"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

сряда, 3 март 2010 г.

Свободно

Както си пожелах вчера, днес прекарах чудесен ден в парка.

Свободно се пошматкахме.

Свободно поседяхме.

Още по-свободно се прибрахме.

Празнично ми е.

Днес е един от онези дни (като 31-и декември към обяд), в които си даваш сметка какво харесваш/ не харесваш, какво искаш/ не искаш и, ако имаш воля и късмет, правиш нещо.

Освободих още някои желания в себе си.

И, въпреки прогнозата за времето,

реших вече да посрещна Пролетта.

вторник, 2 март 2010 г.

Шарено ми е, въпреки че...

... искам на път.

Хубав път.

Може и с дупки.

Може и със стар влак.

Но по нов път.

Не по задължение.

И не сама.

Засега ми е само шарено.

И си стоя по чехли.

(докато пиша курсови работи)

Just a perfect day,
Drink Sangria in the park,
And then later, when it gets dark,
We go home...

Може би утре, звучи добре, като за 3-и март.

Lou Reed с Perfect Day



неделя, 28 февруари 2010 г.

Някой пуснал на света един момент...

... когато само гледаш полето, пътя, небето, чуваш силния вятър зад стъклото, докато си пътуваш някъде напред... и не ти трябва нищо друго, за да си напълно щастлив.

По този повод Bette Midler с The Wind Beneath My Wings

неделя, 14 февруари 2010 г.

"От скоростната любов

в крайна сметка може да останат само силуетите" помисли си тя.

"Но какво ще остане от любовта, която те кара да чувстваш своето мъркащо доволно вкъщи"... е, това тепърва ще се разгадава.