Беше време, когато получавах писма. Почти истински, електронни. Обикновено всеки ден. Тръпката на деня.
Беше време, когато получавах писма. Във Фейсбук. Тръпката на момента.
Днес отворих пощата и имаше 3 писма. Сметки.
Отворих си 3-те най-използвани електронни пощи и имах 27 писма. Реклами.
Отворих Фейсбук и имах 2 писма. Покани от непознати за събития в други градове.
Наближава петък. Така ми се иска да получа истинско, лично писмо. Където и да е.
Струва си, когато забележиш, че някои хора се борят с виртуалното наоколо и събират хора на площада. И има смисъл да ги подкрепиш.
В този ред на мисли... поредният филм с Раян Гослинг се оказа изненадващо добър - "Ларс и истинското момиче"/ Lars and the real girlИ едно припомняне за човека, изиграл най-страховитата филмова роля - цък.
2 коментара:
Винаги витруалното е временно, а истинското не винаги възможно.. :(
Браво на момчетата от бандата и на теб, че ги подкрепяш. Мдам, и на мен ми се приисква честичко да получа някое писъмце без сметки и реклами... всъщност достатъчно ми е като ми покажат, че мислят за мен.
Публикуване на коментар