"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut
Показват се публикациите с етикет плажно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет плажно. Показване на всички публикации

събота, 20 юни 2015 г.

първият плаж

преди 2 години...

когато последно с Вили ходихме на плаж...

веднъж се загледахме по едни деца наоколо, които бяха затрупани с играчки...

та тогава си помислихме колко е весело да имаш деца и... да си играеш с играчките им

и така,

2 години по-късно,

днес следобяд

отидохме с вече-не-съвсем-бебе Мая на плаж

и нейните играчки

о да... поиграхме :)

благодарности към всички, които й подаряват играчки...

с които играем (и) ние

дебют на първия бански :) 


първи близки срещи с пясъка




неделя, 28 април 2013 г.

Рекорд във Варна

Градусите скочиха до 30, затова тръгнахме на север. Едно лудо куче не спря да си играе с топка, а аз щях да заспя на плажа. Цветен ден на най-красивия залив на света. И първата слънчева баня е факт.




неделя, 12 август 2012 г.

На първото работно лято му се вижда краят

Още само 5 дни по график.

Още само 5 дни от 8+ до 17+ ч.

Още само 5 дни с ограничен достъп до книги, блога, skype и facebook :)

Всъщност никак не се оплаквам. Не било лошо да имаш работно лято. Така можеш да си позволиш пътешествия до по-далечни места, някоя и друга импулсивна неделя... например в Бургас ("забавен факт" - колко е трудно само да намериш плаж, докато обикаляш Черноморието и се губиш из еднакво изглеждащи хотели)...

И все пак, още 5 дни :)

След като прекарах последните дни в издирване на Гор Видал и така нашумялата в copy-paste-новините-за-смъртта-му книга - "Градът и стълбът" (която ще имам скоро в оригинал... да видим дали ще го харесам)... та решила съм да продължа разследванията си и да намеря един мистериозен чай - Darjeeling tea. Оказа се, че го има в София и Пловдив. Големият въпрос е - има ли Darjeeling tea и във Варна? Ако някой знае, да казва. Моля :)

събота, 23 юни 2012 г.

"За последен път идваме на нашето море!...

... До сега винаги сме почивали в чужбина. И от другата година пак така!"

Тук последва дълъг монолог за минусите на родното и плюсовете на чуждото.

Не съм била на чуждо море и не споря. Обаче, докато подслушвах с едно ухо, другото си слушаше вълните и не му пукаше особено, че трудно се намират места за паркиране наоколо, а закуската в хотела е била само един кроасан. Сигурно, защото съм лош човек от морето, който си донесе топла баничка от кварталната закусвалня. И беше много щастлив да направи първата си баня :) (Дори и водата беше завидно чиста и бистра.)

Изненадващо за мен, не всички обичат да си носят пясък от плажа вкъщи :D

сряда, 13 юни 2012 г.

Ода за големите обедни почивки

Първата ми обедна почивка беше някъде около 1 час. Чудех се какво да правя и къде да обикалям. В крайна сметка, отскочих до Морската градина, седнах на пейка и примерно си изядох сандвича, който си носех от вкъщи. После продължих да обикалям и точно след час бях обратно на линия.

Сега имам два пъти по-миниатюрна обедна почивка. Едва ми стигна днес да отскоча до морето... да му усетя аромата и на забързан ход да се върна на линия, докато успея да хапна някой и друг бадем, който си носех от вкъщи.

Сещам се за филма Julie & Julia, в който мъжът на едната Джулия на обяд се прибираше вкъщи, за да хапне домашно сготвена храна и да си подремне. Ех. Ах. Ъх.



Уточнение - първата баня още не се е състояла. Да видим дали ще е тази събота :)

сряда, 9 ноември 2011 г.

Окончателно

Въпреки че резнахме тиквата...

... и извадихме якета и шапки...


... едва преди дни усетих, че лятото наистина си отиде. Окончателно за тази година. И докато някои домакини бършат прах, аз събирам пясък от гардероба. Кой го знае защо все се трупа там :)


неделя, 2 октомври 2011 г.

Чао, Лято!

Случвало ли ви се е да ви събудят неделя сутрин в 6-и-нещо с думите "Хайде към Морската градина". Само до преди няколко седмици нямаше да е проблем. Тогава щеше вече да е светло и приятно прохладно. Сега е тъмно и неприятно хладно (а под завивките най-после стана уютно топло).

В крайна сметка, решихме да оставим разходката за след закуска... и още 2-3 часа, докато понапече слънцето. Та някъде към 9 започна голямото Чудене - какво ще се облича? Хем ни се искаше да съчетаем една пешеходна разходка по плажа (Кабакум в посока към Златни пясъци), хем да я завършим с един октомврийски плаж, хем при всяко излизане на терасата ми ставаше все по-студено. Към 10 бяхме готови.

Случихме почти идеално време за прощаване с лятото... почти... с малко излишен вятър на моменти.

Иначе морският курорт през октомври е леко носталгично място.


За щастие, бяхме ние да разведрим обстановката :)


Тази публикация изказва специални благодарности на тази песен - цък, под вдъхновението на която се написа ;)

И едно неделно блог-предложение за разходка по света в "Мързеливите минути" - цък.

И един съвсем съвсем последен финал...

... абе на никой ли не му се ходи да тичаме в Морската градина привечер?

четвъртък, 25 август 2011 г.

Едно време си брояхме баните...

... и в началото на есента се хвалехме един на друг.


Сега си мятаме по едно око на "тена" и бързо заключаваме кой е видял морето и кой се е скатал.


Очевидно моят тен не се забелязва с невъоръжено око.

План "Б": да си покажем морските снимки :)

Който е броял, да се чувства поканен да се изфука колко бани е направил до сега за това лято.

понеделник, 1 август 2011 г.

6

Шест години край морето, в центъра на Вселената, на планина и на път.

Другата година ще сме първолаци.


Поздрав с първата песен, която някога съм пяла (мрънкала) на някой

сряда, 22 юни 2011 г.

Като кучето-с-бирената-бутилка...

... така си представям най-добрия начин да се посрещне лятото.

Кучето-с-бирената-бутилка е един игрив двойник на онова смешното на Джим Кери в "Маската". Тази сутрин то беше най-щастливият ранобудец в Морската градина и си личеше, че не може да си намери място от вълнение... не му хареса дори и върху крака ми, докато се опитвах да тичам. Остава въпросът дали толкова много обича лятото. Или просто така му действа пластмасовата бутилка на Шуменско, в която си беше заврял муцуната. И съвсем по темата напомням кога ще стигнем американците - когато и ние обявим 22 юни за "ден за водене на домашния любимец на работното място". Разбира се, изниква пореден въпрос - защо ни е да ги стигаме?

И така, най-oфициално вече е лято. Издишвам затаения от преди месец дъх и влизам в час.


Припомням, че е позволено да се носи бански, дори и на работа, стига да е в тон с костюма.

Припомням на квадрат, че днес е рожденият ден на Ремарк. Който прочете дори и едно изречение от него днес, получава виртуално парче торта от мен.

понеделник, 6 юни 2011 г.

Крачка по крачка... keep on moving

Днес събрах 4 лв., забравени из всичките ми чанти и портмонета. На крачка съм да си взема касичка.

Днес не тичах сутринта, станах час по-късно и цял ден ми е тъпо и мързеливо. На крачка съм да тичам утре.

Днес се чух с Ники Кънчев по GSM-а, а една мила жена ме зарибява вече трети ден по телефона да си взема цифрова телевизия. На крачка съм да използвам най-обидната дума, която знам, признавам и използвам сравнително рядко, за да не се изчерпи. (простаци!)

Днес се усетих, че има още само 24 дни до Джулай морнинг. На крачка съм да пропусна за 24-и път. Но няма да пропусна да поздравя - цък за Deep Purple.


Днес гледах за пореден път "Войната на семейство Роуз". На крачка съм да изтегля всички филми със и на Дани ДеВито. Който пък гостува в Мързеливите минути. Цък на квадрат.

вторник, 31 май 2011 г.

Втори стъпки в пикник... арството

Като човек, ограден често от блокове, ми се струва нормално, че имам три постоянни желания:

1) да се разхождам по трева и между дървета;
2) да си направя пикник;
3) да преспя на палатката.

Третото все още е мечта. А второто бях убедена, че го свърших за първи път тази неделя. Да, ама не. Днес си спомних за своя най-най-първи пикник без родителски контрол (в зората на основното училище). Кой знае защо той се състоя на стълбите пред входа, някъде към 17-18 часа - тъкмо, когато всички се прибираха от работа. По обективни причини ще си затворим очите за него :)

Вторите стъпки в пикникарството се оказаха далеч по-уверени и ни отведоха малко по-далеч, до идеалното място. Хем до морето, хем до гората.


Освен на хубаво място, случихме и на неочаквано топло време и още по-неочаквано топла вода. И съвсем неочаквано се изкъпахме в морето толкова рано - още през май :)

неделя, 10 април 2011 г.

Минималист

Последните седмици започнах да си "отглеждам" различни навици. Някои вече споменах.

Един от най-любимите ми е всяка неделя сутрин/ ранен следобед да се ровя из сайтовете ни с луксозни имоти (не за друго, но те поне не качват снимки с мръсни чинии в мивката). След 5-6 оферти и най-лошото ми настроение си намира майстора.

Вчера обаче се замислих, че сбъдването на голяма част от мечтите ми е започнало да се превръща в едно скъпо удоволствие.

Затова днес съм в почивка. И ми харесва да съм минималист. Поне за един ден.

петък, 13 август 2010 г.

За жегите, падащите фасове, нережисиринатите снимкосесии и вечерните плажове

Задъхах се. Първото ми дълго, дълго заглавие. Последният да (не) затваря прозореца.

Жегите последните дни (знам, знам - вече става досадно да изтъквам очевидното, все пак е август, не декември... обаче продължавам) ни наведоха на любопитната идея за седмичен плаж вечерта.


Сигурно куп народ вече го е правил... на мен ми беше за първи път. И стигнах до извода, че това е идеалното време за плаж. Защото:
-> тълпите по пясъка и в морето са изчезнали (три пъти ура!);
-> водата разбира се е топла;
-> навън е топло, но слънцето вече го няма;
-> действително човек може да се отпусне и да се наслаждава на морето, без да се разсейва от скачащи край него малчугани/ голи жени/ мъже с царевица и т.н., докато се чуди от къде ли му се подава някой целулит или нещо подобно...
-> при малко повече късмет, вечерните плажуващи могат безплатно да се радват на гръцка музика на живо от близкото заведение.


Дребен недостатък е фактът, че е абсурд да се изсъхне, но това не е проблем, защото:
-> е горещо!
... или...
-> ако плажът не е централен, най-вероятно ще е почти безлюден... та защо да не падат бански (за задръжките е въпрос на вкус)?

Щом има празен плаж, щом има и жеги... ще има и някоя такава снимка

Наистина опитах да се въздържа, казвах си наум "не, не, не, стига безсмислени снимки!", но уви. Всъщност кой слуша реално вътрешния си глас?! После наистина се опитахме да се "режисираме", но е време да приемем, че не ставаме за модели, затова единият се е помъчил да докара най-милата си физиономия, а другият е залитнал към своята "най-страшна" :))

Междувременно вчера цял ден се вълнувах от факта, че вечерта ми беше в кърпа вързана първата падаща звезда (инфо тук). В 22:58 излязох на терасата. Гледах, гледах, гледах, мислех си желания, пак гледах... И се започна - на сантиметри от мен полетяха падащи... фасове. А те изпълняват ли желания?

вторник, 16 юни 2009 г.

Лято е!



Мили ми блогочитатели, ето ви една чудесна новина - лято е! Вече можем без ни най-малко угризение на съвестта да четем за изпити на плажа, да вървим боси по пясъка, да се къпем в морето, да си ходим непрекъснато по бански, да се разхлаждаме със сладолед, да утоляваме жажда с диня и череши... и каквото още ни хрумне :)

събота, 30 август 2008 г.