"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

петък, 17 юни 2011 г.

Медийна конкуренция? Хъ хъ хъ...*

Едно време ни учиха колко важна е конкуренцията, как голямото К се грижи нашите (консуматорски) нужди да бъдат задоволявани качествено, как същото това голямо К е двигател на прогреса. Дрън дрън.

Не знам дали все още някой се лъже да гледа телевизия. За негово добро, се надявам да си прави труда да цензурира съдържанието. Защото то не е за ежедневна консумация. Като за начало е много важно да си непрекъснато с дистанционно в ръка, готов да бягаш от рекламите. Добре поне, че са в регламентирани часове и лесно можеш да маневрираш покрай тях. В противен случай рискуваш да закусваш, докато ти пеят веселата песничка на разстройството или хита на превръзките, бабата да ти описва как си залепва здраво ченето, за да не плаши внучето, или просто да те информират, че без ежедневната доза лекарства Х вече си пътник - кратко, точно и ясно.

Но, разбира се, рекламите са просто необходимото зло. Защо обаче и сутрешните блокове се оказват такова? На практика черните хроники са единственото, което се предлага в комбинация със сутрешното черно кафе всяка сутрин. Още от 6:30 "големите ТВ медии" преповтарят едно към едно съдържанието си. Което е или зверски дразнещо с всички празнодумни политически диалози, или тотално параноизиращо с репортажи за катастрофи, изнасилвания, убийства, злоупотреба с власт, нелепо умиращи и т.н. Поредното медийно "добро утро".

След това вече почти всичко е предвидено само за любителите на сериали - "сапунки", криминални и лекарски. Което мен лично продължава да ме отегчава, параноизира или подтиска.

Та къде остана градивната конкуренция? Общо взето, колкото повече учех журналистика, толкова повече се убеждавах, че няма да правя такава. Не и в този вид. И до гуша ми е дошло да ме убеждават, че няма място за друга, защото хората получавали това, което искат.

И понеже лятото вече тропа шумно по вратата - нещо неангажиращо, което никоя медия няма да си позволи да покаже... преди да е показала всички кандидати за кмет на София, залюбили се Златки и футболисти и дебютиращи чалгаджии.

* Хъ хъ хъ - моят виртуален фалшив смях.

петък, 10 юни 2011 г.

Социален експеримент "Жълти стотинки"

Какво прави човек с жълтите стотинки, които се трупат в портмонето му и тежат?
Кой знае защо, оказа се, че аз ги събирам в едно чекмедже и забравям за това. Преди два дни открих остатъците от ресто в продължение на 5 години, които съм връщала от София във Варна всяко лято.


Какво представлява социален експеримент "Жълти стотинки"?
Нещо много просто - грабваш шепа от тях, изброяваш 1... максимум 2лв. (повече би било грубо) и отиваш на пазар. Разбира се, идеята е да наблюдаваш реакциите.

И така, с друг палав по душа съмишленик отидохме за хляб. Със сигурност мястото има значение. В малките квартални магазинчета е много по-вероятно да си навлечем неприятно преживяване, освен ако не познаваме продавача. Големите вериги за щастие се опитват да наложат култура на обслужване. Препоръка: никога да не се експериментира по време на някой празник, когато на всяка каса се заформят километрични опашки.

И какъв беше резултатът?
Усмихнахме се на продавачката, изсипахме шепа жълти стотинки, тя ги преброи завидно бързо, усмихна ни се на свой ред и ни пожела приятен ден. Доволна съм.

Предисторията...
Преди 15-16 години изпробвахме "номера" с жълтите стотинки на сервитьорка в Шумен. Тогава преживяването беше... почти рисковано.

За щастие, за някои неща няма нужда дори и от жълти стотинки. Като намерената съвършена шишарка в парка рано сутрин, която "отваря" телевизора вече втора седмица.

понеделник, 6 юни 2011 г.

Крачка по крачка... keep on moving

Днес събрах 4 лв., забравени из всичките ми чанти и портмонета. На крачка съм да си взема касичка.

Днес не тичах сутринта, станах час по-късно и цял ден ми е тъпо и мързеливо. На крачка съм да тичам утре.

Днес се чух с Ники Кънчев по GSM-а, а една мила жена ме зарибява вече трети ден по телефона да си взема цифрова телевизия. На крачка съм да използвам най-обидната дума, която знам, признавам и използвам сравнително рядко, за да не се изчерпи. (простаци!)

Днес се усетих, че има още само 24 дни до Джулай морнинг. На крачка съм да пропусна за 24-и път. Но няма да пропусна да поздравя - цък за Deep Purple.


Днес гледах за пореден път "Войната на семейство Роуз". На крачка съм да изтегля всички филми със и на Дани ДеВито. Който пък гостува в Мързеливите минути. Цък на квадрат.

вторник, 31 май 2011 г.

Втори стъпки в пикник... арството

Като човек, ограден често от блокове, ми се струва нормално, че имам три постоянни желания:

1) да се разхождам по трева и между дървета;
2) да си направя пикник;
3) да преспя на палатката.

Третото все още е мечта. А второто бях убедена, че го свърших за първи път тази неделя. Да, ама не. Днес си спомних за своя най-най-първи пикник без родителски контрол (в зората на основното училище). Кой знае защо той се състоя на стълбите пред входа, някъде към 17-18 часа - тъкмо, когато всички се прибираха от работа. По обективни причини ще си затворим очите за него :)

Вторите стъпки в пикникарството се оказаха далеч по-уверени и ни отведоха малко по-далеч, до идеалното място. Хем до морето, хем до гората.


Освен на хубаво място, случихме и на неочаквано топло време и още по-неочаквано топла вода. И съвсем неочаквано се изкъпахме в морето толкова рано - още през май :)