Имам си една мечта... еньовденска

Казват, че в нощта на 23 срещу 24 юни цялата природа притихва в очакване на изгрева, докато се вихри поредната борба между светлината и тъмнината. Ако настъпи, това значи, че за пореден път печели ние-си-знаем-кой. Междувременно хората гадаят по какво ли не, пеят песни, играят хора в кръг, палят огньове и ги прескачат.

Преди да настъпи изгревът се събират 77 билки, които имат магическата сила да излекуват всичките 77 болести, които някога хората са познавали. Именно на Еньовден се появява и онази мистериозна билка, която единствена може да излекува "половината" болест, с която никой не знаел как да се справи. От днес нататък вече не се берат билки.

С изгряването на слънцето идва ред на задължителното окъпване във водата. За здраве и щастие. Казват, че именно от днес започва сезонът на морските бани. (Малко съгрешихме в това отношение.)

Тази година ни беше генералната репетиция. Станахме към 4 и половина. Отидохме до плажа. Сложихме хавлиите на пясъка и зачакахме. Много бавно изгрявало това слънце. Но щом започна да се появява... леле мале. Как само си струваше. Моят най-първи морски изгрев.

Та имам си една мечта. Другата година да съберем съмишленици. И да сложим "джулай морнинг" в малкия джоб на Еньо.

"За последен път идваме на нашето море!...

... До сега винаги сме почивали в чужбина. И от другата година пак така!"

Тук последва дълъг монолог за минусите на родното и плюсовете на чуждото.

Не съм била на чуждо море и не споря. Обаче, докато подслушвах с едно ухо, другото си слушаше вълните и не му пукаше особено, че трудно се намират места за паркиране наоколо, а закуската в хотела е била само един кроасан. Сигурно, защото съм лош човек от морето, който си донесе топла баничка от кварталната закусвалня. И беше много щастлив да направи първата си баня :) (Дори и водата беше завидно чиста и бистра.)

Изненадващо за мен, не всички обичат да си носят пясък от плажа вкъщи :D

Г-н Европейско, благодаря!

Европейското започна. Пием бира с лимон. Ядем шоколади за десерт (което всъщност май няма нищо общо с него). И съм обещала да отстъпвам вечер дистанционното. Та така, мачовете си вървят поне като звуков фон... защото кой ти има нерви и интерес да гледа от до? Но вечер филми няма. Само европейско. И съм много доволна. Защото след една доста голяма пауза отново започнах да чета. Снощи изчетох Ориана Фалачи и "Писмо до едно неродено дете". Тази вечер, без да очаквам, се оказах на подобна вълна със Стефан Цвайг и "Писмо на една непозната". Много въздействащ разказ. Докато англичаните вкарват гол на шведите, аз щях да се разплача. Иди, че обяснявай, че не са футболни страсти...

Затрупана съм с препоръчана литература, която нямам търпение да прочета. Сега ме очаква "Лице" на Блага Димитрова и "Розов храст и сладко от смокини" на Красимира Кубарелова.

Г-н Европейско, моля те, продължи по-дълго, защото от двете страни на телевизора са се заредили доста книги, които си чакат реда. Като любимецът ми Тони Парсънс и "Краят на нощта", "Някога бях принцеса" на Жаклин Паскарл-Гилеспи и "Записки под възглавката" на Сей Шонагон.

Това европейско е тъпо. Всички, за които бях до сега, паднаха безславно.

Ода за големите обедни почивки

Първата ми обедна почивка беше някъде около 1 час. Чудех се какво да правя и къде да обикалям. В крайна сметка, отскочих до Морската градина, седнах на пейка и примерно си изядох сандвича, който си носех от вкъщи. После продължих да обикалям и точно след час бях обратно на линия.

Сега имам два пъти по-миниатюрна обедна почивка. Едва ми стигна днес да отскоча до морето... да му усетя аромата и на забързан ход да се върна на линия, докато успея да хапна някой и друг бадем, който си носех от вкъщи.

Сещам се за филма Julie & Julia, в който мъжът на едната Джулия на обяд се прибираше вкъщи, за да хапне домашно сготвена храна и да си подремне. Ех. Ах. Ъх.

Уточнение - първата баня още не се е състояла. Да видим дали ще е тази събота :)