Този коментар дойде внезапно от непознат човек, който ни задмина с колелото си в неделя, рано сутринта.
Нашият единодушен отговор беше:
"Не, не можем."
Всяка сутрин (добре де, почти всяка :)) се събуждам в 5:45, ставам в 6 и в 6:20 вече съм навън, за да тичам. Защото по това време шофьорите още спят и мога да вървя спокойно по пътя. Все пак, тротоарите са си запазена зона за коли.
Вече ми е трудно да си представя и още нещо - че преди 10-12 години от терасата ми се виждаше морето.
И още - 24 фрази преди 24 май... цък ;)
5 коментара:
Плами, няма вече място за гледки към морето или планината. На всяка свободна педя - сграда!
Като гледам снимката - останало е пространство между калканите на жълтото и оранжевото блокче, могат да ги съединят с няколко апартаментчета или офисчета.
Ако не беше толкова тъжно как съсипаха всичко с това презастрояване, населени места и курорти, щеше да е смешно как принудително виждаш като на длан и бельото на съседа си.
В интерес на истината понякога даже се вижда и съседът без бельо ;)
Съседа няма да го коментирам, но поне имаш хубава гледка към нови блокове. Но какво да се прави -- еволюция!
Като деца ходехме да тропаме на вратата и да дуднем на комшията, осмелил се да паркира колата си на мястото ни за игра на ръбчета.... Отдавна вече никой не играе на това... просто няма свободни ръбчета... :(
Вече никой няма право на хубави гледки. Сега съзерцаваш бетон, стъкло, някой чифт прострени гащи или киселата физиономия на съседа, чиято тераса е на 30 санта от твоята.
Онзи ден ходих до Историческия музей в София и се зачудих как още не са му застроили двора. Толкова място на вятъра... Поне 4-5 блока.
Публикуване на коментар