Пламито карък? Хъм... случва се

Вчера ме обзе музата да се посветя на сладкарство. Което като цяло завършва поносимо добре. Вчера беше изключение :)

Бях дребно ходещо из кухнята превъплъщение на максимата "евтиното излиза скъпо". Реших да се справя с наличното в хладилника и да импровизирам. За съжаление, не съм съвсем на Ти със сладкарството именно, защото гледа с лошо око на своеволията.

И така, по план трябваше да направя пасти с шоколадов крем с ром, но с блат за торта без яйца. Забърках най-божествено вкусната и ароматна смес. По рецепта трябваше да я оставя цялата да се пече 20 минути на умерена фурна. След което да я разрежа, за да се получат два блата. В опит да бъда хитра, реших да не рискувам с рязането, а да разделя сместа на две. Мушнах 1-я блат във фурната и отскочих до компютъра. Който реши да блокира и ме замота. В един момент...

... хм, нещо изгоря. Блат номер 1 се оказа надут, изгорял отгоре и пукнат в средата, от където се подаваше суровата смес. Истински шедьовър на авангарда :)

Блат номер 2 попадна в по-слабо умерена фурна и под зоркия ми поглед през цялото време. В крайна сметка се изпече божествено отгоре, че и замириса вкусно. Извадих го доволна. Все пак, 1 от 2 е добър сладкарски резултат, нали? С ентусиазиран замах тавата се обърна върху чиния с очакването блатът да падне. И той взе, че падна...

... на 7 парчета. Половината от които - сурови.

В този момент идеята за икономичен сладкиш започна да изчезва. Положението беше спасено с готови блатове.

Шоколадовият крем с ром се появи на бял свят без поражения. Само дето се оказа, че не е крем, а сироп.

Наложи се в боя да падне и един крем на прах, прясно мляко и идея си нямам колко захар. И за първи път почти съсипах това елементарно кулинарно същество... като го загорих.

В крайна сметка, домашно приготвените пасти с шоколадов крем с ром се оказаха полуфабрикатна торта. Но пък вкусна... по каръшки.



Идея си нямам дали Натали Портман е карък (едва ли, след като си има Оскар), но разни други интересни неща за нея чакат в Мързеливите минути - цък.

И нещо ни в клин, ни в ръкав - днес реших, че ми се занимава с бизнес. Ако някой във Варна си търси помощник, та да да дааам... ето ме :) Все пак, си имам и икономическо образование.

Оптимистичен доклад от Варна

С 24-и май дойде и първата "баня". Учудващо за мен, водата не беше чак толкова студена :)


На всичкото отгоре, вчера имах възможността да сбъдна една своя мечта - да вървя спокойно по средата на един от най-натоварените булеварди в града :D Да живеят малките отличничета!

"Така, както си вървите по улицата...

... можете ли да си представите, че някога тук нямаше нито една кола? Лежахме спокойно на пътя."

Този коментар дойде внезапно от непознат човек, който ни задмина с колелото си в неделя, рано сутринта.

Нашият единодушен отговор беше:

"Не, не можем."

Всяка сутрин (добре де, почти всяка :)) се събуждам в 5:45, ставам в 6 и в 6:20 вече съм навън, за да тичам. Защото по това време шофьорите още спят и мога да вървя спокойно по пътя. Все пак, тротоарите са си запазена зона за коли.

Вече ми е трудно да си представя и още нещо - че преди 10-12 години от терасата ми се виждаше морето.


И още - 24 фрази преди 24 май... цък ;)

Зала 6

Четвъртък бил Денят на Киното. Миналата седмица разбрах.
Причината е, че всеки четвъртък онова кино във варненските молове пуска цял ден прожекции по 5 лева.

И понеже съм тотален филмоман, още повече когато става въпрос за филмуване на кино... или съм нещо като киноман... реших миналия четвъртък да гледам най-най-после Love.net.

И понеже четвъртък е Денят на Киното. И понеже билетите са по 5 лева. И понеже не съм единственият нещо-като-киноман се оказа, че до моловото кино едва ли ще се добера без предварително да си взема билет.

Аз и "предварително плануване на каквото и да е" е трудна комбинация, затова Love.net още не се е радвал на присъствието ми.

За сметка на това, именно в четвъртък, реших да гледам нещо друго дългоочаквано и българско - Тилт. Изплезихме се мислено на претъпканите молове и отидохме в празния ФК (= Фестивален и конгресен център).

Изпратиха ни в Зала 6. Две нива по-долу от входа. В една малка стая, която миришеше на... музей :) Дойде едно момче да отвори вратата и да пусне филма. Предложи сами да си скъсаме билетите. Ние отказахме. (За първи път си имам цял билет след филм.) Бяхме съвсем сами. Ако не броим момчето в стаичката за пускане на филми и една жена, която по някое време намина в стаичката, за да сподели, че ще си ходи... и да си поприказват още малко :)

И това се оказа най-подходящата атмосфера за Тилт. И едно от най-вълнуващите кино преживявания.