"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

неделя, 16 май 2010 г.

"Ау, ще ти се смеят другите деца!"

Покрай хубавото време и зачестилото застояване на слънце забелязах, че тази реплика е в топ 3 на майчиното вербално творчество*. Струва ми се, че се ползва като някакъв универсален и елементарен възпитателен метод. Реално погледнато, години по-късно чуждото неодобрение измества драстично баба Яга и Торбалан като страшилище N1. Предполагам родителите предвидливо подготвят децата от малки да се вписват в общата картинка.

(и малко лично инфо - днес се отдалечих с една крачка от общественото сочене с пръст и присмех, след като открих, че бретона ми преминава в една по-приемлива дължина, в която мога да го прибера (фюуу!)

* останалите 2 са: "Внимавай ще те удари люлката!" и "Не го лапай" (което винаги се отнася за нещо, грабнато от земята). Към тях нямам забележки.

събота, 15 май 2010 г.

Пламито и Пловдив

Има градове на рутината и задълженията.

Има градове-мечти.

Има градове-спомени.

Има го и Пловдив - градът на импулсивните разходки.

Още от първото ми посещение преди 5 години, и досега го свързвам все с приятни емоции.

Това е градът, който от самото ни съвместно начало стана моята чаровна смесица между моите чаровни Варна и Шумен :)

Вчера, в ролята на придружител на Стънчо при поредния му изпит, от реалната вероятност да се сдобия с тен от типа "червен кат' зрял домат" (каква жега беше само!) ме спасиха единствено големите магазини с музика и климатици, все до дупка.

В крайна сметка - Стънчо си взе изпита, аз съм си все така бяла, сдобих се с прекалено дълъг списък "да купя за лятото" и, нетипично за мен, се върнах само с 3 снимки.

Пламито, Пловдив и незнайните влюбени.

четвъртък, 13 май 2010 г.

Не живеем в скапана държава

Просто сме заобиколени от твърде много скапани хора.

Но поне все още си имаме моментните самотни зелени алеи.

(ето я днешната гореща майска привечер в Стара Загора, почти безлюдна)

петък, 7 май 2010 г.