В ден, когато през главата ми минаха за пореден път разни мисли за хода на събитията, нещата, които се случват, решенията, които вземам, смелостта (а и дисциплината, че и организацията), които може би не ми достигат и т.н.
Та в един такъв ден...
който можеше да остане в никому ненужната история единствено с репликата:
"Познаваш ли друго момиче, което си носи леща в чантата?"
(по повод факта, че тази сутрин си пъхнах кутията с обяд - леща, в супер-марковата-ми-чанта-от-мола)
... се случи нещо интересно.
След работа се разходих с мама до пазара, за да плати сметката за ток. Разбира се, имаше опашка. В опит да бъда практична и организирана, оставих мама да чака и обиколих пазара... в търсене на пащърнак. Няма бе! Никъде няма пащърнак. А от няколко седмици си умирам за супа с картофи и пащърнак. Моля, ако някой знае къде има, веднага да сигнализира на най-близкия ми имейл/ фейсбук и т.н.!
Върнах се. Почти нещастна, без пащърнак. Редът на мама беше дошъл. Застанах до нея на касата. На фона на цялата опашка зад нас, някъде в края на работното време, неизвестната тъмнокоса касиерка на средна възраст се спря и ме погледна. После от нищото изтърси "красиво създание".
И се замислих за точно 3 неща:
колко ли съм красива сутрин... когато например косата ми още не е чак толкова рошава (но пък понякога дрехите ми са по-намачкани... все още неизправени от носенето през деня)?
колко ли е била преуморена Касиерката от опашката за ток?
какво толкова не харесват хората в обслужването в България?
Не, няма да споря с нея. Пък. Но ще подчертая с три виртуални черти - замисляйте се какво казвате на хората. Защото те обръщат внимание, впечатляват се и помнят.
А е идейно да оправите деня на някой. Ако това помага - да речем, че е модерно.
