"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut
Показват се публикациите с етикет музика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет музика. Показване на всички публикации

понеделник, 2 ноември 2015 г.

Любов по време на... Мая и Ради

***
The Doors пеят The End в youtube.

Понеже по цял ден не се сещам да пия вода, си направих чай.

Понеже не се сещам да пия и чай, мина около час, докато забележа чашата на плота. 

Сега е леко топъл.

Наоколо е почти чисто и подредено.

Мая спи в спалнята.

Ради спи в кошчето в хола.

Накратко - две от две спящи човечета, чаша чай и The Doors.

Щеше да бъде съмнително перфектно, ако в мивката нямаше чинии за миене.

Слава Богу.

***
И The Doors стигнаха до края на The End

***
Да си дойда на думата.

Любов по време на Мая и Ради е забавна мисъл.

Тъкмо щях да кажа, че сме далеч от клишетата и се усетих...

... през първите дни имахме шампанско и сълзи - 

щом се прибрахме вкъщи с Ради, се появи неотворено шампанско, забравено покрай раждането на Мая.

Тогава изпихме половината, а сълзите се появиха първите нощи, когато на мен ми се спеше, а на Ради - не. (Част от останалото шампанско замина 30-на дни по-късно, когато отбелязахме първия месец на бебето... а финалните глътки изчезнаха за овкусяване на един иначе скучен ориз). 

Като изключим това клише, 

любов по време на Мая и Ради всъщност означава...

... Вили да приспи Мая, след това да се върне, за да ми помогне с нощното носене на Ради по време на колики

... да излезем на разходка с колата, в която да заспят и двете... да грабнем нещо за хапване по пътя, да отидем до плажа с идеята да ядем на предните седалки, докато гледаме морето... в момента, в който отхапваме първите хапки, да се събуди Ради и да започне да плаче, Вили да излезе и отиде при нея, въоръжен с дрънкалка (която не се страхува да използва), за да мога да хапна поне аз на предната седалка, докато гледам морето (и една мадама, която се мъчи да паркира до нас) 

... всяка сутрин, докато Вили приготвя закуска за Мая преди работа, да ме пита какво ми се хапва

... да гледаме филм в продължение на седмица, докато единият гушка Ради, а другият е седнал на земята и играе с Мая... понякога даже и хапваме пуканки, скрити през девет възглавници зад десета, за да не ги види Мая.

***
На фона на цялата тази романтика,

снощи Вили ми отправи едно предизвикателство:

да изгледаме заедно всички части на "Междузвездни войни".

Това ще е сериозно доказателство за любов, защото този филм ми е като ходещо шествие по Хелоуин.

Дали да не отвърна после на удара... и с кои филми?


***
А Youtube серията изненадващо завърши с Nick Cave и Babe, You Turn Me On 

сряда, 29 октомври 2014 г.

Сериалът, който с Мая не би трябвало да гледаме...

... но си го гледаме всеки ден (понякога по цял следобед... засрам)

Сядаме на земята върху килима й за игра.

Докато тя би трябвало да играе, аз би трябвало да гледам.

Обаче...

дай й на Мая да гледа телевизия. Пък на мама - да се бори с това.

Документиран резултат от една предшестваща много сериозна атака, докато Мая постигне целта си


Резултатът е, че всяка серия се връща назад често... и пак не съм разбрала по нещо.

Да си дойдем на думата.

Сериалът, който с Мая не би трябвало да гледаме, е "Малки сладки лъжкини" или Pretty Little Liars.

На Мая й е забранено, защото е бебе и има ощеееее много памперси да смени преди да ми се заплесва по екрана.

Аз би трябвало да се откажа, защото никой над 15 години не би трябвало да се заплесва по американски тийн "психо" сериал, в който мистериозният неизвестен А знае всичко за всички, разпраща по 4-5 смс-а в секунда и винаги е стотина крачки пред всички. Мишените му са 4 гимназистки, които, въпреки че вече три сезона ги тормозят и се опитват да ги убият, не спират да се разхождат сами през нощта в някакви забутани насред нищото гори... за да подишат въздух... алоууу!? И най-тъпото от всичко - вече съм на 3-и сезон, а в момента снимат 7-ми. И никой не знае вижда ли му се краят.

Пфу.

Но

пусто любопитство

зарибена съм.

И единствената песничка, която пея всеки ден на Мая (освен глупавите, които измислям аз), е от сериала. Цък.

Странно ли е, че си пеем по няколко пъти всеки ден това:

Got a secret
Can you keep it?
Swear this one you'll save
Better lock it in your pocket
Taking this one to the grave
If I show you then I know you
Won't tell what I said
'Cause two can keep a secret
If one of them is dead

?

Хубавото е, че могат да пищят колкото си искат, да пускат всякаква "настръхваща" музика и Мая пак ще спи като пън (стига да й се спи).

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Полуден само за мен Или защо не я виждам тази работа...

... с отшелничеството в къща насред гората

В София съм. В София съм.

Отново. Този път за 11 нощувки. Не би трябвало да има Минус (защото съм предплатила), но дано не се наложи да има Плюс още някоя.

Та в София съм. Последен семестър на последна магистратура. А дано. До неделя съм напълно свободна откъм присъствена дейност в университета. С други думи, можеше да дойда чак в неделя, ако не беше вчера. Ден насред нищото. Обаче ден с два подписа по две задължителни дисциплини. Два подписа, равни на, грубо казано, 100 лв (за нощувки и храна)*. Има ли нещо по-сладко от образованието?!

* Възмутена съм от себе си! Напоследък ме избива на сметки, а уж затова избягах от счетоводството...

За втори път спя на място, което препоръчвам на всички ентусиасти, които ще се разходят до София за няколко дена. Подозирам, че мотото им ще ви хареса: Sleep cheap in the city :) В хостел съм и... спокойно, няма нищо общо с психарията...




... въпреки че миналия път таксиметровият шофьор беше голям ентусиаст да ни плаши и мераклия да ни препоръчва друг... проверен :) 

Вчера обаче останах сама в стаята. До неделя. Реших да си посветя времето само и единствено на себе си. Здравословен егоизъм му викаха.

Свалих не-знам-си-колко филми, които съм си отбелязвала, че трябва да гледам, сред които A Dangerous Method, Badlands, Guess Who's Coming To Dinner. Опитах се да изровя и някой супер-хипер-мега романтичен филм, който да не е изтъркан и тъп, но който няма никога да се гледа вкъщи, обаче ударих на камък. Междувременно се подготвих и за How I Met Your Mother маратон. 

После отидох на лов за храна-която-не-ям-докато-съм-вкъщи. McDonalds! Гадният, нездравословен Макдоналдс, който ми е толкова вкусен! Чийзбургер, пилешки бургер и картофки. И изворна вода Михалково, право от Родопите.

Изядох всичко, преполових втори сезон на How I Met Your Mother и към 19 ч. вече дремех. Да ти имам и здравословния егоизъм...

Стигнах и до момента с музиката-която-се-каня-да-слушам-но-все-се-отплесвам. Като The Doors и Riders On The Storm

Днес ще бъда по-организирана и ще гледам да си свърша работата, която планирам от дни. Няма да е зле да си измисля и тема за дипломна работа, за да успея да се вредя до защита още през април.

Междувременно...

в стаята ни си имаме 2 двуетажни легла. За първи път се доближавам до такова нещо. Вчера само гледах... и дремех. Днес обаче се изкачих до втория етаж. Хаха, абсурд да спя там :D

събота, 13 октомври 2012 г.

"... ewig mein, ewig dein, ewig unß"

Бетовен към неговата мистериозна безсмъртна любима

Знаете ли, че

има хора, които не четат книги

има хора, които не слушат не-модерна музика

има хора, които дори не слушат не-чалга музика

има хора, които повтарят, че не обичат операта, без дори да са видяли що за животно е

има хора, които не са чували за Бетовен и нямат желание

Горките хора. Мир на празното им съществуване.


Но ние сме от друга порода, нали?

Ние не сме прочели почти нищо, далеч сме от мисълта, че сме изслушали най-добрите албуми на света, може и да не сме били на опера и да познаваме Бетовен съвсем задочно...

обаче

нашата порода ни кара като хрътки да душим и преследваме още и още. "Хип хип ура" за трескавото ни съществуване!

Какво ново покрай мен?

Хм, не е малко...

в отпуска съм

чета за първи Джеймс Клавел и "Цар плъх" (благодарности към Вио)... въпреки че засега съм прочела едва една трета от нея, съм много доволна да усетя духа на Ремарк... определено сериозна находка за мен

угаждам си с гледане на филми с татко по никое време, сред които "Безсмъртна любима"/ Immortal Beloved, посветен на Бетовен... решено е - това е най-любимият ми филм! въпреки че не се гордея колко рев щеше да има, ако бях сама...



и още по-голямата новина - снощи бях за първи път на опера! гледахме "Травиата" на Верди във Фестивалния комплекс... прекрасно преживяване... въпреки че не усетихме никаква химия между главните герои и, честно казано, поне за мен, се получи комично :)

Обаче Бетовен и неговата безсмъртна любима...

съчетани с 3-дневно гостуване на маминка и дядо в Шумен, с които посветихме вечерите само и единствено на разговори и спомени от преди... хм, повече от 50 години...

определено ме настройват на оптимистична вълна. С две думи и едно "е" - слънчево ми е :)


петък, 21 септември 2012 г.

За дзен настроението и крем супата от грах

Обичам петъка.

Много обичам петъка.

Междувременно си представяйте сладкото бебе, което рекламира пуканки (единствената реклама, която не превключвам или заглушавам).

Да се върнем на петъка.

Днес започнах много добре. Наспах се. Не сънувах кошмари или поне нямам спомен. Станах с 5 минути по-рано от обичайното. Навън беше студ и веднага се сетих за Коледа, която е на две крачки. Закусвах ананас, който вече ми е един от любимите плодове. Извадих си любимия син шал. Смених си лятната чанта с есенно-зимната. На път към работа слушах Ghostbusters и буквално усещах как се смея на ум. Само при спомена за песента (и филма) се настройвам на дзен вълна и ежедневните простотии далеч не ми изглеждат толкова сериозни.

Планираната работа за днес изобщо не беше свършена. Дори и започната. Защото беше изместена от друга. И с най-прекрасно настроение няма да си мръдна пръста почивните дни. Защото съм дзен. И слушам Ghostbusters.

Обядът беше наистина феноменален. Като за петък. Топла крем супа от грах с крутони. В кутийка "за вкъщи" от заведението, изтъпанчено в двора.

След работа нацелихме нов магазин (първа употреба!) с ниски цени. Мама ми подари блуза. Кеф. Утре ще й подаря обувки.

Сега си готвим леща... за да залеем ориза от сутринта, който не смогнахме да приготвим навреме, за да хапваме през деня. Преди 2 седмици тествахме рецептата инцидентно - след като изгорихме лещата. Беше най-вкусното нещо, което съм яла... с аромат на скара. Сега подкукуросвам (боже, как се пише това?!) мама да загорим пак лещата. Този път нарочно.

Много поздрави на този, който е измислил петъка.



Снимка "2 в 1" - тествам си зомби погледа, в случай, че зомбитата ни нападнат края на 2012, и... си тествам камерата на новия лаптоп...

което беше дискретния начин да спомена, че тактиката с касичката подейства (цък) и вече си имам нов лаптоп.

вторник, 3 юли 2012 г.

Извън матрицата

Понеделник вечер на концерт. Кеф.

Сигнал. На открито. В Летния театър. Техният концерт вече се превърна в лятна традиция.

Та понеделник вечер на концерт. Кеф. Да се прибереш след обичайния час за лягане в делнична вечер (22-22:30). И да не ти се спи, защото в ушите ти пищи "като ключе от пощенска кутия".

Понеделник вечер на концерт. Кеф. Особено, когато на другия ден очите ти сами се затварят :D


вторник, 1 май 2012 г.

Познавате ли българин, завършил Харвард?

В момента дясното ми ухо слуша Michel Telo и Ai Se Eu Te Pego, докато лявото наистина се радва да чуе лекция по журналистика в Харвард. Което ми напомня, че тази сутрин се събудих с I'm just a teenage dirtbag... знам ли защо. Та мързелив ден на труда? Не, разбира се.

Да се върнем на Харвард. Преди няколко дни във връзка с изпит трябваше да издиря онлайн курс на обучение, който да разгледам. Понеже до тогава не ми беше хрумвало да се ровя за нещо подобно, след като се върнах от работа, хапнах, гледах "Черешката на тортата", помързелувах, светнах си нощната лампа... та някъде към 22:30 отворих google (който днес е изключителен симпатяга, между другото) и написах първото, което ми хрумна... Harvard online courses. И взеха, че излязоха.

Така установих, че можеш да изкараш дистанционен курс там... стига да извадиш около $2000. Странното за мен беше, че успях да се добера до безплатни видео записи на лекции. Въпреки че никога не съм била фен нито на училището, нито на университета/ въпреки че наближаваше 23:30 часа (а от няколко месеца претърпях коренна трансформация и започнах да си лягам най-късно в 22 часа :))/ въпреки че компютърът ми бръмчи два пъти по-мощно, когато е късно и тихо наоколо, се оказа, че стоя пред монитора и слушам изключително ентусиазирано някаква лекция за редките езици по света.

И сега ми е много любопитно да се запозная с някой, който е бил в Харвард,  завършил е дистанционен курс или планира да го направи.


сряда, 14 декември 2011 г.

Нещо нетипично за блога

Като цяло тук няма (много) място за проблеми и тъжни настроения. Тази вечер обаче съм шокирана, и натъжена, и обезверена... въпреки че не ми се искаше да си го признавам.

През изминалите 3 седмици в София някак много неочаквано за мен разговорите ми с различни хора кръжаха около политика, липсата на регионална такава, измами на очевидни и не толкова места и нива. Всъщност всички тук си го знаем на теория, все повече го научаваме и на практика.

След това тази вечер изгледах един коментар на Емил Кошлуков относно лекарските грешки и поставянето на всички лекари под общ знаменател - ето тук.

И за финал научих развръзката на една зловеща история, засегнала семейството на позната. Става въпрос за умишлен, планиран опит за убийство на момче, тъкмо завършващо елитна гимназия в града. Оказва се, че са замесени негови съученици, заедно с бащата (!) на единия. Вече две години всичко се прикрива (поради "сблъсък на интереси"... в превод замесени са хора с някаква власт и пари). Естествено, родителите на момчето са решени да търсят справедливост и ако не дойде от съда, минават на по-горна инстанция - медиите. След като научих подробности за отвличането и нападението, ми е пределно ясно, че става въпрос за поне един човек от тази група със сериозни психични отклонения. И те всички са на свобода и прикривани от полицията.

Все още не ми се емигрира. По-скоро искам някой да ми даде акъл как се оправя тази държава, в която медиите са единственият шанс да се надяваш да се възползваш евентуално може би, ако котка не ти мине път, от някакви твои си права и да постигнеш справедливост.


Тематична музикална усмивка към Велко Кънев - цък.

неделя, 11 декември 2011 г.

След 3 седмици в София...

... отново съм във Варна, заредена със значително коледно настроение.

Като задочен магистърски студент, който на практика изкара 1/3 от следването си за 3 седмици, мога да си позволя малко празничен ентусиазъм. Иначе времето мина... не много бързо... но интригуващо. Най-интересното е, че никога през живота си не съм била толкова редовна и сериозна - всекидневно и целодневно присъствие на лекции. Голямо "браво" за свободолюбивия водолей в мен. Установих, че студентският стол наистина бил нещо вкусно, че и евтино (с 1-во, 2-ро и 3-то за 2 лева). Признавам си, че се изложих и нито веднъж не успях да си изям всичко...

Видях миниатюрни книги (които учудващо се четат и без лупа).

Този така увлекателен "роман" всъщност е реч на Тодор Живков :)

Най-малкият френско-английски речник.

За първи път видях София рано сутрин... в неделя :)

И изкарах един алтернативен 8-и декември. С лекции в Народната библиотека, празничен обяд с палачинки, бира и... сняг на парцали. И следобедно посещение на "тайните лаборатории за реставрация и дигитализация" в библиотеката. Плюс една леко самодвижеща се машина за дигитализация... плод на изпитата бира :)


И е време за първия коледен музикален поздрав... Queen и Thank God It's Christmas - цък.

понеделник, 14 ноември 2011 г.

“Music is a safe kind of high”

Jimi Hendrix

На 16 години получих първия си голям и неочакван подарък - китара.

На 18 години дойде и вторият - песен, написана за мен.

Случи се с хора, които почти не познавах тогава.

Как да не обичаш музиката и тези, които я носят в себе си?

Знам, че ще ме заобичате, щом чуете този поздрав - цък :)

събота, 27 август 2011 г.

Когато си роден на изгрева...

... е много приятно да отпътуваш към залеза.

С други думи, време е за малко Стара Загора :)



И понеже сме меломани, поддържахме настроението с Акага, Стенли, лютите чушлета Red Hot Chili Peppers, Limp Bizkit и... опит за Еминем, с който леко се провалихме към края :)

вторник, 16 август 2011 г.

Изненада неделя вечер

Уж щеше да бъде импулсивна разходка след вечеря...

... а се оказа концерт на открито по случай празника на Варна.

И тъй като плановете често пропадат, определено предпочитам изненадите :)

Акага, Любо (който изненадващо падна от сцената и беше откаран в болница) и Дичо



Благодарение на фотоапарата си, все повече се влюбвам в кадрите, които наподобяват проявени преди половин век снимки от лента. Ясните дигитални образи са на път да ме отегчат.

понеделник, 1 август 2011 г.

6

Шест години край морето, в центъра на Вселената, на планина и на път.

Другата година ще сме първолаци.


Поздрав с първата песен, която някога съм пяла (мрънкала) на някой

вторник, 26 юли 2011 г.

Сигнал за лято

Забелязахте ли, че денят вече съвсем намаля?

Факт е. Есента е на път. Което ще рече, че и зимата се подготвя. Т.е. Коледа почти дойде.

Междувременно лятото се стресна. Набра скорост и дните се пораздвижиха.

Общо взето, при мен са нужни два "сигнала", за да усетя, че е лято - музика на живо под звездите и поне една екскурзия до ново или добре забравено място с бански и хавлия на задната седалка.


Снимките са част от кампанията ми "Фотоапаратът те разиграва? Разигравай го и ти".

понеделник, 6 юни 2011 г.

Крачка по крачка... keep on moving

Днес събрах 4 лв., забравени из всичките ми чанти и портмонета. На крачка съм да си взема касичка.

Днес не тичах сутринта, станах час по-късно и цял ден ми е тъпо и мързеливо. На крачка съм да тичам утре.

Днес се чух с Ники Кънчев по GSM-а, а една мила жена ме зарибява вече трети ден по телефона да си взема цифрова телевизия. На крачка съм да използвам най-обидната дума, която знам, признавам и използвам сравнително рядко, за да не се изчерпи. (простаци!)

Днес се усетих, че има още само 24 дни до Джулай морнинг. На крачка съм да пропусна за 24-и път. Но няма да пропусна да поздравя - цък за Deep Purple.


Днес гледах за пореден път "Войната на семейство Роуз". На крачка съм да изтегля всички филми със и на Дани ДеВито. Който пък гостува в Мързеливите минути. Цък на квадрат.

понеделник, 9 май 2011 г.

Емоционално-музикално

Предисторията

Преди няколко дни се преместих в съседната стая. Доди знае трудностите около едно местене, даже успях да му се оплача с мъките си в "наложителното изхвърляне" на част от вещите ми :) В новата стая все още нямам радио, а лаптопът ми май изживява последните си дни. Затова напоследък започнах да заспивам на единствената музикална телевизия, която хващам - VH1. Имам спомени, че едно време там пускаха малко по-добри песни. Вече не е така. Мисля, че започвам да развивам някакви тикове само като чуя Black Eyed Peas, фойерверките на Katy Perry и, о боже, най-кошмарната песен - Happiness на Alexis Jordan.

И най-накрая: Изводът

Никога не ми е пукало за техниката на музикантите. Никога не съм била и съвсем наясно кой кога е пял или свирил фалшиво. Ненавиждам извънземните компютърни ефекти в музиката. Това, което винаги съм търсила, са емоциите. И душата, която се усеща от един творец, не просто режисиран изпълнител.

Все повече ми липсват емоциите. Не само в музиката.


Поздрав с човека, за когото мисля днес - Bob Dylan

понеделник, 18 април 2011 г.

Ларс, момичетата, момчетата и истинските неща

Беше време, когато получавах писма. Истински, от хартия, по пощата. Обикновено всеки петък. Голямата тръпка на седмицата.

Беше време, когато получавах писма. Почти истински, електронни. Обикновено всеки ден. Тръпката на деня.

Беше време, когато получавах писма. Във Фейсбук. Тръпката на момента.

Днес отворих пощата и имаше 3 писма. Сметки.

Отворих си 3-те най-използвани електронни пощи и имах 27 писма. Реклами.

Отворих Фейсбук и имах 2 писма. Покани от непознати за събития в други градове.

Наближава петък. Така ми се иска да получа истинско, лично писмо. Където и да е.

Струва си, когато забележиш, че някои хора се борят с виртуалното наоколо и събират хора на площада. И има смисъл да ги подкрепиш.

В този ред на мисли... поредният филм с Раян Гослинг се оказа изненадващо добър - "Ларс и истинското момиче"/ Lars and the real girl

И едно припомняне за човека, изиграл най-страховитата филмова роля - цък.

неделя, 3 април 2011 г.

"Обичам те"... лесните думи?

В опит да дисциплинирам водолейската си свободолюбивост реших да си наложа разни "традиции". Например да пия по поне 8 чаши вода на ден (и стигнах до 12, което за мен е абсолютен рекорд), да закусвам с плод, да хрупам моркови вместо "Слънчо", да пиша почти всеки ден... очевидно не само тук.

Засега мога да призная за напълно усвоена само една друга традиция - да гледам всяка събота "Море от любов". Може би се очаква да се изчервя, защото кой си признава, че гледа това предаване?! Ами - явно аз. Да, гледам го. Доста редовно. И съм абсолютен романтик. Въпреки че понякога попадам в черни дупки и имам хейтърски изблици. Но си имам сладки влюбени снимки. Тази я обичам най-много, от преди има-няма 4-5 години.


Днес се замислих всъщност колко много хора си казват "обичам те" просто така. Защото живеят заедно, защото си пият ракията заедно, защото спят заедно и на сутринта заедно изяждат останалия хляб. Но в същото време не желаят да се погледнат в очите, крещят си, обиждат се, понякога дори си посягат. И после пак - "обичам те". Когато за пореден път номерът не мине, се обаждат на "Море от любов". За да им гледат непознати хора сеира. Когато и това не мине, предлагат брак в студиото. Днес дори и този номер не мина.

"Обичам те" не значи ли и "уважавам те", "изпитвам нежност към теб"?

Всъщност точно две неща ми липсват в много от любовните истории в "медийното пространство"... на онези чалга звезди, футболисти, известни-с-това-че-са-известни и другите жълтурковци. Уважение и Въображение.

Затова трябваше да напиша тази история. Из интервю на Ана Костадинова с Иван Юруков, на заем от сп. Hello:

"Преди около месец се влюбих в едно момиче. Тя беше с бял пуловер, с червена коса, седеше на втори ред и гледаше "Полет над кукувиче гнездо" и на поклона засякохме погледите си. Гледахме се през цялото време. Омекнаха ми краката, започна да ми се свива коремът, почувствах се като малко дете. Не си въобразявам, мисля, че имаше нещо много красиво. Но това е иронията. Знам, че вероятно никога няма да се срещна с нея, защото аз бях на сцената и ни дели тоя метър разстояние с публиката.

- Ако чете списанието и се разпознае?

Тогава: "На 27 март в 21:30 в Клуба на архитекта, в ресторанта ще те чакам."

Би било хубаво историята да е реална, момичето да се е разпознало и да са се срещнали в ресторанта. Прекалявам ли с "Море от любов"? Май дори и след 1-и април продължавам да се връзвам на всичко.

Поздрав с едно от най-големите ми музикални изкушения - Bob Marley и Is this love

вторник, 29 март 2011 г.

"Да се срещнем по изгрев"

Перфектната покана.

В помощ на авантюристите - тези дни слънцето изгрява в:

Добрич - 5:58
Варна - 5:59
Бургас - 6:00
Шумен - 6:03
Разград и Ямбол - 6:04
Русе - 6:07
Стара Загора и Велико Търново - 6:08
Казанлък, Свищов и Габрово - 6:09
Пловдив - 6:11
Плевен, Ловеч и Смолян - 6:12
Пазарджик - 6:13
Велинград - 6:14
Монтана - 6:15
Враца - 6:16
София - 6:17
Благоевград, Петрич и Перник - 6:18
Видин - 6:19
Кюстендил - 6:20

Поздрав за всеки, който би удължил деня си.

петък, 11 март 2011 г.

Гъдел

Днес установих, че имам гъдел дори и на веждите.

Шантаво.

Толкова съм лесна за обезоръжаване.

Дали има начин човек да се бори с гъдела си?


Междувременно, вече може да се радвате на качествена и разнообразна музика в новия блог - Our Music Project, където ежедневно няколко ентусиасти качваме любимото. Кои сме и колко разбираме от музика... ами вижте на място.