"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

понеделник, 15 септември 2014 г.

Затворено за интересни събития и истории

Имах мъничка идея тази сутрин да отида до работа и да видя откриването на новата учебна година. Плюс Маичка. Плюс кенгуру.

Забравихме снощи кенгуруто в колата. Минус кенгуру.

Маичка си лапна пръста и заспа след сутрешното хапване. Минус Маичка.

Събитията на деня?

Г-ца бебе Мая още не е казала първата си дума. Въпреки опитите ми да я науча да казва "гугъл". Още сме на "гу". Не пълзи и не си лапа крака. Но пък е сладур, който се хили широко като ме види. И буквално на секундата започва да реве, когато ме изпусне от поглед.

По време на следобедната й дрямка, докато лежах до нея и я вардих да не се събуди, продължих книгата на Захари Карабашлиев "18% сиво". Не я бях отваряла от поне 4 месеца. Както и която и да е книга, различна от съвети за бебето. Пак ме увлече, но го няма първоначалния ентусиазъм. Даже малко ме подразни на моменти със "сцените", излезли от тъп американски екшън с грозни реплики. Но може би просто ме е обзел някакъв синдром на мамчешката цензура.

Всъщност съм много горда, че усвоих умението на Вили да сгъва вече изпозлваните памперси. Сега ги докарвам малки и компактни, така че ще побирам повече в една торба. Боже... поне не съм подхванала темата за пълните памперси :)

Все повече ми харесва идеята за къща с двор насред нищото. Маичка да спи навън по цял ден (не, че го вярвам), докато аз убивам скуката като прекопавам краставиците и морковите или каквото там им се прави.


петък, 12 септември 2014 г.

Огледалце, огледалце на стената, коя е най-рошава на земята?

От 3 месеца бях постоянно с вързана коса. Сред най-безценните вещи, редом до храната-хапваща-се-с-една-ръка и водата, се нареди ластикът. Опитах се да си пускам косата вечер като легна. И открих нов физичен закон:

"Ако едно тяло, наречено Пламито, си свали ластика, то друго, наречено Маичка, веднага се събужда."

Никога няма да разбера логиката.

Търпях, търпях, търпях непрекъснато вързаната си коса, докато г-ца бебе Мая не откри нова любима игра - да се протяга към челото ми и, тъкмо когато си помисля, че ще ме погали, да ме хване за косата и да дърпа ухилена. И така се оказа, че ластикът вече не е толкова важен и не ми пречи да си бъда непрекъснато рошава... със стърчащ от някъде перчем. 

Огледалце, огледалце на стената, коя е най-рошава на земята?

Аз?!

Или Маичка?!



Отговорът е Маичка, защото нейната буйна коса продължава да расте нагоре. 

А аз най-после се постригах. И сега съм по-малко рошава с минимум една педя. 


четвъртък, 28 август 2014 г.

Задължително ли е "бебешкото говорене"... от родителска страна?

Може да не съм виден поет, но свикнах да говоря в рими. Ежедневната ми комуникация вече включва изрази като "копче копче вкусно бобче, топче топче солетено снопче" или "сладко мече с готино елече"... нямат кой знае колко дълбок смисъл, но моят основен събеседник се залива от смях.

Сега се опитвам да се отуча от нещо друго, което някак дойде естествено - може би в резултат на бременността? Започнах да говоря нелепи неща в множествено число, като "ние се наспахме", "хапнахме", "почнахме да си лапаме пръстчето" и т.н. Проявата на солидарност може би е симпатична, стига да не се стигне до "напълнихме памперса"... например.

Обаче не мога да се пречупя да казвам разни умалителни като "пампи" и "биба". Настръхвам все едно някой дращи с нокът по дъска. И сега - да се боря ли със себе си или да хвърля Маичка в дълбокото с дългите думи?

Поредният ни (словесен) двубой

вторник, 26 август 2014 г.

Хаванчето за 3 лв. издържа теста "ореховки"

Днес г-ца бебе Мая става на 3 месеца. По този повод бях решила да направя за първи път ореховки.

Очевидно Маичка вече е голяма. За първата й месечинка се спрях на значително по-бързо кулинарно приключение - импровизирана торта от натрошени бисквити, поляти с крем от кисело мляко, пудра захар, малко какао, ванилия и кокосови стърготини... и за финал покрита с парченца праскова. Всичко това в хладилника поне за 2-3 часа. И тази лесна (но пък свежа) тортичка се прави цял следобед с един куп прекъсвания за успокояване и приспиване на бебчо.

Днес обаче успяхме задружно да направим ореховки - аз "готвих", докато Маичка спинка :)

Подготовката започна от сутринта по време на самостоятелните занимания на Мая (съсредоточено мятане на ръце и крака) след първото й хапване за деня. Тогава реших да тествам любимото си дървено хаванче, което видях в един китайски магазин през април и харесах от пръв поглед. Потроших в него около 30 ореха. Оцеля. (Сериозно - нямам идея по какъв друг безопасен начин да чупя орехи).


След второто хапване за деня на Маичка изчистих орехите от черупките и накиснах 6 нарязани ситно фурми в 3 с.л. вода.

После дойде време за "традиционната" ни следобедна игра, която обикновено е: мама се прави на идиот, а Маичка се залива от смях. После Мая се изморява и започва да плаче, а мама я приспива. Тогава дойде ред и за същинската част.

Започна се със счукването на ядки... което пък ми позволи да си тествам другата много любима новопридобивка - мелачката за орехи. Естествено - тя е жълта :)


Към счуканите ядки се добавят фурмите, ванилия, 1 с.л. сусамов тахан, 1/2 ч.л. бакпулвер и щипка сол. Всичко се омесва в лепкаво тесто... и щеше да е добре това да стане, след като си сваля халката... и с мокри пръсти се оформят мънички топчета. Редят се в тавичка, покрита с хартия за печене, и се пекат в предварително загрята фурна на 150 градуса.


След около 10-15 минути започват да миришат апетитно и са готови.


Ето и оригиналния източник на рецептата - сайтът Дама Пика.

(А Маичка продължава да спи.)