Като човек, ограден често от блокове, ми се струва нормално, че имам три постоянни желания:
1) да се разхождам по трева и между дървета;
2) да си направя пикник;
3) да преспя на палатката.
Третото все още е мечта. А второто бях убедена, че го свърших за първи път тази неделя. Да, ама не. Днес си спомних за своя най-най-първи пикник без родителски контрол (в зората на основното училище). Кой знае защо той се състоя на стълбите пред входа, някъде към 17-18 часа - тъкмо, когато всички се прибираха от работа. По обективни причини ще си затворим очите за него :)
Вторите стъпки в пикникарството се оказаха далеч по-уверени и ни отведоха малко по-далеч, до идеалното място. Хем до морето, хем до гората.
Освен на хубаво място, случихме и на неочаквано топло време и още по-неочаквано топла вода. И съвсем неочаквано се изкъпахме в морето толкова рано - още през май :)
2 коментара:
Пробуди завист у мен. Аз я го видя тази година морето, я не. Топни се веднъж заради всички нас, дето, затворени в бетонен, тухлено-панелен, близко-съседен, задушно-шумен затвор, все мечтаем да сме на плажа...
Тържествено обещавам да се топна поне още веднъж, специално заради теб, Weasell :)
Публикуване на коментар