Със сервитьори, облечени в черно и бяло.
С гости, сложили поредния си костюм.
С гостенки, нагласени във вечерни рокли/ костюми.
С един дразнещо-екстравагантен гост - Любомир Милчев (Денди).
С шампанско, вина, безалкохолни и хапки с всевъзможни вкусотии.
С красиви мебели, картини и скулптури... за запълване на неловките паузи.
Този път успях да стигна без самолет. А мястото е посолството на Република Австрия в София.
След като се гмурнах в дълбоките води и май се оказах най-младият участник в конкурса за театрална пиеса "Да поговорим за границите" (цък), получих покана за официалното награждаване.
Един съвет - ако ви поканят в посолството в 19 часа, не се старайте да демонстрирате криворазбрана точност като подранявате с 20 минути. По-добре направете всичко възможно да закъснеете поне с половин час. В противен случай ще се наложи да се сблъскате с куп дилеми - да вляза ли в двора/ да не вляза ли; да отворя ли тази голяма врата/ да не я ли отворя; тук изобщо има ли някой/ няма ли; да отида ли още по-навътре/ да не отида ли. За щастие, преди да тръгна нагоре по стълбите и да нахълтам в някоя дипломатическа спалня случайно, ме посрещнаха.
Признавам си, беше вълнуващо. Кога друг път само около мен ще се въртят официално облечени мъже, за да ми "поемат" якето (и шала :)) и да ми сервират шампанско, докато аз си стоя сама в "салона", поседнала на автентичен австрийски диван?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар