Ухилена като тиква... днес.

На света се появи още един магистър.

И той е доволен, че най-после се свърши и... горд, че успя да напише нещо любопитно и интригуващо (в следработно време). Изцяло практически насочена магистърска теза, посветена на въпроса "как се печелят пари от култура".

Във вторник мина защитата. Не много бързо, но успешно. От сряда до края на седмицата съм се посветила на активна почивка.

Днес обаче тотално се отдадох на удоволствия. Обяд с мама във вече любимия ми руски ресторант (където сметката пристига в матрьошка). Който не е бил, да се обажда да го водя.

А след обяда навън най-после се заоблачи и леко захладня. Кеф. И ей така, без да търся, открих перфектната рокля. Тя е цветна, тя е дълга (не, аз не съм ниска)... и май леко ще се скъсява. Но най-важното, голямото търсене на рокли мина и замина преди седмица... или две? Разбира се, взех я. Без да правя опит да се пазаря, намалиха цената. Странен ден.

След това тръгнах към второто място (след морето), където мога да стоя с часове и да достигна до нещо близко до състоянието на нирвана. Библиотеката. Купища книги, които можеш безплатно да си прибереш вкъщи. Кеф на квадрат. Ей сега вече мога най-после да си чета само и единствено за удоволствие. Докато оглеждах рафтовете, се усетих, че от месеци (всъщност от март) не съм идвала да си избирам книга. Бях точно като онази класическа картинка - дете в магазин за бонбони. Ухилено като тиква с широко ококорени очи.

Тръгнах си с "De Profundis" на Оскар Уайлд и "Париж, моят Париж" на Димо Райков.

И, за да бъде денят наистина перфектен, заваля. Точно като се прибрах... с най-вкусната поничка с шоколад, която от седмици дебна да улуча в близката пекарна. Омазах се до уши с шоколад. И, на всичкото отгоре е петък ;)

"... а аз пък те наричам рошава ленивка"

Тази сутрин писах в скайп "мързелива неделя"... всъщност вероятно още си стои. Трябваше да бъде такава, след като станах чак в 9 и...

Докато си хапвах традиционната сутрешна ябълка, забелязах, че навън има неприятно силен вятър. Неприятно заради факта, че вчера разгадах и пуснах пералнята. (Какво е прах за предпране?) А тази сутрин на терасата се размятаха разни ръкави и чорапи. Стори ми се въпрос на време да се наложи да ги издирвам по покрива на отсрещната сграда. След като събрах прането и си получих дневната доза варненски леден вятър, се отрезвих и прекъснах мързеливата неделя.

И стигаме до основната част:

"... а аз пък те наричам рошава ленивка" е начинът Пабло Неруда да каже "обичам те". А това пък беше моят начин да кажа, че най-после започнах да чета подаръка за рождения ми ден - "Сто сонета за любовта". След всяка по-дълга пауза, в която не чета нищо, настъпва този момент. Обожавам го. Свежа съм, сетивата ми са изострени, затова се вдъхновявам и въодушевявам на квадрат.

Както е тръгнало, Пабло Неруда е на път да седне до Габриел Гарсия Маркес точно на първия ред, измежду фаворитите ми.

Сто сонети за любовта, в които има море и силни попадения, които са минали и заминали покрай клишираната романтика.

"Ти, моя грозничка, ти, кестен мой разрошен,
красавице, ти като вятъра си хубава!
Устата ти огромна е - би стигнала за две,
и свежи са целувките ти като диня."

Вдъхнових се. Тази вечер ще си стоя рошава.

Набирам доброволци да стоят с мен вкъщи и да ме вардят да не се разсейвам, а да пиша дипломна работа. 

И сериозно - наистина ли има такава измишльотина като прах за предпране? И каква е разликата с праха за... пране? И има ли прах за следпране?

Полуден само за мен Или защо не я виждам тази работа...

... с отшелничеството в къща насред гората

В София съм. В София съм.

Отново. Този път за 11 нощувки. Не би трябвало да има Минус (защото съм предплатила), но дано не се наложи да има Плюс още някоя.

Та в София съм. Последен семестър на последна магистратура. А дано. До неделя съм напълно свободна откъм присъствена дейност в университета. С други думи, можеше да дойда чак в неделя, ако не беше вчера. Ден насред нищото. Обаче ден с два подписа по две задължителни дисциплини. Два подписа, равни на, грубо казано, 100 лв (за нощувки и храна)*. Има ли нещо по-сладко от образованието?!

* Възмутена съм от себе си! Напоследък ме избива на сметки, а уж затова избягах от счетоводството...

За втори път спя на място, което препоръчвам на всички ентусиасти, които ще се разходят до София за няколко дена. Подозирам, че мотото им ще ви хареса: Sleep cheap in the city :) В хостел съм и... спокойно, няма нищо общо с психарията...




... въпреки че миналия път таксиметровият шофьор беше голям ентусиаст да ни плаши и мераклия да ни препоръчва друг... проверен :) 

Вчера обаче останах сама в стаята. До неделя. Реших да си посветя времето само и единствено на себе си. Здравословен егоизъм му викаха.

Свалих не-знам-си-колко филми, които съм си отбелязвала, че трябва да гледам, сред които A Dangerous Method, Badlands, Guess Who's Coming To Dinner. Опитах се да изровя и някой супер-хипер-мега романтичен филм, който да не е изтъркан и тъп, но който няма никога да се гледа вкъщи, обаче ударих на камък. Междувременно се подготвих и за How I Met Your Mother маратон. 

После отидох на лов за храна-която-не-ям-докато-съм-вкъщи. McDonalds! Гадният, нездравословен Макдоналдс, който ми е толкова вкусен! Чийзбургер, пилешки бургер и картофки. И изворна вода Михалково, право от Родопите.

Изядох всичко, преполових втори сезон на How I Met Your Mother и към 19 ч. вече дремех. Да ти имам и здравословния егоизъм...

Стигнах и до момента с музиката-която-се-каня-да-слушам-но-все-се-отплесвам. Като The Doors и Riders On The Storm. 

Днес ще бъда по-организирана и ще гледам да си свърша работата, която планирам от дни. Няма да е зле да си измисля и тема за дипломна работа, за да успея да се вредя до защита още през април.

Междувременно...

в стаята ни си имаме 2 двуетажни легла. За първи път се доближавам до такова нещо. Вчера само гледах... и дремех. Днес обаче се изкачих до втория етаж. Хаха, абсурд да спя там :D

Грешката на висшето ми образование е...

... че не ме научи да бъде комерсиална.

И да печеля пари от писане.

Насред природното "нищо" виждате табела, която се превежда като "опасност от хлъзгане"

(Не, не съм пред фалит. Не съм и в депресия. Всъщност днес имах много ползотворна вечер - сготвих най-вкусната "рибна кебап-кавърма", врътнах супер свежа салата, изкъпах се, хванах Вип Брадър тъкмо с наредена маса, установих, че искам Къци да спечели, за да им е тъпо на останалите... хЪхЪхЪ... и навлязох в дълбоките дебри на книгоиздаването, докато прекарах последния час във виртуални разговори с американско издателство... което ми напомня, че ми трябва сериозно опресняване на английския, колкото и да ми се учи френски.)

След 3 седмици в София...

... отново съм във Варна, заредена със значително коледно настроение.

Като задочен магистърски студент, който на практика изкара 1/3 от следването си за 3 седмици, мога да си позволя малко празничен ентусиазъм. Иначе времето мина... не много бързо... но интригуващо. Най-интересното е, че никога през живота си не съм била толкова редовна и сериозна - всекидневно и целодневно присъствие на лекции. Голямо "браво" за свободолюбивия водолей в мен. Установих, че студентският стол наистина бил нещо вкусно, че и евтино (с 1-во, 2-ро и 3-то за 2 лева). Признавам си, че се изложих и нито веднъж не успях да си изям всичко...

Видях миниатюрни книги (които учудващо се четат и без лупа).

Този така увлекателен "роман" всъщност е реч на Тодор Живков :)

Най-малкият френско-английски речник.

За първи път видях София рано сутрин... в неделя :)

И изкарах един алтернативен 8-и декември. С лекции в Народната библиотека, празничен обяд с палачинки, бира и... сняг на парцали. И следобедно посещение на "тайните лаборатории за реставрация и дигитализация" в библиотеката. Плюс една леко самодвижеща се машина за дигитализация... плод на изпитата бира :)

И е време за първия коледен музикален поздрав... Queen и Thank God It's Christmas - цък.

Варна, морето и... първите ни зъболекари

Новината на деня е, че днес се дипломира първият випуск варненски стоматолози. Т.нар. промоция мина тази сутрин в зала 1 на ФКЦ. Разбира се, тържествено (и леко сковаващо за моя свободолюбив вкус).

Кой знае дали ако обстановката не беше малко по-непринудена, бъдещите доктори нямаше малко повече да се замислят в какво се заклеват...

Хипократова клетва

В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.

На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще.

Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.

Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.

Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.

Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.

Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.

ЗАКЛЕХ СЕ!

Празненствата по случай 50-годишнината на Медицински университет-Варна продължават и утре. Ако на някой му се иска да види как Бойко Борисов и Пламито ще стъпят на една сцена... да заповяда на концерт с безплатен вход - утре, Спортна зала, 11 часа. А ако е в настроение за разходка, може да се включи в празничното шествие, което ще тръгне от Катедралата в 10 часа. Повече инфо - цък.

Заето

Тези дни давам все "заето"... не че правя кой знае какво (въпреки че се водя в сесия, за която за първи път съм тотално неподготвена), може би просто отдъхвам след няколко малко по-напрегнати седмици. В крайна сметка, още няколко седмици и лятото ще си отиде, а аз така и не успявам да яхна новата вълна. От няколко дни вече съм във Варна, а все още не съм видяла морето, да не говорим за плаж... Изобщо много нетипични дни за мен.


А резултатът от интересна екипна месечна работа (плод на двугодишни мои мечти и планове) вече си има страничка във фейсбук -> http://www.facebook.com/?ref=home#!/pages/Spisanie-Tuk-sme/136676243015708

Изненада!

Какво дойде след цяла година очакване...

Чаках... чаках... да я напечатат и ето, че вече си имам - само и единствено моя диплома от Софийски университет. Вече най-официално, подписано и подпечатано, полято с обилен дъжд, скрепено с мощни гръмотевици, съм бакалавър по журналистика.

(и как няма да се радвам като само аз си знам колко ми костваше)

Готова съм да пия (и ям) с всеки, който иска да празнува :D

Обратно на земята

Днешният ден премина общо взето в това:

Взиране в размазани снимки (да, мое дело...) на стари броеве на в. "Култура". Все още съм насред нищото, а срокът ми изтича понеделник.

Нещо не ми е позитивно.

И вече съм на коледна вълна. Стига с тея жеги.

Ето на това му викам забавна седмица в София

Минути преди началото на всяка лекция научавах, че отпада.

Минути преди да стигна премръзнала до гарата с надеждата да се върна обратно на юг научих, че някой е отмъкнал релсите по моя път...

За щастие, релси отново има, влакът дойде и вече се възстановявам на топло.

Остана ми поредният спомен от едно доста безсмислено разкарване.

Пламито и Пловдив

Има градове на рутината и задълженията.

Има градове-мечти.

Има градове-спомени.

Има го и Пловдив - градът на импулсивните разходки.

Още от първото ми посещение преди 5 години, и досега го свързвам все с приятни емоции.

Това е градът, който от самото ни съвместно начало стана моята чаровна смесица между моите чаровни Варна и Шумен :)

Вчера, в ролята на придружител на Стънчо при поредния му изпит, от реалната вероятност да се сдобия с тен от типа "червен кат' зрял домат" (каква жега беше само!) ме спасиха единствено големите магазини с музика и климатици, все до дупка.

В крайна сметка - Стънчо си взе изпита, аз съм си все така бяла, сдобих се с прекалено дълъг списък "да купя за лятото" и, нетипично за мен, се върнах само с 3 снимки.

Пламито, Пловдив и незнайните влюбени.

Сесията изненада и голямото коте

На първия изпит го валя градушка, на втория - сняг. Какво ли ще му се изсипе в сряда?

Шарено ми е, въпреки че...

... искам на път.

Хубав път.

Може и с дупки.

Може и със стар влак.

Но по нов път.

Не по задължение.

И не сама.

Засега ми е само шарено.

И си стоя по чехли.

(докато пиша курсови работи)

Just a perfect day,
Drink Sangria in the park,
And then later, when it gets dark,
We go home...

Може би утре, звучи добре, като за 3-и март.

Lou Reed с Perfect Day

Ако ти се е случвало

да оставиш всичките си зимни дрехи, обувки, шапки, шалове и т.н., отпътувайки в седмицата на Големия студ

междувременно си съчетавал скучните свободни следобеди, ветровитите софийски улици и празното четвъртъчно огромно кино

докато щастливо не си установил, че е петък вечер и остава още само 3-часовата лекция в мразовития факултет

и всичко е като че ли на 6... излизаш по-рано, грабваш първия автобус към гарата и за първи път пристигаш половин час по-рано, за да хванеш спокойно предпоследния автобус от София за Стара Загора

когато научаваш, че автобусът се е развалил.

Е, в такъв случай няма нужда да ти обяснявам каква седмица прекарах.

Приятно съботно топлене пред печката!

Danger Магистър Zone

Вече записан магистър по изкуства. Дипломиран икономист-организатор и бакалавър-журналист (все още чакащ диплома). Още няколко дни и се впускам в поредната "редовна" danger СУ-zone.

На зелено...

... живот и здраве на 28-и юли...

Романтика от старите вестници

1928 година, в. "Варненски новини"

Въпреки че горе-долу по 9 часа на ден отиват в обмисляне и писане на дипломната работа, все пак намерих време да се настроя на ретро романтична вълна... само да свърша с последните 3 части + увода и заключението + библиографията и приложението... :( си запазвам един ден пред телевизора само със "Сексът и градът"