"Of all the words of mice and men, the saddest are, "It might have been." Kurt Vonnegut

вторник, 19 август 2014 г.

Спорт Стратегия

Явно тази седмица ще бъде посветена на буквата С. Вчера беше денят на голямото желание за сън, а днес най-после реализирах желанието си за спорт.

Откакто споделих за първия тотално провален опит за тичане, продължих да обмислям варианти за някакво физическо натоварване. Защото нищо не се получава само с мрънкането "Уф, нищо не ми става!", "Трябва да сваля 15 кг!" и т.н. Разходките не бяха подходяща опция, защото поне засега Маичка никак не ги уважава и предпочита да ги прекара в рев... което пък често ги скъсява. А дългоочакваното тичане сутрин все още никак не се вписва в "режима" ни. Започнах да правя мини коремни преси в леглото вечер, след като сме приспали и сложили Маичка в импровизираното й легло, залепено за нашето. Единствената уловка тук е да бъда максимално тиха, за да не събудя звяра :D

Затова днес преминах към нещо по-сигурно и изпитано - домашни тренировки по тае бо. До преди... хм, 2 години?... ги правех редовно, особено през есента и зимата, когато времето не е подходящо за тичане. Бях доволна, не само защото можех да хапвам каквото ми се хапва и да си влизам в дънките :), но и защото самата тренировка е достатъчно динамична и разнообразна, за да не ми омръзва и да не усещам кога са минали 40 минути.

За целта тази сутрин нахраних Маичка, поиграх си с нея, за да се поизтощи, и... новият ни трик... сложих я по коремче на дивана. Лапна си пръста и заспа. А аз си изкарах първата 40-минутна тренировка. Постарах се да не се претоварвам, понамалих някои серии и поувеличих някои почивки, така че ще имам накъде да задобрявам. Което обаче не ми попречи да стана вир вода накрая. А сега кипя от енергия, докато Маичка пак заспа по коремче... обмислям да я обърна по гръбче като ми доскучее и реша да си поиграя. Хаха, вероятно ще ми излезе през носа :)

(Тренировката Tae Bo Cardio може да се свали от zamunda.net)

понеделник, 18 август 2014 г.

Денят на голямото "СПИ МИ СЕ!"

От седмица започнахме да спим значително повече. Да си го кажем направо - Маичка ни разглези. Първо започна да заспива към 22 ч., после към 21:30, стигна дори до 20:30. И на няколко пъти успя да спи чак до 7.

Снощи пак заспа в прилично време, някъде към 22 ч., но с условието - да бъде по корем. При което непрекъснато я оглеждах дали й е удобно, дали диша, дали не си е затиснала ръчичката и т.н. По някое време я обърнах по гръб и заспах. Тя пък се събуди. И цяла нощ си редувахме номерата - коремче, гръбче, манджа и пак отначало.

Станахме дружно в 7. Към 11:30 вече бях твърдо решена да легнем и двете. Изчаках я да заспи върху мен и "на бегом" (разбира се, тихичко и на пръсти) към спалнята. Сложих я, завих я и... продължи да спи. Тъкмо легнах до нея, завих се и... аха да помириша сладкия аромат на идващия сън... Мая се ококори, ухили и разплака. За части от секундата. Близнак!

Втори опит. Отново в хола. В момента, в който я гушнах и седнах в нея на дивана, заспа. Изчаках да заспи достатъчно дълбоко и отново "на бегом" тихичко на пръсти към спалнята. Сложих я, завих я, повторих няколко "шшшшш" за всеки случай и легнах. Тя продължи да спи. Аз пък се замислих дали да не стана и да помързелувам. Започнах да разсъждавам какво ми се прави и т.н. Междувременно заспах. И точно в най-сладката част от съня ми... Мая се събуди и ревна от раз.

Обратно в хола. Оказа се, че сме дремнали точно 15 минути. Пак я гушнах, седнахме двете на дивана и тя заспа моментално. След като усетих как ми се затварят очите, се зачудих дали няма вероятност да я изтърва насън. Затова... я оставих на дивана по коремче. Смятах да дремна и аз до нея. Но от толкова опити вече ми писна. А и я дебна... дали й е удобно, дали диша, дали не си е затиснала ръчичката и т.н. Спи вече от час.

Пък на мен ми се спи. Но, ако сега затворя очи, ще се събуди моментално. Явно това е онази невидима, специална връзка между мама и бебе. Или законите на Мърфи в действие...


вторник, 12 август 2014 г.

открих едно от най-великите кулинарни преживявания:

седмица-две да сушиш в кухнята пресни подправки, дошли право от градината на дядо, и след това да ги събереш в бурканчета

в момента съм насред най-ароматната кухня

и си имаме джоджен, чубрица, розмарин и дафинов лист


неделя, 27 юли 2014 г.

За заблудите относно бебешките необходимости или...

... колко икономично в действителност се оказа нашето новородено

Вчера г-ца бебе Мая стана на 2 месеца. Един бърз поглед в апартамента показва красноречиво, че това е нейна територия - креватче, шезлонг, зимен кош за количка, летен кош за количка, кошче за кола, кенгуру, слинг, куп играчки, пелени, дрешки, памперси, кърпички, ваничка...

Какво се оказа в действителност обаче:

1. Креватчето

Цялата ми бременност премина изключително спокойно. Бях много спокойна до самия финал, включително и по отношение на покупките. Около месец преди термина влязох за първи път да разгледам бебешки креватчета. Продавачката беше ужасена и възкликна: "Но вие нямате никакво време!" Седмица-две по-късно случайно открихме нейното креватче и го взехме веднага.

Откакто Маичка дойде вкъщи, нейното място за спане през деня се оказа половината диван, а през нощта - два стола, допрени до леглото в спалнята, и покрити с няколко пласта завивки. Засега рекордът ни за стоене в креватчето е точно 15 минути.


2. Количката

Подобен казус - до последно никаква идея от модели, да не говорим за купуване. В крайна сметка, изчакахме Мая, за да си я избере. Все още разходките ни се свеждат до возене в количката няколко минути, плач и след това - носене на ръце. Засега май рекордът ни за спане в количката е около час.

3. Ваничката

Въпреки че и за нейното избиране взехме със себе си Маичка, все още свикваме с голямата синя вана. И от време на време си ни харесва да се топнем в по-малкия леген :)

4. Бибероните

Е такова чудо още не съм купувала. Имаме 3 и все са ни подарък. Маичка не ги отразява. Рекордът ни е изплюването му чак до другия край на стаята. Засега расте като щастливо свободно бебе, което живее био и си смуче собствените ръце.

Разбира се, горепосочените покупки ще ни влизат все повече в употреба, но...

изводът е, че поне през първите си два месеца бебчо се нуждае просто от малко място за спане и най-вече близост с мама, татко и компания.