"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

вторник, 14 декември 2010 г.

Коледните ми спомени...

... се търкалят из Шумен, останали във времето, когато беше горещо, защото имаше парно...

когато се събирахме всички да празнуваме...

(внимание PETA да не чете) когато си имахме "домашно" заколено прасенце...

когато поставяхме първата хапка от питката на Бъдни вечер под възглавницата, за да сънуваме "бъдещия жених"...

когато гледах библейския филм по Канал 1...

когато обикаляхме на групички по улиците на Шумен в търсене на подаръци един за друг... и винаги се засичахме :D

когато получих "Без дом" на Хектор Мало и татко ми я четеше

и, не на последно място, когато вечер ме слагаха да спя на земята... защото бяхме много хора и... защото имаше парно и беше горещо :)


(така се случва, когато снимаш първия натрупал сняг през прозореца на влака)

Четвърти празничен поздрав със Somewhere in my Memory, саундтрак от филмчето "Сам вкъщи"

понеделник, 13 декември 2010 г.

вторник, 7 декември 2010 г.

И каква я свърши?

Никаква. От новогодишните желания останаха само сенките на декемврийските намерения. Поредната почти пропиляна година.


Втори предколеден поздрав с Джон Ленън (разбира се)... минути преди 8-и декември. Ще си помълча в негова памет, докато слушам.


четвъртък, 2 декември 2010 г.

Коледната работилница отвори врати

Като типично миньонче, не е проблем да мина за някое от джуджетата на дядо Коледа. Е, засега не майсторя играчки, но...


Последен шанс да си пожелаеш картичка, която да те "изненада" в пощенската кутия около Коледа. Nezzo, Лени, Онди и Baby вече попаднаха в списъка на добрите деца :)

Първи празничен поздрав: