Кака се омъжи :)
Вече е г-жа Йон.
Прибрахме се, заедно с младоженците, след няколко-дневни тържества в Ешвеге.
Ето какво научихме за приключението
"на дълъг път" с кола и
Мая на 2 години
+
Ради на 8 месеца:
1. Трудната част от пътя се минава през нощта.
Още на отиване тръгнахме в полунощ - с идеята двете да спят възможно най-много. Това, което обаче не съобразихме, беше, че, докато дойде време за планинския терен в Румъния и сериозната поредица завои... двете ще бъдат бодри. Един неприятен за Мая урок, който научихме след 2 спирания, дружни преобличания насред пътя и изхвърлени дрехи.
На връщане вече бяхме подготвени. Отделихме си един ден за мързелуване с младоженците из Унгария, а Румъния я оставихме за през нощта, докато Ради и Мая спяха.
2. Храната прави борбата.
С други думи - за да е мирно в колата, за всеки трябва да има подходяща храна. Пътуването не е моментът, в който мама да настоява за здравословни експерименти. Застраховахме се и Мая имаше неотлъчно до себе си солети, бисквити, сухари и чаша с вода. За Ради бяхме подготвени с богат асортимент месни, безмесни и плодови пюрета. Въпреки че не съм почитател на готовите пюрета, на нея й харесаха и всички бяхме спокойни, доволни и щастливи.
3. Играчки, играчки и пак играчки.
Голямата торба с играчки е най-задължителното нещо, след водата и храната.
Още по-задължително е мама да се опитва да я крие през по-голямата част от пътя, като сама подава различни играчки.
В противен случай - всичко много бързо може да се окаже пръснато навсякъде и интересът да спадне рязко.
Нямаше нещо, което да не влезе в употреба - и скицника, и тефтера, и цветните химикали (в никакъв случай фулмастри!), и безбройните коли и автобуси, и куклите, и кучето, и мечетата, и тиганчето, и лъжиците, и чинийките...
Междувременно се измисляха всякакви игри - правихме пътници от хартия, които качвахме в автобуса на Мая и колата на Ради. Пеехме песни, за да приспиваме бебето, после го хранихме с каша. Рисувахме си ръцете. Рисувахме си краката. Рисувахме бебето.
Но най-голямата атракция беше хармониката, която Мая получи от дядо и впоследствие разбрахме, че е била на Вили като малък. През целия път имахме споразумение - който я грабне, си слага задължително и шапката на мама и свири. Тази хармоника успокояваше удивително бързо, когато Ради реши, че й се плаче.
4. Шал в багажа - задължително.
Още при първото си пътуване с Мая научихме, че шаловете на мама са не просто любим аксесоар. При слънчево време се превръщат в необходимост. И така бебетата се сдобиха със собствени пердета през деня и леки завивки в началото на вечерта.
5. Не подценявай бебетата.
Признавам, че се бях съсредоточила повече върху забавленията за Мая. Бях убедена, че по-голямото предизвикателство ще бъде да се справя с нея. А Ради... ще спи.
Ха ха.
Ради се оказа неочакваният звяр на пътя :D
И спеше по-малко от Мая.
6. Спирките са задължителни.
Бяхме предвидили, че ще спираме за игра, за да могат да се изморяват малките зверове.
Чудех се дали да вземем топки и други забавления за навън.
Оказа се, че няма нужда.
На Мая й беше достатъчно просто да бъде навън и да тича.
7. Нощувката също е задължителна.
Предният път, когато с Вили минахме почти същия маршрут, нощувахме в колата.
Този път се поглезихме.
И не съжаляваме.
Открихме приятен крайпътен хотел с ресторант, близо до Будапеща.
Възползвахме се максимално - и на отиване, и на връщане.
