морално задоволство и евентуално бъдещо сътрудничество,

всъщност... изненада!... има и материална награда.

Понеже всичко хубаво трябва да започва още от сутринта...

... "Тук сме" ще подари уникална дизайнерска колекция от всичко необходимо за една приятна закуска в леглото... или нестандартна среща с гарантирано продължение.

Победителят ще получи

масичка от бор за закуска в леглото на английската марка Premier Housewares;

две керамични чаши за еспресо на френската марка Cote Table;

две керамични чинии на италианската марка BRANDANI;

керамична кана за кафе или чай на чешката марка Banquet;

мини дъска от бук за неочаквани съобщения рано сутрин - на холандската марка Securit,

и

метална кутия за домашно приготвени изкушения на испанската марка d'casa

(която няма да пристигне празна, но... изненада).

Успех!

"Любовта е лудост" с нашата тайландска вечеря

Преди няколко месеца се бях оплакала, че никога не получавам късметче в заведенията, защото не си поръчвам кафе.

За рождения ден Вили ми подари кутия с послания за всеки ден от годината.
Вече си имам късметче към сутрешната чаша топла вода с лимон.
(Всъщност се оказа игра, защото изтегленото листче в неделя е задачка, която Вили трябва да изпълни... а тя винаги е свързана с мое удоволствие :)

***
Вчера изтеглих "Любовта е лудост".
Изсмях се, защото точно на 19-и май навършихме 3 години, откакто живеем заедно.
По този повод бях обещала да приготвя 3-степенно тайландско меню за вечеря.
Истинска лудост.
Но с нея отметнахме 6-тата точка от списъка "да направим през 2016".

***
Лудостта започна в сряда вечерта, когато четиримата отидохме на пазар със списък за тайландската вечеря.
И се прибрахме затрупани с кокосови консерви - то не бяха млека, не бяха сметани. Всичко се правело от кокос!

***
Същинската работа започна вчера на обяд. Малко след като Мая замина с мама-на-Вили да се люлее на люлките, а Ради заспа... и минути по-късно се събуди. Сложих я в кошарата за игра, твърдо решена, че през това време ще направя тайландската торта за десерт.
Истинска лудост се оказа фактът, че 2 от необходимите консерви не бяха пригодени за лесно отваряне.
Предпочитах да се откажа от вечерята, вместо да се пробвам да ги отворя.
Все пак, аз съм човек, който веднъж отвори бутилка с вилица, писа за това в блога и все още го приема за един от най-големите си (физически) подвизи.
Но въпросът беше принципен - аз или консервите? А и си имах мъничка надежда, че, след 2 години целодневно разнасяне на малки хора, ръцете ми са заякнали.
Срам не срам... google-нах как се отварят консерви. Изгледах няколко клипчета - сред които един ентусиаст отвори с лъжица. Разгледах няколко инструкции в картинки. Тествах няколко пъти. Установих, че силата ми не е мръднала.
И, все пак, в разрез с всички съвет - успях.
Това определено е вторият ми огромен физически подвиг.
Признавам - почувствах, че светът е в краката ми.

***
С вече сериозно огладнялата Ради, спретнахме измислена тайландска торта за точно 10 минути - с готови правоъгълни какови блатове, сиропирани с Бейлис (от моята лична колекция "алкохолът на мама за готварски цели") и обилно намазани с крем от: пасирано манго от компот, маскарпоне и заквасена сметана. Между блатовете за разкош сложихме банани и ягоди.

***
Лудостта продължи и след като Ради хапна. Хем искаше да спи, хем не можеше да спре да си играе с мен. Прехвърлихме се към спалнята. В резултат - вместо заспало бебе, получих 1 час в игри и искрен безсмислен бебешки смях. Върнахме се обратно в хола, защото времето за готвене напредна. Оставих я в кошарата за игра и подхванах пилето в зелено къри. Рецептата на Звездев се оказа феноменална.

Междувременно сварих зелен чай с малини и малко кафява захар. Изсипах го в кана, за да се охлажда. Малко по-късно добавих сока на 1 лимон, сока от компота с манго и газирана вода. За червен разкош украсих с шишче с пресни череши от градината на мама-и-татко-на-Вили.

След като установих, че нетипичната тишина се дължи на факта, че Ради е заспала върху куп играчки в кошарата за игра, започнах ориза. Истинска лудост е, че от любов сготвих банани, фъстъци, стафиди, придружени със зелен лук и сминдух. Кой да повярва, че това ще се окаже една феноменално добра комбинация, особено заедно с пилето. Ето я и рецептата - цък.

***
Всичко се сготви на време.
Което не е изненада, защото рецептите са бързи и лесни.
Отидохме на пазар, минахме да вземем Мая от баба и дядо и се прибрахме вкъщи някъде след 20 ч.

***
Лудост е да се опитваме да правим "романтична вечеря", когато имаме две сърдити и гладни бебета.
Мая вика за бисквити, намазани с топено сирене, които после категорично отказва даже да доближи. Ради пищи за каша (разбира се, оризова - почти тайландска). А аз се отказах от зелената тайландска салата с манго, авокадо и кашу. Друг път.
За отрицателно време сложихме масата, запалихме свещ, наляхме вино, снимахме за спомен и... започна борбата да хапнем по нещо, докато Мая и Ради изискват цялото внимание на света.

***
Любовта е лудост,
Особено любовта с две бебета :)

Етажерки за детски книги с подръчни материали

Необходими са само чифт стари дънки и 4 метални тръби.

***
Ради навърши заветните 6 месеца и вече я броим за пораснала.

А порастването идва с... ново, по-голямо легло.

За да дойде новото, по-голямо легло, се налагат някои размествания и промени.

И така, от петък насам първата обща мебел на Ради и Мая, техният временен гардероб от плат, остана в историята.

Покрай разместването, пренаредихме и нашите дрехи и набързо оформихме една купчина "за разкарване".

***
Накратко - имаме куп тръби от гардеробчето, приготвила съм стари дънки за изхвърляне, искам да освободя още малко място от секцията за новите играчки, а Мая е навън и играе с баба и дядо. Всичко е ясно - с Ради ще правим етажерки за книжките на Мая.

Първата и най-важна стъпка беше Ради да заспи.

Щом това се случи, отразях крачолите с размерите на тръбите.

След това разполових всеки по дължина, така че да се получи по едно голямо парче плат. Едно парче плат е една етажерка.

Увих единия края около тръбата и с креда отбелязах до къде се прегъва плата. След това заших, така че да се получи отвор с този размер.

Това се повтаря и с другия край.

Щом са готови отворите, тръбите са мушнати вътре и платът се прегъне, така че тръбите да дойдат отгоре като дръжки - се оформя един голям правоъгълен джоб от плат, който е и нашата етажерка.

И идва ред на декорацията.

От старите ми доста изстрадали дънки за бременни, които категорично отказвам да нося повече, отразях задния джоб.

Приших го в единия край на първата етажерка - за съхраняване на малките книжки.

Първоначалната ми идея беше да изрежа цялата азбука от плат и, понеже изобщо не ме бива с шиенето, да ги залепя със силикон.

Стигнах до "Е" и Ради се събуди. Сложих я до мен, затрупах я с играчки и продължих.

Докато стигна до "И", Ради вече се беше наиграла с всички играчки и пищеше... силно.

Време за хранене, гушкане и смяна на мястото за игра.

Стигнах до "Н" и осъзнах, че:

първо - трябва да си пълен мазохист, за да се занимаваш със силикон;

второ - през живота си не съм имала по себе си толкова силикон;

трето - силиконът ми е на привършване;

четвърто - дразни ме миризмата на силикон;

пето - по цялата етажерка имаше следи от силикон;

шесто - нямаше да ми стигне мястото за цялата азбука.

Пълен силиконов провал.

Надявам се това да е последната публикация, в която обръщам толкова сериозно внимание на силикона.

Махнах каквото можах от буквите и лепнах парчета дебела бяла хартия. Все пак, ще се редят книги... нека да е тематично.

На единия лист изписах буквите от азбуката, а на другия - част от детско стихотворение на Леда Милева за книжките.

И първата импровизирана етажерка беше готова.

***
Докато се подготвях да започна втората, се сетих, че е време да сложа да се готви вечерята.

Тъкмо, когато всичко беше наред, и след поредната атака от писъци с Ради се преместихме на дивана - тя затрупана с играчки, а аз - с крачол, игла и конец... всичко отново се обърка.

Писъци, рев, мятане.

Щом не е гладна, не й е скучно и не й се спи, отговорът е очевиден - код "пълен памперс".

Имахме си и бонус - код "смяна на всички дрехи".

Минути по-късно се опитах отново да започна втората етажерка.

Писъци, рев... този път без мятане.

Още няколко минути по-късно и Ради заспа.

***
Заших набързо двата отвора.

Достатъчно време Ради да се събуди свежа и готова да играе.

Обратно на шезлонга до мен. Затрупване с играчки.

За декорацията на втората етажерка използвах илюстрациите от книжка, която Ради накъса преди месеци. И понеже така и не се реших да я изхвърля, ми свърши идеална работа.

***
Сложната част дойде със закачването.

Всъщност още не съм го измислила.

Идеалният вариант би бил платът да е малко по-къс от тръбите, така че поне 1-2 см от краищата им да се подават и да се сложат на закачалки на стената, разположени на съответното разстояние.

Засега прокарах прежда през тръбите и окачих етажерките на стойката на музикалната въртележка, закрепена за кошарата за игра.

Тази седмица ще играем с домашен куклен театър

Още преди да се родят Мая и Ради, бях нетърпелива да ги водим на куклен театър.

Две години по-късно.. не знам дали не им е рано.

Затова реших да ги изпробвам в контролирана домашна среда :)

С други думи - двете с Ради днес положихме основите на нашия първи домашен куклен театър. И вече нямаме търпение да видим как ще реагира Мая, когато довечера се прибере вкъщи от игри с баба и дядо.

***
Всичко започна... ехеее... през декември, когато бебетата получиха един разкошен подарък - кукли-животни за пръстите на ръката. Докато измисля какви приказки да разкажа с тях, Мая вече беше започнала да ги готви в тенджерките си. Видяло се е, че няма да е вегетарианка.

***
Идеята за кукления театър обаче се появи вчера, след като се прибрахме от разходка до София. Там Мая и Ради получиха не само внимание и игри, но и... подаръци. А единият от тях дойде с кутия, която беше перфектна за малък театър с декемврийските ни кукли за пръсти.

Разбира се, всичко е много лесно и се случи само с едно прекъсване за хранене на Ради.

Изрязах една дупка в гърба на кутията, облепих с цветна хартия, изрязах различни цветни формички. Направих и първите декори - къща и дърво, на гърба на които е залепена по половин клечка за зъби. Тя се забива в пробита с игла дупка на "сцената".

Сега ни остава само да намерим всички кукли, които Мая е прибрала къде ли не, да измислим истории и да правим нови декори :)

Къща за Маша с подръчни материали :)

Какво по-"забавно" от това

една почти безсънна нощ

да премине в 

"Да направим къща на Маша, заедно с двете бебета"?

Ако бяха малко по-търпеливи, щяхме да наблегнем на детайлите :)

За къщата преустроихме кухненския шкаф. 

Преди обяд, щом заспа Ради, с Мая започнахме работа по вратата и прозореца.

После се появиха и финалните щрихи по тях...

Няколко минути по-късно Ради също се присъедини към отбора.

Преминахме към сглобяването на къщата, като започнахме с поставянето на настилка.

Възползвах се, докато Мая обядва на стола, и довърших.

На финала... за ужас на Мая, Ради се протегна, грабна къщата и я дръпна... за щастие, успях да се намеся, преди да падне :D 

И накрая - къщата най-после отиде при Мая :)

"Хайде, Мая, да оставим къщата и да поспим малко"...

... отказахме се от следобедния сън и продължаваме да играем.

Сега очаквам Мая да сервира следобеден чай на Маша...

Любов е, когато...

... след дълъг "празничен" ден с две бебета,

които са решили да се състезават кое е по-по-най-неспящо и пищящо,

той се прибере с букет от свежи зелени кенчета безалкохолна бира :)

Честит 8-ми март.

"Тихо, мама е на уебинар"

В понеделник на електронната си поща получих покана за уебинар.

След (да речем) кратко осмисляне на тази нова за мен дума,

разбрах, че ме канят на онлайн семинар.

Темата "Собствен дом или живот под наем?",

както и представянето на лектора

Мирослав Запорожанов е бивш брокер на фондовата борса, а понастоящем е сериен интернет предприемач.

ме наведоха на гъделичкаща не-мамешкото-ми-Аз мисъл -

тук няма да се говори за бебета :)

Записах се веднага.

Толкова се ентусиазирах, че го отбелязах в календара.

8 часа.

Започнах да мечтая как четвъртък сутринта Мая и Ради ще поспят до късно, така че да успея стриктно да изслушам всичко.

Два дена по-късно получих писмо от лектора, което завърши с ключовото "Поздрави и до утре вечер!"

Върнах се обратно на страницата на уебинара, която отброяваше оставащото време, за да видя измамното 8... pm.

За малко да се размина с уебинара... събитието на седмицата.

Все пак, оставих отворена страницата.

***
Снощи.

Хапнахме, преобухме бебетата, нахраних Ради и в 19:50 вече бях пред лаптопа.

Мая предпочете да остане до мен, на столчето си за хранене.

20:00

Лекторът се появи.

Мая веднага се оживи и започна да му маха.

Първите му думи тя ги посрещна с бурни овации и възгласи "бавуу".

Вили усети на къде отиват нещата и ми донесе слушалки.

Щом Мая получи тефтер и химикал, се отдаде на рисуване и временно изгуби интерес.

Аз пък се отдадох на финанси.

***
20 минути по-късно Мая щурееше наоколо и периодично минаваше да хвърли по някоя усмивка на слушалките.

30 минути по-късно Ради изгуби доброто си настроение. Дойде при мен за пробно хапване. Отказа.

60 минути по-късно Мая отново седна да рисува на столчето.

Ради дойде пак при мен да се гушкаме и... да играе с кабела на слушалките.

90 минути по-късно Мая хапваше сухари. А Ради вече спеше във Вили.

Малко преди 22 ч. уебинарът приключи.

Близо 2 часа разговор за пари, инфлации, проценти, загуби... Кой да повярва, че подобно разнообразие  ще ми хареса толкова :)

***
За награда - накрая Мая получи слушалките, които толкова искаше цяла вечер.

Сложих й ги на ушите, тя ги свали веднага с "Не, не!" и ми ги върна обратно, сочейки да ги сложа аз.

Помаха отново на лектора и му каза "Кай, кауу" ("Край, чао").

Шкаф за кухнята на Мая с подръчни материали

Днес с Ради бяхме сами. 

Докато Мая играеше с баба и дядо, решихме да приготвим изненада за нея, когато се прибере. Получи се... даже лекичко изпищя като видя новия си шкаф :)

И така:

Вчера получихме пратка и се озовахме с голям кашон.

Разбира се, Мая веднага се заигра с него... затова, вместо тази сутрин да го изхвърлим, реших да го превърна в шкаф, който да събере нарастващата бебешка кухненска посуда. 

Щом тази сутрин Вили заведе Мая да играе с баба и дядо... Ради хапна и заспа... започна работата по шкафа. 

По някое време взе, че ни свърши лепилото. Всъщност се случи в точния момент - Ради тъкмо се беше наспала. Така че хапна набързо и излязохме на разходка с кенгуруто в хубавото време. Всъщност не очаквах чак такава жега. 

Покрай едното лепило за хартия се разходихме близо 2 часа... и се върнахме със силикон, лепило за декупаж, разни цветни платове, моркови, тиквички и круши. 

(За Ради-архивите - това ни е първото излизане на пазар с кенгуруто.)

След като Ради отново хапна и се заигра в кошчето до мен, се върнахме към кашона. Оказа се, че и двете лепила не са подходящи за хартия :) И, естествено, в шкафа открих... лепило за хартия. 

Междувременно Ради хапна отново, заспа и... към 17 ч. шкафчето беше готово.

Трудната част се оказа да събера възможно най-много от кухненските принадлежности на Мая - обрах каквото успях под секцията, дивана и кошарата за игра. Липсва още много :)

С Вили сме единодушни, че едва ли ще издържи дълго... сигурно Мая скоро ще му види сметката :) Но не губим нищо - само един кашон, който щяхме да изхвърлим.

Дори и само за онзи момент на радост, който видях от Мая, и последвалата игра тази вечер, си струва.