Имах мъничка идея тази сутрин да отида до работа и да видя откриването на новата учебна година. Плюс Маичка. Плюс кенгуру.
Забравихме снощи кенгуруто в колата. Минус кенгуру.
Маичка си лапна пръста и заспа след сутрешното хапване. Минус Маичка.
Събитията на деня?
Г-ца бебе Мая още не е казала първата си дума. Въпреки опитите ми да я науча да казва "гугъл". Още сме на "гу". Не пълзи и не си лапа крака. Но пък е сладур, който се хили широко като ме види. И буквално на секундата започва да реве, когато ме изпусне от поглед.
По време на следобедната й дрямка, докато лежах до нея и я вардих да не се събуди, продължих книгата на Захари Карабашлиев "18% сиво". Не я бях отваряла от поне 4 месеца. Както и която и да е книга, различна от съвети за бебето. Пак ме увлече, но го няма първоначалния ентусиазъм. Даже малко ме подразни на моменти със "сцените", излезли от тъп американски екшън с грозни реплики. Но може би просто ме е обзел някакъв синдром на мамчешката цензура.
Всъщност съм много горда, че усвоих умението на Вили да сгъва вече изпозлваните памперси. Сега ги докарвам малки и компактни, така че ще побирам повече в една торба. Боже... поне не съм подхванала темата за пълните памперси :)
Все повече ми харесва идеята за къща с двор насред нищото. Маичка да спи навън по цял ден (не, че го вярвам), докато аз убивам скуката като прекопавам краставиците и морковите или каквото там им се прави.
"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut
понеделник, 15 септември 2014 г.
петък, 12 септември 2014 г.
Огледалце, огледалце на стената, коя е най-рошава на земята?
От 3 месеца бях постоянно с вързана коса. Сред най-безценните вещи, редом до храната-хапваща-се-с-една-ръка и водата, се нареди ластикът. Опитах се да си пускам косата вечер като легна. И открих нов физичен закон:
"Ако едно тяло, наречено Пламито, си свали ластика, то друго, наречено Маичка, веднага се събужда."
Никога няма да разбера логиката.
Търпях, търпях, търпях непрекъснато вързаната си коса, докато г-ца бебе Мая не откри нова любима игра - да се протяга към челото ми и, тъкмо когато си помисля, че ще ме погали, да ме хване за косата и да дърпа ухилена. И така се оказа, че ластикът вече не е толкова важен и не ми пречи да си бъда непрекъснато рошава... със стърчащ от някъде перчем.
Огледалце, огледалце на стената, коя е най-рошава на земята?
Аз?!
Или Маичка?!
Отговорът е Маичка, защото нейната буйна коса продължава да расте нагоре.
А аз най-после се постригах. И сега съм по-малко рошава с минимум една педя.
четвъртък, 28 август 2014 г.
Задължително ли е "бебешкото говорене"... от родителска страна?
Може да не съм виден поет, но свикнах да говоря в рими. Ежедневната ми комуникация вече включва изрази като "копче копче вкусно бобче, топче топче солетено снопче" или "сладко мече с готино елече"... нямат кой знае колко дълбок смисъл, но моят основен събеседник се залива от смях.
Сега се опитвам да се отуча от нещо друго, което някак дойде естествено - може би в резултат на бременността? Започнах да говоря нелепи неща в множествено число, като "ние се наспахме", "хапнахме", "почнахме да си лапаме пръстчето" и т.н. Проявата на солидарност може би е симпатична, стига да не се стигне до "напълнихме памперса"... например.
Обаче не мога да се пречупя да казвам разни умалителни като "пампи" и "биба". Настръхвам все едно някой дращи с нокът по дъска. И сега - да се боря ли със себе си или да хвърля Маичка в дълбокото с дългите думи?
Сега се опитвам да се отуча от нещо друго, което някак дойде естествено - може би в резултат на бременността? Започнах да говоря нелепи неща в множествено число, като "ние се наспахме", "хапнахме", "почнахме да си лапаме пръстчето" и т.н. Проявата на солидарност може би е симпатична, стига да не се стигне до "напълнихме памперса"... например.
Обаче не мога да се пречупя да казвам разни умалителни като "пампи" и "биба". Настръхвам все едно някой дращи с нокът по дъска. И сега - да се боря ли със себе си или да хвърля Маичка в дълбокото с дългите думи?
| Поредният ни (словесен) двубой |
вторник, 26 август 2014 г.
Хаванчето за 3 лв. издържа теста "ореховки"
Днес г-ца бебе Мая става на 3 месеца. По този повод бях решила да направя за първи път ореховки.
Очевидно Маичка вече е голяма. За първата й месечинка се спрях на значително по-бързо кулинарно приключение - импровизирана торта от натрошени бисквити, поляти с крем от кисело мляко, пудра захар, малко какао, ванилия и кокосови стърготини... и за финал покрита с парченца праскова. Всичко това в хладилника поне за 2-3 часа. И тази лесна (но пък свежа) тортичка се прави цял следобед с един куп прекъсвания за успокояване и приспиване на бебчо.
Днес обаче успяхме задружно да направим ореховки - аз "готвих", докато Маичка спинка :)
Подготовката започна от сутринта по време на самостоятелните занимания на Мая (съсредоточено мятане на ръце и крака) след първото й хапване за деня. Тогава реших да тествам любимото си дървено хаванче, което видях в един китайски магазин през април и харесах от пръв поглед. Потроших в него около 30 ореха. Оцеля. (Сериозно - нямам идея по какъв друг безопасен начин да чупя орехи).
След второто хапване за деня на Маичка изчистих орехите от черупките и накиснах 6 нарязани ситно фурми в 3 с.л. вода.
После дойде време за "традиционната" ни следобедна игра, която обикновено е: мама се прави на идиот, а Маичка се залива от смях. После Мая се изморява и започва да плаче, а мама я приспива. Тогава дойде ред и за същинската част.
Започна се със счукването на ядки... което пък ми позволи да си тествам другата много любима новопридобивка - мелачката за орехи. Естествено - тя е жълта :)
Към счуканите ядки се добавят фурмите, ванилия, 1 с.л. сусамов тахан, 1/2 ч.л. бакпулвер и щипка сол. Всичко се омесва в лепкаво тесто... и щеше да е добре това да стане, след като си сваля халката... и с мокри пръсти се оформят мънички топчета. Редят се в тавичка, покрита с хартия за печене, и се пекат в предварително загрята фурна на 150 градуса.
След около 10-15 минути започват да миришат апетитно и са готови.
Ето и оригиналния източник на рецептата - сайтът Дама Пика.
(А Маичка продължава да спи.)
Очевидно Маичка вече е голяма. За първата й месечинка се спрях на значително по-бързо кулинарно приключение - импровизирана торта от натрошени бисквити, поляти с крем от кисело мляко, пудра захар, малко какао, ванилия и кокосови стърготини... и за финал покрита с парченца праскова. Всичко това в хладилника поне за 2-3 часа. И тази лесна (но пък свежа) тортичка се прави цял следобед с един куп прекъсвания за успокояване и приспиване на бебчо.
Днес обаче успяхме задружно да направим ореховки - аз "готвих", докато Маичка спинка :)
Подготовката започна от сутринта по време на самостоятелните занимания на Мая (съсредоточено мятане на ръце и крака) след първото й хапване за деня. Тогава реших да тествам любимото си дървено хаванче, което видях в един китайски магазин през април и харесах от пръв поглед. Потроших в него около 30 ореха. Оцеля. (Сериозно - нямам идея по какъв друг безопасен начин да чупя орехи).
След второто хапване за деня на Маичка изчистих орехите от черупките и накиснах 6 нарязани ситно фурми в 3 с.л. вода.
После дойде време за "традиционната" ни следобедна игра, която обикновено е: мама се прави на идиот, а Маичка се залива от смях. После Мая се изморява и започва да плаче, а мама я приспива. Тогава дойде ред и за същинската част.
Започна се със счукването на ядки... което пък ми позволи да си тествам другата много любима новопридобивка - мелачката за орехи. Естествено - тя е жълта :)
Към счуканите ядки се добавят фурмите, ванилия, 1 с.л. сусамов тахан, 1/2 ч.л. бакпулвер и щипка сол. Всичко се омесва в лепкаво тесто... и щеше да е добре това да стане, след като си сваля халката... и с мокри пръсти се оформят мънички топчета. Редят се в тавичка, покрита с хартия за печене, и се пекат в предварително загрята фурна на 150 градуса.
След около 10-15 минути започват да миришат апетитно и са готови.
Ето и оригиналния източник на рецептата - сайтът Дама Пика.
(А Маичка продължава да спи.)
Абонамент за:
Публикации (Atom)

