Пламито: облачно

Показват се публикациите с етикет облачно. Показване на всички публикации

петък, 12 юли 2013 г.

Ухилена като тиква... днес.

На света се появи още един магистър.

И той е доволен, че най-после се свърши и... горд, че успя да напише нещо любопитно и интригуващо (в следработно време). Изцяло практически насочена магистърска теза, посветена на въпроса "как се печелят пари от култура".

Във вторник мина защитата. Не много бързо, но успешно. От сряда до края на седмицата съм се посветила на активна почивка.

Днес обаче тотално се отдадох на удоволствия. Обяд с мама във вече любимия ми руски ресторант (където сметката пристига в матрьошка). Който не е бил, да се обажда да го водя.

А след обяда навън най-после се заоблачи и леко захладня. Кеф. И ей така, без да търся, открих перфектната рокля. Тя е цветна, тя е дълга (не, аз не съм ниска)... и май леко ще се скъсява. Но най-важното, голямото търсене на рокли мина и замина преди седмица... или две? Разбира се, взех я. Без да правя опит да се пазаря, намалиха цената. Странен ден.

След това тръгнах към второто място (след морето), където мога да стоя с часове и да достигна до нещо близко до състоянието на нирвана. Библиотеката. Купища книги, които можеш безплатно да си прибереш вкъщи. Кеф на квадрат. Ей сега вече мога най-после да си чета само и единствено за удоволствие. Докато оглеждах рафтовете, се усетих, че от месеци (всъщност от март) не съм идвала да си избирам книга. Бях точно като онази класическа картинка - дете в магазин за бонбони. Ухилено като тиква с широко ококорени очи.

Тръгнах си с "De Profundis" на Оскар Уайлд и "Париж, моят Париж" на Димо Райков.

И, за да бъде денят наистина перфектен, заваля. Точно като се прибрах... с най-вкусната поничка с шоколад, която от седмици дебна да улуча в близката пекарна. Омазах се до уши с шоколад. И, на всичкото отгоре е петък ;)

понеделник, 19 ноември 2012 г.

- А защо не я направим по комсомолски* тая сватба?

- Ама разбира се, че по комсомолски трябва. Как е по комосмолски?
- В гражданското отиват само младоженците и свидетелите...
- Достатъчно. Няма да е по комсомолски.

Да се върнем на моя любим български филм. Съвсем случайно си спомнихме в събота тези реплики и тъкмо, докато си ги редихме, се озовахме пред...

Помня, когато пристигнах в София преди 7-8 години и братовчед ми показваше местните забележителности. Минахме покрай паметника и каза "Пламе, кажи здрасти на Съветската армия". Та от тогава си я поздравявам наум. Дано не се намери някой кръгъл идиот с поддръжници-идиоти, който да реши да го събаря.

А ето и кой е прословутият филм :)

* Зор ми беше тая дума "комсомолски"... нали не е по мое време :)

неделя, 27 май 2012 г.

"Да, аз го яздех тоя живот. И го яздех здраво!"

Мен пък веднъж ме ухапа кон.

И все пак, добър цитат за един дъждовен неделен следобед. Джоко Росич пред Валерия Велева за най-доброто българско списание, на което съм попадала до сега - Biograph.

Изобщо днес започна като много силен ден. Събудих се с варненската ТВ "Черно море", за която още не мога да реша каква точно е концепцията й. Хванах черно-бял анимиран клип, в който се появи Милко Калайджиев, че и мустакът му. Докато се чудех какъв е тоя чалга клип, в който не се чува (почти) никаква чалга, се оказа, че е проект на студентката Елена Петрова от НБУ.

Денят продължи добре. Още с първото проверяване на пощата се натъкнах на непрочетено писмо от гръцко-американски музикант, на когото силно симпатизирам... и който ми обеща интервю.

Докато препичах филийки за закуска, БНТ продължи мексиканската вълна на ентусиазма и показа актрисата Светла Василева. Тъкмо щях да я превключа, защото не ми се слушаше отново за земетресението, но тя първа превключи на друга вълна. Започна да говори за онези инвалиди, които имат ръце, имат крака, здрави са и пак не спират да мърморят колко са нещастни. Онези, които непрекъснато се страхуват. А в дъното на всичките им фобии, в които минава животът им, е ужасът да не се изложат.

След това се озовах с БТВ, докато Петя Дикова вземаше интервю от Мария Статулова. Стана въпрос за приятелството им с Невена Коканова и тяхната парола: "Видиш ли ме с грим - значи нямам и 5 лв. в джоба си". Именно когато били най-закъсали и нямали дори какво да ядат, двете обличали най-хубавите си рокли, правели си прическа, слагали грим, високи токчета и излизали навън. И винаги се намирали приятели, които възхитени от вида им, ги черпели с някой обяд. Който пък продължавал до вечерта. И всички се смеели "до припадък".

Не, няма да си изхвърля телевизора скоро.

Но още не мога да приложа на практика всички тези надъхващи цитати и кадри. Защото неделята почти замина, а с нея и 4-те почивни дни. И пак се почва с новата работна седмица. Ъх.

Обаче как добре звучи...

"Да, аз го яздех тоя живот. И го яздех здраво!"

Четете ли Biograph? Имам само един брой. Чета го вече втори месец и едва го преполових. На това му се вика списание :)

вторник, 18 октомври 2011 г.

Морски полъх

Преди 3 седмици бяхме на плаж, а тази сутрин ни събуди сняг. Октомври... какво да го правиш. Та преди 3 седмици тази снимка беше много умилителна.

Тези дни обаче "морски полъх" доби друго значение.

48 часа така ни полъхна, че в момента улиците са покрити с паднали цели дървета, във входа ми текат реки, а 2 нощи спах доста неспокойно, докато вятърът блъскаше дъжда в прозореца ми. Като резултат - в стаята ми се появи локва, която заплашително доближи компютъра. За щастие към обяд морският полъх се укроти и дори изгря слънце. (и компютърът оцеля)

четвъртък, 25 август 2011 г.

Едно време си брояхме баните...

... и в началото на есента се хвалехме един на друг.

Сега си мятаме по едно око на "тена" и бързо заключаваме кой е видял морето и кой се е скатал.

Очевидно моят тен не се забелязва с невъоръжено око.

План "Б": да си покажем морските снимки :)

Който е броял, да се чувства поканен да се изфука колко бани е направил до сега за това лято.

четвъртък, 11 август 2011 г.

Охлюви

Вятър духа, дъжд вали. На всичкото отгоре е лято. Как да не му се доядат на човек охлюви?

И като ще сме кулинарни, да сме кулинарни до край :) Ето как се готвят охлюви по испански (с малко лични подобрения).

Вземаме охлювите, които са предварително изчистени, сварени и извадени от черупките.

В случай че сме излезли и сме събрали в дъжда плъзналите около блока, по-добре да ги върнем. Хубаво е, че около нас щъка храна. Лошото е, че не е трудно да си представим къде и какво е "пасла". По-добре да не рискуваме.

Втори случай - събрали сме охлюви от някое китно родно еко био село или току що са ни подарили торба с живи. Колкото и да ни се яде, ако ги сготвим веднага, вероятно ще се откажем втори път да опитаме нещо подобно. Причината - неизчистените охлюви горчат. Затова е важно да вземем живата бъдеща храна и да я приберем (все още жива) в колкото е необходимо буркани, така че да им е максимално комфортно. За да не им стане прекалено комфортно като избягат, слагаме отгоре капачки. Важно! За да не си издушим ненавреме охлювите, трябва предварително да пробием повече дупки в капачките.

След 2-3 дена можем да се върнем към бъдещата си храна. Отваряме бурканите, вадим охлювите и ги оставяме на спокойствие в мивката. Тук е важно да сме добри психолози. Причината - охлювите са страхливи (може би като всяко живо нещо, което е на път да се сготви). Уплашените животинки се скриват в черупките си. По този начин е трудно да ги различим от умрелите такива. А на нас ни трябват живи. Оставяме ги на спокойствие в мивката и чакаме да видим кои ще се подадат. Ако потенциалните тариакти са твърде много, можем да опитаме да ги... предразположим с малко топла вода.

Охлювите, които не се подадат, се оставят в градината (или хвърлят през терасата, ако живеем на ниско и долу има поляна). Честно казано, аз винаги се надявам, че в освободените е имало и някой тарикат, който късметлийски ще поживее още малко.

И така, вече сме проверили и измили нашите охлюви. Време е да готвим. Слагаме вода в тенджерата. Важно! За да бъдем максимално любезни към своите охлюви, изчакваме водата да заври. Чак тогава ги слагаме вътре. По този начин се самоубеждавам, че умират бързо и безболезнено. Оставяме ги да врят 20-30 минути. След това ги вадим. Изчакваме да поизстинат и започваме да ги измъкваме от черупките с вилица. Ако охлювите ни са пасли разни горчиви треви и билки, няма да е лошо да махнем по-черната част в края.

Щом сме готови с всичко това, можем да продължим нататък. Слагаме нова вода в тенджерата. Добавяме охлювите, 1 цяла обелена глава стар лук и 4-5 цели обелени скилидки чесън. Подправяме със сол, 4-5 зърна бахар и дафинов лист. Оставяме да ври 15-20 минути.

През това време нарязваме на ситно 2 домата и 1 чушка. Добавяме нарязаните на ситно лук и чесън от бульона. Разбъркваме зеленчуците с разтопено масло, сол, черен пипер, босилек, розмарин и малко бяло вино.

В намазнена тавичка редим плътно охлювите. Покриваме ги със зеленчуковата смес и добавяме малко от бульона, в който варихме животинките. Слагаме да се пече на умерена фурна.

Добрият кулинар слага и още нещо в тавата, особено като знае, че не всички обичат охлюви :)

четвъртък, 12 май 2011 г.

И у нас го имало Дървото-чудо

Явно във всяко момиче е заложен малко или много синдромът "Пепеляшка" или "да не остава безразлична към обувките". Като една алтернативна Пепеляшка, аз се придържам към необходимия минимум и с голяма мъка тръгвам да избирам поредния чифт.

Обаче

може би и в мен е заложено нещо от синдрома, защото днес се сетих коя беше една от най-любимите ми детски истории:

Дървото-чудо

Под добрите небеса стават, стават чудеса...
Разбери и ти, дете, какво дърво у нас расте.
Чудо, чудо, чудо, чудо пречудесно!
Няма то листенца, няма то цветенца,
а чорапки, сандалки вместо ябълки малки.
Мама щом под него спре ще ни набере
ботушки, чепички, пантофки за всички.
Татко щом под него спре ще ни набере:
на Маша - гамаши.
на Зинка - ботинка,
на Апи - чорапи.
А за Муричка чудесни, мънички, небесни
бродирани терлички с помпончета птички.

(Корней Чуковски)

И така, тази сутрин алтернативната Пепеляшка видя своето алтернативно Дърво-чудо :)

петък, 6 май 2011 г.

Май ли е, Декември ли е?

Всъщност много ми е празнично. Само дето не ми е Гергьовско.

Събудих се неприлично рано, навън си духаше леден вятър, беше мрачно, а аз се излежавах на топло, докато гледах някакъв коледен филм някъде си. Та Коледно ми е. Днес вместо агънце ще има пиленце. След като изплетох шала, сега съм почти готова с пуловер. В главата ми се завъртат идеи за коледни подаръци. Липсват ми само портокалите и празничните версии на Франк Синатра и Боб Дилън.

Весела Коледа! Защото определено не се усеща като 6 май.

събота, 6 ноември 2010 г.

Особености на женския Водолей

Той е като Стара Загора - център на Вселената (или поне така твърди билбордът на входа на града). Казано с думи прости, за "по-отдалечените точки на Вселената", женският Водолей е роден, за да бъде обгрижван и обсипван с внимание. И най-искрено вярва, че заслужава.

Той има напълно различни приоритети. Докато не-водолеят тича като за световно, за да хване тъкмо спрелия автобус, Водолеят ще забави крачка в целеустремен опит да се наслади на момента и да почака следващия (най-вероятно по-празен). Може би останалите се тревожат дали са взели изпита си с отлична оценка? За Водолея е по-важно да не са го скъсали, за да си отдъхне.

Той се бори за свободата си, както мечка стръвница за малкото си мече... стръвниче. В това си усилие умее да бяга от мързела, като прибягва до изобретателност и (изненада) умерена дисциплина. Затова женският Водолей може да направи най-дивата си екскурзия и два часа по-късно да се появи на уговорена среща в пълна бойна готовност.

Той преминава ежедневно през емоционално влакче на ужасите. Историята познава случаи, когато се смее най-искрено на живота, докато не се сети, че свободата му е застрашена и изпадне моментално в дълбока тъга.

Той не е на "ти" с традиционното, затова бяга (може би безпричинно) от "неща" като спиралата или високите тънки токове като вампир от чесън.

Той е склонен да се тревожи понякога... прекалено. Например - как ще смени високата си крушка в новата квартира, ако случайно изгори (да чукнем задружно на дърво да не става :)

Той е чудак, който през цялото време говори за себе си като "той", въпреки че е "тя".

събота, 30 октомври 2010 г.

Дама Пика, покажи се

Помните ли - тъмна стая, запалена свещ, огледало, малко парфюм върху него и картата на Дама Пика? Три пъти "Дама Пика, пожи се" и... някой знае ли края?

Една от "най-страшните" ми истории от детството е докато следвахме този ритуал в мазата на блока в Шумен. Според нашата легенда след третото изричане духът на Дама Пика трябваше да започне да ни души, като в същото време затиска вратата, от която ние инстинктивно ще се мъчим да излезем. Логичният въпрос е - защо ни е да го правим? Нашият отговор - защото бяхме на по девет-десет и във ваканция :D

Финалът на една от "най-страшните" ми истории от детството е, че изпукахме от страх и още на втория път хукнахме към апартамента.

Естествено подгрявам ви за идващия Хелоуин, но и продължавам да се чудя от къде идва тази "любов" към страха. Например защо Bla обожава зомбита? Защо посрещнахме една Нова година с The Hill Have Eyes... за втори път :) Защо един от най-вълнуващите моменти, докато бях на 6 или 7, беше да гледам Twin Peaks на руски... за втори път... този път изпод одеалото, защото вече знаех кога ще става страшно :D Защо в пети или шести клас планирахме да викаме някакъв друг дух, който пък ядеше захар? И защо ми се струва, че ще ни стане супер тъпо, ако наистина повярваме, че всичко е измама?

Ето ви още за Дама Пика.

(между другото, поради блокиране на страницата копирах "Дама Пика, покажи се" три пъти... все още се чувствам добре, може би новите технологии не й влияят :))

(избрахте ли кулминационния страшен филм за утре вечер? аз съм още в чудене и изрових тези - цък)

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Бездействат ли ви крушките?

Няма нужда да поглеждате към тавана. Въпреки че е 15:41 часа, в момента е толкова тъмно в стаята, че се чудя защо не светна лампата. Обаче не става въпрос за това.

Напомням ви за анимационните филми, в които често гениалната идея е придружена със светнала лампа (и ококорен поглед... но за него друг път :)).

Е, преминавало ли е скоро през вас това наелектризиращо усещане, че нещо голямо ви завладява и вие сте отново на гребена на вълната? Хвърляте ли искри наоколо в такъв момент или си пазите цялата светлина само за себе си?

Макар че често ми хрумват всякакви абсурдизми от нищото, този път си имам муза - книгата "Бизнес мисленето" на Пол Слоун, подарена ми от издателство "Лик" като част от инициативата "Имаш ли блог?". Повече от мен за книгата - тук.

И за малко да пропусна да ви попитам най-важния въпрос - обичате ли да си играете с най-добрия приятел на човека - мозъка? Предлагам ви едно забавно и леко мозъчно натоварване от книгата на Слоун:

"Проблемът с метрото

Голям град в Съединените щати имал проблеми с кражбата на електрически крушки от метрото. Крадците развинтвали крушките и това водело до допълнителни разходи и проблеми с безопасността. Инженерът, на когото била поставена задачата да реши този проблем, разполагал със съвсем скромен бюджет и не можел да промени местонахождението на електрическите крушки, но той намерил наистина новаторско решение. Какво е то?"

вторник, 27 юли 2010 г.

Неохраняема зона! Строенето позволено!

Отдъхни си, Варна - и аз видях новия Grand mall. Казано накратко - голям, празен и на две крачки от предишния.

Ако имах възможност да напиша писмо, то в него щяхте да откриете следното:

"Мили костюмари с пари,

Години наред съботата беше запазен за пазаруване ден. Това беше своеобразен ритуал в подрастващия ми живот. Той включваше откриването на подходяща компания

(т.е. Човек със свободни 7-8 съботни часа Човек без склонност да се оплаква и, не на последно място, Човек със слабост към обикалянето на магазини),
старателното претърсване на всички магазини с добра репутация (т.нар. евтини), почивката за парче пица/ дюнер/ сладолед/ фрапе и т.н., обратно към магазините и след това вкъщи - навреме за "Море от любов".

По това време ние и моята компания бяхме невръстни ученици, на които често повтаряха "трябва да спортувате повече, вместо да стоите вкъщи". Е, ние правехме точно това. Съботният ден беше времето за нашата седмична тренировка. Започваше с 10-минутни кардио упражнения в автобуса до уговорената среща (вдишване, издишване... дупка - подрусване, подскачане, вдишване, издишване... дупка - подрусване, подскачане и т.н.), след това 5-часово бързо ходене, с малки почивки за разтягане на ръце и крака в съблекалните.

Това беше доброто старо време, когато всички наши любими магазини бяха пръснати на километри разстояние. Днес тях вече ги няма. Сега зеят дупки или се издигат почти готови нови блокове. С нашите тренировки е свършено. За още по-голямо мое съжаление, вашият любим район да строите нови и нови празни молове е на 20-25 минути напечен от слънцето и често безтротоарен пешеходен път от вкъщи, което ме кара да прибягвам до автобуса (при това само за 2-3 спирки). Нищо чудно, че във вашите магазини се предлагат твърде огромни дрехи.

Без капка уважение,

Пламито"

петък, 23 април 2010 г.

БДЖ се грижи за вашето ежедневно слънце

Дори и усмихнатият Емил Чолаков да ви е предсказал мрачно време, не се натъжавайте.

Защото БДЖ са пуснали един такъв слънчев вагон, от който непрекъснато се подават жълти лъчи.

(в момента дремя, след като пристигнах от София в Стара Загора в нереално ранния час от 10:30... въпреки че трябваше да стана в 4:30, си струваше... слушах си музика, наблюдавах си изгрева, влакът си тракаше - това е моята идилия)

събота, 17 април 2010 г.

Сезонът на чорапите

Сега е времето да влязат в употреба всички онези пренебрегвани герои. Може и да са смешни, леко посмачкани, захвърлени под леглото, надупчени, дори да се подава я Том, я Джери от някъде... Няма значение - важното е, че тези неуморни и безмълвни пазители на човешкия крак са отново на пост и смело нагазват в пролетните локви.