Есента дойде със странен сън:

Бях пропуснала рождения си ден, никой друг не се беше сетил за него и се чувствах ужасно подтисната, че съм оставила да ми се изплъзне толкова важен момент.

Не за първи път сънувам нещо подобно. Подозирам, че става въпрос за подсъзнателна аларма, нещо като дискретно бибипкащо напомняне "Нов сезон, ново начало - събуди се!"


Доволна съм, че есента не дойде намръщена, а с едно хубаво слънце. Обнадеждено ми е :)

Две завивки и нашествието на чорапите

Подозирам, че лятото чевръсто завърза лявата си обувка и е все по-близо до вратата.

В превод - студено ми е.

На всичкото отгоре есента напира да идва с нейните си предвидими и непредвидими все още промени.

Нищо, аз си имам хубав "хороскоп" днес: "Изберете нов път, но го следвайте неотклонно, като се лишите от използването на думата "невъзможно". (abv.bg) Приятно разнообразие след безкрайните "напътствия" да не излизам от вкъщи, да не споря с шефа и да не купувам имоти...

Ха! Слънцето изгря - явно лятото се запъна на дясната обувка ;)

"Цялата къща ухае на ванилия и коняк...

... карамелизирани ябълки и горчив шоколад."

Това е първото изречение, на което ми падна погледът, след като отворих на посоки подаръка си от Nezzo. Не само ме зарадва, но и ме трогна много. Защото Nezzo не изпраща книга. Тя изпраща едно красиво преживяване, придружено с позабравена разходка до пощата, "Шоколад" на Джоан Харис, послания, сгушени из страниците, и едно предизвикателство (към мен и моята книго-скъперническа душа :)), за което ще говорим пак след няколко дни ;) Искрено ти благодаря!

Дари заради сладката си природа, дали заради нещо друго, но "Шоколад" видимо се почувства като у дома си ;)

Да речем, че повредата е в моя телевизор

Иска ми се.

Много ми се иска да прехвърля вината върху някой друг. В крайна сметка съм убедена, че ще се намери някой ентусиаст (я от клуба на Zeitgeist, я от фен групата на Майкъл Мур), който да докаже, че корпорациите са виновни за всичко - за това, че още не съм подхванала ново хоби; че цяло лято се успивах и само два пъти се озовах насред Морската градина, тичайки; че любимите ми дънки мистериозно отесняха след двумесечна забрава в дъното на гардероба...

Да, мога да метна топката в противниковия лагер. Но докато чакам да ми я върнат с прикачено обезщетение към нея, няма смисъл да бездействам.


Затова се застраховам от отказване от новата мисия като я оповестявам - драстично намалявам (бягам от думата"спирам", разбира се) всякакви готови изкушения от семейството на вафлите, шоколадите, тортите, зрънчовците, чипсовете, солените и мазни ядки, колбасите. В добавка поне два пъти седмично тае бо или тичане.

Как беше песничката - "и така до края на света..." или поне докато не се прехвърля към нова мисия :)

(една безсрамна похвала - днес сготвих първата си зелева супа, която се оказа вкусна... аз и зеле?! кой да повярва)