И у нас го имало Дървото-чудо

Явно във всяко момиче е заложен малко или много синдромът "Пепеляшка" или "да не остава безразлична към обувките". Като една алтернативна Пепеляшка, аз се придържам към необходимия минимум и с голяма мъка тръгвам да избирам поредния чифт.

Обаче

може би и в мен е заложено нещо от синдрома, защото днес се сетих коя беше една от най-любимите ми детски истории:

Дървото-чудо

Под добрите небеса стават, стават чудеса...
Разбери и ти, дете, какво дърво у нас расте.
Чудо, чудо, чудо, чудо пречудесно!
Няма то листенца, няма то цветенца,
а чорапки, сандалки вместо ябълки малки.
Мама щом под него спре ще ни набере
ботушки, чепички, пантофки за всички.
Татко щом под него спре ще ни набере:
на Маша - гамаши.
на Зинка - ботинка,
на Апи - чорапи.
А за Муричка чудесни, мънички, небесни
бродирани терлички с помпончета птички.

(Корней Чуковски)

И така, тази сутрин алтернативната Пепеляшка видя своето алтернативно Дърво-чудо :)

Емоционално-музикално

Предисторията

Преди няколко дни се преместих в съседната стая. Доди знае трудностите около едно местене, даже успях да му се оплача с мъките си в "наложителното изхвърляне" на част от вещите ми :) В новата стая все още нямам радио, а лаптопът ми май изживява последните си дни. Затова напоследък започнах да заспивам на единствената музикална телевизия, която хващам - VH1. Имам спомени, че едно време там пускаха малко по-добри песни. Вече не е така. Мисля, че започвам да развивам някакви тикове само като чуя Black Eyed Peas, фойерверките на Katy Perry и, о боже, най-кошмарната песен - Happiness на Alexis Jordan.

И най-накрая: Изводът

Никога не ми е пукало за техниката на музикантите. Никога не съм била и съвсем наясно кой кога е пял или свирил фалшиво. Ненавиждам извънземните компютърни ефекти в музиката. Това, което винаги съм търсила, са емоциите. И душата, която се усеща от един творец, не просто режисиран изпълнител.

Все повече ми липсват емоциите. Не само в музиката.


Поздрав с човека, за когото мисля днес - Bob Dylan

Открихме сезона + търся...

След като днес времето се оказа значително по-добро, най-после започнахме с крайморското разхождане и тичане в 7 сутринта.


Докато още съм с избистрени мисли, съобщавам, че издирвам ретро закачалка за палта и чадъри. Нещо подобно - цък.

Май ли е, Декември ли е?

Всъщност много ми е празнично. Само дето не ми е Гергьовско.

Събудих се неприлично рано, навън си духаше леден вятър, беше мрачно, а аз се излежавах на топло, докато гледах някакъв коледен филм някъде си. Та Коледно ми е. Днес вместо агънце ще има пиленце. След като изплетох шала, сега съм почти готова с пуловер. В главата ми се завъртат идеи за коледни подаръци. Липсват ми само портокалите и празничните версии на Франк Синатра и Боб Дилън.

Весела Коледа! Защото определено не се усеща като 6 май.