Едно едро нещо в блога за дреболии

На някоя от лекциите по журналистика едно време ни бяха отправили предизвикателство - да започнем да си водим дневник, в който всеки ден да отбелязваме по някое изречение. Това е идеалното упражнение, с което можеш да тренираш някакъв буден поглед към околното... нещо.

Мисля, че някъде в този период се появи блогЪТ. Въпреки че е абсурд да си спомня точно кога беше. Като цяло отразявах стриктно доста от дреболиите, които си харесвах не само в околното... нещо, но и в моето вътрешно. И така от-само-себе-си се появи един блог за дреболии.

Сега, напук на традициите, ще кажа нещо едро.

Толкова едро, че ме изправи пред немислимото за всяка средностатистическа (БГ) дама - да започнат да ти отесняват дрехите... за бременни.

Толкова едро, че преначерта в ума ми пътищата при всяка разходка... с едно на ум къде из града има прилични тоалетни (само срещу 50 ст. в подлеза пред Катедралата може даже да гледате ТВ).

Толкова едро, че не успях да отида до София... да се подпиша до снимката си в новата диплома и така да "задействам сложните машини на висшето образование" и да си получа дългоочаквания документ. Е, вече съм магистър, но засега без диплома.

Толкова едро, че преоткрих смисъла на йогата при всяко обуване на чорапи (при събуването има други трикове).

Толкова едро, че прегръдките изискват предварителна хореография с акцент към напасване на отсрещната коремна област.

Толкова едро, че финалните (кило)метри на над 3-часовите разходки ощастливяват всички пейки в района.

Толкова едро, че вече рита... и мести корема... и в крайна сметка го отнася най-неприкосновеното - пъпчето.

Но пък толкова хубаво.

Толкова хубаво, че се хиля като изтървана тиква, докато се боря за място в банята.

Толкова хубаво, че без (първоначални) угризения си правя за небрежен десерт филийка с масло, домашно! сладко и сирене...ммммм.

Толкова хубаво, че си фантазирам как поне веднъж ще събудя в 2:45 бъдещия татко с писък: "Искам манго!!!" И след като се е облякъл... тъкмо се обува в коридора... ще прошепна "Шегувам се..." Тържествено обещавам това да си остане само фантазия.

Толкова хубаво, че имам още само 3 седмици на работа... и после ваканция.

Всъщност толкова хубаво, че се смееш на всички едри неща... макар и понякога мъничко през сълзи.

За свинските уши... и още нещо

Днес станах на 27.

Тази година рожденият ден... т.е. рождената седмица... минава под знака на подаръците-преживявания.

Ден първи. Тази вечер. Сбъдване на дългогодишна мечта. Да хапна (за първи път) свински уши в кръчма. Подаръкът ми беше прилежно поднесен, опакован в леко мазничък сос и декориран с прилично количество чесън. При това в интересно "квартално кръчме", край което минавам от години. Без да обърна внимание какво пише на страничната врата.

Днес станах на 27.

Докато хапвах свински уши, си мислех за хубавите неща в една връзка. Като усещането, че някой е наострил своите уши, докато ти говориш. И след това сбъдва за подарък някоя твоя мечта.

Днес станах на 27.
Ядох свински уши.
И имам специален човек до себе си... който наостря своите уши, когато говоря.

Размразяването на един ледников период

Появи се отново.

Вече знам, че е добре. И, кой знае, може пък наистина един ден да успеем да бъдем приятели. Както си обещавахме.

Мисля, че и двамата осъзнаваме колко израстнахме в последните месеци. Искрено се надявам да бъде щастлив.

Появи се отново. Ден, след като навън всичко се събуди в ледени шушулки. 

Кратка история за вчера и точилката

Вчера извадих (не)забравената в шкафа точилка, която взех в пристъп на кулинарно вдъхновение преди... поне 3 месеца. И от вчера тя вече не е нова.

Вчера, отново в пристъп на кулинарно вдъхновение, разточих крекери с овесени ядки, овесени бисквити и направих третата през живота ми баница.

И край на кулинарната част.

Вчера си спомних нещо далечно. По-далечно дори от момента, в който взехме точилката от магазина. (А касиерката отбеляза, че явно агресивната ми страна ще излиза на бял свят.) Все още, усещането е като спомен от друг живот, от една друга история.

Вчера ми хрумна, че някога си имах неофициален план. (Всъщност колко планове и планчета имах преди... напр. да се пробвам да замина в Южна Америка на стаж към National Geographic.)

Неофициално си бях поставила за цел да се науча да приготвям всички онези любими хапвания, като баница, мусака, торта и т.н. Всичко онова, което мама умее да прави вкусно. За всеки случай, преди да стана мама.

Вчера върхът "баница" беше покорен.

А точилката още не е влязла обратно в шкафа.