"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut
Показват се публикациите с етикет Милан Кундера. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Милан Кундера. Показване на всички публикации

четвъртък, 14 януари 2016 г.

"През 2015" - една добра идея за новогодишните желания

Всички казват, че е безсмислено в края на годината да се набелязват цели за следващата.

Защото човек още от средата на януари се отказвал от тях.

При мен обаче взеха, че се случиха... почти всички.

Причините за това са 3:

1. поставих си напълно постижими, дребнички, но пък удовлетворяващи цели;

2. написах ги на лист, който закачих на място, което виждам всеки ден;

3. срещу всяка цел имаше място за поставяне на отметка... и именно моментът, в който ще се отчетем в това малко квадратче, беше най-сладък. 


Равносметката накратко:

1. Успях да прочета 10 книги. Сега като ги погледнах ми се струват толкова малко :) Обаче през годината това беше голям подвиг. Добре, че беше чакането всеки месец пред лекарския кабинет за прегледи покрай бременността с Ради. Мисля, че тогава прочетох най-много. 

2. Все още мъча горкия Тери Пратчет. Той ми беше цяла една точка от списъка. Чета го от 3 месеца вече... май. И съм толкова твърдо решена да го дочета, че няма да слагам новия списък за 2016, докато не сложа и тази отметка. Вили дори ми подари за Коледа лампичка за четене в леглото... щастлив човек съм. 


(В момента Мая е седнала до мен на столчето си за хранене и си играе с лампичката. Щом видя, че я гледам, ми се ухили, ощипа ме по ръката и ми направи знак да я оставя на мира и да се връщам към блога. Расте детето... не иска непрекъснато вниманието на мама.) 

3. Другата цел, която е в процес на изпълнение, се надявам да ми отнеме още най-много седмица. Това ще бъде последната отметка за 2015, преди да преминем към настоящата година и новите цели. 


4. Успяхме да изкараме 30 дни без шоколад, вафли, зрънчовци, чипсове и всякакви храни от магазина със съмнителен състав. Случи се през юни. От тогава до днес драстично намалихме хапването им. Струва ми се, че през тази година ще имаме още по-голям напредък. Особено, след като вече и Мая хапва това, което и ние. 

5. Посетихме 3 нови места.




6. Положихме основите на бъдещата ни градина на село. Един ден там ще се случват големи игри.  


7. Започнах да правя мъфини. Първите бяха големи и с шоколад. Сега вече правим всяка седмица с какво ли не... ябълки, банани, тиква, спанак, портокали, лимони. Шприцованите капачета още не съм ги пробвала обаче. Половин изпълнена цел.


За следващата година оставяме това, което, въпреки голямото ни желание, не се случи - да видим падаща звезда, да посетим планетариум, да слушаме музика на живо. 

Последната цел за 2015 беше да научим Мая на поне една смешна дума. Планирахме това да бъде "кукумицин". Стигнахме до "куку" и смях. Последният ден на 2015 решихме да е нещо по-лесно - бахур. Там си останахме само със смеха. Нищо - минава автоматично към 2016. 

А, докато си набелзявахме целите за 2015, едно бобче вече се е зараждало. Най-сладката цел.



четвъртък, 21 юли 2011 г.

Изчезна ми тръпката от книгата

Това е.

Няма го вече желанието да грабна някоя книга на Милан Кундера на плажа.

Няма я Лаура Ескивел... да я чета скришно преди някой изпит.

Няма го Стивън Кинг, с който да пътувам по влакове и автобуси по време на сесия.

Няма го списъка със задължителните разкази на Йовков и Елин Пелин, които едно време отмятах с чавки от молив в сборниците.

Няма го Ремарк от сергиите за книги втора употреба, където ми отиваха джобните.

Няма го даже и Джоан-Роулинговия Хари Потър, който четях много, много, много тайно неделя следобед... вместо уроците по физика.

В идващия месец имам време. Никой нищо не ми забранява. Книги имам. И карта за библиотеката имам. Обаче нищо не ме изкушава толкова много. Дори и любимия Маркес.

Странно усещане.

И понеже никой не обича да е виновен... прехвърлям вината на друг - цък. Осъзнавам, че е подло :)

петък, 20 август 2010 г.

"Махнах небрежно с ръка и заявих...

... че смисълът на живота е да се забавляваш с живота."

Милан Кундера из сборника с разкази "Смешни любови"

Пълно двустранно подравняване
Коя съм аз да споря с моя вече любим Милан Кундера?

Затова махнах небрежно с ръка...

и последните дни претърпях тотален провал с опита за гаспачо, преживях мини Армагедон в кухнята, след като изтървах диня на земята, а след вчерашното си интервю за малко да затрия файла от диктофона, но в крайна сметка вече всичко е под контрол и...

махам небрежно с ръка, забавлявайки се с живота.